web analytics

12.02.2014

Еврокомисията разяснява митническите правила при Брекзит без сделка


Европейската комисия започна интензивна кампания за разясняване на митническите правила и изискванията за косвено данъчно облагане (например ДДС), които ще се прилагат, в случай че на 30 март Обединеното кралство прекрати членството си в ЕС без споразумение, предаде пресслужбата на институцията. Осведомителната кампания е част от подготовката на комисията за Брекзит без сделка и се провежда на фона на призивите на Европейския съвет от декември за активизиране на работата по подготовката за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС при всички възможни сценарии. Кампанията ще информира предприятията, които възнамеряват да търгуват с Обединеното кралство и след 30 март, за необходимите стъпки, осигуряващи възможно най-безпроблемен преход към новите условия. Новата кампания има за цел да повиши осведомеността сред бизнес средите в ЕС, и по-конкретно сред малките и средните предприятия. За да се подготвят за Брекзит без сделка и да продължат търговските си отношения с Обединеното кралство, европейските предприятия трябва: - да преценят дали разполагат с необходимия човешки и технически капацитет във връзка с митническите процедури и правила (например преференциалните правила за произход); - да се снабдят с необходимите митнически разрешения и регистрации, които ще улеснят търговската им дейност, в случай че Обединеното кралство остане част от тяхната верига на доставките; - да се свържат със своите национални митнически органи, за да се информират за необходимите допълнителни мерки. От днес предприятията разполагат с материали, включително списък с пет основни изисквания, с които трябва да се съобразят. Материалите са достъпни на всички езици на ЕС. Макар че ратифицирането на споразумението за оттегляне остава цел на еврокомисията, то е съпроводено с известна несигурност, се отбелязва в съобщението. Ако споразумението за оттегляне бъде ратифицирано преди 30 март, правото на ЕС ще престане да се прилага за Великобритания от 1 януари 2021 година. Ако споразумението не бъде ратифицирано преди 30 март, преходен срок няма да има и правото на ЕС ще престане да се прилага за Великобритания от 30 март. Ако Великобритания се оттегли от ЕС без споразумение, за вноса и износа на стоки към и от британския пазар ще се прилагат правилата за т.нар. трети държави, според които съответните стоки ще бъдат подложени на митнически формалности и надзор. Вносът от Великобритания ще бъде облаган с мита, ДДС и акцизи, докато износът към страната ще бъде освободен от ДДС.

...23456
AEO статистика към януари 2014г.
12.02.2014

AEO статистика към януари 2014г.

Одобрените икономически оператори (AEO-C,  AEO-S и AEO-F), на територията на  28-те държави членки на Европейският съюз към м. Януари 2014 година,  възлизат на 12101 фирми. Водещи страни, с най-много регистрирани ОИО са:

1. Германия – 5414 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

2. Холандия – 1361 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

3. Франция – 976 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

4. Италия – 783 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

5. Полша – 662 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

България заема 25 място с 17 фирми (AEO-C,  AEO-S и AEO-F), като по този показател, страната изпреварва Кипър – 13 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F) и Малта – 12 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F).

От регистрираните 17 одобрени икономически оператора на територията на страната,  5 са членове на НОМА.

източник на информация: European Сommission

Асоциирано членство в НСБС
30.01.2014

Асоциирано членство в НСБС

НОМА, има удоволствието да уведоми своите членове, че от 29.01.2014г. организацията е асоцииран член на НСБС. Членството, дава възможност за обмен на цялата кореспонденция и комуникация с представителите на CLECAT и FIATA касаещи митническите въпроси. Двете организации, начертаха план за развитие на съвместни проекти в областта на обучението на митнически агенти, съвместни семинари и конференции.  Информация за бъдещите съвместни проекти регулярно ще бъде публикувана на сайта на НОМА.

 

 

НОМА получи покана за заключителната конференция на Агенция “Митници” по проект на оперативна програма “Административен капацитет”
09.01.2014

НОМА получи покана за заключителната конференция на Агенция “Митници” по проект на оперативна програма “Административен капацитет”

09.01.2014По покана Агенция „Митници“, НОМА участва в заключителната конференция на проект „ПОДОБРЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ОБЛУЖВАНЕ НА МИТНИЧЕСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕХАНИЗМИ ЗА ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И НЕПРЕКЪСНАТ МОНИТОРИНГ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО“.  Събитието се проведе в зала „Сердика“ на хотел „Шератон“ на 09.01.2014г. На участниците бяха показани два нови модула. Първият проект е: „Подобряване на административното обслужване на митническата администрация чрез изграждане на механизми за електронно управление и непрекъснат мониторинг на административното производство“. Вторият осъществен проект е: „Надграждане на БИМИС чрез добавяне на нов модул – Последващ контрол“.

ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНАТА ОСНОВА ПРИ ВНОС И УСЛУГИ ПО ВНОС ОБЛАГАЕМИ С НУЛЕВА СТАВКА
09.01.2014

ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНАТА ОСНОВА ПРИ ВНОС И УСЛУГИ ПО ВНОС ОБЛАГАЕМИ С НУЛЕВА СТАВКА

1. От 01.01.2014 г. е изменена данъчната основа при внос, регламентирана в чл. 55, ал. 1 ЗДДС. Съгласно новата редакция данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:

  • т.1 данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
  • т.2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Разликата спрямо 2013 г. в т.1 е, че в старата редакция е било внос на територията на ЕС, а от 01.01.2014 г. ще е внос на територията на България.

В новата т.72 от § 1 ДР на ЗДДС е дефинирано “първо местоназначение” на територията на страната  – мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.

2. Същевременно е създаден нов чл. 36а ЗДДС, който регламентира нов вид облагаеми с нулева ставка доставки, а именно доставка на свързани с внос услуги. Съгласно чл.36а, ал.1 ЗДДС облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55 ЗДДС. Това е положителна промяна, защото до 31.12.2013 г. в много случаи се получаваше два пъти начисляване на ДДС – един път от доставчика на услугата и втори път от митническите органи при определяне на митническата стойност на стоката от внос. След 01.01.2014 г. ако една услуга, свързана с внос, е влязла като част от митническата облагаема стойност на стоката, то тя ще се облага с нулева ставка на ДДС.

Пример:

Българска фирма Х внася стоки от Китай, като до Гърция стоките се превозват с кораб, а от Гърция до България с камион, като само за този транспорт е наета българска фирма У. Стоките се оформят на внос в България и транспортът Гърция – България е включен в данъчната основа при внос на стоката. Фирма У ще издаде фактура за транспорта Гърция – България с нулева ставка на ДДС на основание чл.36а, ал.1 ЗДДС.

На основание чл.36а, ал.2 ЗДДС облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 ЗДДС при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.

В чл.36а, ал.3 ЗДДС е регламентирана корекция на издадените вече документи, когато преди настъпване на обстоятелствата по чл.36а, ал. 1 и 2  ЗДДС за доставката е издаден документ с начислен данък 20 %, а след това услугата участва в митническата облагаема стойност. Съгласно т.1 от цитираната разпоредба ако за услугата е издадена фактура или известие със ставка 20 % и настъпи обстоятелство по чл.36а, ал.1 или ал.2 ЗДДС, издадените фактури или известия се анулират по реда на чл. 116 ЗДДС и се издават нови с нулева ставка на данъка. Доставчикът, който анулира фактурата с 20 % ДДС следва да разполага с доказателства, че неговата услуга е част от митническата стойност, а именно митническа декларация за внос.

Съгласно чл.36а, ал.3, т.2 ЗДДС ако за получената услуга, която е влязла в митническата стойност на вноса, ДДС е начислен с протокол по чл.117 ЗДДС, протоколът се анулира по реда, определен с ППЗДДС.

Извадка от новия Правилник за прилагане на ЗДДС, във връзка с изискуеми документи по новия чл.36а от ЗДДС

„Доставка на свързани с внос услуги”:

Чл. 36а. (1) Когато на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът е изискуем от получателя по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 и 2 от закона получателят следва да разполага със:

1. фактура за доставката;

2. митническия документ или друг документ за вноса;

3. товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

(2) Когато на основание чл. 82, ал. 1 от закона данъкът е изискуем от доставчика по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 от закона доставчикът следва да разполага със:

1. фактура за доставката;

2. писмена декларация от получателя по доставката, на чието име е оформен вносът; в декларацията получателят задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът, и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).

(3) Когато е издаден протокол с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона, преди получателят да се е снабдил с документите по ал. 1, за коригиране на размера на начисления данък издаденият протокол се анулира. За прилагане на нулевата ставка се издава нов протокол по чл. 81, ал. 6.

(4) Корекция на начисления данък по чл. 36а, ал. 3, т. 1 от закона се извършва след снабдяване с документите по ал. 2.“

 

 

Среща между НОМА и Агенция „Митници“
09.01.2014

Среща между НОМА и Агенция „Митници“

На 08.01.2014г., беше проведена среща между НОМА и работна група на Агенция „Митници“. На срещата бяха обсъдени възможностите за законодателни промени в Закона за Митниците, Закона за ДДС, Закона за Акцизите, както и правилниците за тяхното прилагане. Двете страни постигнаха съгласие за процедурата, по която ще бъдат предоставени и обсъдени текстовете на предложенията за законодателни  промени.

Одобрен изпращач
07.01.2014

Одобрен изпращач

НОМА поздравява своите членове GebruderWeissи M&M Militzer and Munch BG Co.Ltd, по повод полученият от тях статут на одобрен изпращач по смисъла на чл.372, п 1, буква „г“ от Регламент  (ЕИО) №2454/93г. на Комисията.

ОДОБРЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ
16.12.2013

ОДОБРЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ

ВЪВЕЖДАНЕ СТАТУСА НА ОДОБРЕНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОР

 

Статусът на одобрен икономически оператор (ОИО), въведен от 1 януари 2008 г. е важна крачка на Европейския съюз в областта на управлението на риска в глобалната търговия.

Терористичните атаки в Ню Йорк, Мадрид и Лондон промениха света и превърнаха борбата срещу тероризма и защитата на гражданите в основен въпрос за всяко правителство. В тази връзка възниква и необходимостта от въвеждане на ефективни мерки за защита на търговските и транспортни системи от тероризъм, като се запази тяхната ефективност и ползите за потребителите и търговците.

В отговор на терористичните атаки в САЩ са въведени редица мерки за сигурност, като 24-часов предварителен контрол, инициативата за сигурност на превозите с контейнери и програмата за партньорство между митници и бизнеса С-ТРАТ.

В резултат на усилията на Световната митническа организация, насочени към подготовка и укрепване на митническите администрации за посрещане на предизвикателствата на ХХI век е разработена и през 2005 г. одобрена Рамка от стандарти за сигурност и улесняване на търговската верига (SAFE), един от основните компоненти на която е въвеждането на статуса на одобрения икономически оператор.

Основната цел на концепцията за ОИО е да се намери баланс между непрекъснато нарастващите изисквания, свързани със сигурността и безопасността на международната търговска верига и улесняването на коректните търговци, отговорили на определени критерии.

ПРОМЕНИ В МИТНИЧЕСКИЯ КОДЕКС НА ОБЩНОСТТА

В условията на глобализация и променена международна обстановка митниците заедно с икономическите оператори играят ключова роля за гарантиране сигурността на веригата от доставки, като в същото време предоставят улеснения на коректните търговци.

В контекста на Програмата на митниците за сигурност през 2005г. и 2006 г. Европейският парламент и Съветът приемат изменения на Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО), свързани със сигурността.

Тези изменения, в това число и разпоредбите за одобрените икономически оператори са въведени с Регламент (ЕИО) № 648/2005 на Европейския парламент и Съвета и Регламент (ЕИО) № 1875/2006г. на Комисията, изменящ Разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс на Общността (РПМК), въведени с Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията.

ОСНОВНА ЦЕЛ И НАСОКИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ

Основната цел на промените в законодателството е да се повиши сигурността на пратките, които се въвеждат или напускат територията на ЕС, като в същото време се предоставят все повече облекчения за коректните оператори. Направените изменения са в няколко насоки:

- Създаване на обща рамка за управление на риска – с новите разпоредби се въвежда механизъм за прилагане на еднакви рискови критерии за контрол за всички държави членки. Целта е да се постигне бърз, директен и сигурен обмен на информация за риска.

- Предварително подаване на информация от икономическите оператори на митническите органи за стоки, въвеждани или напускащи територията на ЕС /Обобщени декларации за въвеждане и за напускане/

- Създаване на система за контрол на износа – въведения електронен обмен  на информация между износното и изходно митнически учреждения позволява на износителите от Общността да получат доказателство, че износът е осъществен веднага след като стоките напуснат територията й. Това води до ускоряване и на останалите процеси, например възстановяването на ДДС и други.

- Въвеждане на статуса на одобрения икономически оператор- концепцията за ОИО е един от основните елементи на програмата на митниците за сигурност.

         Взаимно признаване на сертификатите за ОИО

ЕС цели да постигне взаимно признаване на статуса на ОИО за сигурност и безопасност с всички страни, които изпълняват програми за ОИО или подобни на тях. По този начин ОИО за сигурност и безопасност  ще се ползва  в трети страни със същите предимства, които имат одобрените оператори със седалище в тези страни.

Взаимното признаване е ключов елемент за заздравяването и улесняването на пълната сигурност на международните вериги за доставки и полезен инструмент за избягване дублирането на проверки за сигурност и за спазване на законодателството. Споразуменията за взаимно признаване допринасят много  за улесняването на търговията и за управлението на риска и предоставят съществени, сравними и при възможност реципрочни облекчения на надеждните международни партньори и икономически оператори.

Към настоящия момент ЕС е сключил споразумения за взаимно признаване с Швейцария, Норвегия, Япония и САЩ.  На финален етап са преговорите за взаимно признаване с Китай, а предстои разработването на споразумения с Канада и Русия.

ЗАПЛАХИ ЗА СИГУРНОСТТА И БЕЗОПАСНОСТТА

1. Криминални или терористични заплахи

- Преки: преднамерено въвеждане на стоки, подлежащи на забрани, като експлозиви или биологични или химически оръжия;

-Косвени: контрабанда на незаконни стоки (наркотици, цигари, алкохол, подправени/фалшифицирани стоки), финансов тероризъм или организирани криминални организации за пране на пари.

2. Заплахи/Рискове за здравето и безопасността на потребителите

- рисковете за здравето са свързани с неразрешеното внасяне на заразени продукти или на продукти, следствие на нови научни разработки (анаболи, допинг субстанции);

- рискове, свързани с опасни продукти са: различни подправени или фалшифицирани стоки, които не са в съответствие със стандартите за безопасност в Общността, като лекарства, хранителни продукти или принадлежности;

3.Рискове за околната среда и здравето
Включват нелегалното въвеждане на растителни и животински видове, радиоактивни материали или болни животни.
4. Рискове за обществената сигурност:
трафик на хора или наркотици.

СТАТУС НА ОИО

Разпоредбите за одобрените икономически оператори са разписани в чл.5а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митническия кодекс на Общността и членове 14а – 14ч от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията, въвеждащ разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс на Общността.

ОИО може да се определи като икономически оператор, който по време на своята стопанска дейност извършва дейности, обхванати от митническото законодателство, надежден е по отношение на своите дейности, свързани с митниците и поради това има право да се възползват от определени облекчения в целия Европейски съюз.

Съгласно чл. 5а от МКО, митническите органи предоставят статус на икономически одобрен оператор на всеки икономически оператор, установен на митническата територия на Общността, който изпълнява следните критерии:

- подходяща отчетност в съответствие с митническите изисквания,
- задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол,
- доказана платежоспособност и
- когато е приложимо подходящи стандарти за сигурност и безопасност.

Статус на ОИО се предоставя под формата на сертификат съгласно разпоредбата на член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията.

Статус на ОИО, предоставен от една държава членка, се признава от митническите органи във всички държави членки.

ВИДОВЕ СЕРТИФИКАТИ

Съгласно разпоредбите на митническото законодателство сертификатите за ОИО са три вида:

ОИО сертификат – опростени митнически процедури (ОИОМ):

Статус на ОИО под формата на ОИОМ (одобрен икономически оператор за опростени митнически процедури) се предвижда за икономически оператори, установени в Общността, които биха желали да се възползват от предимствата на различните видове опростени процедури, специално предвидени от митническото законодателство.

Критериите за предоставяне на ОИОМ включват:

- документиране на изпълнението на митническите изисквания;

- задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол и

- доказана платежоспособност.

Лицето със статус на ОИОМ има право на:

- по-лесен достъп до опростените митнически процедури, изброени в член 14б, параграф 1 РПМК, тъй като критериите, които вече са били разгледани при предоставянето на ОИОМ, няма да бъдат разглеждани отново;

- по-малко физически и документни проверки в сравнение с други икономически оператори, с изключение на контрола, свързан с мерките за сигурност и безопасност;

- обработване с предимство, ако е избран за контрол;

- възможност за избор на място за контрол.

Ако лицето, което подава искане за ползване на определени опростени формалности е титуляр на сертификат за ОИОМ, митническите органи не проверяват отново условията, които вече са били проверени при даването на този статус.

Следва да се има предвид, че не е необходимо икономическият оператор да има статус на ОИО, за да получи разрешение за ползване на опростените митнически формалности, предвидени в митническото законодателство.

