В края на май 2016 г., с влизането в сила на новия Митнически кодекс на Съюза(Регламент 952/2013, МКС) и актовете по неговото допълване и прилагане (Делегиран регламент 2015/2446 и Регламент за изпълнение 2015/2447) бяха въведени промени, касаещи унищожаването под митнически надзор, които макар и не толкова кардинални, заслужава да бъдат обсъдени.
По – специално, по силата на действащото преди това законодателство, унищожаването беше едно от възможните митнически направления, което можеше да бъде дадено на една чуждестранна стока, било по искане на заинтересуваното лице, било служебно от митническите органи. Съответно, получателят на една стока можеше да поиска да му бъде разрешено да я унищожи под митнически контрол, дори и без да сочи конкретни причини за това, стига унищожаването да не води до някакви разходи за митническата администрация, което условие впрочем е валидно и сега.
Понастоящем, обаче, нещата стоят по по – различен начин, като промяната следва основно от факта, че новият МКС изоставя идеята за митническите направления и респективно за унищожаването, като едно от тях.
В резултат на това, унищожаването се възприема като едно фактическо действие, към което има право да прибегне на първо място митническата администрация.
За разлика от предишната нормативна уредба, по новите правила унищожаването е предвидено по – скоро да се извършва служебно от митническите органи, когато например стоките са изоставени в полза на държавата, но не са могли да бъдат продадени или когато стоките са опасни за живота и здравето на хората, или в случаите когато стоките са обект на общи забрани и ограничения и т.н.
Естествено, оставена е възможност унищожаването да бъде допуснато и по искане на лицето, имащо пряко отношение към стоките, като за целта унищожаването е приравнено на действие по усъвършенстване на стоките (чл. 5, т. 37 от МКС). Следвайки логиката на цитираната разпоредба, унищожаването би могло да бъде допуснато посредством оформянето на режим активно усъвършенстване с всички формалности и последици, присъщи на режима, като разрешаване, обезпечаване, специфична отчетност и т.н.
Съществува и една трета възможност за унищожаване на чуждестранни стоки, която е изключение от общите правила на служебно унищожаване или унищожаване под режим активно усъвършенстване. Става въпрос за унищожаването на дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора и които получателят не може или не желае да изведе от територията на страната. В тези случаи, митническите органи могат да допуснат унищожаване под митнически надзор (чл. 118, пар. 4 от МКС), което наподобява старото митническо направление унищожаване под митнически контрол.
Нещо повече, в горните случаи дори се говори и за унищожаване без предварително разрешаване и без участието на митнически органи – т.нар. унищожаване без митнически надзор, (чл. 180 от Регламент за изпълнение 2015/2447), като последната хипотеза, обаче, е разписана само като възможност за целите на възстановяването или опрощаването на дължимите държавни вземания. Т.е., към нея трябва да се прибягва много внимателно и с уговорката, че тя ще е работеща законова възможност само при условие, че за унищожаването на конкретните стоки бъдат представени безспорни доказателства. Освен това, добре е да се държи сметка и за общата забрана за разпореждане със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митницата, въведена с чл. 5 на Закона за митниците, нарушаването на която би могло да доведе до сериозни последици. Ето защо, дори и без митнически надзор, препоръчително е унищожаването да се извършва след информиране на администрацията.
Самото унищожаване се извършва чрез механично деформиране, изгаряне или по друг подходящ начин, съобразно естеството на стоките, като следва да се спазват стриктно Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В тази насока няма никакви промени.
Трябва да се има предвид, че както при предното законодателство, така и сега е помислено за отпадъците и остатъците след едно унищожаване, които също са стока и за които също ще трябва да се извършат действия за поставяне под режим или за реекспорт, а също и евентуално ще се дължи и заплащането на вносни митни сборове и ДДС.
източник: адв. Георги Горанов
АС „Денкова, Горанов и партньори“