ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
КОПИЕ
Г-Н БОЖИДАР ДАНЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК
ОТНОСНО: ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,
Повод да се обърнем към Вас е предстоящото приемане от Министерския съвет на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.
От гледна точка на оценката на въздействието на предстоящите промени, считаме за крайно необходимо те да се осъществят след обсъждането им между държавната администрация и икономическите оператори на национално ниво, представлявани от признатите и компетентни браншови организации, към които НОМА принадлежи.
І. Трябва да бъдат взети решения както за електронните системи, свързващи икономическите оператори с митническата администрация, така и за регламентирането на изпълнението на служебните задължения на митнически служители на обособени за това специализирани места – Отдалечени работни места (ОРМ) в терминалите на Одобрените икономически оператори (ОИО). Това е разпространена практика на митническата администрация във водещите държави-членки на Европейския съюз, включително и Румъния. Чрез създаването и използването от митническата администрация на ОРМ значително се повишава ефективността на митническия надзор и на митническата обработка на стоките, което води до повишаване на събираемостта в държавния бюджет. В тази връзка, предлагаме към чл. 10, ал. 1 да бъде добавена т. 11, която да има следният текст:
Чл. 10 (1)
т. 11. Осъществява сътрудничество и взаимодействие с одобрените икономически оператори по отношение на изграждането и функционирането на отдалечени работни места на митническата администрация, като редът и условията за взаимодействие се уреждат със съвместни инструкции.
ІІ. Считаме за крайно необходимо, задължителното пломбиране на всички транспортни средства на територията на страната при движението на стоки под режим транзит да отпадне. Регулярна практика за спедиторите, които организират групажни превози, e да превозват в едно товарно помещение общностни стоки и такива под режим транзит. Обичайната практика на митниците в ЕС е да не се пломбират помещенията на превозните средства, когато в тях се превозват общностни стоки и такива под режим транзит. Обръщаме внимание, че дължимите митни сборове за всяка транзитна операция са надлежно гарантирани от съответния икономически оператор и държавата не може да бъде ощетена по никакъв начин. Въвеждането на задължително пломбиране ще нанесе значителни финансови загуби на спедиторите поради невъзможността да групират товарите в едно помещение. Предвид горното, чрез дерогация от член 299 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предлагаме към чл. 84 да бъде създадена ал. 5, която да гласи следното:
Чл. 84. (5) Алтернативни мерки за идентифициране, различни от пломбиране
1. Отправното митническо учреждение може да реши да не пломбира стоките, поставени под режим съюзен транзит, а вместо това да разчита на описанието на стоките в декларацията за транзит или в представените допълнителни документи, ако това описание е достатъчно точно и осигурява възможност за лесно идентифициране на стоките чрез тяхното количеството, естеството им, специалните характеристики и серийните номера на стоките.
2. Ако отправното митническо учреждение не реши друго, в долупосочените случаи не се пломбират нито транспортното средство, нито индивидуалните опаковки, съдържащи стоките:
2.1.когато стоките се превозват по въздух и на всяка пратка има поставени етикети с номера на придружаващата въздушна товарителница или пратката представлява товарна единица, на която е указан номерът на придружаващата въздушна товарителница;
2.2.когато стоките се превозват с железопътен транспорт и железопътните превозвачи прилагат мерки за идентифициране;
2.3.когато одобрените икономически оператори използват опростени процедури за режим транзит, собствена банкова гаранция за режим транзит и собствено или наето от тях за целта транспортно средство.
ІІІ. Някой от текстовете на Регламент (ЕС) 952/2013 липсват в предложените промени в Закона за митниците, затова считаме за уместно чл. 196, чл. 197 и чл. 198 не да отпаднат, а да бъдат променени. По отношение на чл. 198 (2) и (3), следва да са в съответствие с чл. 84 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година и при условие, че отговаря на критериите, определени в чл. 39, букви б) и в) от Регламент (ЕС)952/2013, предлагаме промените да бъдат както следва:
Чл. 196. Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение, това обезпечение трябва да бъде изисквано от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник. Митническите органи могат да решат също обезпечението да бъде предоставено от трето лице за сметка на лицето, от което то се изисква.
Чл. 197 По заявление на лицето, посочено в чл. 196, митническите органи могат да разрешат съгласно чл. 198, алинея 1, 2 и 3, предоставянето на общо обезпечение за покриване на размера на вносните или износните мита, съответстващо на митническото задължение по отношение на две или повече операции, декларации или митнически режими.
Чл. 198 (1). Разрешението по чл. 197 се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:
1. установени са на митническата територия на Съюза;
2. нямат сериозни или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, включително липсата на сериозни нарушения, свързани с икономическата дейност;
3. ползват редовно съответните митнически режими или са оператори на съоръжения, за временно складиране или ОИО, и притежават практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с осъществяваната дейност.
(2). Когато се предоставя общо обезпечение за митнически задължения и други вземания, които биха могли да възникнат, икономическият оператор може да получи разрешение за използване на общо обезпечение.
(3). Когато се предоставя общо обезпечение, за митнически и други вземания, които са възникнали, одобреният икономически оператор за митнически опростявания, след подаване на заявление, получава разрешение да използва общо обезпечение с намален размер.
(4). Общото обезпечение с намален размер, посочено в ал. 3, е равностойно на предоставеното обезпечение.
Причината да желаем изричното добавяне на горните членове е фигурирането им в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година и ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година. Това обстоятелство ни кара да считаме, че липсата им ще постави българските икономически оператори в неконкурентна среда спрямо всички останали европейски икономически оператори.
Разчитаме, че нашите важни за закона предложения ще бъдат взети под внимание, като изразяваме готовност за съдействие при тяхната редакция.
С уважение: …………………
ЕМИЛ ДАНДОЛОВ
/Председател на УС на НОМА/
София, 01 март 2016 г.