За този вид статус на ОИО не се изисква да бъде изпълнен критерият за подходящи стандарти за сигурност и безопасност. Следователно лицата със статус на ОИОМ нямат право на нито едно от облекченията за лицата със статус на ОИО, свързани със сигурността и безопасността в международната верига за доставки.

ОИО сертификат – сигурност и безопасност – ОИОСБ

Статус на ОИО под формата на ОИОСБ (одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност) се предвижда за икономически оператори, установени в Общността, които биха желали да се възползват от конкретни улеснения, отнасящи се до митническия контрол, свързан със сигурността и безопасността, когато стоките влизат във или излизат от митническата територия на Общността.

Критериите за предоставяне на този статус са:

- документиране на изпълнението на митническите изисквания,

- задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол;

- доказана платежоспособност и

- подходящи стандарти за сигурност и безопасност.

Притежателят на този сертификат има право на:

- възможност за предварително уведомяване, ако е избран за контрол, както е описано в 14б, параграф 2 от РПМК;

- намален набор от данни за обобщените декларации за въвеждане и обобщените декларации за  напускане, както е определено в 14б, параграф 3 от РПМК;

- намален физически и документен контрол по отношение на сигурността и безопасността;

- обработване с предимство, ако е избран за контрол;

- възможност за избор на място за контрол;

- взаимно признаване във връзка с двустранни споразумения между Европейския съюз и трети страни.

Лицето със статус на ОИОСБ е признато за икономически оператор, който е предприел подходящи мерки, за да гарантира сигурността на своята дейност и поради това се приема за надежден участник в международната верига за доставки, както от съответните държавни органи, така и от неговите търговски партньори.

ОИО сертификат – опростени митнически процедури/сигурност  и безопасност (ОИОК)

Статус на ОИО под формата на ОИОК (комбиниран статус на ОИО) се предвижда за икономическите оператори, установени в Общността, които биха желали да се възползват от преимуществата на различните опростени процедури, специално предвидени в митническото законодателство и от конкретни облекчения, свързани с митническия контрол по отношение на сигурността и безопасността.

Критериите за предоставяне на ОИОК включват:

- документиране на изпълнението на митническите изисквания;

- задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол;

-доказана платежоспособност;

- подходящи стандарти за сигурност и безопасност.

Притежателят на този сертификат има право на всички облекчения и предимства, предвидени за първите два сертификата.

ОИО, който изпълнява критериите за сигурност и безопасност, се счита за сигурен и безопасен партньор във веригата за доставки. Това означава, че ОИО прави всичко по силите си, за да намали опасностите във веригата за доставки, в която участва.

Всеки икономически оператор, получил статус на ОИО има право да използва логото ОИО. Статусът на ОИО, включително възможността да използва логото ОИО, повишава неговата репутация

Логото ОИО е защитено с авторско право от ЕС и не е достъпно за свободно сваляне. То се предоставя от митническия орган, предоставил статуса.

Логото ОИО може да се използва при следните условия:

- правото да се използва логото е обвързано с условието за притежаване на валиден сертификат за ОИО и само притежателят на сертификата за ОИО може да го използва;

- ОИО трябва да престане да го използва веднага щом статусът на ОИО бъде временно прекратен или отменен;

- всяка злоупотреба или неправилно използване на логото подлежи на преследване от ЕС.

КОЙ МОЖЕ ДА СТАНЕ ОИО?

Съгласно чл. 5а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета статус на “одобрен икономически оператор” може да бъде предоставен, при изпълнение на предвидени в законодателството условия, на всеки икономически оператор, установен на територията на Общността.

Това основно изискване означава, че трябва да са изпълнени две условия:

1. Кандидатът да е икономически оператор и

2. Кандидатът да е установен на митническата територия на Общността.

Кой е икономически оператор?

         Съгласно чл.1, точка 12 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията “Икономически оператор” означава лице, което по време на своята стопанска дейност извършва дейности, обхванати от митническото законодателство.

Правното определение на „икономически оператор“ означава, че трябва да са изпълнени две основни условия:

1.Кандидатът трябва да бъде „лице“

2. Да извършва дейности, обхванати от митническото законодателство.

         „Лице“, съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета означава:

- физическо лице,

- юридическо лице,

- когато тази възможност е предвидена в действащото законодателство: сдружение на лица, на което е призната правоспособност да извършва правни действия, но което няма правен статут на юридическо лице.

Кой е „икономически оператор, установен в Общността”?

Съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета , дадено лице е установено в Общността:

а) в случаите на физически лица – ако е с обичайно местожителство в Общността,

б) в случаите на юридически лица или сдружения на лица – ако в Общността се намира:

- неговото седалище според устройствения акт или

- неговото главно управление, или

- негово място на стопанска дейност.

Кой е „икономически оператор, извършващ дейности, обхванати от митническото законодателство?

Всеки случай трябва да се разглежда отделно, като се обръща необходимото внимание на всички обстоятелства, свързани с конкретния икономически оператор.

Случаи, в които икономическият оператор не може да кандидатства за статус на ОИО, защото не извършва митнически дейности, например са:

- транспортен оператор, който придвижва само стоки в свободно обращение, които не са под друг митнически режим, на митническата територия на Общността;

- производител, който произвежда стоки само за вътрешния пазар на ЕС и използва суровини, които вече са в свободно обращение;

- консултант, който само консултира/дава становища по митнически въпроси.

Понятието „извършване на дейности, обхванати от митническото законодателство” не се свежда само до пряко извършване. Например:

- производител на стоки за износ може да кандидатства за статус на ОИО, дори когато формалностите по износа се извършват от друго лице.

- оператори, които работят със стоки под митнически надзор или обработват данни, свързани с тези стоки, могат да кандидатстват за статус на ОИОСБ.

УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДНАТА ВЕРИГА ЗА ДОСТАВКИИ ТЕХНИТЕ ОТГОВОРНОСТИ

Международната верига за доставки се състои от различни участници, които имат различни отговорности в зависимост от ролята им в тази верига.

Участниците в международната верига са:

Производител – Износител – Спедитор – Складодържател –Митнически представител – Превозвач – Вносител

Всеки от тях отговаря за собствената си част от веригата за доставки, като е заинтересован и останалите партньори да са надеждни, за да бъде веригата сигурна.

От гледна точка на митниците международната верига за доставки представлява процесът например от производството на стоки, предназначени за износ, до доставянето на стоките на купувача.

На практика много предприятия могат да играят повече от една роля в конкретна верига за доставки и ще имат повече от една отговорност във връзка с тези роли.

ОТГОВОРНОСТИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В МЕЖДУНАРОДНАТА ВЕРИГА ЗА ДОСТАВКИ

Производителят е задължен да осигури:

- безопасен и сигурен производствен процес за своите продукти;

- безопасно и сигурно доставяне на своите продукти до клиентите си;

- правилното прилагане на митническите правила за произхода на стоките.

         Износителят отговаря:

- за това, декларацията за износ да е вярна и подадена навреме;

- за подаване на декларация за износ, съдържаща данните от обобщената декларация за напускане;

- да следи за прилагане на формалностите при износ в съответствие с митническите разпоредби, включително мерките на търговската политика и за заплащане на износни мита, ако такива са предвидени;

- да осигурява сигурното и безопасно доставяне на стоките до превозвача, спедитора или митническия представител.

Спедитор- спедиторът организира транспортирането на стоки в международната търговия от името на износител, вносител или друго лице  и е отговорен:

-  за прилагане на правилата, отнасящи се до  формалностите за транспорт;

-  да осигурява сигурен и безопасен транспорт на стоки;

- да прилага в определени случаи разпоредбите за обобщените декларации в съответствие със законодателството.

Складов оператор и други оператори на складови съоръжения-

Това са лица, на които е разрешено да управляват митнически склад, временен склад или съоръжения в свободна зона. Складовият оператор отговаря:

- за стоките, които се намират в митническия или временен склад, като следи те да не се отклоняват от митнически надзор;

- за спазване на условия, определени в разрешението за митническия склад или в разрешението за временно складиране;

- за осигуряване подходяща защита на складовата площ, с оглед да се предотврати незаконно проникване в нея и неразрешен достъп до стоките, тяхната подмяна или подправяне.

Митнически представител

Митническият представител може да действа от името и за сметка на друго лице (пряко представителство), или от свое име, но за сметка на друго лице (косвено представителство).

Отговорностите му са свързани с:

- прилагане на митническите разпоредби, отнасящи се до конкретния вид  представителство за поставяне на стоките под митнически режим;

- при непряко представителство — да отговаря за точността на митническата декларация или обобщената декларация и за тяхното своевременно подаване.

Превозвачпревозвачът е лице, което действително транспортира стоките или е сключило договор, например издало е товарителница или въздушна товарителница, за действителния превоз на стоките.

Той е задължен:

- да осигурява сигурен и безопасен транспорт на стоките, с оглед предпазване от неразрешен достъп и подмяна на стоките, които се транспортират с транспортното средство;

- да осигурява необходимите транспортни документи;

- да прилага необходимите формалности в съответствие с митническото законодателство;

- да прилага в определени случаи разпоредбите за митническото деклариране.

         Вносителят е отговорен:

- за представяне на стоките пред митническите органи за получаване на допустимо митническо направление (когато не действа чрез косвен представител);

- за верността и навременното подаване на митническата декларация;

- за правилното прилагане на разпоредбите за обобщената декларация за въвеждане, при условие, че се подава от вносителя;

- за прилагане на формалностите, свързани с вноса на стоки в съответствие с митническите разпоредби;

- за осигуряване на сигурното и безопасно получаване на стоките, по-специално да не допуска неразрешен достъп до тях и подправянето им.

Когато кандидатства за статус на ОИО, кандидатът трябва да гарантира, че заявлението му включва дейностите във връзка с митниците за всички негови отговорности в рамките на международната верига за доставки.

ПРОЦЕДУРА ПО КАНДИДАТСТВАНЕ

Подготовка преди подаване на заявлението:

Програмата за ОИО е отворена за всички икономически оператори независимо от големината на дружеството, включително за малки и средни предприятия.

Икономическите оператори не са задължени да стават ОИО, както и одобрените икономически оператори не са задължени да изискват от своите търговски партньори да придобият статус на ОИО.

Оператор, който подава заявление и се стреми да придобие статус на ОИО, следва да бъде наясно, че трябва да „контролира“ своята дейност.

„Контролът“, в общи линии означава, че операторът има:

- ясно виждане, мисия и стратегия за своите дейности, по-специално онези от тях, които са свързани със или влияят върху международната верига за доставки;

- въведени подходящи организационни правила;

- подходяща система за вътрешен контрол;

- система за оценка, която води до промени и усъвършенстване на организационната структура и процедури, ако е необходимо.

В по-конкретен план „Контролът“ означава, че операторът:

- е установил и оценил всички възможни рискове, свързани с неговите дейности, като в случай, че се подава заявление за статус на ОИО, те следва да включват рисковете, свързани с митниците и/или рисковете, свързани със сигурността и безопасността; и

- е предприел действия за ограничаване на установените рискове, като е въвел вътрешни процедури и практика, както и подходящи процедури за контрол.

Кои са действията, които следва да предприемат икономическите оператори преди официалното подаване на заявлението?

1. Да вземат решение относно вида на сертификата за който ще кандидатстват. При извършването на тази оценка основният въпрос, на който трябва да се отговори, е „Какви видове митнически дейности извършвам и в какво отношение сертификатът за ОИО може да ми бъде от полза?“;

         2. Да определят лице за контакт икономическият оператор следва да определи лице за контакт с митническите органи, което има правомощия да взема решения и да контролира и да координира процеса на кандидатстване;

         3. Да получат предварителна информация от митническите органи във връзка с придобиването на статуса– обменът на информация на ранен етап и обсъждането с митническите органи ще спести много време, след като започне официалната процедура за сертифициране.

4. Да определят компетентната държава членка за подаване на заявление за ОИО в случаите на многонационални дружества и големи предприятия.

         Следва да се има предвид, че в случаите на  търговска централа и филиали всеки един от тях е отделно юридическо лице, поради което при кандидатстване за статус на ОИО всеки филиал попълва отделно искане. В случай, че голяма компания с множество клонове желае да получи статус на ОИО, тя не е длъжна да подава заявления за всички свои клонове. Достатъчно е да подаде само едно заявление, тъй като съгласно търговското право „клон” не е отделен юридически субект.

5. Да си направят самооценка относно готовността за изпълнение на критериите за издаване на сертификат за ОИО – за целта Европейската комисия е разработила Въпросник за самооценка (ВСО). Въпросникът за самооценка не е задължителен, но за да се ускори процесът на сертифициране настоятелно се препоръчва да се използва;

        

         6. Окончателно оформяне на съответните документи – в резултат на изпълнението на всички предходни действия може да се наложи да се внесат промени в заявлението и приложените към него документи. Това може да изисква допълнително време, но е по-ефективно препоръките на митническите органи да бъдат взети предвид на този етап.

Подаване на заявлението

Разпоредбите на чл. 14г от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията определя държавата членка, пред която се подава заявлението. Основният принцип е, че заявлението трябва да се подаде пред митническите органи на държавата членка, където лицето води/ или е достъпна основната отчетност, свързана с митническата дейност и където заявителят извършва поне част от дейностите, попадащи в обхвата на сертификата за ОИО.

         В Република България компетентният орган за подаване на заявленията и съответно издаване на сертификатите за статус на ОИО е Централното митническо управление.

Процедурата за подаване на заявление за сертификат за ОИО, която следва да се спазва е описана в членове от 14в до 14е на Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията.

Заявлението се подава писмено или в електронна форма в съответствие с образеца, посочен в приложение 1В от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията, като при попълването му се вземат предвид обяснителните бележки към него и приложенията, които се изискват.        След подаването му се извършва първоначална проверка на точността и пълнотата на заявлението.

Когато митническите органи установят, че заявлението не съдържа всички необходими данни, в 30 дневен от датата на получаването му те изискват от икономическия оператор да предостави необходимата информация, като посочват и мотивите за това.

Няма регламентиран срок, в който заявителят трябва да представи исканата допълнителна информация. Въпреки това без допълнителната информация обработката на заявлението не може да продължи.

Заявлението не се приема в следните случаи:

- не е подадено във формата, определена в законодателството;

- не е подадено в компетентната държава членка;

- подадено е в рамките на три години след отмяна на сертификат за ОИО;

- заявителят е осъждан за тежко престъпление, свързано с икономическата му дейност;

- към момента на подаване на искането заявителят е в процедура по несъстоятелност;

- заявителят има законен представител по митническите въпроси, който е бил осъден за тежко престъпление, свързано с нарушение на митническото законодателство и свързано с дейността му като законен представител.

Приемане на заявлението

След получаване на цялата необходима информация за приемането на заявлението митническите органи регистрират заявлението в националния регистър за ОИО и в централното приложение на Европейската комисия за ОИО. В регистрите се вписва поредния номер на приетото заявление, който в България се състои от:

Първите два символа са ISO код на държавата – BG, следва БУЛСТАТ на заявителя и пореден номер от националния регистър.

От датата на тази регистрация започват да текат сроковете за издаване на сертификат за ОИО или за отхвърляне на заявлението.

Проверка за изпълнение на условията и критериите за издаване на сертификат за ОИО

Съгласно разпоредбата на чл. 14о, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията, митническата администрация разполага със 120 календарни дни, за да извърши необходимите проверки за изпълнение на условията и критериите за предоставяне на статус на ОИО и да издаде сертификат или да отхвърли искането. В случай на обоснована необходимост митническите органи могат да удължат този срок с още 60 календарни дни. Срокът може да бъде удължен също по молба на кандидата и със съгласието на митническия орган.

         Кой извършва проверката?

Проверката за изпълнение на условията и критериите за издаване на сертификат за ОИО се извършва от териториалното митническо управление (ТМУ) на територията на което е седалището и мястото на регистрация на заявителя. За целта ЦМУ изпраща на компетентното ТМУ заявлението и приложенията към него, като посочва и крайния срок за предоставяне в ЦМУ на резултатите от проверката.

В случай, че икономическият оператор има производствени или складови помещения на територията на повече от едно ТМУ, предварителни проверки на определени критерии се извършват и от тези митнически управления.

Ако заявителят извършва митническа дейност или съхранява част от счетоводните документи в други държави членки  се извършва консултационна процедура с тези държави членки.

Изпълнението на условията и критериите по чл. 14ж, 14и и 14й от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията се проверяват от служители на отдели Последващ контрол в ТМУ, а по чл.14з и 14к от същия регламент – от отделите за митническо разузнаване и разследване.

 Критерии за издаване на сертификат за ОИО – обхват на проверката

Задоволително изпълнение на митническите изисквания – чл. 14з от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията

Изпълнението на митническите изисквания се смята за задоволително, ако през последните три години, които предшестват подаването на заявлението, никакво сериозно нарушение или повторни нарушения на митническите разпоредби не са допускани от някое от следните лица:

- заявителят,

- лицата, ръководещи дружеството кандидат, или лицата, които осъществяват контрол над неговото управление,

- в съответните случаи — законният представител на кандидата по митническите въпроси,

-лицето, което отговаря в дружеството заявител за митническите въпроси.

Изпълнението на митническите изисквания може да се смята за задоволително, ако компетентният митнически орган реши, че дадено нарушение е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че същото не поражда съмнения относно добросъвестността на кандидата.

