web analytics

23.07.2014

Проблеми при приложението на опростената процедура "Вписване в отчетността на декларатора" при износ


На 17.04.2019 г. по инициатива на НОМА се проведе работна среща с г-жа Розалия Димитрова, директор дирекция „Митническа дейност и методология“ в ЦМУ относно изтичащите в края на м. април 2019 г. разрешения за използване на опростена процедура „Вписване в отчетността на декларатора“ (ВОД) при износ на стоки и свързаната с това необходимост от подаване на стандартни митнически декларации. Поводът за тази среща са притесненията на голяма част от членовете на НОМА относно възможността на митническата администрация физически да провери и обработи потенциално увеличения брой ЕАД. По данни на НОМА става дума за допълнително между 300 и 400 ЕАД за износ на ден на МБ Летище София, а на МБ София-Запад и МБ София-Изток още около 100-150 ЕАД на ден.

Основната причина, поради която разрешаването на тази опростена процедура се затруднява е невъзможността за изпълнение на изискванията на чл. 150, параграф 4, т. а от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446, а именно икономическите оператори да са освободени от задължението за подаване на предварителна декларация за заминаване. Такова освобождаване е визирано в чл. 263, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като в чл. 245 от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446 са посочени и стоките, за които подобно освобождаване е приложимо.

В хода на разговорите и с оглед на създалата се ситуация се очертаха два възможни варианта за оформяне на износите от 01 май 2019 г.:

Вариант 1. Подаване на стандартна ЕАД за износ с пълен набор от данни и разрешаване вдигането на стоките след нейната обработка от страна на митнически служител (деклариране по нормална процедура). При този вариант според НОМА ще възникнат съществени затруднения при обработките на износите именно поради недостатъчните ресурси (времеви, човешки, технически и финансови), с които разполагат икономическите оператори и митническата администрация;

Вариант 2. За пратки, съдържащи стоки с нетърговски характер или пратки, чиято стойност не надвишава 1000 EUR или тяхната равностойност в друга валута и с общо тегло не повече от 1000 кг. е допустимо оформяне на износ посредством подаване на Обобщена декларация за напускане (ОДН) към изходното митническо учреждение (чл. 271 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза). Това обаче би било възможно само при положение, че изходното митническо учреждение е в структурата на Агенция „Митници“. При този вариант остава отворен и въпросът дали данъчните органи ще признават подадената ОДН като доказателство за осъществен износ. В тази връзка НОМА ще отправи официално запитване до НАП с цел изясняване на възможността за приложение на този вариант.

Представителите на Агенция „Митници“ обърнаха внимание и на факта, че в момента текат тестове на нова функционалност в МИСИ, която ще позволява прикачване по електронен път на всички необходими документи (търговски, транспортни или други) към износните митнически декларации. Подобно действие ще е възможно на етап „приета ЕАД“ с MRN при поискване от страна на митническите служители. Въпреки, че не бе фиксиран срок, в който тази функционалност ще е достъпна в реална среда, те изразиха надежда, че това ще стане до края на 2019 г.

Въпреки така очертаните възможни варианти за оформяне на износ, НОМА все още изразява своите притеснения относно времето, за което митническата администрация ще успее да обработи съответния обем декларации и пратки. Налице са предпоставки за забавяне на митническото оформяне при износ на стоки и нарушаване на всички транспортни графици на икономическите оператори. Според НОМА подобна организация на работа би затруднила най-вече въздушния транспорт и тя би коствала изключително много допълнителни финансови и човешки ресурси, както на икономическите оператори, така и на самата митническа администрация.

...23456
Отворено писмо на работодателските и синдикалните организации относно решението на проблемите в КТБ
23.07.2014

Отворено писмо на работодателските и синдикалните организации относно решението на проблемите в КТБ

ДО

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ,

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ,

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ИВАН ИСКРОВ,

УПРАВИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА

ДО

СТОЯН МАВРОДИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

ДО

РЪКОВОДСТВАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ

Относно: Предложение за експертна подкрепа за разрешаване на проблемите в Корпоративна търговска банка и преодоляване на последиците за банковия сектор

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

 

Преди месец компетентните власти дадоха дума, че на 21 юли 2014 г. банковата група на Корпоративна търговска банка ще възобнови операциите си и нейните клиенти, голяма част от които са членове на нашите организации, ще разполагат с парите си. Гаранция за това даде Българската народна банка, подкрепиха я правителството, Комисията за финансов надзор и политическите лидери, свикани от президента на републиката.

Днес ние знаем, че те вкупом ни излъгаха – двете поставени под особен надзор банки от групата на КТБ не отвориха.

Затова сме принудени с болка да констатираме очевидната некомпетентност на компетентните власти. Затова настояваме независимо от квесторите, назначени да упражняват особен надзор върху банковата група Българската народна банка незабавно да учреди надзорен комитет (steering commitee), в който да вземат участие действително компетентни и опитни в санирането на банкови институции професионалисти.

В този комитет трябва да се включат както независими авторитетни банкери, финансисти и юристи, представители на всички заинтересовани в оздравяването на банковата група лица – различните класове вложители, кредитополучатели, облигационери, досегашни акционери и потенциални инвеститори.

Задачата на надзорния комитет е да състави и представи на заинтересованите страни честен и обективен информационен меморандум и да предложи финансово обосновано и цялостно решение за оздравяване и реструктуриране на банковата група, което да отчита и балансира законните интереси на всички засегнати (структуроопределящи фирми, болници, училища, държавни органи, общини, пенсионери и др.). Невъзможността да се ползват средствата ще доведе до фалити, неизплащане на работни заплати и загуба на хиляди работни места. Само фирмите от военно-промишления комплекс ще загубят над 25 000 работни места.

