НОМА изрази своето становище относно разпространяваните до икономическите оператори писма от директорите на Териториалните дирекции към Агенция „Митници“, съдържащи изискване за предоставяне на второ допълнително обезпечение, покриващо в пълен размер само дължимия акциз за несъюзни стоки, съхранявани във временен или в митнически склад.
ДО
Г-Н ГЕОРГИ КОСТОВ
ДИРЕКТОР
АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ
ГР. СОФИЯ
ДО
Г-ЖА РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА
ДИРЕКТОР
ДИРЕКЦИЯ „МИТНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И МЕТОДОЛОГИЯ“
ЦЕНТРАЛНО МИТНИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ
АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ
КОПИЕ ДО
Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
КОПИЕ ДО
Г-Н РАДОСВЕТ РАДЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС
БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА (БСК)
ОТНОСНО: Разпространени писма от Агенция „Митници“ до икономическите оператори с изискване за предоставяне на пълно обезпечение на акциз за стоки във временен или в митнически склад
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С настоящото писмо бихме искали да изразим позицията на НОМА относно разпространяваните до икономическите оператори писма от директорите на Териториалните дирекции към Агенция „Митници“, съдържащи изискване за предоставяне на второ допълнително обезпечение, покриващо в пълен размер само дължимия акциз за несъюзни стоки, съхранявани във временен или в митнически склад. Въпросните писма противоречат на принципите за приложение на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) по отношение на стоки под митнически надзор, които принципи са задължителни за еднакво приложение във всички държави-членки на ЕС.
В действителност съгласно чл. 89, параграф 2 от МКС се въвежда изискване за предоставяне на обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение, като това обезпечение покрива размера на вносното или износното мито и другите вземания, възникнали във връзка с вноса или износа на стоките. Във визирания размер на обезпечението е включен и акцизът като част от т.нар. „други вземания“ и той по презумпция е в пълния си размер (100%), както и митата, таксите и ДДС. Разпоредбите на чл. 82, ал. 1 от ЗАДС нямат приоритетно приложение спрямо разпоредбите на МКС, а напротив дори препращат към него. Според влязлото в сила от 01.01.2020 г. допълнение в чл. 82, ал. 1 от ЗАДС обезпечението се прави „по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата“, т.е. твърдението в писмата, че подходът при обезпечаването на акциз е различен не е коректно и вярно. Подходът е идентичен на визирания в чл. 59, ал. 1 от ЗДДС, според който данъкът (ДДС) се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митата.
Съгласно разпоредбите на чл. 148, параграф 2, буква „в“ от МКС, титулярите на разрешения за управление на съоръжения за временно складиране предоставят обезпечение в съответствие с член 89 от МКС. Също така съгласно разпоредбите на чл. 211, параграф 3, буква „в“ от МКС когато може да възникне митническо задължение или други вземания за стоките, поставени под специален режим (какъвто е режимът Митническо складиране), лицата предоставят обезпечение в съответствие с чл. 89 от МКС. И в двата случая митническото законодателство изисква предоставянето на обезпечение в пълния размер на потенциалното митническо задължение за складираните несъюзни стоки, в т.ч. и за такива подлежащи на облагане с акциз. Съгласно съществуващата у нас практика, а и в останалите страни-членки на ЕС, титулярите на разрешения за управление на временни или митнически складове използват общо обезпечение под формата на банкова гаранция, чийто референтен размер не може да е по-малък от размера на потенциалните митнически задължения за стоките под митнически надзор в техните складове във всеки един момент. На практика задължението за обезпечение на акциз е изпълнено, тъй като референтният размер на всяко едно общо обезпечение се определя на база 100% от всички потенциално дължими суми. В случая в частта с акциза се прави опит за налагане на второ обезпечение по един митнически режим, което принципно е изключено с разпоредбата на чл. 89, ал. 4 от МКС.
НОМА счита, че изискването за предоставянето на повторно отделно обезпечаване на акциз в пълен размер, при положение, че това вече е направено, е незаконосъобразно и неприемливо за икономическите оператори в страната.
Също така бихме искали да обърнем внимание и на чл. 95, параграф 2 от МКС, в който е визирано, че когато се предоставя общо обезпечение за митнически задължения и други вземания, които биха могли да възникнат, икономически оператор може да получи разрешение за използване на общо обезпечение с намален размер или за освобождаване от обезпечение, при условие че отговаря на критериите, определени в чл. 39, букви „б“ и „в“ от МКС (лице със статус на Одобрен икономически оператор). Одобрените икономически оператори имат право да редуцират предоставеното от тях общо обезпечение на 50% или 30% от референтния му размер и дори да бъдат освободени от обезпечение (чл. 84 от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446). Това важи с пълна сила както за размера на митата, така и за размера на другите държавни вземания (акциз и ДДС). След като МКС допуска подобни намаления и след като и ЗДДС и ЗАДС препращат към реда за обезпечаване, предвиден в МКС, то несъмнено възможността за намаляване на обезпечението е еднакво валидна и за тези две държавни вземания, възникващи в случаите на възникване и на митническото задължение при внос.
Според НОМА с разпространяваните писма се прави опит за незаконосъобразно денонсиране на чл. 95, параграф 2 от МКС, като на практика се отказва без каквито и да е мотиви използването на обезпечения в намален размер от страна на лица със статус на ОИО. НОМА счита това за крайно неправилно и недопустимо.
Във визираните писма не са посочени никакви административни мерки или процедури, по които предоставените обезпечения под формата на депозит ще бъдат възстановявани, което създава реални предпоставки за административен произвол от страна на митническите органи. Имайки предвид, че обикновено престоят на несъюзни стоки във временните складове е от порядъка на няколко дни, то е възможно да се натрупат изискуеми обезпечения в големи размери, чието възстановяване митницата да забави по чисто административни причини.
Изискването за ненужно блокиране на парични средства в условията на икономическа и социална криза за неясно какъв период от време е лош пример за подкрепа на бизнеса и НОМА открито се противопоставя на това.
Въведените нови изисквания за обезпечаване на акциз пораждат редица въпроси, отговорите на които остават неизяснени и ще доведат до редица проблеми не само за икономическите оператори, но и за митническите органи, натоварени с контрола върху изпълнението им.
С оглед на всичко посочено по-горе настояваме тези писма да бъдат своевременно оттеглени и всички да се придържаме към стриктното съблюдаване изискванията на общото европейско митническо законодателство. Въвеждането на подобни изисквания с писма с нищо не допринася за подобряване ефективността на митническия контрол в страната, а напротив увеличава административната тежест върху икономическите оператори и нарушава правото на легитимния бизнес да осъществява нормална стопанска и търговска дейност. Въздействието на подобни административни мерки е пагубно за българската икономика и държава, тъй като вместо да се стимулира развитието на бизнеса и да се търсят механизми за неговата подкрепа в условията на кризата с COVID-19, то се въвеждат изисквания имащи като ефект създаване на административен хаос, с последващо затрудняване дейността на складовите оператори и дори изпадане в невъзможност те да функционират.
гр. София, С Уважение:
05.11.2020 г. доц. д-р Момчил Антов
Председател на УС
НОМА