Ако лицата, които осъществяват контрол над дружеството, са учредени или имат местопребиваване в трета страна или ако заявителят е учреден преди по-малко от три години, митническите органи оценяват тяхното съответствие с този критерий въз основа на документите и информацията, с които разполагат.

Задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол – чл. 14и от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията

За да могат митническите органи да установят изпълнението на този критерии, заявителят следва да изпълнява следните изисквания:

a) да разполага със счетоводна система, която да отговаря на общоприетите счетоводни принципи, прилагани в държавата членка, където се води счетоводството, и която би улеснила митническия контрол, основан на одита;

б) да позволява на митническия орган физически или електронен достъп до неговата митническа и когато е уместно, транспортна документация;

в) да има логистична система, която прави разлика между стоки от Общността и извън Общността;

г) да разполага с административна организация, която съответства на вида и размера на предприятието и която да е подходяща за управлението на стоковите потоци и да има вътрешен контрол, с който могат да се установят незаконни или нередовни операции;

д) да разполага със задоволителни процедури за използване на лицензии и разрешения, свързани с мерките по търговската политика или търговията със земеделски продукти;

е) да разполага със задоволителни процедури за архивиране на документите и информацията на дружеството и за защита срещу загуба на информация;

ж) служителите на кандидата да бъдат запознати с необходимостта да информират митническите органи винаги когато се установят трудности с изпълнението на изискванията и да установят подходящи лица за контакти с митническите органи;

з) кандидатът да има въведени подходящи мерки за сигурност на информационните технологии.

Доказана платежоспособност – чл. 14й от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията

Както е определено в член 14й от РПМК, условието, свързано с платежоспособността на кандидата, може да се счита за изпълнено, ако неговата платежоспособност може да се докаже за последните три години. Законодателството определя, че платежоспособност означава добро финансово състояние, което е достатъчно да се изпълняват задълженията на заявителя, като се отчитат съответните особености на вида стопанска дейност.

Ако заявителят е учреден преди по-малко от три години, неговата платежоспособност се оценява въз основа на наличната документация и информация.

За да установят изпълнението на този критерии митническите органи проверяват следното:

а) заявителят не е в производство по несъстоятелност;

б) през последните три години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал без особени проблеми финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или такси, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки;

в) заявителят може да докаже, че разполага с достатъчно финансови ресурси, за да изплати задълженията си;

г) заявителят няма отрицателна нетна стойност на активите, освен когато може да се докаже, че тя може да бъде покрита.

Подходящи стандарти за сигурност и безопасност – чл. 14к от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията

Критерият за сигурност и безопасност е от значение само ако икономическият оператор кандидатства за статус на ОИОСБ или ОИОК, като проверките се извършват за всички обекти, които имат връзка с дейностите на кандидата, свързани с митниците.

Стандартите за сигурност и безопасност се смятат за подходящи, ако са спазени следните условия:

а) сградите, които ще се използват във връзка с операциите, обхванати от сертификата, са изградени с материали, които да ги предпазват от незаконно въвеждане и осигуряват защита срещу незаконно проникване;

б) взети са подходящи мерки за контрол на достъпа за предотвратяване на неразрешения достъп до зони за товарене, товарни докове и карго зони;

в) мерки за обработка на стоки, които включват защита срещу неразрешено проникване, размяна или загуба на материал и подправяне на товарните единици;

г) където е приложимо, са налице процедури за обработка на лицензии за внос и/или износ, свързани със забрани и ограничения, и за разграничаване на такива стоки от други стоки;

д) сигурност на търговските партньори – заявителят е взел мерки за идентифициране на неговите търговски партньори с цел осигуряване на международната верига за доставки;

е) Сигурност на персонала – доколкото позволява законодателството, заявителят  проучва кандидатите за заемане на длъжности, които са чувствителни от гледна точка на сигурността, напр. да се провери дали не са били осъждани за престъпления във връзка със сигурността.

ж )заявителят гарантира, че съответния персонал активно участва в програмата за обезпечаване на сигурността, в т.ч. да се осигури обучение на всеки служител във връзка с рисковете в международната верига от доставки.

Документиране на резултатите от проверката

За резултатите от извършената проверка, проверяващият екип изготвя доклад, в който в обобщен и систематизиран вид се отразяват извършените проверки на всеки от критериите, описват се установените рискове и предложените мерки за последващ контрол, както и становище относно предоставяне или не статус на заявителя.

Проверяващият екип изготвя и план за наблюдение и контрол, основан на профилите на риска на ОИО, установени в процеса на проверката.

Предоставяне на статус

Доклада от проверката и плана за наблюдение и контрол се предоставят на издаващия митнически орган (ЦМУ), който е компетентен за вземане на окончателното решение за предоставяне на статус на ОИО или не.

Издаващият митнически орган уведомява писмено заявителя в случай на отказ за предоставяне на статус, като посочва основанията за вземането на това решение.

Отказа за предоставяне на статус не води автоматично до отмяна на което и да е съществуващо разрешение, издадено от митническите органи.

Издаващият митнически орган в рамките на 5 работни дни информира митническите органи на останалите държави членки за издаването на сертификат за ОИО. Информацията се предава и в случай на отказ от издаване.

За предоставения статус се издава сертификат в съответствие с образеца, посочен в приложение 1Г на Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията. Независимо в коя държава членка е издаден Сертификатът получава номер съставен от:

- ISO двубуквен код на издаващата страна,

- следва AEO ,

- буква, идентифицираща вида на сертификата

- С – митнически опростявания (Customs Cimplification)

-S – сигурност и безопасност (Security and Safety)

- F – пълен/комбиниран (Ful – Customs Cimplification/ Security and Safety)

- следва национален номер, съставен от ЕИК на ИО и пореден номер от националния регистър).

Напр.         BG AEOF 123456789 0017

Сертификатът влиза в сила на десетия работен ден след датата на  неговото издаване.   Сертификатът се признава във всички държави членки.

Срокът на валидност на сертификата за ОИО е неограничен.

Митническите органи  наблюдават и контролират спазването на условията и критериите, които ОИО следва да спазва и след получаване на статуса. За целта на всяка трета година митническите органи ще извършват проверка в помещенията на оператора, която цели да се установи продължаването на спазването на условията от страна на ОИО.

Прекратяване на статуса на ОИО

Статусът на ОИО се прекратява от митническите органи в следните случаи:

а) при установяване на неспазване на условията или критериите за сертификата;

б) митническите органи имат достатъчно основания да смятат, че ОИО е извършил деяния, които водят до наказателна процедура и са свързани с нарушаване на митническото законодателство.

При нормализиране на ситуацията издаващия митнически орган оттегля прекратяването на статуса.

Сертификата може да бъде и частично прекратен. Напр. в случай на комбиниран сертификат и не са спазени условията за сигурност и безопасност, може да се подаде искане за частично прекратяване и издаване на “заместващ” от вида “митнически опростявания”

Отмяна на статуса на ОИО

Статусът ОИО се отменя от издаващия митнически орган в следните случаи:

а) когато ОИО не успее да предприеме необходимите мерки за спазване на условията и критериите, на които следва да отговаря одобрен икономически оператор;

б) когато ОИО е допуснал сериозни нарушения, свързани с митническото законодателство и вече няма право на обжалване;

в) при поискване на Одобрения икономически оператор.

Отмяната влиза в сила в деня на нейното нотифициране.

Издаващият митнически орган незабавно информира митническите органи на останалите държави членки за отмяната на статуса на ОИО.

В рамките на три години от датата на отмяната икономическият оператор не може да подаде ново заявление за статус на ОИО, освен ако отмяната не е по негово искане.

Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза предвижда предимства за титулярите на сертификати за ОИО.

В зависимост от вида на сертификата одобрените икономически оператори ще могат да се възползват максимално от широката употреба на митническите опростявания или да се възползват от улесненията, свързани със сигурността и безопасността.

Икономическите оператори, които спазват митническото законодателство и са надеждни се възползват от международното взаимно признаване на статуса одобрен икономически оператор.

Опростени процедури за деклариране – видове
16.12.2013

Опростени процедури за деклариране – видове

 

Национални разрешения за ОПД – подаване на заявление, предварителни проверки, издаване и функциониране на разрешението. Единни разрешения за опростени процедури – кандидатстване, консултационна процедура, разрешаване

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.

Митническото деклариране, съгласно разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 се осъществява:

а) писмено;

б) по електронен път или

в) устно

Съгласно чл.62, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 при нормалната процедура за деклариране писмените декларации се изготвят върху формуляр, съответстващ на официалния образец, предвиден за целта и съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

Към митническата декларация, съгласно параграф 2 на чл. 62, трябва да бъдат приложени всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

Опростените процедури за деклариране, определени в чл. 76 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 са:

  1. Опростено деклариране (incomplete declaration) - декларацията по член 62 да не съдържа някой от изискваните данни по параграф 1 от същия член или  към която не са приложени някои от документите, посочени в параграф 2 от същия член. Това е така наречената непълна декларация;
  2. Облекчено деклариране (simplified declaration) – вместо декларацията, посочена в чл. 62, да бъде предоставен търговски или административен документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим;
  3. Оформяне на място (local clearance) – декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводната отчетност на декларатора. В тези случаи митическите органи могат да освободят декларатора от задължението за представяне на стоките.
  4. Опростената декларация, търговския или административен документ или вписването на стоките в счетоводната отчетност трябва да съдържат най-малко данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводната отчетност съдържа задължително и датата, на която е извършено.
  5.                             При опростените процедури деклараторът е длъжен да представи допълнителна декларация, която има общ, периодичен или рекапитулативен характер.
  6.                             Допълнителните декларации и опростените декларации, посочени в чл. 76, параграф 1, на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., се считат за единно и неделимо цяло, което влиза в сила от датата на приемане на опростените декларации от митническите органи. В случаите на оформяне на място, вписването в счетоводните документи има същата правна сила, като приемането на декларацията, посочена в член 62 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г.

Прилагането на опростените процедури за писмено деклариране е уредено в Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията, дял IХ, от  чл. 253 до чл. 287.

 

Следва да отбележим, че процедурата за опростено деклариране с непълна декларация се прилага в единични случаи и не се изисква предварително издадено разрешение.  Тази процедура  е автоматизирана в БИМИС и не е обект на разработване в Модула за опростено деклариране. Процедурата за опростено деклариране няма да бъде разглеждана в настоящата презентация.

Видове разрешения за ОПД

С Регламент (ЕИО) № 1192/2008 на Комисията от 17.11.2008 г., изменящ Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията от 01.01.2009 г. се въвеждат новите разпоредби за издаване на разрешения за опростени процедури за деклариране – облекчено деклариране и оформяне на място, както на територията на една държава членка (национални разрешения), така и на територията на няколко държави членки (единното разрешение за опростени процедури).

1. Единно разрешение за опростени процедури (ЕРОП)

Съгласно чл. 1, точка 13 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията единно разрешение за опростени процедури е  разрешение, включващо митническите администрации на повече от една държава членка, което се отнася до използването на една от следните процедури:

- облекчено деклариране;

- оформяне на място;

- активно или пасивно усъвършенстване или обработка под митнически контрол;

- митническо складиране;

- временен внос, когато не се използва АТА карнет;

- специфично предназначение.

2. Интегрирано разрешение/Интегрирано единно разрешение

Разрешение, което се използва за повече от една от   посочените процедури в една държава членка е интегрирано разрешение, съгласно разпоредбата на  чл. 1, точка 14 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията.

То може да придобие формата на интегрирано единно разрешение, когато участва повече от една държава членка, т.е. издава се за повече от една процедура и участва повече от една държава членка.

Например интегрирано единно разрешение може да комбинира единно разрешение за ОПД и единно разрешение за активно усъвършенстване.

Критерии за предоставяне на разрешение за ОПД

Условията и критериите за издаване на разрешение за опростена процедура за деклариране – облекчено деклариране или оформяне на място за националните и за единните разрешения са еднакви.

В законодателството правилата за издаване, прекратяване и отмяна на разрешенията за ОПД (национални и единни) са уеднаквени с тези за сертификатите за одобрени икономически оператори (ОИО).

Критериите, които вече са били проверени във връзка с предоставянето на сертификат ОИО М или F, не следва да бъдат проверявани отново, освен ако не са настъпили промени във връзка с разрешението за ОПД (напр. нова ИТ система, нови процедури).

При необходимост може да се обсъдят със заявителя някои специфични изисквания във връзка с използването на ОПД.

Критериите са определени в Регламент (ЕИО) № 2454/93г., чл.чл. 14з,14и и 14й и най-общо включват:

- подходяща отчетност, в съответствие с митническите изисквания;

- задоволителна система за управление на търговската и където е уместно на транспортната отчетност, позволяваща митнически контрол;

- финансова платежоспособност.

Разрешение за опростена процедура за деклариране с облекчена декларация се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в чл. 14з, с изключение на параграф 1, буква в), в чл. 14и, букви г), д) и ж) и в чл. 14й.

Разрешение за опростена процедура за деклариране оформяне на място се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в чл. 14з, с изключение на параграф 1, буква в), и в членове 14и и  4й.

Самооценка

Попълването на въпросника за самооценка от кандидатите за разрешения за опростени процедури за деклариране(национални и единни) настоятелно се препоръчва от митническите органи, за да може процеса на кандидатстване може да се ускори и протече по-гладко.

Процеса на самооценка ще даде възможност на заявителя да оцени, преди подаване на официалното заявление какви ще бъдат ползите от разрешението, за което кандидатства и да оцени изпълнява ли условията и критериите за издаване на разрешение и в случай на неизпълнение на някой от тях да предприеме своевременни действия за коригиране на ситуацията.

Опростени процедури за деклариране  при вноси износ на стоки в/от  Република България

- Понятието „Внос” за целите на използването на опростените           процедури за деклариране  включва следните митнически   режими:

- допускане за свободно обращение;

- митническо складиране;

- активно усъвършенстване;

- временен внос;

- свободно обращение със специфично предназначение;

- обработка под митнически контрол.

-  Понятието „Износ” за целите на използването на опростените                   процедури за деклариране  включва следните митнически режими и направление:

- износ;

- реекспорт;

- изнасяне за пасивно усъвършенстване

ПРОЦЕДУРА ПО КАНДИДАТСТВАНЕ  - кой може да кандидатства ?

Съгласно действащото законодателство (чл. 253, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г.) всяко лице по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета, установено на територията на Общността може да подаде искане за разрешение за облекчено деклариране или процедура за оформяне на място, което да му бъде издадено лично на него и за негово собствено ползване или за ползване в качеството му на представител, при условие че съществуват достатъчно регистри и процедури, позволяващи на митническите органи да идентифицират представляваните лица и да осъществяват съответните митнически проверки.

Видно от горното притежателят на разрешението за ОПД може да го използва в качеството си на пряк/косвен представител на своите клиенти при внос или износ на стоки.

- къде се кандидатства или кой е разрешаващия митнически орган??

Разрешаващ митнически орган съгласно разпоредбата на точка 15 от чл.1 на Регламент (ЕИО) № 2454/93г. e митническият орган, който издава разрешението.

Искането за разрешение за опростени процедури се подава пред компетентното ТМУ .

То се определя съгласно критериите, изброени в чл.14г, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/1993 г.:

-където се намират основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се извършва поне част от операциите, които са под контрол от митническите органи или

-където са достъпни основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се провеждат основните дейности по общото логистично управление на заявителя и където се извършват поне част от операциите. Основните сметки на заявителя, включват записи и документация, даващи възможност на митническия орган да проверява, надзирава и контролира условията и критериите, необходими за получаване на разрешението.

Ако компетентното ТМУ за подаване на искането не може да бъде определено по гореописаните критерии, то се определя според мястото:

- където се намират основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби или

- където са достъпни основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се провеждат дейностите по общото логистично управление на заявителя.

Съгласно чл.168, ал.4 от ППЗМ, компетентно митническо учреждение за приемане на искането и издаване на разрешение за използване на опростени процедури (ОбД/ОМ) на територията на       Р. България е ТМУ, на територията на което е седалището и адреса на управление на икономическия оператор .

- как се кандидатства ???

Икономическият оператор – заявител подава писмено искане за разрешение за използване на опростени процедури, използвайки формуляра, посочен в  Приложение № 67 на Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., разширен с клетки с национално значение.

Искането за разрешение за използване на опростени процедури трябва да бъде придружено от електронното му копие и заверени от ИО-заявител копия на документите, потвърждаващи данните, посочени в него.

В случаите, когато разрешаващият митнически орган установи, че искането не съдържа всички необходими данни, в срок от 30 календарни дни от получаването на искането той приканва заявителя да осигури съответната информация и посочва причините за това.

Следва да отбележим, че в компетентното МУ, отдела отговорен за приемането на искането и издаването на разрешение за ОПД е отдел МРП.

Процедура по приемане на искането

Съгласно изискванията на чл. 253б, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. искането за използване на опростени процедури не се приема, ако не са изпълнени следните условия:

а) не е подадено по образеца, посочен в Приложение 67 на Регламент (ЕИО) № 2454/93г. и не е приложен електронния формат към него;

б) не е било подадено пред компетентния митнически органи;

в) заявителят е бил осъждан за тежко престъпление, свързано с икономическата му дейност;

г) в момента на подаване на искането, заявителят е в производство по несъстоятелност.