Целта на комитета е на базата на договорно и доброволно споразумение между заинтересованите страни да се постигне възможното максимално бързо възстановяване на дейността на банките и в максимална степен съхраняване на стойността на вложените в банковата група депозити,  вземанията на кредиторите и на правата на акционерите. Това е обичайната и добре позната световна практика. Създаването на Надзорния комитет не освобождава от отговорност компетентните лица и институции.

Ние настояваме още незабавно да започнат преговори за влизането на България в Европейския банков съюз.

Ние настояваме за пазарно решение на финансовите проблеми на банковата група КТБ, което не трябва да бъде за сметка на българския данъкоплатец и държавния бюджет. В същото време предупреждаваме, че няма да приемем банковата група да бъде безнаказано разкъсана и разграбена, а вложените в нея пари на нашите членове и всички останали клиенти да бъдат присвоени, загубени или разхитени.

Българските власти и политици доказаха, че не могат да се справят с финансовия проблем, пред който сме изправени. Време е да дадат възможност на професионалистите, на самите потърпевши и заинтересовани инвеститори да решат проблема по единствения начин, който ни е останал – по метода на неволята.

Настояваме за незабавна среща с Управителния съвет на БНБ във връзка с решаването на проблема.

Писмото е подписано от ръководителите на КНСБ, КТ “Подкрепа”, АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ

http://www.bia-bg.com/news/16481/Отворено_писмо_на_работодателските_и_синдикалните_организации_относно_решението_на_проблемите_в_КТБ/

 

ПОКАНА ЗА СВИКВАНЕ НА ЗАСЕДАНИЕ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НОМА
14.07.2014

ПОКАНА ЗА СВИКВАНЕ НА ЗАСЕДАНИЕ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НОМА

НОМА напомня на своите членове, че въз основа на Решение на Управителния съвет на организацията от 19.05.2014 г. и по инициатива на последното, с настоящата Ви каня да присъствате на заседание на Общото събрание на членовете на НОМА, с БУЛСТАТ 130115696, което ще се проведе на 31.07.2014 г. от 12:00 часа на адрес: София 1336, ул. Андрей Германов № 11, при следния дневен ред:

 

- Промяна в седалището и адреса на управление на Сдружението от с. Казичене, ул. „Трети март” № 1 на София 1336, ул. Андрей Германов № 11;

- Приемане на отчета Управителния съвет за дейността на НОМА за 2013 г.;

- Освобождаване от отговорност на Председателя и членовете на Управителния съвет за посочения период;

- Определяне на размера и срока за внасяне на годишния членски внос;

- Приемане на промени в Устава на Сдружението;

- Приемане на Общи условия за митническо представителство.

- Разни.

 

24.06.2014

Във връзка със стартиралата национална инициатива, за подпомагане на засегнатите сънародници от наводненията във Варна, Добрич и Велико Търново, НОМА дари цялата остатъчна сума, предвидена за дарения, съгласно бюджета за 2014г. на организацията.

Управителния съвет на организацията, изказва благодарност към своят член – DHL БЪЛГАРИЯ, за предоставената безвъзмездна помощ под формата на безплатен транспорт, за доставка до БЧК гр. Варна на събраните дарения.

Зов за помощ
22.06.2014

Зов за помощ

НОМА, изразява своите съболезнования към семействата и близките на загиналите  и пострадалите, в резултат на наводненията във Варна, Добрич и Велико Търново. Организацията отправя апел към свойте членове и симпатизанти, да помогат с храни, дрехи и хигиенни материали на засегнатите от водната стихия. Пострадалите имат нужда от всичко!

В моменти като този, трябва да покажем своята съпричастност към оцелелите и засегнати от бедствието съграждани. Днес, държавата, това сме всички ние – нека да помогнем!

Всички дарения ще се събират на адрес: 1336 София, ул. Андрей Германов 11  до сряда – 25.06.2014г., след което ще бъдат предадени на Българският Червен Кръст.

Меморандум между Агенция „Митници“ и НОМА
14.05.2014

Меморандум между Агенция „Митници“ и НОМА

memorandum 

 

На 13.05.2014г. беше подписан меморандум за разбирателство и сътрудничество между Агенция „Митници” и НОМА в областта на прилагането на митническото и акцизното  законодателство.

XIV общо събрание на Българската Стопанска Камара
28.04.2014

XIV общо събрание на Българската Стопанска Камара

НОМА участва в проведеното XIV общо събрание на Българската Стопанска Камара, в качеството си делегат. На събитието присъстваха Министър председателя на Р. България, министри, депутати, академици, посланици, както и представители на всички браншови организации. Делегатите, приеха отчета на управителния съвет за дейността на Българската Стопанска Камара, за периода -2008-2013г., и приеха основните насоки за дейността на БСК за периода 2014-2018г.

Курс митническо представителство
08.04.2014

Курс митническо представителство

Първият съвместен курс на НСБС и НОМА по митническо представителство завърши успешно!  Поради изключително високият интерес към курса, двете организации  изпращат:

Покана курс митническо представителство-2 

Обучението ще се проведе на 12.06. и 13.06.2014 г. от 9:30 до 16:30 ч. в ЦПО НСБС.

За допълнителна информация и програма на курса:

тел: 971 48 22; 971 50 25 E-mail: office@nsbs.bg; secretariat@nsbs.bg  

 

Oпростени процедури
11.03.2014

Oпростени процедури

НОМА има удоволствието,  да поздрави своят член Gebrüder Weiss, по повод полученото от фирмата разрешение за използване на опростени процедури – оформяне на място, одобрен получател и одобрен изпращач.

СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА 2013г.
20.02.2014

СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА 2013г.

ОБОБЩЕНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА НОМА – 2013г.

