web analytics
Новини
25.09.2015

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА -

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 43то

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ    

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

                       МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ДО

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ: НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ (НОМА), с БУЛСТАТ 130115696, рег. по ф.д. № 7587/1999 г. на Софийски градски съд, 5ти състав, със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. „Андрей Германов” № 11,

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове със сигнатура № 502-01-79 от 16.09.2015 г. с вносител Министерски съвет на Република България с Министър-председател Бойко Борисов

     УВАЖАЕМИ Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

     УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

     УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

     УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

Повод да се обърнем към Вас е предстоящото гласуване на внесения от Министерски съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове със сигнатура № 502-01-79 от 16.09.2015 г. и в частност ал.5 на новосъздадения чл.47а, проектът на която е със следното съдържание:

“(5) Преди сключването на договор за влог на акцизни стоки в данъчен склад лицензираният складодържател е длъжен да изисква от лицето вложител удостоверение за липса на неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или за липса на изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.”

Поддържаната от НОМА и от членовете на НОМА позиция е, че алинея 5 на чл.47а не следва да бъде приемана, тъй като в тази си формулировка съдържа пропуски и неясноти, като очакванията на НОМА са, че същата вероятно ще има неблагоприятен ефект върху работата на складодържателите и вложителите в данъчните складове. В тази връзка правим следните уточнения:

На първо място, проектът на разпоредбата не носи всички съществени белези, характерни за всяка императивна норма, а именно – да има част, съдържаща предписание и част, предвиждаща санкция при отклонение от предписанието. В настоящия случай въпросната алинея пета представлява единствено изискване към складодържателите, но не сочи нито последиците, нито евентуални санкции при неизпълнение. По този начин законовият текст е лишен от смисъл, тъй като не може ефективно да защити реда, който би следвало да наложи.

При така зададената формулировка не може да бъде изведена и целта на въведеното спрямо складодържателите изискване. Така например, нормата не указва, че страните нямат право да сключат договор, ако вложителят не представи изисканите от складодържателя удостоверения – т.е. складодържателят може формално да изиска удостоверенията и да пристъпи към сключване на сделката,независимо дали вложителят ги е представил или не. Освен това разпоредбата по никакъв начин не сочи какво е отношението на обстоятелствата, констатирани в удостоверенията, спрямо договора за влог – дали наличието или липсата на публични задължения изобщо влияе върху правото на страните да сключат договора. Считаме, че налагането на забрана да бъдат сключвани договори за влог в данъчни складове, ако не са налице определени обстоятелства (липса на задължения на една от страните към трето спрямо сделката лице), би представлявало неправомерно вмешателство на държавата в отношенията между гражданскоправните субекти – търговци, което не е допустимо в условията на свободно функциониращия пазар.

В проекта за изменение на закона липсва информация и указания в какви срокове, при какви условия и през какви интервали следва да бъдат изисквани такива удостоверения. Нормата би създала съществени затруднения за складодържателите, които предоставят услуги на базата на рамкови договори, сключени с техните клиенти, които имат продължително изпълнение при изначално определени условия.

На следващо място, въвеждането на задължение в тежест на складодържателите да изискват от вложителите удостоверения за липса на неуредени публични задължения, събирани от митническите органи и НАП съществено би възпрепятствало работата същите и би усложнило процедурата по сключване и изпълнение на договори за складиране на акцизни стоки в данъчни складове. Дори самото набавяне на изисканите удостоверения е свързано с направата на допълнителни разходи, влагане на допълнително време и ресурси. Това неминуемо ще доведе до неблагоприятни имуществени последици за страните, ще оскъпи услугите и ще ограничи възможността за развитие на бизнеса.

В тази връзка уточняваме, че в контекста на интензивния оборот на акцизни стоки ежедневно възникват и се погасяват публични задължения на вложителите, постигат се договорки за разсрочено плащане, извършват се прихващания и т.н. Поради тази причина е трудно да бъде определено към конкретен момент дали съответното лице действително има ликвидни и изискуеми непогасени публични задължения. Друг е въпросът, че евентуалните публични задължения могат да бъдат спорни (оспорени по надлежния ред), обезпечени чрез предоставяне на гаранция в пари или друго имущество или да са в незначителни размери, при които хипотези не би било целесъобразно и оправдано да бъде възпрепятствано сключването на договор за влог на акцизни стоки.

Вменяването в тежест на складодържателите задължението да изискват удостоверения за липса на публични задължения, не е обосновано и от гледна точка на това, че дали определено лице – вложител на акцизни стоки, има публични задължения, са обстоятелства, което при всички положения са служебно известни и на митническите власти, и на НАП и при необходимост последните органи разполагат с възможност сами да извършват необходимите им проверки.

Във връзка с горепосоченото считаме, че предлаганото приемане на алинея 5 към новосъздадения чл.47а в Закона за акцизите и данъчните складове не следва да бъде приемана.

                           С УВАЖЕНИЕ:

 

гр. София                                Емил Дандолов – Председател УС на НОМА

 

24.9.2015 г.                        

 

Членове

DHL

 

Cargo-Partner

Социални мрежи