Митническите органи вземат под внимание специфичните характеристики на икономическите оператори, особено на малките и средните предприятия, т.е.  при проверката трябва да се обмислят различията, произтичащи от вида, размера и логистичната структура на заявителя. Критериите остават същите, но начина по който те се оценяват е различен и може да бъде по-гъвкав.

 

Митническите органи трябва да имат цялата необходима информация, преди да вземат решение да се приеме или не подаденото искане.

В случай, че решението на МО е за приемане на искането, същото се регистрира в Модула за опростено деклариране и получава регистрационен номер, след което стартира предварителната проверка за изпълнение на условията и критериите за издаване на разрешение.

        

Фази на предварителната проверка

1. Извършване на предварителна проверка 

                  

Извършването на предварителната проверка включва преглед на администрацията, организацията, вътрешните процедури и/или вътрешните системи на оператора и преминава през следните фази:

а)подготовка – събиране и анализиране на налична вътрешна информация, наличие на други разрешения или сертификати, издадени от митническите органи;

б) планиране на проверката- обхваща изготвянето на план за извършване на предварителната проверка, въз основа на констатациите по време на подготовката и попълването на контролен лист;

в) изпълнение на проверката – на този етап се извършва посещение в помещенията на икономическия оператор, при което се проверяват: вътрешната организация, финансово-счетоводната и логистична система, ИТ системата и ИТ контрола, вътрешен и външен контрол на работната среда, система за постоянно наблюдение и др. В случаите, при които заявителя има повече от едно производствени и/или складови помещения, проверка се извършва във всяко от помещенията, като се оценяват ролите и отговорностите на всяко едно от тях.  Констатациите се отразяват в доклада.

г) консултационна процедура -  извършва се когато компетентното за издаване на разрешението МУ е различно от МУ, където заявителят извършва митническа дейност или когато извършва митническа дейност в повече от едно ТМУ (това са т.н. засегнати митнически учреждения (ЗМО)). Разрешаващото МУ уведомява ЗМУ за стартиралата консултационна процедура и за обхвата на проверката, която следва да бъде извършена.

За резултата от проверката ЗМУ изготвя доклад и становище относно изпълнението на проверените условия и критерии, които предоставя на разрешаващото МУ.

г) оценка – оценяват се рисковете, които засягат бизнеса на икономическия оператор във връзка с разрешението за ОПД и които са били идентифицирани и оценени по време на предварителната проверка и са били предписани подходящи мерки за превенция;

2. Изготвяне на доклад от проверката

Предварителната проверка приключване с изготвяне на доклад, в които са включени и констатациите от докладите на засегнатите МУ.

Компетентно за изготвяне на окончателният доклад е      разрешаващото митническо учреждение.

В доклада ясно и систематизирано следва да са отразени всички констатации от проверката и да се извърши оценка на риска в съответствие с процедурата, за която се кандидатства.

3. Вземане на решение въз основа оценка на риска за оператора – решение, което се взема в резултат на констатациите в доклада, съдържащ всички основания за отхвърляне или за издаване на разрешение.

4.  Изготвяне на проект на разрешение – разрешението за ОПД се изготвят на формуляр съгласно Приложение № 67 от Регламент ЕИО)№ 2454/93 г.

План за контрол

За да може да се следи за спазването на условията и критериите за издаване на разрешението за ОПД и задълженията, произтичащи от разрешението, както и да се контролират установените рискове, в плана за контрол трябва да са описани дейностите по текущ контрол и последващите проверки, които следва да се извършат на титулярите на разрешения.

В плана за контрол трябва да се включат обхвата и честотата на проверките, както и отдела в съответното ТМУ, отговорен за извършване на проверката. Включват се задължително и контролните действия, относно стоки, обект на забрани и ограничения.

План за контрол се изготвя за всяко разрешение за ОПД.

Когато икономическият оператор е ОИО, този план за контрол трябва да се комбинира с плана за контрол, изготвен във връзка със сертификата за ОИО.

Забрани и ограничения

При проверката на условията и критериите за издаване на разрешение за ОПД специално внимание трябва да се обърне на  ефективната проверка и контрол на стоките, обект на забрани и ограничения (ЗиО).

Европейското законодателство въвежда забрани и ограничения с цел предотвратяване или ограничаване на вноса и износа на стоки по причини, свързани най-вече със сигурността, защитата на здравето и околната среда.

Всяка държава членка може да наложи национални забрани и ограничения във връзка с опазването на националната сигурност, на обществения ред и морал, на здравето на хората, животните и растенията.

Отговорностите по контрола на ЗиО, базирани на европейското или националното законодателство, най-често се прилагат от няколко правоприлагащи органи в комбинация.

В зависимост от опростената процедура, която ще се използва, може да се ограничи включването в разрешението на стоки, подлежащи на ЗиО, или може да има условия за това как трябва да бъдат третирани тези стоки.

1. При разрешение за ОПД с ОбД – изисква се всички лицензи/

разрешителни да бъдат представени или предоставени на разположение на митническите органи по време на подаване на облекчената декларация за поставяне на стоките под режим. ОбД трябва да съдържа достатъчно информация, така че подлежащите на ЗиО стоки да могат да бъдат идентифицирани.

2. При разрешение за ОПД с ОМ – за стоки подлежащи на ЗиО може да бъде издадено разрешение за ОМ, ако може да бъде осигурено адекватно ниво на защита. В този случай органите, отговорни по прилагане на процедурите за ЗиО, могат да издадат разрешение за ОМ, ако ИО представи или осигури достъп до съответните лицензии/разрешения в момента на подаване на уведомлението.

Условията за използване на ОМ за стоките, предмет на ЗиО, трябва да бъдат ясно дефинирани в разрешението и  митническите органи трябва винаги да са в състояние да извършват контрол до необходимата степен.

В случаите, при които стоките, предмет на забрани и ограничения се контролират и проверяват и от други органи, то задължително се извършва съгласуване във връзка с включването на тези стоки в разрешението за ОПД.

План за контрол, се изготвя за всяко разрешително, и следва в него да се посочи в детайли, как стоките подлежащи на ЗиО трябва да се контролират.

Обезпечение (гаранция)

Съгласно разпоредбата на чл.253, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г. използването на опростена декларация или на процедура за оформяне на място зависи от представяне на обезпечение за вносните мита и други такси (ДДС, Акциз и др.)

Обезпечението може да бъде учредено чрез паричен депозит или банкова гаранция.

Във всеки случай, обезпечението трябва да бъде предоставено преди да се прилага разрешението.

Могат да бъдат разграничени три възможни ситуации:

- притежателят на разрешението действа от свое име и за                  своя сметка - титулярят осигурява обезпечението;

                   - притежателят на разрешението действа като пряк представител – лицето, което е представлявано или притежателя на разрешението осигурява обезпечението;

- притежателят на разрешението действа като косвен      представител – притежателя на разрешението или представляваното от него лице осигурява обезпечението; Митническите органи могат да разрешат обезпечението да бъде учредено от друго лице, вместо от лицето, от което то се изисква (член 189, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г)

В случай на допускане за свободно обращение, обезпечението трябва да обхваща 100% от митническото задължение. Обезпечението трябва да бъде достатъчно, за да покрива пълния размер на митните сборове и други публични държавни вземания, които могат да възникнат при опростени процедури в определен период от време. Ако общият размер на декларираните вносни мита и други вземания, надвишава размера на обезпечението, митническите органи трябва да изискат от притежателя на разрешението да се увеличи размера на обезпечението.

Титулярят на разрешението е задължен да следи размера на обезпечението и при необходимост да поиска промяната му.

Митническите органи също следят размера на обезпечението да покрива декларираните през отчетния период вносни мита и други държавни вземания, като този процес е автоматизиран в МОД.

Процедура за издаване на разрешение

След като компетентните митнически органи са установили, че кандидатът отговаря на условията, издават разрешение за ОПД.    За издаване на разрешение за ОПД, митническите органи използват образеца, посочен в Приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. Към разрешението има допълнителни формуляри за внос и износ, които са неделима част от издаденото разрешение.

Разрешението за ОПД е безсрочно и влиза в сила от датата на връчването му на икономическия оператор.

Прилагането на разрешението се проверява в съответствие с плана за контрол най-малко веднъж на всеки три години.

Когато се установи, че титулярят вече не изпълнява определени условия или критерии е възможно разрешението да бъде суспендирано или отнето.

Разрешение за използване на опростени процедури за поставяне на стоките под МИР не може да се използва, ако разрешението за МИР е отменено, спряно или с изтекъл срок.

Суспендиране на разрешение за ОПД

Разрешението за ОПД или ОМ може да бъде суспендирано по силата на чл.чл. 253г – 253е от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията.

Съгласно чл. 253г, параграф 1, РМО суспендира разрешение за ОПД, когато:

а) се установи, че не са спазени условията и критериите, посочени в член 253в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията;

б) митническите органи имат достатъчно основания да смятат, че титулярят на разрешението или друго лице, посочено в член 14з, параграф 1, букви а), б) или г) от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията, е извършил действие, което подлежи на наказателно съдебно производство и е свързано с нарушаване на митническите правила.          Временното спиране може да се отмени, ако титулярят  нормализира ситуацията в рамките на определения срок.

Отмяна на разрешение за ОПД

Съгласно чл. 253ж от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията, разрешение за ОПД може да бъде отменено поради:

а) сериозни или повторни нарушения, свързани с митническите правила, извършени от:

- титулярят на разрешението,

- лицето управител на фирмата, или тези, които осъществяват контрол над управлението и;

- лицето, което отговаря в компанията за митническите въпроси;

б) невъзможност да нормализира ситуацията след процедурата по суспендиране на разрешението в предвидените законодателството срокове;

в) по искане на титуляря на разрешението.

Управление на опростените процедури      

Управлението на опростените процедури включва наблюдение на ежедневните операции и наблюдение по изпълнение  на условията и критериите на разрешението.

Опростените процедури за деклариране ОбД и ОМ могат да се използват само от лица, които имат валидни разрешения. Когато титулярят на разрешението ще използва разрешението за поставяне на стоки под МИР, той трябва да има валидно разрешение за прилагане на съответния митнически икономически режим.

Важни области в управлението на процедурата са:

- комуникацията с митническите органи и

- продължаващо наблюдение (мониторинг) – митническите органи наблюдават и оценяват наличната информация за текущото състояние и решават дали са необходими проверки;

- управление на риска от титуляря на разрешението – чрез предоставяне на информация на митническите органи;

- актуализиране на разрешението – съгласно чл. 253, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. титулярят та разрешението уведомява разрешаващия митнически орган за всяка промяна, настъпила след издаването на разрешението, която маже да повлияе на неговото продължаване или съдържание (промяна в правния статут на компанията, икономическия сектор на дейност, промени в счетоводството или в ИТ системите и др.);

- планиране на контрола (чрез контролния план);

- съхранение на файлове – титулярят трябва да съхранява записите и всички оправдателни документи за определените в законодателството срокове (най-малко три години).

ОПД с облекчена декларация

При прилагане на ОПД с ОбД стоките предназначени за поставяне под режим, следва да бъдат декларирани за съответния режим в митническо учреждение, посочено в разрешението за ОПД.

Стоките трябва да бъдат представени в това митническо учреждение и ОбД трябва да се подаде, придружена от всички документи, които са предвидени за съответния режим и стока и са необходими за митническия контрол. Изключение се допуска с разрешение на митническите органи, ако:

- декларирането се извършва по електронен път и                     – митническите органи са сигурни, че непредставения документ съществува и е валиден, същият не може да се приложи към ОбД по независещи от декларатора причини и неприемането на декларацията ще доведе до обмитяване с по-високи ставки.

В тези случаи всички необходими документи се съхраняват от икономическия оператор и се предоставят на митническите органи при поискване.

Стоките могат да бъдат представени в друго митническо учреждение, което предварително е определено или одобрено от митническите органи.

ОбД се подава под формата на електронно съобщение, съдържащо най-малко данните, които са задължителни за ОбД, посочени в Приложение № 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

Въпреки това, в съответствие с разпоредбата на чл. 235а, параграф 3 от същия регламент, когато митническите органи или икономическите оператори ни разполагат с ИТ системи за подаване или приемане на ОбД, митническите органи могат да приемат ОбД в друга форма, предвидена от тях, при условие, че е извършен ефективен анализ на риска. Когато за облекчена декларация се използва търговски или друг документ, те се подават поне в два екземпляра – оригинал и копие или толкова, колкото е разписано в разрешението.

ОбД задължително съдържа номера на разрешението за ОПД и номера на обезпечението, като се проверява дали гаранцията е достатъчна за покриване на задължението.

В случаите, когато ОбД е търговски или друг документ, на видно място на лицевата му страна  се изписва номера на разрешението и пълното наименование на неговия титуляр.

Деклариране с ОбД се извършва само на включени в разрешението стоки.

Както е предвидено в чл. 76, параграф 2 от Регламент (ЕИО) №2913/92 г. деклараторът трябва да представи допълнителна митническа декларация (ДМД), която има общ, периодичен или рекапитуланивен характер.

ОПД за оформяне на място

Декларирането на стоки за  внос или износ чрез процедура за ОМ се извършва пред МУ, посочено в разрешението. Титулярят на разрешението следва да предостави по електронен път на МУ за поставяне на стоките под режим данните за пристигналите в одобрените от митническите органи места стоки.

Стоките се приема, че са декларирани за поставяне под митнически режим, след като митническите органи бъдат надлежно уведомени и стоките са вписани в регистрите на притежателя на разрешението. Вписването в регистрите съдържа датата, на която е извършено и най-малко данните, посочени в Приложение № 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г.                                   Само включени в разрешението стоки се допускат за поставяне  под режим чрез процедурата за ОМ.

В разрешението се посочва момента, в  които се счита, че се дава разрешение за вдигане на стоките, така че винаги да има възможност митническите органи да извършат проверка на стоките в помещенията на титуляря, преди да получат разрешение за освобождаването им.

Относно вдигането на стоките, случаите могат да бъдат:

а) без освобождаване от задължението за уведомяване -

титулярът на разрешението уведомява митническите органи за пристигането на стоките в одобрените места или за намерението си да освободи стоките за съответната процедура (чл. 266, пар. 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г.), след което:

- чака да получи разрешение за вдигане на стоките от митническите органи;

- след изтичане на срока, посочен в разрешението, стоките се считат за освободени.

б) с освобождаване от задължението за уведомяване -титулярът на разрешението, предвид характера на стоките се освобождава от задължението за уведомление съгласно член 266, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. В този случай вписването на стоките в регистрите на икономическия оператор е равносилно на освобождаване.

ОМ при внос

Записите в регистрите на титуляря на разрешението, трябва да съдържат всички данни, необходими за изчисляване на вносните мита и други държавни вземания, както и за надзора на митническия режим.

Всички документи се завеждат и са на разположение при поискване от митническите органи.

Ако титулярят на разрешението открие несъответствие между декларираните, вписани в отчечетността му и действителните количества на стоките, трябва незабавно да уведоми митническото учреждение за поставяне под режим.

ОМ при внос без освобождаване от уведомяване         Митническите органи изискват уведомлението от титуляря преди вдигане на стоките, за да имат възможност да извършат анализ на риска въз основа на подадените данни и да решат дали да се извърши или не контрол. Средствата и процедурите за уведомяване са предвиждат на национално ниво. Срокът, след който стоките се считат за освободени се посочва в разрешението за ОПД.

У нас електронното съобщение, с което титуляря на разрешението уведомява митническите органи за пристигането на стоките се подава в МОД във формат XML. Съобщението следва да съдържа данните от утвърдената от Директора на Агенция „Митници” функционална спесификация, която включва и посочените в Приложение 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. данни.

МОД автоматично следи за пълнотата на данните в съобщението и съответствието им със заложеното в разрешението за ОПД, следи за наличие на обезпечение, за времето, след което стоките се считат за освободени.

 ОМ при внасяне с освобождаване от уведомяване

                   Освобождаването от уведомяване може да се предостави на титуляря за всички операции да поставяне под режим по ОПД или само за част от тях. Освобождаване от уведомление може да се предостави на икономически оператори за изпращане и получаване на стоки, превозвани по електропроводи и тръбопроводи, за корабно и самолетно снабдяване или за производители на специфични стоки, (напр. торове) внасящи едни и същи суровини.

ДМД при внасяне

Във разрешението за ОПД за ОМ,  се посочва митническото учреждение за подаване на ДМД.

Титулярят на разрешението подава ДМД в срок до 3-тия работен ден след приключване на отчетния период. В ДМД за внасяне  се включват само данни от уведомленията за ОМ на стоки, за които през отчетния период е дадено разрешение за вдигане на стоките (РВС).    Стоките, които са вписани в отчетността и за които са изпратени уведомления за ОМ през отчетния период, но не са получили РВС, не се включват в ДМД. Същите се включват в ДМД за отчетния период, в който са получили РВС.

В края на отчетния период за стоки,  за които не е  подадено ДМД но са получили РВС, МОД генерира служебна ДМД. ДМД трябва да бъдат подписани и да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

ДМД се счита за приета след като е извършен формалния и логически контрол от МОД. Корекции в ДМД не се допускат, а титуляря на разрешението подава нова ДМД.