1.    Членове – 15 фирми, в т.ч.: „АЛЕКСАНДЪР ЛОГИСТИКС” ООД, „АЛФАСОФТ“, „ГЕБРЮДЕР ВАЙС” ЕООД, „ГЕРЛАХ КЪСТСЪМС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, „DHL ЕКСПРЕС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, „ЕКСТРАНС” ООД, „ЕЪР ВОРТЕКС” ООД, „М&М МИЛИЦЕР & МЮНХ БГ” ООД, „М&М ЕР КАРГО СЪРВИСИЗ“ ООД, “МОСТ” АД, „М-СПЕД“ ЕООД, „СКОРПИОН ШИПИНГ” ООД, „СОМАТ” АД, „TNT БЪЛГАРИЯ ЕООД, „ШЕНКЕР” ООД.

 2.    Общо обработени митнически документи за 2013г. -  86 000 митнически декларации и документи, в т.ч.:

2.1. Внос   –    36 688;

2.2. Износ   –  20 064;

2.3. Транзит – 29248;

3.    Общо нает персонал1470 служителя.

4.    Оборот на фирмите членове на НОМА за 2013г.440 160 000 лева.

СТАТИСТИКА – 2013

Учебният център на НСБС и НОМА
14.02.2014

Учебният център на НСБС и НОМА

Oрганизират: 

КУРС „МИТНИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“

Формат на обучение: присъствено

Методът на обучение е интерактивен:

ü  лекции, дискусии, казуси и практически упражнения

ü  допълнителна самоподготовка с електронна платформа МУДЪЛ

 Целева аудитория:

Служители в спедиторски, логистични, транспортни и търговски фирми, занимаващи се с митническо представителство

Целта на обучението е да се добият задълбочени знания за:

Същността и съдържанието на митническото представителство; Правно-нормативна уредба на митническия контрол; Митнически спогодби и конвенции; Технологията на представителството при вътрешно-общностната търговия; Търговските и транспортни документи при митническото представителство; Митнически облекчения и преференции; Информационните технологии в митническото представителство.

Успешно завършилите курса ще имат знания и умения:

-  правата и задължения на митническите представители

-  документално оформяне на внос на стоки

-  документално оформяне на износ на стоки

-  документално оформяне на транзит на стоки

-  технологичните особености на митническото представителство при акцизното облагане

-  процедурите за оформяне на безмитен внос

ПРОГРАМАТА ВКЛЮЧВА:

1.    Същност и организация на митническия контрол

  • Същност и обхват на митническия контрол
  • Функции и задачи на митническия контрол
  • Правно-нормативна уредба на митническия контрол
  • Органи и организация на митническия контрол

2. Международно митническо сътрудничество

  • Митнически спогодби и конвенции

3. Същност и съдържание на митническото представителство

  • Същностна характеристика на митническото представителство
  • Права и задължения на митническите представители

4. Търговски и транспортни документи при митническото представителство

  • Търговски документи
  • Транспортни документи

5. Митнически и други специфични документи при митническото представителство           

  • Митнически документи
  • Други специфични документи

6. Митническо представителство при внос на стоки

  • Документално оформяне на внос на стоки
  • Контролни действия на митническите представители при внос на стоки
  •   Казус

7. Митническо представителство при износ на стоки

  • Документално оформяне на износ на стоки
  • Контролни действия на митническите представители при износ на стоки
  • Казус

8. Митническо представителство при транзит на стоки

  • Документално оформяне на транзит на стоки
  • Контролни действия на митническите представители при транзит на стоки
  • Казус

 

9. Обхват и технология на митническото представителство при акцизното облагане           

  • Обхват на митническото представителство при акцизното облагане
  • Технологични особености на митническото представителство при акцизното облагане

10. Обхват и технология на представителството при вътрешно-общностната търговия

  • Характеристика на системата Интрастат
  • Особености на представителството при вътрешно-общностните доставки на стоки (ВОД)
  • Особености на представителството при вътрешно-общностните придобивания на стоки (ВОП)

11. Митнически облекчения и преференции

  • Опростени митнически процедури
  • Процедури за оформяне на безмитен внос
  • Митнически преференции на база произход на стоките
  •  Казус

 12. Митнически нарушения и административни наказания

  • Контрабанда
  • Митническа измама
  • Отклоняване от режим
  • Нарушаване на други разпоредби от митническото законодателство

13. Информационните технологии в митническото представителство

 Информационно осигуряване на митническото представителство

  • Обмен на информация между митническите представители и трети страни

Обучението ще се проведе на 03.04. и 04.04.2014 г. от 9:30 до 16:30 ч. в ЦПО НСБС. СРОК ЗА ЗАПИСВАНЕ – дo попълване на група от 15 души.

 Такса участие: 300 лв + ДДС за участник (Цената включва: учебни материали, кафе паузи и обяд)

За членове на НСБС и НОМА – 25% отстъпка от цената (225 лв + ДДС за участник ).

 Таксата се превежда по банкова сметка в лева:

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК

IBAN–BG41UNCR7630 1051 4916 27

BIC Code UNCRBGSF

За допълнителна информация и програма на курса:

тел: 971 48 22; 971 50 25  E-mail: office@nsbs.bg; secretariat@nsbs.bg

РЕГИСТРАЦИОННА  КАРТА  ЗА  ЗАПИСВАНЕ

Покана курс митнически процедури

Регистрационна карта

AEO статистика към януари 2014г.
12.02.2014

AEO статистика към януари 2014г.

Одобрените икономически оператори (AEO-C,  AEO-S и AEO-F), на територията на  28-те държави членки на Европейският съюз към м. Януари 2014 година,  възлизат на 12101 фирми. Водещи страни, с най-много регистрирани ОИО са:

1. Германия – 5414 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

2. Холандия – 1361 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

3. Франция – 976 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

4. Италия – 783 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

5. Полша – 662 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F)

България заема 25 място с 17 фирми (AEO-C,  AEO-S и AEO-F), като по този показател, страната изпреварва Кипър – 13 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F) и Малта – 12 (AEO-C,  AEO-S и AEO-F).

