Във връзка постъпили запитвания от членове, относно необходимостта от предоставяне на доказателство за упълномощаване пред митническите власти, организацията извърши правна консултация, резултатите от която са публикувани и на сайта на НОМА.
С Регламент 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза и по-конкретно в чл.19 са установени някои правила, които основно целят да разтоварят държавата от прекомерни регулаторни изисквания в пречка на бизнеса, като прехвърлят изцяло отговорността върху бизнеса в неговото професионално измерение – търговци, регистрирани по ТЗ /митнически представители, икономически оператори/.
Държавата напълно защитава единствено своя интерес чрез правилото: „Лица, които пропуснат да заявят, че действат като митнически представители, или които заявят, че действат като такива, без да са упълномощени за това, се считат, че действат от свое име и за своя сметка“.
Регламентът не говори за пълномощно, т.е. не се сочи конкретна сделка или вид документ. В текстовете на този нормативен акт се говори за доказателства, че лице, което е заявило, че действа като митнически представител е упълномощено от представляваното лице. Митническите органи имат право да изискват такива доказателства. Дадена е и защита на дългогодишните професионални отношения между митнически представители и митнически органи – “ Митническите органи не изискват от лице, което действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности, да представя всеки път доказателства за упълномощаване, при условие че това лице е в състояние да представи такива доказателства по искане на митническите органи“. Това „състояние“ можем да презюмираме, че фактически се установява след като при извършвани достатъчно на брой проверки е било установено, че митническият представител е в състояние да отговори на митнически органи адекватно.
Следва да се има предвид, че в цялата съдебна практика, съдът изследва, както: трайните отношения между митническия представител и клиента, така и отношенията между митническия агент и митническите органи.
Законът за митниците по отношение на лицата в чл.18 директно препраща към Регламента, а по отношение на доказването на упълномощаването между митнически представител и лицата, ползватели на професионалната услуга, законът е съвсем кратък:
- „Митническите органи могат да изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи доказателства за това. Освен в случаите по ал. 2, за доказателствата не се изисква нотариална заверка на подписите.“
Законът за митниците също не борави с понятието – пълномощно, а далеч по-широкото – доказателства за това, че едно лице действа като представител на друго.
Пълномощното е едностранна сделка, волеизявление, по силата на което едно лице предоставя права на друго лице да извършва определени действия. Пълномощното се ползва от митническите представители само в отношенията им с митническите органи по процедиране на митнически формалности на дадено лице. Това обаче не е единственият документ между страните – митнически представител – клиент. Пълномощното е отделен документ, който позволява да бъдат запазени в конфиденциалност търговските договорки, но иначе няма никаква пречка „упълномощаването“ да стане в договора, с който се възлагат, респ. приемат услугите по митническо представителство. В едно решение съдът приема, че при превоз, като става въпрос за стока в режим транзит, то превозвачът действа по договор за поръчка /договор, който е консенсуален, но неформален/, когато извършва формалностите по този режим, дори и без пълномощно.
Налице са някои от следните документи между тези страни по договора за извършване на услуги по митническо представителство:
- Кореспонденция между страните преди сключване на договор;
- Постигане на съгласие относно цената на извършваната услуга – според съдебната практика се касае за договор за поръчка;
- Договаряне на рамкови условия при по-големи клиенти;
- Уточнения на документите, които съпътстват стоките при митническото оформяне;
- Декларации, че предоставените на митническия представител данни са верни, че стоките не са под забрана, не са с особен режим и пр.
За да се стигне до упълномощаване за митническо представителство са налице множество действия, облечени в писмена форма между страните, съгласно и съобразно възприетия от съответния търговец начин на работа и документален инструментариум.
С промените държавата вече не се интересува как търговците професионалисти ще оформят отношенията си със своите клиенти, държавата има два инструмента:
- Право да държи митническия представител отговорен;
- Право на проверка на доказателствата за упълномощаване.
От съответния търговец зависи какви правила ще наложи от една страна, за да защити своя интерес и от друга страна, за да стане такъв партньор на митническите органи, за който да е валидно:
1. Че извършва редовно действия и формалности и
2. Че има такова управление на качеството, което гарантира състоянието му да представи доказателства при поискване от органите.
От митническите представители зависи какъв ресурс ще отделят за проверка, защото те трябва да разполагат с доказателства, че лицата, с които подписват договори или им предоставят пълномощия са лица, които имат представителна власт действително.
Регламентът и законът не забранява търговеца да продължи да работи със свръх форма – пълномощно с нотариална заверка без да се изисква такова /с дори изричен текст/ и вероятно това е разумен подход при еднократни или напълно непознати клиенти /стратиращи/.
Митническите представители сами трябва да определят начина си на работа и най-вече колко и какъв ресурс ще използват за проверка на клиентите преди пристъпване към изпълнение на техни митнически формалности, защото това пряко рефлектира върху риска, който ще носят за митническите задължения в последствие.
В края на запитването е посочено, че според юристи на митницата пълномощното със заверка е задължително, защото „ако работим с ненотариално заверени пълномощни, за всяко евентуално нарушение ще бъдем санкционирани ние, а не клиента/поради невъзможност да се докаже, че сме надлежно упълномощени“. Във връзка с изразеното становище от от митницата – считаме, че то не почива на закона, а и не се открива основание за такова мнение в практиката на този етап.
НОМА
София, 09.02.2017