Митническото учреждение за приемане на ДМД и вземане под отчет извършва документен контрол на ДМД. При извършване на този контрол задължително се проверява съответствието между данните от уведомленията за ОМ през отчетния период, за които е разрешено вдигането на стоките и данните от допълнителната митническа декларация.

До 5-я работен ден, следващ края на отчетния период, МУ за вземане под отчет обработва ДМД, като изчислява дължимите публични държавни вземания и уведомява за размера им титуляря или неговия представител.

След пълното погасяване на публичните държавни вземания по ДМД, обработката на ДМД приключва и МОД автоматично освобождава използваното обезпечение.

ОМ при изнасяне

Процедурата за ОМ при изнасяне е разписана в чл.чл. 283 до 287 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

- ОМ при изнасяне без освобождаване от задължението за уведомяване – Митническото учреждение на износа трябва да бъде уведомено за намерението на икономическия оператор да постави под митнически режим стоки с:

- опростена митническа декларация за износ (чл. 285, параграф 1 и Приложение 30А от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.). Опростената декларация се подава под формата на електронно съобщение и всички документи, които се изискват за износа се представят на митническите органи.

- пълна декларация за износ. В тези случаи проверката на стоките и проверката на документите, необходими за митническия контрол трябва да се извърши автоманично въз основа на резултатите от анализа на риска. В този случай не се изисква ДМД.

- електронно уведомление – съгласно разпоредбата на чл. 285а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., в този случай разрешаващото митническо учреждение следва да гарантира, че всички необходими данни се изпращат до изходното МУ.

2. ОМ при изнасяне без уведомяване – митническите органи освобождават одобрения износител от изискването да подава опростена декларация за износ при всяко преместване на стоки, само ако предоставя информация за всяко преместване по предварително определени в разрешението начин и форма. Такова разрешение може да се предоставя напр. за самолетно и корабно снабдяване, за стоки, въведени на митническата територия на Общността за сондажи или производствени платформи, използвани от лице установено в ЕС.

Към настоящият момент най-често се използва процедурата за ОМ при износ с пълен набор от данни, при която декларацията за износ се подава директно в системата за контрол на износа.      Титулярят е освободен от задължението да представя стоката и придружаващите я документи пред митническите органи, като при необходимост разпечатва придружаващия износен документ от системата си. Не е необходимо подаване на ДМД.

ОПД при поставяне на стоки по митнически икономически режим

1. Режим митническо складиране – чл.чл. 268 – 274 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. В разрешението за ОПД се установяват конкретните правила за функциониране на режима. Не се изисква подаване на ДМД.

2. Поставяне на стоки под режим пасивно усъвършенстване – чл. 277 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.  – при ОПД с ОМ титулярят се освобождава от задължението да подаде ДМД, в случай че подаде пълна декларация за износ, вместо опростена декларация.

3. Поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол или за временен внос в съответствие с чл. 276 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. – следва да се обвържат изискванията на разрешението за МИР с тези за прилагане на разрешението за ОПД.

Когато на едно и също лице се дадени две или повече разрешителни за митнически икономически режими, и един от режимите се приключва с поставяне на стоките под друг чрез оформяне на място, не се  изисква допълнителна митническа декларация.

Единни разрешения за опростени процедури – кандидатстване, консултационна процедура, разрешаване

Съгласно чл. 1, точка 13 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията единно разрешение за опростени процедури е  разрешение, включващо митническите администрации на повече от една държава членка, което се отнася до използването на една от следните процедури: облекчено деклариране; оформяне на място; активно или пасивно усъвършенстване или ОМК; митническо складиране;временен внос и специфично предназначение.

1. Процедурата за кандидатстване за издаване на единно разрешение за опростена процедура за деклариране (ЕРОП)

                   а) Кой може да кандидатства за ЕРОП – прилагат се същите правила както при националните разрешения. При всички случаи заявителят трябва да бъде лице, установено на митническата територия на Общността.

б) Къде се кандидатства?

В съответствие с чл. 253з, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. искането за ЕРОП с ОбД и ОМ се подава до един от посочените в чл. 14г, параграфи 1 и 2 от същия регламент митнически органи. Прилагат се същите правила за определяне на разрешаващ митнически орган, както при ОИО. В случаите, при които ЕРОП се прилага за режим митническо складиране, искането се подава в държавата членка, в която се прилага разрешението за режим митническо складиране.

в) Въпросник за самооценка – не е задължителен, но е силно препоръчителен и ускорява издаването на разрешението.

г) Подаване на заявление – прилагат се същите правила като тези за националното разрешение, като се отчете спецификата.   Искането се подава в разрешаващата държава-членка, като се използва формуляря, посочен в приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

2. Разглеждане на искането и предварителна проверка

Предвид факта,че в ЕРОП участват повече от една държави членки, възниква необходимост от обмен на информация между участващите държавите членки. Обменът на данни е препоръчително да се извършва по електронен път, като се вземат под внимание защитата на личните данни.

Разделението на отговорностите между засегнатите държави членки трябва да бъде уточнено предварително, като това се постига чрез консултация между разрешаващия и засегнатите митнически органи.

Всяка държава членка изпраща на Комисията списък с митническите органи, които изпълняват функцията на разрешаващи митнически органи за ЕРОП и посочват лица за контакт.

Когато е подадено искане за ЕРОП разрешаващия митнически орган предоставя на засегнатите митнически органи следната информация:  подаденото искане; проекта на разрешение и цялата необходима информация за издаване на разрешението.

При предварителната проверка трябва да има разделение на отговорностите между държавите членки и да се изяснят ангажиментите на участващите страни. Участващите държави членки трябва да извършат проверки (напр. на складови помещения) преди да дадат съгласие за издаване на ЕРОП.

При определени обстоятелства, напр. изготвяне на плана за контрол и определянето на рискови профили, може да се извърши съвместна проверка в участващите държави членки.

                   3. Гаранции

                   Разрешаващият митнически орган е отговорен за изчисляване размера на необходимата гаранция за покриване на митническото задължение и други такси (ДДС, акциз). Тази гаранция покрива вносните мита и националните данъци на участващите държави-членки

Тук въпросът е за националните данъци (ДДС и акциз), които са различни в участващите държавите членки. Най- често гаранцията за националните данъци се изчислява от участващите държави членки

и се представя пред тях. В този случай гаранцията за разрешаващата държава членка, обхваща само вносните митни сборове и националните й данъци.

4. Консултационна процедура

Консултационната процедура между държавите членки се извършва съгласно чл. 253й, пар.1 от Регламент (ЕИО) №2454/93г., като се взимат под внимание изискванията на участващите държави членки във връзка с националното законодателство.

По време на консултационната процедура митническите учреждения на участващите държави членки, включени в ЕРОП трябва да информират разрешаващото митническо учреждение за специалните изисквания, свързани с прилагането на националното законодателство при освобождаването на стоките, които трябва да бъдат взети под внимание, както в разрешението, така и в плана за контрол.

5. Забрани и ограничения – прилагат се същите насоки както при националните разрешения.

За да се извършва ефективен контрол на тези стоки в съвместния план за контрол участващите държави трябва да изяснят ролите на митническите учреждения за представяне и за надзор, свързани с проверките на стоките във връзка със забраните и ограниченията.   Следва предварително да се уточнят стоките, за които са необходими разрешения или лицензии и кога те трябва да се представят. Поради съществуването на различни национални забрани и ограничения, следва да се прецени дали тези стоки да се включат в ЕРОП.

6. Изисквания относно ДДС при внос

                   Съгласно Директивата за ДДС (2006/12/ЕО), ДДС при внос се заплаща при допускане на стоките за свободно обращение. Мястото на внос е държавата членка, в рамките на чиято територия се намират стоките, когато те са допуснати за свободно обращение.

При условията на ЕРОП, титулярят на разрешението следва да декларира стоките пред митническите органи в разрешаващата държава членка. Тези декларации включват и стоки, които физически са допуснати за свободно обращение в участваща държава членка.

Изискванията на участващите държави членки за подаване на данни за ДДС при внос трябва да бъдат включени в разрешението или като приложение към него.

Към ДМД за внос следва да има и документи за платени мита и ДДС. Формата и сроковете за подаване на документа за платен ДДС за внесените стоки ще зависи от изискванията на държавите членки, където стоките са физически допуснати за свободно обращение.

7. Изисквания за заплащане на акциз при ЕРОП

Включването на акцизни стоки в ЕРОП от практическа гледна точка може да създаде трудности, дължащи се на специфичните изисквания към тези стоки.

Участващите държави членки следва да уредят необходимата процедура въз основа на Директива
2008/118/ЕО , като вземат предвид факта, че акциза се заплаща в държавите членки на потребление на стоките. Компетентните органи на изпращащата държава-членка, в която се извършва експедирането на акцизните стоки, изискват, при определени от тях условия, рисковете, присъщи за процедурата при движение на акцизни стоки, да бъдат покрити от задължителна гаранция. Когато не се прилага режим отложено плащане, акцизът е изискуем в момента на освобождаването на стоките за свободно обращение.  При необходимост от икономическия оператор може да се изиска, освен ДМД, подадена в разрешаващото митническо учреждение, да подаде и декларация за акцизи в участващата държава членка.

Следва да отбележим, че повечето държави членки не разрешават включването на акцизни стоки в ЕРОП.

 8. Изисквания за статистиката

                   Екстрастат (статистически данни за внос и износ на стоки във или извън ЕС) се основава на събиране на данни от митническите декларации. Предоставянето на статистическите данни е отговорност на администрацията на всяка държава членка, а не на икономическите оператори.

Предоставянето на статистическите данни трябва да се вземе предвид при издаването на ЕРОП. При извършването на консултационната процедура участващите държави членки следва да посочат изискванията си относно формата, съдържанието и сроковете за подаване на данните за статистиката. Тези изисквания трябва ясно да се разпишат в разрешението или в приложение към него, като се посочи кой ще подава данните към статистическата администрация – митническите органи или икономическия оператор.

В повечето случаи митническата администрация на разрешаващата държава членка изпраща статистическата информация на компетентната администрация на участващите държави членки.

9. Изготвяне на съвместен план за контрол

                   Съвместен план за контрол се изготвя за всяко единно разрешение и с него се определя минималното ниво на контрол на ЕРОП.

Въз основа на методи за безопасност и сигурност, управление на риска, физическите и документалните проверки са задължителни, дори и в случаите на използване на опростени митнически процедури. В този контекст трябва да се извършва митнически контрол, като се вземат предвид както спецификата на стоката, така и  информираността на участващите в процеса страни и крайната дестинация на доставките.          В плана за контрол трябва да залегнат проверки на титуляря на разрешението веднъж на три години.

10. Издаване на ЕРОП

Разрешението може да бъде издадено само ако всички заинтересовани компетентни органи са дали своето изрично съгласие в писмен вид или по електронен път или не са реагирали в рамките на крайния срок. Разрешението се издава на формуляр, съгласно Приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., като копие от него се изпраща до всички участващи държави членки.

ЕРОП е безсрочно.

Заключение

                   Приемането на Регламент (ЕИО) № 1192/2008 от 17 ноември 2008 г. е довело до добър напредък за интересите, както на икономическите оператори, така и за митническите органи в Европейския съюз.

Единните разрешения за опростени процедури за деклариране предоставят възможност на икономическите оператори да централизират и интегрират функциите на счетоводството, логистиката и дистрибуцията, като от това ще последват икономии от административни и търговски разходи.

В бъдеще се очаква създаването на европейската база данни за заявленията и разрешенията за ЕРОП.

ЕРОП, както е предвидено в Регламент № 1192/2008, е първата стъпка към централизираното митническо оформяне.

Митнически кодекс на Съюза
14.12.2013

Митнически кодекс на Съюза

Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Официален вестник на Европейския съюз L 269/10.10.2013 г.). Цел – опростяване на митническото законодателство и еднакви улеснения на икономическите оператори.

-         Рационализиране на митническите процедури – правило електронни декларации, изключение – хартиен носител;

-         Улесняване на законната търговия и борбата с измамите – опростени, бързи и стандартни митнически процедури – опростена и без хартиена среда за митниците и търговията;

Нова роля и мисия на митническите органи във връзка с изграждането на вътрешния пазар, намаляване бариерите пред международната търговия и нарасналата необходимост от гарантиране сигурността и безопасността на външните граници на Съюза:

-         Защита на финансовите интереси на Съюза и неговите ДЧ;

-         Защита на Съюза от нелоялна и незаконна търговия, подпомагане на законната стопанска дейност;

-         Гарантиране сигурността и безопасността на Съюза;

-         Поддържане на подходящ баланс между митническия контрол и улесняване на законната търговия.

-         чл. 5 Определения: т. 15”Декларатор” , т. 16 “Митнически режим”, т. 32 “Постоянно установена стопанска дейност”, т. 34 “Държател на стоките”, т. 37 “Операции по усъвършенстване” – буква “в”

-         Чл. 6 Всеки обмен на информация, като например декларации, заявления или решения, между митническите органи и между икономическите оператори и митническите органи, както и съхранението на тази информация съгласно митническото законодателство, се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни.

-         Член 16  Електронни системи

1. Държавите членки си сътрудничат с Комисията за разработването, поддържането и експлоатацията на електронни системи за обмен на информация между митническите органи и с Комисията и за съхранение на такава информация в съответствие с кодекса.

2. Държави членки, на които е била предоставена дерогация в съответствие с член 6, параграф 4, не са задължени да разработват, поддържат и експлоатират, в рамките на обхвата на тази дерогация, електронните системи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Митнически представител чл. 18

b       Държавите членки могат да определят в съответствие с правото на Съюза условията, при които митническият представител може да предоставя услуги в държавата членка, в която е установен. Независимо от това, без да се засяга прилагането на по-малко строги критерии от въпросната държава членка, митнически представител, който отговаря на критериите, определени в член 39, букви a) —г) има право да предоставя тези услуги в държава членка, различна от тази, в която е установен

Решения на митническите органи

-         Когато лице поиска решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, то трябва да представи цялата информация, изисквана от компетентните митническите органи, за да могат да вземат решение

-         Своевременно и не по-късно от 30 дни от получаване на заявлението за издаване на решение, митническите органи проверяват дали са изпълнени условията за приемането на това заявление.

-         Когато митническите органи установят, че заявлението съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в първа алинея.

-         Компетентните митнически органи вземат решението, уведомяват заявителя своевременно, но не по-късно от 120 дни от датата на приемане на заявлението, освен когато е предвидено друго.

 

Одобрен икономически оператор – предоставяне на статус – чл. 39

а) липсата на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, включително липсата на сериозни криминални нарушения, свързани с икономическата дейност на заявителя;

б) доказателство от заявителя за високото равнище на контрол върху неговите операции и стокови потоци, посредством система за управление на търговската и в съответните случаи на транспортната отчетност, позволяваща уместен митнически контрол;

в) платежоспособност, която се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, което е достатъчно, за да може да изпълнява ангажиментите си, при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност.

г) по отношение на разрешението, посочено в член 38, параграф 2, буква а) — практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с осъществяваната дейност; и

д) по отношение на разрешението, посочено в член 38, параграф 2, буква б) — подходящи стандарти за сигурност и безопасност, които се считат за изпълнени, когато заявителят докаже, че поддържа подходящи мерки за гарантиране на сигурността и безопасността на международната верига за доставки, включително що се отнася до физическата цялост и контрол на достъпа, логистичните процеси и обработката на специфични видове стоки, персонала и търговските партньори.

Митническо задължение при внос

Чл. 77 Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими:

–       допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба;

–       временен внос с частично освобождаване от вносни мита.

Митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

Общи правила за изчисляване на размера на вносните износните мита Размерът на вносните или износните мита се определя въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими към съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение

Митническо задължение за обработени продукти – чл. 86, параграф 3

-         Когато възниква митническо задължение по отношение на обработени продукти, получени под режим активно усъвършенстване, по искане на декларатора размерът на вносните мита, съответстващ на това задължение, се определя въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, към момента на приемането на митническата декларация за тези стоки.

-         Когато възниква митническо задължение за обработени продукти, в резултат на режим пасивно усъвършенстване, или за заместващи продукти съгласно член 261, параграф 1, размерът на вносните мита се изчислява въз основа на разходите за операцията по усъвършенстване, извършена извън митническата територия на Съюза.

Обезпечение – чл. 89

-         Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение, това обезпечение покрива размера на вносното или износното мито и другите вземания, възникнали във връзка с вноса или износа на стоките когато:

а) обезпечението се използва за поставянето на стоките под съюзен режим транзит; или

б) обезпечението може да се използва в повече от една държава членка.

- Обезпечение, което не може да бъде използвано извън държавата членка, в която е изискано, е валидно само в тази държава членка и покрива най-малкото размера на вносното или износно мито.

Чл. 89, параграфи 7, 8 и 9

-         Държавите, регионалните и местните органи на управление или други органи, уредени от публичното право, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение за дейностите си като публични органи.

-         Обезпечение не се изисква в който и да е от следните случаи:

-         превоз на стоки по Рейн, рейнския воден път, Дунав или дунавския воден път;

-         превоз на стоки чрез фиксирана транспортна инсталация;

-         специфични случаи, в които стоките са поставени под режим временен внос;

-         стоки, поставени под режим съюзен транзит като се използва опростяването, посочено в член 233, параграф 4, буква е), и превозвани по море или по въздух между пристанища или летища на Съюза.