От регистрираните 17 одобрени икономически оператора на територията на страната,  5 са членове на НОМА.

източник на информация: European Сommission

Асоциирано членство в НСБС
30.01.2014

Асоциирано членство в НСБС

НОМА, има удоволствието да уведоми своите членове, че от 29.01.2014г. организацията е асоцииран член на НСБС. Членството, дава възможност за обмен на цялата кореспонденция и комуникация с представителите на CLECAT и FIATA касаещи митническите въпроси. Двете организации, начертаха план за развитие на съвместни проекти в областта на обучението на митнически агенти, съвместни семинари и конференции.  Информация за бъдещите съвместни проекти регулярно ще бъде публикувана на сайта на НОМА.

 

 

НОМА получи покана за заключителната конференция на Агенция “Митници” по проект на оперативна програма “Административен капацитет”
09.01.2014

НОМА получи покана за заключителната конференция на Агенция “Митници” по проект на оперативна програма “Административен капацитет”

09.01.2014По покана Агенция „Митници“, НОМА участва в заключителната конференция на проект „ПОДОБРЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ОБЛУЖВАНЕ НА МИТНИЧЕСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ЧРЕЗ ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕХАНИЗМИ ЗА ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И НЕПРЕКЪСНАТ МОНИТОРИНГ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО“.  Събитието се проведе в зала „Сердика“ на хотел „Шератон“ на 09.01.2014г. На участниците бяха показани два нови модула. Първият проект е: „Подобряване на административното обслужване на митническата администрация чрез изграждане на механизми за електронно управление и непрекъснат мониторинг на административното производство“. Вторият осъществен проект е: „Надграждане на БИМИС чрез добавяне на нов модул – Последващ контрол“.

ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНАТА ОСНОВА ПРИ ВНОС И УСЛУГИ ПО ВНОС ОБЛАГАЕМИ С НУЛЕВА СТАВКА
09.01.2014

ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНАТА ОСНОВА ПРИ ВНОС И УСЛУГИ ПО ВНОС ОБЛАГАЕМИ С НУЛЕВА СТАВКА

1. От 01.01.2014 г. е изменена данъчната основа при внос, регламентирана в чл. 55, ал. 1 ЗДДС. Съгласно новата редакция данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея:

  • т.1 данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
  • т.2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Разликата спрямо 2013 г. в т.1 е, че в старата редакция е било внос на територията на ЕС, а от 01.01.2014 г. ще е внос на територията на България.

В новата т.72 от § 1 ДР на ЗДДС е дефинирано “първо местоназначение” на територията на страната  – мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.

2. Същевременно е създаден нов чл. 36а ЗДДС, който регламентира нов вид облагаеми с нулева ставка доставки, а именно доставка на свързани с внос услуги. Съгласно чл.36а, ал.1 ЗДДС облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55 ЗДДС. Това е положителна промяна, защото до 31.12.2013 г. в много случаи се получаваше два пъти начисляване на ДДС – един път от доставчика на услугата и втори път от митническите органи при определяне на митническата стойност на стоката от внос. След 01.01.2014 г. ако една услуга, свързана с внос, е влязла като част от митническата облагаема стойност на стоката, то тя ще се облага с нулева ставка на ДДС.

Пример:

Българска фирма Х внася стоки от Китай, като до Гърция стоките се превозват с кораб, а от Гърция до България с камион, като само за този транспорт е наета българска фирма У. Стоките се оформят на внос в България и транспортът Гърция – България е включен в данъчната основа при внос на стоката. Фирма У ще издаде фактура за транспорта Гърция – България с нулева ставка на ДДС на основание чл.36а, ал.1 ЗДДС.

На основание чл.36а, ал.2 ЗДДС облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 ЗДДС при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.

В чл.36а, ал.3 ЗДДС е регламентирана корекция на издадените вече документи, когато преди настъпване на обстоятелствата по чл.36а, ал. 1 и 2  ЗДДС за доставката е издаден документ с начислен данък 20 %, а след това услугата участва в митническата облагаема стойност. Съгласно т.1 от цитираната разпоредба ако за услугата е издадена фактура или известие със ставка 20 % и настъпи обстоятелство по чл.36а, ал.1 или ал.2 ЗДДС, издадените фактури или известия се анулират по реда на чл. 116 ЗДДС и се издават нови с нулева ставка на данъка. Доставчикът, който анулира фактурата с 20 % ДДС следва да разполага с доказателства, че неговата услуга е част от митническата стойност, а именно митническа декларация за внос.

Съгласно чл.36а, ал.3, т.2 ЗДДС ако за получената услуга, която е влязла в митническата стойност на вноса, ДДС е начислен с протокол по чл.117 ЗДДС, протоколът се анулира по реда, определен с ППЗДДС.

Извадка от новия Правилник за прилагане на ЗДДС, във връзка с изискуеми документи по новия чл.36а от ЗДДС

„Доставка на свързани с внос услуги”:

Чл. 36а. (1) Когато на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът е изискуем от получателя по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 и 2 от закона получателят следва да разполага със:

1. фактура за доставката;

2. митническия документ или друг документ за вноса;

3. товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

(2) Когато на основание чл. 82, ал. 1 от закона данъкът е изискуем от доставчика по доставката, за прилагането на нулева ставка в случаите по чл. 36а, ал. 1 от закона доставчикът следва да разполага със:

1. фактура за доставката;

2. писмена декларация от получателя по доставката, на чието име е оформен вносът; в декларацията получателят задължително посочва номера на документа, с който е оформен вносът, и описание как е формирана данъчната основа по чл. 55 от закона (стойността на всяко едно увеличение се посочва отделно).

