Бизнесът има нужда от отворени граници. Около това мнение се обединиха участници в дискусия на тема: „Цената на оставането извън Шенгенското пространство - въздействието върху България и Румъния“, организирана от Българската стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), съвместно с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
Трудът на българските шофьори е синоним на лоши условия на труд и ниско заплащане. Забавянето на влизането на България в сухопътния Шенген ни пречи да решим техните проблеми, посочи Стефка Байкова-Ангелова, вицепрезидент на Транспортната федерация в Конфедерация на труда „Подкрепа“. Тя отбеляза километричните опашки по някои пунктове, основно на българо-румънската граница, както и проблемите на водачите на камиони в буферните паркинги, където, по думите ѝ, има лоши санитарни условия.
Има голямо текучество в бранша, работещите не намират за оправдан този труд, който полагат, посочи тя. Според нея, влизайки в сухопътен Шенген забавянията по границите няма да ги има, а оттам ще се намалят загубите и пропуснатите ползи както за шофьорите, така и за превозвачите.
Според Ромео Медан, заместник-председател на Националния съюз на автомобилните превозвачи от Румъния (UNTRR), на северната ни съседка също се отразява негативно фактът, че страната не е част от Шенген. Той посочи, че опашки от камиони се образуват както на българо-румънската, така и на българо-унгарската граница.
Ромео Медан се позова на данни, според които от 2012 г. до 2023 г. страната и бизнесът в Румъния са генерирали загуби от около 11 млрд. евро от чакащите товарни камиони по границите. Той подчерта, че забавянията са с различна продължителност – от няколко часа до два-три дни.
Отразява се не само на транспортния бранш, а на цялата икономика, подчерта той.
Лиса Рилашиати от Австрийска стопанска камара също подчерта, че оставането на двете страни извън сухопътен Шенген се отразява и на австрийския бизнес, тъй като страната е ориентирана към износа, а България и Румъния са нейни партньори.
Бизнесът има нужда от отворени граници, посочи тя по време на дискусията.
Емил Дандолов, представител на Национална организация на митническите агенти (НОМА), изтъкна необходимостта от дигитализация на някои документи и процеси, което ще улесни свободното движение на стоки.
Сред участниците в днешната дискусия бяха лидерът на ГЕРБ и председател на Комисията по външна политика в парламента Бойко Борисов, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, евродепутатът Андрей Новаков, посланиците на Унгария и Румъния - Миклош Борош и Бръндуша Предеску, експерти, представители на браншови организации и други.