-          Митническите органи могат да не изискват предоставянето на обезпечение, когато размерът на вносните или износните мита, които трябва да бъдат обезпечени, не надвишава статистическия праг за декларации, установен съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни.

Общо обезпечение – чл. 95

Разрешението по член 89, параграф 5 се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

-          установени са на митническата територия на Съюза;

-         отговарят на критериите, определени в член 39 буква а) – липса на сериозно или повторно нарушение на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, както и криминални нарушения, свързани с дейността;

-         ползват редовно съответните митнически режими или са оператори на съоръжения за временно складиране или отговарят на критериите, определени в член 39, буква г) – практически стандарти за компетентност и професионална квалификация.

Намален размер или освобождаване от обезпечение

-         Когато се предоставя общо обезпечение за митнически задължения и други вземания, които биха могли да възникнат, икономически оператор може да получи разрешение за използване на общо обезпечение с намален размер или за освобождаване от обезпечение, при условие че отговаря на критериите, определени в член 39, букви б) и в). Високо ниво но контрол и платежоспособност

-         За АЕО при подаване на заявление се разрешава използване на общо обезпечение с намален размер.

Въвеждане – Дял IV

-         Подаване на обобщена декларация за въвеждане – МУ на първо въвеждане,  друго МУ, подава се от превозвача, както и от вносителя или получателя, или друго лице, от чието име или за чиято сметка действа превозвачът;  всяко лице, което може да представи въпросните стоки или може да осигури представянето им пред митническото учреждение на въвеждане.

Поправка и анулиране на обобщена декларация за въвеждане – чл. 129

-         След подаване на заявление деклараторът може да получи разрешение за поправки на данните в обобщената декларация за въвеждане, след като тя е била подадена.

-         Не са възможни поправки, след като:

-         митническите органи са информирали лицето, подало обобщената декларация за въвеждане, че възнамеряват да извършат проверка на стоките;

-         митническите органи са установили, че данните в обобщената декларация са неверни;

-         стоките вече са били представени на митническите органи.

-          Когато стоките, за които е подадена обобщена декларация за въвеждане, не са въведени на митническата територия на Съюза, митническите органи анулират тази декларация в който и да е от следните случаи:

- по заявление на декларатора;

- в рамките на 200 дни след подаването на декларацията

Представяне на стоките

Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона, от едно от следните лица:

а) лицето, което е въвело стоките на митническата територия на Съюза;

б) лицето, от чието име или за чиято сметка действа лицето, което е въвело стоките на тази територия;

в) лицето, което поема отговорност за превоза на стоките след тяхното въвеждане на митническата територия на Съюза.

Стоките, които са въведени на митническата територия на Съюза по море или по въздух и които остават на борда на същите транспортни средства за превоз, се представят на митническите органи само на пристанището или на летището, където се разтоварват или претоварват. Въпреки това стоки, въведени на митническата територия на Съюза, които са разтоварени и отново натоварени на същото транспортно средство по време на превоза, за да се даде възможност за разтоварване или натоварване на други стоки, не се представят на митническите органи на това пристанище или летище.

Независимо от задълженията на лицето, посочено в параграф 1, стоките могат да се представят вместо това от някое от следните лица:

а) всяко лице, което незабавно поставя стоките под митнически режим;

б) титулярят на разрешението за операции в съоръжения за складиране или всяко лице, което извършва дейност в свободна зона.

Временно складиране

-         Несъюзните стоки са на временно складиране от момента на представянето им пред митническите органи.

-         Декларацията за временно складиране се подава от лицето, въвело стоките, лицето от чието име за чиято сметка действа лицето, което е въвело стоките и от лицето поело отговорността за превоза след тяхното въвеждане.

-         ДВС може да бъде под следната форма:

-         препратка към всяка обобщена декларация за въвеждане, подадена за съответните стоки, допълнена от данните на декларацията за временно складиране;

-         – манифест или друг транспортен документ, при условие че той съдържа данните на декларация за временно складиране, в това число препратка към всяка обобщена декларация за въвеждане на съответните стоки.

-         ДВС –от  търговска, пристанищна или транспортна информационна система; както и данните от транзитната декларация

-         На декларатора по негово заявление се разрешава да поправи една или повече от данните в декларацията за временно складиране след нейното подаване. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

-         Не са възможни поправки, след като митническите органи:

  • са информирали лицето, подало декларацията, за намерението си да извършат проверка на стоките;
  •  са установили, че данните в декларацията са неверни;

 

Когато стоките, за които е подадена декларация за временно складиране, не са представени на митницата, митническите органи анулират декларацията в който и да е от следните случаи:

  • по заявление на декларатора; или
  • в рамките на 30 дни след подаване на декларацията

Разрешение – чл. 148

-         Разрешение се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

  •  установени са на митническата територия на Съюза;
  • осигуряват необходимото за правилното протичане на операциите;счита се,че одобреният икономически оператор за митнически опростявания е изпълнил това условие, доколкото операцията в съоръженията за временно складиране е взета предвид в разрешението по член 38, параграф 2, буква а) – АЕОС;
  • в) предоставят обезпечение в съответствие с член 89. Когато се предоставя общо обезпечение, спазването на задълженията, свързани с това обезпечение, е предмет на мониторинг чрез подходящ одит
  • Отчетност – идентифициране на съхраняваните стоки, митнически статус и тяхното движение

Временно складиране

-         Митническите органи могат да разрешат на титуляря на разрешение да придвижва стоки на временно складиране между различни съоръжения за временно складиране, при условие че такива движения не биха увеличили риска от измама, както следва:

  • такова движение се извършва под отговорността на един митнически орган;
  •  такова движение е обхванато само от едно разрешение, издадено на одобрен икономически оператор за митнически опростявания; или
  •  в други случаи на движение.

Завършване на временно складиране

-         Несъюзни стоки на временно складиране се поставят под митнически режим или се реекспортират в рамките на 90 дни.

Поставяне под режим

-         Стандартна митническа декларация;

-         Опростена декларация

-         Централизирано оформяне

-         Вписване в отчетността на декларатора

-         Самооценка

Централизирано оформяне

-         Какво е централизирано оформяне – определено е в разпоредбата на член 179 от МКС. При централизираното оформяне митническата декларация е подадена на митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установен декларатора (надзорно митническо учреждение), но въпросните стоки са представени за извършване на контрол на друго митническо учреждение (митническо учреждение на представяне), което е възможно да е в друга държава членка. Митническата декларация е на разположение на надзорното митническо учреждение и всякакви дейности във връзка с контролите на стоките, ако по изключение се изискват или са поискани от надзорното митническо учреждение, се извършват от  митническото учреждение на представяне. Физическото освобождаване на стоките за въпросния режим се извършва на мястото където се намират стоките, като декларацията е подадена пред надзорното митническо учреждение или ако декларацията е била подадена преди пристигането на стоките. Митническото учреждение на представяне извършва конторолите въз основа на приетата декларация.

-         Заявителят за разрешение за централизирано оформяне, е одобрен икономически оператор за митнически опростявания (АЕОС).

-         Концепцията вече се използва при условията на единно разрешение членове 1, т. 13, 253з – 253м, 292, параграфи 5 и 6, чл. 500 и чл. 501 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията.

Специални режими

  1. транзит, който включва външен и вътрешен транзит
  2. складиране, който включва митническо складиране и свободни зони;
  3. употреба за специфични цели, който включва временен внос и специфична употреба;
  4.  усъвършенстване, който включва активно и пасивно усъвършенстване

Специални режими без транзит

-         Разрешение

-         Отчетност

-         Приключване – стоките или обработените продукти се поставят под следващ режим,  извеждат се извън митническата територия на Съюза, унищожават се без отпадъци или се изоставят в полза на държавата

-         Прехвърляне на права и задължения

-         Движение на стоки

-         Обичайни операции

-         Еквивалентни стоки

Транзит

-         Външен транзит – придвижване на несъюзни стоки от едно до друго място на митническата територия на Съюза

-         Вътрешен транзит – съюзните стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза, като се преминава през държава или територия извън митническата територия на Съюза, без това да променя митническия статус на стоките.

-         Съюзен транзит

Складиране

-         Митническо складиране

-         Свободни зони

Употреба за специфични цели

-         Временен внос

-         Специфична употреба

Усъвършенстване

-         Активно усъвършенстване

-         Пасивно усъвършенстване

Стоки, изведени от митническата територия на Съюза

-         Стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се обхващат от предварителна декларация за заминаване, подадена на компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

Предварителна декларация за заминаване

- Задължението за нейното подаване не се отнася за:

- транспортни средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази територия; или

- други специфични случаи,, когато това е обосновано от вида на стоките или трафика или когато това се изисква от международните споразумения.

- Предварителната декларация за заминаване.

- Предварителната декларация за заминаване е в една от следните форми:

* митническа декларация, когато стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, са поставени под митнически режим, за който се изисква такава декларация;

* декларация за реекспорт в съответствие с член 270 от МКС;

* обобщена декларация за напускане в съответствие с член 271 от МКС.

Формалности при напускане на стоките

-         Стоките, извеждани от митническата територия на Съюза, са под митнически надзор и могат да бъдат предмет на митнически контрол. Където е уместно, митническите органи могат да определят маршрута, който следва да се използва, и срока, в който стоките трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

-         Стоките, предназначени да бъдат изведени от Съюза, се представят на митническите органи при напускане от едно от следните лица:

-          лицето, което извежда стоките от митническата територия на Съюза;

-         лицето, от чието име или за чиято сметка действа лицето, което извежда стоките от митническата територия на Съюза;

-         лицето, което поема отговорност за превоза на стоките, преди те да напуснат митническата територия на Съюза.

Износ на съюзни стоки и реекспорт на несъюзни стоки

Съюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се поставят под режим износ

-         Несъюзни стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, подлежат на декларация за реекспорт, която се подава в компетентното митническо учреждение.

-         Не подлежат на декларация за реекспорт:

  •  стоки, поставени под режим външен транзит, които само преминават през митническата територия на Съюза;
  • стоки, които се претоварват в свободна зона или се реекспортират директно от нея;
  • стоки на временно складиране, които се реекспортират директно от съоръжение за временно складиране.

Обобщена декларация за напускане

-         Когато стоките са предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза и не е подадена митническа декларация или декларация за реекспорт като предварителна декларация за заминаване в митническото учреждение на напускане, се подава обобщена декларация за напускане

-  Обобщената  декларация за напускане се подава от превозвача, но независимо от неговите задължения, декларацията може да се подаде вместо него от:

-износителя или изпращача, или друго лице, от чието име или за чиято сметка действа превозвачът;

- всяко лице, което може да представи въпросните стоки или ги е представило пред митническото учреждение на напускане .

Обобщена декларация за напускане

-         Митническите органи могат да приемат използването на търговски, пристанищни или транспортни информационни системи за подаване на обобщена декларация за напускане, при условие че те съдържат необходимите за такава декларация данни и че тези данни са налични в определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

-         Вместо подаването на обобщена декларация за напускане, митническите органи могат да приемат подаването на уведомление и достъп до данните на обобщената декларация за напускане в компютърната система на икономическия оператор.

Поправка на обобщена декларация за напускане

На декларатора може да се разреши по заявление да промени една или повече данни в обобщената декларация за напускане след нейното подаване.

Не са възможни поправки, след като:

-         митническите органи са информирали лицето, подало обобщената декларация за напускане, че възнамеряват да извършат проверка на стоките;

-         митническите органи са установили неточни или непълни данни в обобщената декларация за напускане;

-         митническите органи вече са разрешили вдигането на стоките за напускане.

Анулиране на обобщена декларация за напускане

- Когато стоките, за които е подадена обобщена декларация за напускане, не са изведени от митническата територия на Съюза, митническите органи анулират тази декларация в следните случаи:

* по заявление на декларатора;

* в рамките на 150 дни след подаване на декларацията.

Уведомление за реекспорт

-         Подаване: Уведомление за реекспорт се подава, когато несъюзни стоки, се претоварват в свободна зона или реекспортират директно от нея, или несъюзните стоки са на временно складиране и се реекспортират директно от съоръжението за временно складиране, и тези несъюзни стоки се извеждат от митническата територия на Съюза и за тези стоки има освобождаване от задължение за подаване на обобщена декларация за напускане.

-          Уведомлението за реекспорт се подава в митническото учреждение на напускане на стоките от лицето, което отговаря за представянето на стоките при напускане.

-          Уведомлението за реекспорт съдържа необходимите данни за приключване на режим свободна зона или за завършване на временното складиране.

-         Митническите органи могат да приемат използването на търговски, пристанищни или транспортни информационни системи за подаване на известие за реекспорт, при условие че те съдържат необходимите за такова известие данни и че тези данни са налични, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

-         Вместо подаването на уведомление за реекспорт митническите органи могат да приемат подаване на уведомление или достъп до данните на уведомлението за реекспорт в компютърната система на икономическия оператор.

Поправка на уведомление за реекспорт

-         На декларатора може да се разреши по заявление да поправи една или повече данни в уведомлението за реекспорт след неговото подаване.

-         Не са възможни поправки, след като митническите органи:

-         са информирали лицето, подало уведомлението за реекспорт, че възнамеряват да извършат проверка на стоките;

-         са установили неточни или непълни данни в уведомлението за реекспорт;

-         вече са разрешили вдигането на стоките за напускане.

Анулиране на уведомление за реекспорт

Когато стоките, за които е подадено уведомление за реекспорт, не са изведени от митническата територия на Съюза, митническите органи анулират това уведомление в който и да е от следните случаи:

  • по заявление на декларатора;
  • в рамките на 150 дни след подаване на уведомлението.

 

РЕЖИМ ТРАНЗИТ
14.12.2013

РЕЖИМ ТРАНЗИТ

Cлед присъединяването на Република Турция към Конвенцията за Общ транзитен режим

На 26 октомври 1996 г. Република Турция изразява своето желание за присъединяване към Конвенцията за общ транзитен режим на 8-та сесия на Съвместния  комитет  ЕС-ЕАСТ за общ режим транзит. На 1 декември 2012 г. Република Турция реално се присъедини към Конвенцията за общ транзитен режим.

В момента на присъединяването ?

Всички държави членки адаптират гаранционните си документи, като разширяват обхвата им и за Република Турция. Националното транзитно приложение на Република Турция се включва към NCTS;

Законодателството, което се прилага в ЕС и държавите членки на ЕАСТ?

-          Митическият кодекс на Общността (Council Regulation /EEC/ № 2913/92 – OJ L 302,19.10.1992) и разпоредбите за неговото прилагане (Commission Regulation /EEC/ № 2454/93 – OJ L 253,11.10.1993);

-          Конвенцията за общ транзитен режим от 1987г. – (OJ L 226,13.08.1987);

Правни норми

-          Разпоредбите на членове от 91 до 97 на R-2913/92         (за режим външен общностен транзит -Т1);

-          Разпоредбите на членове от 163 до 165 на R-2913/92      (за режим вътрешен общностен транзит -Т2);

-          Разпоредбите на членове от 204 до 216 на R-2913/92         (за възникване на митническо задължение);

-          Разпоредбите на членове от 313 до 462а на R-2454/93 (отнасящи се за митническия статут на стоките и режим транзит);

Факторите определящи прилагането на транзитната процедура

-          Статута на стоките;

-          Територията, през която ще се извърши превозът;

Статут на стоките (членове от 313 до 336 на R-2454/93)

-          По принцип всички стоки, които се намират на територията на Общността се считат, че са “общностни стоки“ (тоест те се намират в свободно обръщение в Общността), освен ако не се установи, че те нямат “общностен статут“;

-          Обаче, има условия, когато, въпреки това основно правило, “общностният статут“ на общностните стоки трябва да се докаже;

Доказване статута на стоките

Това е необходимо, когато общностни стоки:

-          напускат и се връщат отново на митническата територия на Общността

(с изключение когато превозът се осъществява  по море от одобрена корабна линия, или по въздух, когато стоките се натоварват или претоварват в едно летище на територията на Общността за изпращане до друго летище на територията на Общността и превозът се извършва под покритието на единен транспортен документ, издаден в една страна-членка).

Доказателство за “общностен статут“ на стоките

-          Придружаващият транзитен документ;

-          Документ Т2L или T2LF, T2M

-          Търговски документ – фактура или превозен документ;

-          Корабен манифест;

-          Карго манифест;

-          Карнети ТИР или АТА;

-          ПАД;

-          контролно копие T5

Територии

-          Митническа територия на ЕС /определена съгласно чл. 3 на МК/;

-          Фискална територия на Общността /територия на която се прилага  Директива 2006/112/ЕЕС/;

-          Държавите, с които ЕС има сключено споразумение в рамките на митнически съюз /споразуменията с Андора и Сан Марино/;

-          Страни от ЕАСТ, членки на Конвенцията за общ транзит (Исландия, Норвегия, Швейцария  и Княжество Лихтенщайн, и Турция);

Видове процедури

-          Режим транзит Т1 се прилага при движение на необщностни стоки, като  обикновено приложимите мерки за внос временно се спират, докато стоките достигнат тяхното местоназначение в ЕС.

-          Режим транзит Т2 се прилага при движение на общностни стоки, като  обикновено приложимите мерки за внос в държава членка на ЕАСТ временно се спират.