(3) Когато е издаден протокол с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона, преди получателят да се е снабдил с документите по ал. 1, за коригиране на размера на начисления данък издаденият протокол се анулира. За прилагане на нулевата ставка се издава нов протокол по чл. 81, ал. 6.

(4) Корекция на начисления данък по чл. 36а, ал. 3, т. 1 от закона се извършва след снабдяване с документите по ал. 2.“

 

 

Среща между НОМА и Агенция „Митници“
09.01.2014

Среща между НОМА и Агенция „Митници“

На 08.01.2014г., беше проведена среща между НОМА и работна група на Агенция „Митници“. На срещата бяха обсъдени възможностите за законодателни промени в Закона за Митниците, Закона за ДДС, Закона за Акцизите, както и правилниците за тяхното прилагане. Двете страни постигнаха съгласие за процедурата, по която ще бъдат предоставени и обсъдени текстовете на предложенията за законодателни  промени.

Одобрен изпращач
07.01.2014

Одобрен изпращач

НОМА поздравява своите членове GebruderWeissи M&M Militzer and Munch BG Co.Ltd, по повод полученият от тях статут на одобрен изпращач по смисъла на чл.372, п 1, буква „г“ от Регламент  (ЕИО) №2454/93г. на Комисията.

ОДОБРЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ
16.12.2013

ОДОБРЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОРИ

ВЪВЕЖДАНЕ СТАТУСА НА ОДОБРЕНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ОПЕРАТОР

 

Статусът на одобрен икономически оператор (ОИО), въведен от 1 януари 2008 г. е важна крачка на Европейския съюз в областта на управлението на риска в глобалната търговия.

Терористичните атаки в Ню Йорк, Мадрид и Лондон промениха света и превърнаха борбата срещу тероризма и защитата на гражданите в основен въпрос за всяко правителство. В тази връзка възниква и необходимостта от въвеждане на ефективни мерки за защита на търговските и транспортни системи от тероризъм, като се запази тяхната ефективност и ползите за потребителите и търговците.

В отговор на терористичните атаки в САЩ са въведени редица мерки за сигурност, като 24-часов предварителен контрол, инициативата за сигурност на превозите с контейнери и програмата за партньорство между митници и бизнеса С-ТРАТ.

В резултат на усилията на Световната митническа организация, насочени към подготовка и укрепване на митническите администрации за посрещане на предизвикателствата на ХХI век е разработена и през 2005 г. одобрена Рамка от стандарти за сигурност и улесняване на търговската верига (SAFE), един от основните компоненти на която е въвеждането на статуса на одобрения икономически оператор.

Основната цел на концепцията за ОИО е да се намери баланс между непрекъснато нарастващите изисквания, свързани със сигурността и безопасността на международната търговска верига и улесняването на коректните търговци, отговорили на определени критерии.

ПРОМЕНИ В МИТНИЧЕСКИЯ КОДЕКС НА ОБЩНОСТТА

В условията на глобализация и променена международна обстановка митниците заедно с икономическите оператори играят ключова роля за гарантиране сигурността на веригата от доставки, като в същото време предоставят улеснения на коректните търговци.

В контекста на Програмата на митниците за сигурност през 2005г. и 2006 г. Европейският парламент и Съветът приемат изменения на Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО), свързани със сигурността.

Тези изменения, в това число и разпоредбите за одобрените икономически оператори са въведени с Регламент (ЕИО) № 648/2005 на Европейския парламент и Съвета и Регламент (ЕИО) № 1875/2006г. на Комисията, изменящ Разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс на Общността (РПМК), въведени с Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията.

ОСНОВНА ЦЕЛ И НАСОКИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ

Основната цел на промените в законодателството е да се повиши сигурността на пратките, които се въвеждат или напускат територията на ЕС, като в същото време се предоставят все повече облекчения за коректните оператори. Направените изменения са в няколко насоки:

- Създаване на обща рамка за управление на риска – с новите разпоредби се въвежда механизъм за прилагане на еднакви рискови критерии за контрол за всички държави членки. Целта е да се постигне бърз, директен и сигурен обмен на информация за риска.

- Предварително подаване на информация от икономическите оператори на митническите органи за стоки, въвеждани или напускащи територията на ЕС /Обобщени декларации за въвеждане и за напускане/

- Създаване на система за контрол на износа – въведения електронен обмен  на информация между износното и изходно митнически учреждения позволява на износителите от Общността да получат доказателство, че износът е осъществен веднага след като стоките напуснат територията й. Това води до ускоряване и на останалите процеси, например възстановяването на ДДС и други.

- Въвеждане на статуса на одобрения икономически оператор- концепцията за ОИО е един от основните елементи на програмата на митниците за сигурност.

         Взаимно признаване на сертификатите за ОИО

ЕС цели да постигне взаимно признаване на статуса на ОИО за сигурност и безопасност с всички страни, които изпълняват програми за ОИО или подобни на тях. По този начин ОИО за сигурност и безопасност  ще се ползва  в трети страни със същите предимства, които имат одобрените оператори със седалище в тези страни.

Взаимното признаване е ключов елемент за заздравяването и улесняването на пълната сигурност на международните вериги за доставки и полезен инструмент за избягване дублирането на проверки за сигурност и за спазване на законодателството. Споразуменията за взаимно признаване допринасят много  за улесняването на търговията и за управлението на риска и предоставят съществени, сравними и при възможност реципрочни облекчения на надеждните международни партньори и икономически оператори.

Към настоящия момент ЕС е сключил споразумения за взаимно признаване с Швейцария, Норвегия, Япония и САЩ.  На финален етап са преговорите за взаимно признаване с Китай, а предстои разработването на споразумения с Канада и Русия.