Изключение

-          Основава се на чл. 340в, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията, съгласно който режим транзит Т1 се прилага и при износ на общностни стоки, когато стоките се изнасят за държава членка на ЕАСТ или когато се изнасят за трета държава и превозът преминава през една или повече държави членки на ЕАСТ, когато:

◦       а) се извършват митнически формалности за износ с цел възстановяване на суми за износ до трети държави по реда на общата селскостопанска политика; или

 

◦       б) са селскостопански продукти от публична интервенция, подлежащи на мерките за контрол на употребата, и/или местоназначението, и за тях са извършени митнически формалности за износ за трети страни по общата селскостопанска политика;

◦       в) подлежат на възстановяване или опрощаване на вносни сборове при условие, че са изнесени извън митническата територия на Общността; или

◦       г) са под формата на компенсаторни продукти или стоки в непроменено състояние и са извършени митнически формалности за износ за  трети страни, за да се приключи режим активно усъвършенстване по система с възстановяване, с цел възстановяване или опрощаване на вносни сборове.

Поставяне на стоките под режим вътрешен общностен транзит – Т2F

-          когато Общностни стоки се изпращат от една част от митническата територия на Общността, където разпоредбите на директива 2006/112/ЕЕС се прилага до друга част от митническата територия на Общността, където разпоредбите на тази директива не се прилагат;

-          когато Общностни стоки се изпращат от една част от митническата територия на общността, където разпоредбите на директива 2006/112/ЕЕС не се прилага до друга част от митническата територия на Общността, където разпоредбите на тази директива се прилагат;

Транспортни средства и декларации

Членове от 349 до 353 на R-2454/93

-          Декларация Т1;

-          Декларация Т2;

-          Декларация Т2F;

-          Декларация Т;

-          Транзитните декларации за режим транзит задължително се подават по електронен път!

Формалности в митническите учреждения

-          Формалности в отправно митническо учреждение (членове 355-358 и 369 на R-2454/93);

-          Формалности по време на път (членове 359-360 на R-2454/93);

-          Формалности в получаващото митническо учреждение (членове 361-364, 370 и371 на R-2454/93);

Контрол по завършването на режима

-          Срокове и доказателство за нормалното завършване на транзитната процедура (чл.365 и чл.366 на R-2454/93);

-          Процедура по издирване (чл.365 на R-2454/93);

-          Възникване на митническо задължение (членове 203 и 204 на R-2913/92);

-          Събиране на митническото задължение (членове  217 – 232 на R-2913/92);

Транзитно митническо учреждение

Транзитно митническо учреждение е:

а) митническото учреждение в точката на изход от митническата територия на общността, където пратката напуска тази територия в случай на транзитна операция през границата на една страна-членка на Общността и една трета стана, различна от страна, членка на ЕАСТ;

б) митническото учреждение на вход в митническата територия на Общността, когато стоките е трябвало да преминат през територията на трета страна в случай на транзитна операция;

ОПРОСТЕНИ ФОРМАЛНОСТИ

-          Общите разпоредби свързани с разрешенията използването на опростените формалности са посочени в членове 373 -378 на R-2454/93).

-          Издадените разрешения за използването на обща гаранция, освобождаване от представяне на обезпечение  и  разрешенията за превоз на стоки с железопътен транспорт , по въздух и по тръбопроводи се прилагат във всички страни-членки на Конвенцията за общ транзитен режим.

-          Опростяванията за морския превоз се отнасят само за територията на ЕС.

-          Останалите само в страната, в която са издадени.

Обобщените декларации за въвеждане и напускане на митническата територия на ЕС

Независимо, че Република Турция е договаряща държава по КОТ мерките за сигурност и безопасност на ЕС (обобщените декларации за въвеждане и напускане) продължават да се прилагат за нея.

Започването на транзитна операция в договаряща държава трябва да включва данните за сигурност и безопасност в транзитната декларация, подадена в отправно митническо учреждение за изпълнение на формалностите за подаване на обобщената декларация за въвеждане при въвеждане на стоките в договарящата държава на получаване.

Обобщените декларации за въвеждане на митническата територия на ЕС

Чл.183a от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. позволява данните за обобщената декларация за въвеждане да бъдат подадени за стоки, въведени на митническата територия на ЕС под режим транзит в транзитната декларация, при спазване на следните условия:

a) стоките са въведени в митническата територия на ЕС под режим транзит;

б) данните за транзита се обменят, като се използват информационни технологии и компютърни мрежи;

в) данните съдържат всички подробности, които се изискват за обобщена декларация за въвеждане.

Когато в системата NCTS декларацията за режим транзит съдържа данни за обобщената декларация за въвеждане (в кл. S00 се съдържа „1”), изискванията на чл. 183 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. се смятат за изпълнени.

Обобщените декларации за напускане  митническата територия на ЕС

Съгласно чл.842a, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. не се изисква обобщена декларация за напускане, когато електронната транзитна декларация съдържа данните за сигурност и безопасност, при условие че получаващото митническо учреждение е също и изходното митническо учреждение, или получаващото митническо учреждение се намира извън митническата територия на Общността.

Когато в придружаващия транзитен документ се съдържат данните за безопасност и сигурност (в кл. S00 се съдържа „1”), изискванията за обобщена декларация за напускане се смятат за изпълнени.

Обобщените декларации за въвеждане и напускане на митническата територия на ЕС

В случаи на режим общ/общностен транзит Т2, където в допълнителна информация (кл. 44) е отбелязан код DG2-износ и за  предшестващ режим  е посочен МРН на декларация за износ, не се изисква подаване на данни за сигурност и безопасност.

Обобщените декларации за въвеждане и напускане на митническата територия на ЕС

В случаи на режим общ/общностен транзит Т2, където в допълнителна информация (кл. 44) е отбелязан код DG2-износ и за  предшестващ режим  е посочен МРН на декларация за износ, не се изисква подаване на данни за сигурност и безопасност.

В случаите при които данните за сигурност и безопасност не са подадени в декларацията за режим транзит, се изисква задължително подаване на обобщена декларация за въвеждане и напускане.

NCTS

Включени:

28 страни-членки на ЕС;

4 страни-членки на ЕАСТ и Лихтенщайн

Общо 32 държави обменят информация в над 4000 митнически учреждения.

Аварийна процедура

Прилага се :

-          В случай, че митническата система не работи;

-           В случай, че системата на отговорното лице не работа или връзката между системата на отговорното лице и митническата система е прекъсната.

Във втория случай винаги се иска одобрението на митническите органи!

Използване на формуляр ТС11

В случай, че при заминаването, стоките са били поставени в отправното митническо учреждение под режим общ/общностен транзит по аварийна процедура, за регистриране на транзитното преминаване се използва формуляр TC11, който се предоставя от отговорното лице/превозвача за заверка при преминаване през транзитно митническо учреждение.

Повторно експедиране на общностни стоки от държава от ЕАСТ в съответствие с чл. 9 от КОТ

Общностни стоки, които са били въведени на територията на държава членка на ЕАСТ под режим транзит Т2, могат да бъдат повторно експедирани под същия режим, при условие че:

а) те са останали под контрола на митническите органи на тази държава, за да се гарантира, че няма промяна в тяхната идентичност или състояние;

б) те не са били поставени в тази държава членка на ЕАСТ под митнически режим, различен от режим транзит или режим митническо складиране, освен в случаите, когато стоките са били временно допуснати за представяне на изложби или други подобни обществени изложения.

в) те са били съхранявани в специални помещения и не са били подложени на обработка, различна от необходимата за тяхното съхранение в първоначален вид или на разделяне на пратки, без да се сменя опаковката;

- В случаите, когато стоките са повторното експедирани от държава членка на ЕАСТ, съхранението под режим митническо складиране трябва да е в срок до:

пет години за стоките от глави 25 до 99 от Комбинираната номенклатура;

шест месеца за стоките от глави 1 до 24 от Комбинираната номенклатура;

Формалности в случай на инциденти по време на превоза – чл. 360 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. и чл. 36 от Допълнение I на КОТ

- Съгласно чл. 36 от Допълнение I на КОТ превозвачът е длъжен да направи съответните вписвания в кл. 56 на придружаващия транзитен документ и да ги представи заедно с пратката  пред митническите органи на най-близкото митническо учреждение в държавата, на чиято територия се намира транспортното средство.

- Митническите органи вземат решение дали транзитната операция може да продължи или не.

Обезпечения при режим транзит

-          Банкови гаранции за режим транзит, които са приети преди присъединяването на Република Турция  трябва да бъдат анексирани, така че да се разшири обхвата на гаранцията и за Република Турция.

-          Образците на гаранциите са посочени в приложение №№ 48, 49 и 50  на R-2454/93 и приложения № B1, B2 и B4 към Допълнение І на Конвенцията за общ транзитен режим.

НОМА изказва своята благодарност на Г-жа Латинка Янкова, служител в отдел “Транзит на стоки” към Дирекция “Митнически режими и процедури” в Централно митническо учреждение на Агенция “Митници”, за предоставената информация.

Защитата на права върху интелектуалната собственост
13.12.2013

Защитата на права върху интелектуалната собственост

Спазвайки принципите за прозрачност, в следващите няколко рубрики НОМА ще сподели информация предоставена от Агенция „Митници“. НОМА има желание, информацията да стигне до възможно най-широк кръг от заинтересовани лица. В настоящата публикация  има материали на Стела Събева – Адвокат в „Боянов и ко”, публикувани във в. Капитал и на страницата на  Агенция „Митници“.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Регламент (ЕС) № 608/2013г. на Европейския парламент и на
Съвета относно защитата на права върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383 на Съвета

 Важни моменти в новия Регламент

  • Повече права на интелектуална собственост;
  • Правна яснота по отношение на административната процедура;
  • Опростената процедура за унищожаване на стоки е задължителна;
  • Специфична процедура за малки пратки;
  • Задължения и санкции на притежателя на решението;
  • Международно сътрудничество;
  • Европейска система за подадените заявления;
  • Възможност за спиране или отмяна на прилаганите мерки

Глава І – предмет, обхват и определения  Обхват на действията за намеса на митническите органи.

Митническите органи предприемат действия, когато стоките за които се предполага, че нарушават ПИС са под митнически надзор и контрол на митническата територия на Съюза, в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2913/92г.  в следните случаи:

  • декларирани за допускане за свободно обръщение, за износ или за реекспорт;
  • въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат;
  • когато са поставени под режим с отложено плащане или са в свободна зона или свободен склад

Стоки, изключени от обхвата на регламента:

  • стоки, допуснати за свободно обръщение  под режим специфично предназначение ;
  • стоки с нетърговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътниците;
  • стоки, произведени със съгласието на притежателя на правото или
  • стоки, произведени над договорените количества от лице, упълномощено  от притежателя да произведе определено количество стоки

Обекти на интелектуална собственост, обхванати от Регламента:

  • търговска марка;
  • промишлен дизайн;
  • авторско право или сродните му права;
  • географско указание;
  • патент;
  • сертификат за допълнителна закрила на лекарствени продукти;
  • сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита;
  • сортове растения;
  • топология на полупроводниково изделие
  • полезен модел
  • търговско наименование

Определения:

  • видове права на интелектуалната собственост;
  • фалшифицирани и пиратски стоки,
  • стоки, за които се предполага, че нарушават ПИС;
  • притежател на право, притежател на решение;
  • национално и съюзно заявление, подател;
  • държател на стоките, декларатор;
  • унищожаване;
  • митническа територия на Съюза, вдигане на стоки;
  • малки пратки;
  • бързоразвалящи се стоки;
  • изключителен лиценз

Глава ІІ – Заявления за намеса

 1.Кой има право да подава заявление за намеса:

  • притежатели на права, органи за управление на колективните права върху интелектуалната собственост, органи за професионална защита, групи производители – национално или съюзно заявление;
  • лица, притежаващи разрешение да ползват права върху интелектуалната собственост и упълномощени да започнат производство за установяване на нарушение на ПИС, групи  производители за географските указания, съгласно националното законодателство – национално заявление
  • притежатели на изключителни лицензии за територията на две или повече държави членки – съюзно заявление.

2.      Подаване на заявление:

  • До Агенция “Митници”  – Централно митническо управление;
  • заявлението се попълва в 2 екземпляра съгласно формулярът по чл. 6  и съдържа изискваната информация;
  • подаване на заявление след задържане на стоки по чл. 18 (служебно задържане):
  • национално  заявление
  • в срок от 4 работни дни от уведомлението за задържането;
  • съдържа информацията посочена в чл.6, ал.3 (информацията  по б. “ж”, “з” и “и” не е задължителна)
  • Само по едно национално и едно съюзно заявление.

3.      Информация, която се изисква при подаване на заявлението:

  • данни и статут на подателя, данни за представителя и доказателство за начина на представителната власт;
  • документ, който доказва, че подателя има право да подаде заявление;
  • правата  по отношение на които се търси защита;
  • при съюзно заявление – държавите членки;
  • данни за оригиналните стоки (баркод, изображение и др. );
  • данни  за разпознаване на оригиналните стоки;
  • информация, приложима за извършване на анализ и оценка на риска от митническите органи;
  • данните на лицата за контакт по правни и технически въпроси;
  • подателя се ангажира да изпълнява задълженията по чл. 15, чл. 28 и чл. 29 и да предоставя актуална информация, която е от значение за анализа на риска;
  • дали подателя желае да се прилага процедурата за унищожаване на стоки в малки пратки, както и да поеме разходите по унищожаването.

5.Обработване на заявленията:

  • митническите органи уведомяват подателя за одобряването или отхвърлянето на заявлението в срок от 30 работни дни;
  • при непълна информация – подателят предоставя липсващите данни в срок от 10 работни дни. В този случай срокът от 30 работни дни спира да тече;
  • при подадено заявление след “служебно задържане”, митническите органи уведомяват подателя за одобряването или отхвърлянето на заявлението в срок от 2 работни дни.

Видове решения:

  • Решение за удовлетворяване  на заявление;
  • Решение за отхвърляне на заявление ;
  • Решение, отменящо решение с което се удовлетворява заявление;
  • Решение,  изменящо решение с което се удовлетворява заявление;
  • Решение за удължаване на срока (условие – притежателя на решението трябва да е платил задълженията си, дължими на митническите органи)

Глава ІІІ – Намеса на митническите органи  

  1. Отлагане на вдигането или задържане      на стоки за които се предполага, че нарушават право на интелектуалната      собственост:
  • уведомяване на декларатора или държателя на стоките– в срок от 1 работен ден;
  • уведомяване на притежателя на решението за задържането – в същия ден или след уведомяване на декларатора;
  • уведомленията , съдържат информация, относно процедурата посочена в чл. 23;

Унищожаване на стоки

  • Задържани стоки се унищожават без да се установява факта на нарушение на право на интелектуалната собственост когато:

-          притежателят на решението е потвърдил, че стоките нарушават право на интелектуалната собственост – в срок от 10/3 раб. дни;

-          притежателя на решението е потвърдил писмено, че е съласен стоките да бъдат унищожени  – в срок от 10/3 работни дни;

-          деклараторът или държателят на стоките е потвърдил писмено, че е съгласен стоките да бъдат унищожени – в срок от 10/3 работни дни.

-          деклараторът или държателят на стоките не е потвърдил съгласието си стоките да бъдат унищожени и не е възразил срещу това в същия срок.

  • Унищожаването на стоките се извършва под митнически контрол на отговорността на притежателя на решението.

3. Започване на производство:

  • Когато деклараторът или държателят на стоките  не е потвърдил писмено съгласието си стоките да бъдат унищожени  и когато е възразил срещу унищожаването, митническите органи незабавно уведомяват за това притежателя на решението
  • В срок от 10/3 работни дни, считано от уведомлението за задържане на стоките, притежателят на решението започва производство с цел да се установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост

Възможност за еднократно удължаване на срока с още 10 работни дни  при обосновано.

4.Разрешаване вдигането на стоките или прекратяване на задържането

  • Когато в  10 дневния, респ. 20 дневния срок митническите органи не са били информирани за започване на производство за установяване на нарушение на право на интелектуалната собственост;
  • Когато в 3 дневния срок при бързо развалящи се  стоки, митническите органи не са били информирани за започване на производство за установяване на нарушение на право на интелектуалната собственост
  • в случай на служебно задържане:

-          когато митническите органи не са идентифицирали лице, което има право да подаде заявление;

- когато не са получили заявление или когато са отхвърлили заявление

5. Унищожаване на стоки в малки пратки-условия:

  • за стоките се предполага, че са фалшифицирани или пиратски стоки;
  • стоките  не са бързо развалящи се;
  • стоките  попадат в обхвата на решение, с което се удовлетворява заявление;
  •  притежателя на решението е поискал в заявлението да бъде приложена процедурата за малки пратки;
  • стоките са транспортирани в малки пратки

6. Унищожаване на стоки в малки пратки-процедура:

  • уведомяване на декларатора или държателя на стоките – в срок от 1 работен ден;
  • деклараторът или държателят на стоките може да изрази своето становище в срок от 10 работни дни;
  • стоките се унищожават, когато в срок от 10 работни дни деклараторът или държателят  потвърди съгласието си за тяхното унищожаване;
  • Стоките се унищожават и когато в срок от 10 работни дни, деклараторът или държателят на стоките не е потвърдил съгласието си за тяхното унищожаване и не е възразил срещу това;
  • Унищожаването се извършва под митнически контрол

7. Започване на производство след процедура за   малки пратки

- Когато деклараторът или държателят на стоките  не е потвърдил съгласието си стоките да бъдат унищожени  и когато не може да се счита, че е потвърдил съгласието си, митническите органи незабавно уведомяват за това притежателя на решението;

- Митническите органи прекратяват задържането, ако в срок от 10 работни дни от уведомлението не са получили информация от притежателя на решението за започване на производство за установяване на нарушение на право на интелектуалната собственост.

Задължения на притежателя на решението

  1. Уведомява  незабавно,  Агенция “Митници” във всеки един от следните случаи:
  • когато бъде прекратено действието на правото върху интелектуалната собственост;
  • когато на притежателя на решението му се прекрати правото да подава  заявление;
  •  при промяна на информацията , посочена в чл. 6, параграф 3;

2. Получената във връзка със задържането информация, притежателят на решението може да използва само за следните цели:

  • За започване на производство за установяване на нарушение на право на интелектуалната собственост;
  • Във връзка с наказателно разследван за нарушение на ПИС;
  • За образуване на наказателно производство;
  • За да потърси обезщетение от нарушителя;
  • За договаряне с декларатора или държателя на стоките за унищожаването на същите или за размера на гаранцията;

3. Притежателят на решението възстановява разходите,   понесени от митническите органи, от момента на задържането , включително съхранението на стоките и действията свързани с тях, съгласно чл.17, пар. 1, чл.18, пар.1  и чл. 19 пар. 2 и 3, както и при унищожаване на стоките в съответствие с чл. 23 и чл. 26

4. Притежателят на решението  носи отговорност пред държателя на стоките или декларатора, който е претърпял вреди, когато:

  • поради действие или бездействие на притежателя на решението бъде прекъснато производство, започнало съгласно регламента;
  • когато проби взети съгласно чл.19 не са върнати, повредени са или са негодни за употреба;
  • когато се установи, че стоките не нарушават право върху интелектуалната собственост

Неизпълнение на задълженията от притежателя на решението

1. Когато притежателят на решението, използва предоставена от митническите органи информация, за цели различни от предвидените в чл. 21, компетентната митническа служба може:

  • да отмени решение с което се удовлетворява национално заявление и да откаже да удължи срока;
  • да спре действието на територията на страната на решение , с което се удовлетворява съюзно заявление.

2. Спиране намесата на митническите органи до изтичане на срока на одобреното заявление:

  • Не изпълнява задълженията за уведомяване;
  • Не изпълнява задълженията за връщане на проби (мостри);
  • Не изпълнява задълженията си относно разходите и превода;
  • Не започне производство, съгласно чл.23, параграф 3 или чл. 26, параграф 9.
Информация за предстоящи изменения в митническото законодателство
12.12.2013

Информация за предстоящи изменения в митническото законодателство

Във връзка с предстоящите изменения в сегашното митническо законодателство, ще бъде приет Регламент за изпълнение на Комисията за идентифициране на лицата в контекста на Споразуменията за взаимно признаване на одобрените икономически оператори.

Идеята за ”Признаване на АЕО, включително обмена на данни с държавите партньори” се реализира на този етап на две стъпки, като първата стъпка вече е реализирана. Тя обхваща вписването на данните на изпращача в съответното поле в ICS по отношение взаимното признаване на статута със САЩ. Законодателната база е Регламент за изпълнение (ЕС) № 58/2013г. на Комисията.

Със следващата стъпка трябва да се предостави възможността за идентифицирането на другите участници в декларациите в съответните системи за движение ECS, ICS и NCTS. Необходимо е да се осигурят данни за другите лица/участници в обобщената декларация за напускане, износната декларация и декларацията за режим транзит. В системата за контрол на износа (ECS) и NCTS : декларацията за износ в ECS трябва съдържа данни за получателя; в обобщената декларация за напускане – данни за получателя и изпращача, а в декларацията за режим транзит за целите на сигурността – данни за получател и изпращач. В системата за контрол на вноса – ICS вече е реализирано попълването на данните за изпращач, но следва де се имплементират данните за получател и страна на уведомяване. По отношение на спецификата на ролята на „превозвача”, за да се позволи предоставянето на бенефити във връзка с АЕО статута, е да декларира EORI като номера в полето „превозвач”.

Очаква се съответните разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.да се приемат до края на 2013 г., влизането в сила е предвидено за 01.12.2014 г. и съответно ИТ реализацията се очаква до края на 2014 г.

Руската Федерална митническа служба (FCS ) потвърди прекратяването на споразумението си с националната асоциация гарантираща за операциите ТИР
28.11.2013

Руската Федерална митническа служба (FCS ) потвърди прекратяването на споразумението си с националната асоциация гарантираща за операциите ТИР

По информация, публикувана в сайта на Европейската Комисия, Руската Федерална митническа служба (FCS) e потвърдила прекратяването на споразумението си с националната асоциация гарантираща за операциите ТИР в Руската федерация считано от 1 декември 2013 година.

 

Митнически режим 42
21.11.2013

Митнически режим 42

Митнически режим 42

Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС, за друга държава членка

Директива за ДДС

Директива за ДДС – чл. 143,буква „г” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.,съгласно която държавите-членки освобождават от облагане с ДДС вноса на стоки, експедирани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва експедицията или превоза на стоките,когато доставката на такива стоки от вносителя,определен или признат по чл. 201 като платец на ДДС е освободена по чл. 138.Тези разпоредби са въведени в националното законодателство със Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) обнародван в ДВ брой 63 от 04.08.2006 г. в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз където в :

Чл. 58,ал. 1, т. 6 се освобождава от данък вноса, когато са налице едновременно следните условия:

-вносителят е регистрирано по този закон лице;

-в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава-членка;

-вносителят ще осъществи със стоките последваща вътрешнообщностна доставка.

В ал. 1,т.38 на допълнителните разпоредби като „вносител” се определя лицето длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността, т.е по смисъла на митническото законодателство деклараторът, както и представлявания при косвено представителство чл. 201,ал.1 и 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета.

Митнически разпоредби

Поставянето на стоки под митнически режим допускане на свободно обръщение,се извършва чрез електронно деклариране с единния административен документ.Съгласно чл. 5 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета, декларацията може да бъде подадена от всяко лице, което е в състояние да представи стоките или да нареди тяхното представяне, както ида представи всички документи ,които са предвидени в разпоредбите, регулиращи поискания за съответните стоки режим-чл. 62 от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията.Деклараторът (кл. 14 и кл 54 от ЕАД) следва да е лице установено на територията на Общността.Деклараторът е лицето, което извършва митническото деклариране от свое име или лицето, от името на което се извършва митническото деклариране – чл. 4, т. 18 от Регламент (ЕИО) 2913/92.

Единният административен документ се попълва при спазване на чл. 212-217 от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията и Наредба Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и  №38 на Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез единния административен документ.

Едновременното допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС,за друга държава-членка на Европейския съюз се обозначава в клетка  №37 на ЕАД с код 42, съгласно Класификатора на режимите и други направления и процедури-Приложение  №10 към Наредба  № Н-17 от 13.12.2006г. за прилагане на разпоредбите на Приложение  №37 и Приложение  №38 от Регламент (ЕИО) №2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ.

Допускането за свобоно обръщение,води до прилагането на мерките на търговската политика,извършването на други формалности, предвидени при вноса на стоки и облагането със законно дължимите сборове.От този момент тези стоки се подчиняват на принципите на вътрешния пазар в частта му „свободно движение на стоки”.

Освобождаване от ДДС при режим 42

Облагането с данък добавена стойност (ДДС) на вноса се урежда със Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), с който се възлагат определени функции на митническите органи и условия и реда за тяхното изпълнение. По отношение на процедурата 42 „Едновременно допускане за свободното обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет за освободена доставка по ДДС за друга държава членка” приложение намират следните законови определения и приложения:

С ДДС се облага вносътна стоки (чл. 2,т. 5 от ЗДДС).

Внос на стоки по смисъла на ЗДДС е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, като следва да се има предвид, че когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно скадирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими-митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит,вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната (чл. 16,ал. 1 и 5 от ЗДДС).

Данъчното събитие по смисъла на ЗДДС е вносът на стоки. Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би  следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула (чл. 25,ал. 1 и чл. 54,ал.1 от ЗДДС).

Към ЕАД следва да се приложат всички необходими документи за целите на допускане за свободно обръщение и тези по чл. 58,ал. 1,т. 6 от ЗДДС, като за удостоверяване наличието на условията за освобождаване на ДДС, съгласно чл.51, ал. 2 от ППЗДДС, вносителят следва да представи пред компетентно митническо учреждение следните документи:

1.Копие от удостоверението за регистрация от ДДС;

2.Писмена декларация, с която вносителят удостоверява, че към момента на осъщесвяванена вноса е регистрирано по закона лице;

3.Транспортни документи,в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.

В съответствие сразпоредбата на чл.201 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета при допускане за свободно обръщение в момента на приемане ма митническата декларация ,възниква вносно митническо задължение, като длъжник (чл.4 ,т.12 от Регламент (ЕИО) №2913/93 на Съвета) за неговото заплащане е деклараторът, в случай на косвено представителство, длъжник е и лицето, за чиято сметка е подадена митническата декларация.

С приключването на митническите формалности (разрешаване вдигането на стоките) конкретните стоки престават да са под митнически надзор.

Съгласно чл.24 от Договора за създаване на Европейската общност, продуктите идващи от трети страни, са в свободно обръщение в дадена държава членка, когато за тях са извършени вносните формалности и митата или таксите с еквивалентен ефект, които са дължими, са събрани в тази държава членка и когато не са ползвали пълно или частично възстановяване на мита или такси. Съгласно митническото законодателство на Общността този статут се постига чрез извършване на формалностите за митнически режим „допускане на свободно обращение” съгласно чл. 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета.

Данъчната основа при внос на стоки от чл. 16 е митническата стойност, увеличена с митните сборове, акциза и другите такси,дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и  дължимите при внос на територията на страната, включително присъстващите на вноса разходи, като комисионна, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани от първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Данъчната основа се увеличава и с присъщите на вноса разходи, като комисионна, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, свързани с превозването на стокитеот територията настранатадо територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка (чл. 56,ал. 1 и 2 от ЗДДС).

При ъсловие,че към момента на допускането за свободно обръщение са изпълнени еднозначно определените в чл. 58,ал. 1,т. 6 от ЗДДС предпоставки относно намерението на вносителя да осъществи ВОД,митническите органи са задължени да разрешат този режим, като по-нататъшните контролни действия попадат в компетенциите на органите по приходите.

В случаите, когато се прилага процедура 42 и вносителят не се снабди с документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, определени с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, данъкът става изискуем от вносителя и се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем (чл. 56,чл. 57, ал.4,чл.58,ал.2 от ЗДДС).

Особености при попълване на ЕАД

 Кл.2 Изпращач – попълва се реалния изпращач на стоката

Кл.8 Получател – попълва се вносителя на стоката

Кл.15 Държава на изпращане – държава на изпращане на стоката (държава извън ЕО)

Кл.17 Държава на получаване – държава на потребление на стоката (държава,в която ще се плаща ДДС)

Кл.37 Режим – режим  42

Кл.44 Допълнителна информация – приложени документи

  • Търговска фактура (от изпращача)
  • Търговска товарителница
  • Пътна товарителница с посочен регистрационен номер на товарния автомобил
  • Търговска фактура към крайния получател на стоката
  • Други документи ако се изискват
  • Y040 Идентификационен номер по ДДС на вносителя, издаден в държавата -членка на вноса,определен или признат по чл. 201 от Директивата за ДДС като платец на ДДС
  • Y041 Идентификационен номер по ДДС на клиента, който дължи ДДС за вътрешнообщностни придобивания на стоки в съответствие с чл. 200 от Директивата за ДДС.

Кл.47 Вземания – попълват се всички държавни вземания:мито,антидъмпингово мито,акциз,ДДС и др. ако има.Специфичното при попълване на начин на плащане (НП) на ДДС е,че се отбелязва код “D”.

Кл. В Счетоводни данни – вписва се основанието за не плащане на ДДС „Чл. 58, ал. 6 от ЗДДС”

Документи, които се подават в митницата

1.Митническа декларация,попълнена съгласно указанията по-горе.

2.Коносаменти -MB/L,HB/L, уведомително писмо от спедитор, ако имаме спедиторски коносамент.

Забележка:Коносамента има особено важна роля при формирането на режим 42. Трябва да се обърне внимание на данните за изпращача, необходимо е пълно съответствие с  продавача на стоката по фактура. Ако има посредник в търговската сделка, да се търси връзката с реалния изпращач от пристанището на товарене. Ако ще се прилага антидъмпингово мито, съответствието в търговските и транспортните документи,за установяване и идентифициране на производителя, е много важно. В коносамента трябва да се посочи, че стоката е за крайно потребление в друга страна членка на ЕС.Текста може да бъде „GOODS TO BE DELIVERED…ARE MADE IN …”

3.Търговската фактура от изпращача към вносителя, опъковачен лист, сертификат и др.

Забележка: При случаите с прилагане на антидъмпингово мито, се представя сертификат за произход, не е задължително това да бъде форма А. Приема се и декларация на производителя, в която текста да е подобен на “WE, AS THE PRODUCER AND SELLER,HEREBY CERTIFY THAT THE GOODS UNDER ORDER…,INVOICE…,BILL OF  LADING…ARE MADE IN …”

4. Търговска фактура от вносителя към получателя на стоката.

5. Декларация от вносителя по чл.51,т.2 от ППЗДДС, че е регистриран по ДДС към момента на подаване на митническата декларация.

6. Като доказателство за т.5 се прилагат копия на ДДС регистрацията и Булстат, както и  документ отпечатан от Тарик.

7. Копие на ДДС регистрацията  на крайния получател, който ще плати ДДС-то в държавата на потребление, като доказателство и при него се разпечатва документ от Тарик.

8.Пътна товарителница.

Особеното е, че митницата настоява при подаване на документите да има копие на пътна товарителница.  Друга особеност е, че след пристигане на стоката  при крайния  получател, той трябва да завери пътната товарителница с печат на крайния, подпис и име на лицето което приема стоката. Един екземпляр от тази товарителница превозвача трябва да върне обратно на вносителя, а той да го предаде на митницата. В пътната товарителница в кл.22 се вписва име и подпис и се поставя печат на изпращача, а в кл.23 се вписва името и подпис на шофьора и се поставя  печат на превозвача, както и регистрационния номер на товарния автомобил.

9. Платежно за мито.

10. Фирмени документи на вносителя.

11. Пълномощно.

Приключване на режим 42

За да бъде приключен режим 42, при получаване на стоките в страните от ЕС, клиентите плащат ДДС при вноса в съответната държава и изпращат пътна товарителница, че стоките са получени и документ от банката за платения от тях ДДС, които се представят в Митницата на поставяне на режима.

 

 

 

 

ПРЕИЗДАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТИ ЗА ОБЩА ГАРАНЦИЯ
28.10.2013

ПРЕИЗДАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТИ ЗА ОБЩА ГАРАНЦИЯ

НОМА уведомява своите членове, че във връзка с  присъединяването на Република Турция  ( 01.12.2012 г. ) към Конвенцията за общ транзитен режим и присъединяването на Република Хърватска ( 01.07.2013 г. ) към Европейския съюз, следва до края на 2013г.  да бъдат преиздадени сертификатите за обща гаранция –ТС31 от Агенция „Митници“.

Нови членове
23.10.2013

Нови членове

На общото събрание на
НОМА проведено на 07.10.2013г., бяха приети четири нови члена на организацията, а именно – „Герлах“ ЕООД, „Алфа Софт“ ООД, „М СПЕД“  ЕООД и „М&М ер карго сървис България“ ООД.

Среща на членовете на НОМА
13.09.2013

Среща на членовете на НОМА

На 11.09.2013г., беше проведена среща с членовете на организацията. На срещата присъстваха представителите на:

„АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС” ООД

„ГЕБРЮДЕР ВАЙС” ЕООД

„DHL ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ” ЕООД

„ЕКСТРАНС” ООД

„М&М МИЛИЦЕР & МЮНХ БГ” ООД

На всички присъстващи беше представен отчет за дейността на организацията до 09.09.2013г. Отчетени бяха направените до месец септември 2013г. разходи, и всички участници имаха възможност да се запознаят с  кореспонденцията за отчетния период на организацията. Бяха приети решения, за политиката и действията на организацията през следващите няколко месеца.

Статистическа информация
02.08.2013

Статистическа информация

Националната Организация на Митническите Агенти, обработи данните за 2012г., предоставени от членовете на организацията. Съгласно предоставената информация, оборота на дружествата, членки на организацията за 2012г. възлиза на 576 000 000 лв., а наетия персонал е общо 1350 души.

Русия излиза от системата за международен транзит
01.08.2013

Русия излиза от системата за международен транзит

Според  руското издание Ведомости, от 14 август Руската Федерална Митница престава да приема процедурата за митнически транзит, чрез използване на карнетите за международен превоз (ТИР). Руската държава едностранно напуска митническата конвенция на ООН от 1975г.

Добре дошли
23.07.2013

Добре дошли

Здравейте, добре дошли в сайта на Националната организация на митническите агенти. Тук можете да намерите информация за нашите членове, да се свържете с нас или с нашите профили в социалните мрежи.

...23456

Социални мрежи