ЗАПЛАХИ ЗА СИГУРНОСТТА И БЕЗОПАСНОСТТА

1. Криминални или терористични заплахи

- Преки: преднамерено въвеждане на стоки, подлежащи на забрани, като експлозиви или биологични или химически оръжия;

-Косвени: контрабанда на незаконни стоки (наркотици, цигари, алкохол, подправени/фалшифицирани стоки), финансов тероризъм или организирани криминални организации за пране на пари.

2. Заплахи/Рискове за здравето и безопасността на потребителите

- рисковете за здравето са свързани с неразрешеното внасяне на заразени продукти или на продукти, следствие на нови научни разработки (анаболи, допинг субстанции);

- рискове, свързани с опасни продукти са: различни подправени или фалшифицирани стоки, които не са в съответствие със стандартите за безопасност в Общността, като лекарства, хранителни продукти или принадлежности;

3.Рискове за околната среда и здравето
Включват нелегалното въвеждане на растителни и животински видове, радиоактивни материали или болни животни.
4. Рискове за обществената сигурност:
трафик на хора или наркотици.

СТАТУС НА ОИО

Разпоредбите за одобрените икономически оператори са разписани в чл.5а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митническия кодекс на Общността и членове 14а – 14ч от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията, въвеждащ разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс на Общността.

ОИО може да се определи като икономически оператор, който по време на своята стопанска дейност извършва дейности, обхванати от митническото законодателство, надежден е по отношение на своите дейности, свързани с митниците и поради това има право да се възползват от определени облекчения в целия Европейски съюз.

Съгласно чл. 5а от МКО, митническите органи предоставят статус на икономически одобрен оператор на всеки икономически оператор, установен на митническата територия на Общността, който изпълнява следните критерии:

- подходяща отчетност в съответствие с митническите изисквания,
- задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол,
- доказана платежоспособност и
- когато е приложимо подходящи стандарти за сигурност и безопасност.

Статус на ОИО се предоставя под формата на сертификат съгласно разпоредбата на член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията.

Статус на ОИО, предоставен от една държава членка, се признава от митническите органи във всички държави членки.

ВИДОВЕ СЕРТИФИКАТИ

Съгласно разпоредбите на митническото законодателство сертификатите за ОИО са три вида:

ОИО сертификат – опростени митнически процедури (ОИОМ):

Статус на ОИО под формата на ОИОМ (одобрен икономически оператор за опростени митнически процедури) се предвижда за икономически оператори, установени в Общността, които биха желали да се възползват от предимствата на различните видове опростени процедури, специално предвидени от митническото законодателство.

Критериите за предоставяне на ОИОМ включват:

- документиране на изпълнението на митническите изисквания;

- задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол и

- доказана платежоспособност.

Лицето със статус на ОИОМ има право на:

- по-лесен достъп до опростените митнически процедури, изброени в член 14б, параграф 1 РПМК, тъй като критериите, които вече са били разгледани при предоставянето на ОИОМ, няма да бъдат разглеждани отново;

- по-малко физически и документни проверки в сравнение с други икономически оператори, с изключение на контрола, свързан с мерките за сигурност и безопасност;

- обработване с предимство, ако е избран за контрол;

- възможност за избор на място за контрол.

Ако лицето, което подава искане за ползване на определени опростени формалности е титуляр на сертификат за ОИОМ, митническите органи не проверяват отново условията, които вече са били проверени при даването на този статус.

Следва да се има предвид, че не е необходимо икономическият оператор да има статус на ОИО, за да получи разрешение за ползване на опростените митнически формалности, предвидени в митническото законодателство.

За този вид статус на ОИО не се изисква да бъде изпълнен критерият за подходящи стандарти за сигурност и безопасност. Следователно лицата със статус на ОИОМ нямат право на нито едно от облекченията за лицата със статус на ОИО, свързани със сигурността и безопасността в международната верига за доставки.

ОИО сертификат – сигурност и безопасност – ОИОСБ

Статус на ОИО под формата на ОИОСБ (одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност) се предвижда за икономически оператори, установени в Общността, които биха желали да се възползват от конкретни улеснения, отнасящи се до митническия контрол, свързан със сигурността и безопасността, когато стоките влизат във или излизат от митническата територия на Общността.

Критериите за предоставяне на този статус са:

- документиране на изпълнението на митническите изисквания,

- задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол;

- доказана платежоспособност и

- подходящи стандарти за сигурност и безопасност.

Притежателят на този сертификат има право на:

- възможност за предварително уведомяване, ако е избран за контрол, както е описано в 14б, параграф 2 от РПМК;

- намален набор от данни за обобщените декларации за въвеждане и обобщените декларации за  напускане, както е определено в 14б, параграф 3 от РПМК;

- намален физически и документен контрол по отношение на сигурността и безопасността;

- обработване с предимство, ако е избран за контрол;

- възможност за избор на място за контрол;

- взаимно признаване във връзка с двустранни споразумения между Европейския съюз и трети страни.

Лицето със статус на ОИОСБ е признато за икономически оператор, който е предприел подходящи мерки, за да гарантира сигурността на своята дейност и поради това се приема за надежден участник в международната верига за доставки, както от съответните държавни органи, така и от неговите търговски партньори.

ОИО сертификат – опростени митнически процедури/сигурност  и безопасност (ОИОК)

Статус на ОИО под формата на ОИОК (комбиниран статус на ОИО) се предвижда за икономическите оператори, установени в Общността, които биха желали да се възползват от преимуществата на различните опростени процедури, специално предвидени в митническото законодателство и от конкретни облекчения, свързани с митническия контрол по отношение на сигурността и безопасността.

Критериите за предоставяне на ОИОК включват:

- документиране на изпълнението на митническите изисквания;

- задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол;

-доказана платежоспособност;

- подходящи стандарти за сигурност и безопасност.

Притежателят на този сертификат има право на всички облекчения и предимства, предвидени за първите два сертификата.

ОИО, който изпълнява критериите за сигурност и безопасност, се счита за сигурен и безопасен партньор във веригата за доставки. Това означава, че ОИО прави всичко по силите си, за да намали опасностите във веригата за доставки, в която участва.

Всеки икономически оператор, получил статус на ОИО има право да използва логото ОИО. Статусът на ОИО, включително възможността да използва логото ОИО, повишава неговата репутация

Логото ОИО е защитено с авторско право от ЕС и не е достъпно за свободно сваляне. То се предоставя от митническия орган, предоставил статуса.

Логото ОИО може да се използва при следните условия:

- правото да се използва логото е обвързано с условието за притежаване на валиден сертификат за ОИО и само притежателят на сертификата за ОИО може да го използва;

- ОИО трябва да престане да го използва веднага щом статусът на ОИО бъде временно прекратен или отменен;

- всяка злоупотреба или неправилно използване на логото подлежи на преследване от ЕС.

КОЙ МОЖЕ ДА СТАНЕ ОИО?

Съгласно чл. 5а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета статус на “одобрен икономически оператор” може да бъде предоставен, при изпълнение на предвидени в законодателството условия, на всеки икономически оператор, установен на територията на Общността.

Това основно изискване означава, че трябва да са изпълнени две условия:

1. Кандидатът да е икономически оператор и

2. Кандидатът да е установен на митническата територия на Общността.

Кой е икономически оператор?

         Съгласно чл.1, точка 12 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията “Икономически оператор” означава лице, което по време на своята стопанска дейност извършва дейности, обхванати от митническото законодателство.

Правното определение на „икономически оператор“ означава, че трябва да са изпълнени две основни условия:

1.Кандидатът трябва да бъде „лице“

2. Да извършва дейности, обхванати от митническото законодателство.

         „Лице“, съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета означава:

- физическо лице,

- юридическо лице,

- когато тази възможност е предвидена в действащото законодателство: сдружение на лица, на което е призната правоспособност да извършва правни действия, но което няма правен статут на юридическо лице.

Кой е „икономически оператор, установен в Общността”?

Съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета , дадено лице е установено в Общността:

а) в случаите на физически лица – ако е с обичайно местожителство в Общността,

б) в случаите на юридически лица или сдружения на лица – ако в Общността се намира:

- неговото седалище според устройствения акт или

- неговото главно управление, или

- негово място на стопанска дейност.

Кой е „икономически оператор, извършващ дейности, обхванати от митническото законодателство?

Всеки случай трябва да се разглежда отделно, като се обръща необходимото внимание на всички обстоятелства, свързани с конкретния икономически оператор.

Случаи, в които икономическият оператор не може да кандидатства за статус на ОИО, защото не извършва митнически дейности, например са:

- транспортен оператор, който придвижва само стоки в свободно обращение, които не са под друг митнически режим, на митническата територия на Общността;

- производител, който произвежда стоки само за вътрешния пазар на ЕС и използва суровини, които вече са в свободно обращение;

- консултант, който само консултира/дава становища по митнически въпроси.

Понятието „извършване на дейности, обхванати от митническото законодателство” не се свежда само до пряко извършване. Например:

- производител на стоки за износ може да кандидатства за статус на ОИО, дори когато формалностите по износа се извършват от друго лице.

- оператори, които работят със стоки под митнически надзор или обработват данни, свързани с тези стоки, могат да кандидатстват за статус на ОИОСБ.

УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДНАТА ВЕРИГА ЗА ДОСТАВКИИ ТЕХНИТЕ ОТГОВОРНОСТИ

Международната верига за доставки се състои от различни участници, които имат различни отговорности в зависимост от ролята им в тази верига.

Участниците в международната верига са:

Производител – Износител – Спедитор – Складодържател –Митнически представител – Превозвач – Вносител

Всеки от тях отговаря за собствената си част от веригата за доставки, като е заинтересован и останалите партньори да са надеждни, за да бъде веригата сигурна.

От гледна точка на митниците международната верига за доставки представлява процесът например от производството на стоки, предназначени за износ, до доставянето на стоките на купувача.

На практика много предприятия могат да играят повече от една роля в конкретна верига за доставки и ще имат повече от една отговорност във връзка с тези роли.

ОТГОВОРНОСТИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В МЕЖДУНАРОДНАТА ВЕРИГА ЗА ДОСТАВКИ

Производителят е задължен да осигури:

- безопасен и сигурен производствен процес за своите продукти;

- безопасно и сигурно доставяне на своите продукти до клиентите си;

- правилното прилагане на митническите правила за произхода на стоките.

         Износителят отговаря:

- за това, декларацията за износ да е вярна и подадена навреме;

- за подаване на декларация за износ, съдържаща данните от обобщената декларация за напускане;

- да следи за прилагане на формалностите при износ в съответствие с митническите разпоредби, включително мерките на търговската политика и за заплащане на износни мита, ако такива са предвидени;

- да осигурява сигурното и безопасно доставяне на стоките до превозвача, спедитора или митническия представител.

Спедитор- спедиторът организира транспортирането на стоки в международната търговия от името на износител, вносител или друго лице  и е отговорен:

-  за прилагане на правилата, отнасящи се до  формалностите за транспорт;

-  да осигурява сигурен и безопасен транспорт на стоки;

- да прилага в определени случаи разпоредбите за обобщените декларации в съответствие със законодателството.

Складов оператор и други оператори на складови съоръжения-

Това са лица, на които е разрешено да управляват митнически склад, временен склад или съоръжения в свободна зона. Складовият оператор отговаря:

- за стоките, които се намират в митническия или временен склад, като следи те да не се отклоняват от митнически надзор;

- за спазване на условия, определени в разрешението за митническия склад или в разрешението за временно складиране;

- за осигуряване подходяща защита на складовата площ, с оглед да се предотврати незаконно проникване в нея и неразрешен достъп до стоките, тяхната подмяна или подправяне.

Митнически представител

Митническият представител може да действа от името и за сметка на друго лице (пряко представителство), или от свое име, но за сметка на друго лице (косвено представителство).

Отговорностите му са свързани с:

- прилагане на митническите разпоредби, отнасящи се до конкретния вид  представителство за поставяне на стоките под митнически режим;

- при непряко представителство — да отговаря за точността на митническата декларация или обобщената декларация и за тяхното своевременно подаване.

Превозвачпревозвачът е лице, което действително транспортира стоките или е сключило договор, например издало е товарителница или въздушна товарителница, за действителния превоз на стоките.

Той е задължен:

- да осигурява сигурен и безопасен транспорт на стоките, с оглед предпазване от неразрешен достъп и подмяна на стоките, които се транспортират с транспортното средство;

- да осигурява необходимите транспортни документи;

- да прилага необходимите формалности в съответствие с митническото законодателство;

- да прилага в определени случаи разпоредбите за митническото деклариране.

         Вносителят е отговорен:

- за представяне на стоките пред митническите органи за получаване на допустимо митническо направление (когато не действа чрез косвен представител);

- за верността и навременното подаване на митническата декларация;

- за правилното прилагане на разпоредбите за обобщената декларация за въвеждане, при условие, че се подава от вносителя;

- за прилагане на формалностите, свързани с вноса на стоки в съответствие с митническите разпоредби;

- за осигуряване на сигурното и безопасно получаване на стоките, по-специално да не допуска неразрешен достъп до тях и подправянето им.

Когато кандидатства за статус на ОИО, кандидатът трябва да гарантира, че заявлението му включва дейностите във връзка с митниците за всички негови отговорности в рамките на международната верига за доставки.

ПРОЦЕДУРА ПО КАНДИДАТСТВАНЕ

Подготовка преди подаване на заявлението:

Програмата за ОИО е отворена за всички икономически оператори независимо от големината на дружеството, включително за малки и средни предприятия.

Икономическите оператори не са задължени да стават ОИО, както и одобрените икономически оператори не са задължени да изискват от своите търговски партньори да придобият статус на ОИО.

Оператор, който подава заявление и се стреми да придобие статус на ОИО, следва да бъде наясно, че трябва да „контролира“ своята дейност.

„Контролът“, в общи линии означава, че операторът има:

- ясно виждане, мисия и стратегия за своите дейности, по-специално онези от тях, които са свързани със или влияят върху международната верига за доставки;

- въведени подходящи организационни правила;

- подходяща система за вътрешен контрол;

- система за оценка, която води до промени и усъвършенстване на организационната структура и процедури, ако е необходимо.

В по-конкретен план „Контролът“ означава, че операторът:

- е установил и оценил всички възможни рискове, свързани с неговите дейности, като в случай, че се подава заявление за статус на ОИО, те следва да включват рисковете, свързани с митниците и/или рисковете, свързани със сигурността и безопасността; и

- е предприел действия за ограничаване на установените рискове, като е въвел вътрешни процедури и практика, както и подходящи процедури за контрол.

Кои са действията, които следва да предприемат икономическите оператори преди официалното подаване на заявлението?

1. Да вземат решение относно вида на сертификата за който ще кандидатстват. При извършването на тази оценка основният въпрос, на който трябва да се отговори, е „Какви видове митнически дейности извършвам и в какво отношение сертификатът за ОИО може да ми бъде от полза?“;

         2. Да определят лице за контакт икономическият оператор следва да определи лице за контакт с митническите органи, което има правомощия да взема решения и да контролира и да координира процеса на кандидатстване;

         3. Да получат предварителна информация от митническите органи във връзка с придобиването на статуса– обменът на информация на ранен етап и обсъждането с митническите органи ще спести много време, след като започне официалната процедура за сертифициране.

4. Да определят компетентната държава членка за подаване на заявление за ОИО в случаите на многонационални дружества и големи предприятия.

         Следва да се има предвид, че в случаите на  търговска централа и филиали всеки един от тях е отделно юридическо лице, поради което при кандидатстване за статус на ОИО всеки филиал попълва отделно искане. В случай, че голяма компания с множество клонове желае да получи статус на ОИО, тя не е длъжна да подава заявления за всички свои клонове. Достатъчно е да подаде само едно заявление, тъй като съгласно търговското право „клон” не е отделен юридически субект.

5. Да си направят самооценка относно готовността за изпълнение на критериите за издаване на сертификат за ОИО – за целта Европейската комисия е разработила Въпросник за самооценка (ВСО). Въпросникът за самооценка не е задължителен, но за да се ускори процесът на сертифициране настоятелно се препоръчва да се използва;

        

         6. Окончателно оформяне на съответните документи – в резултат на изпълнението на всички предходни действия може да се наложи да се внесат промени в заявлението и приложените към него документи. Това може да изисква допълнително време, но е по-ефективно препоръките на митническите органи да бъдат взети предвид на този етап.

Подаване на заявлението

Разпоредбите на чл. 14г от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията определя държавата членка, пред която се подава заявлението. Основният принцип е, че заявлението трябва да се подаде пред митническите органи на държавата членка, където лицето води/ или е достъпна основната отчетност, свързана с митническата дейност и където заявителят извършва поне част от дейностите, попадащи в обхвата на сертификата за ОИО.

         В Република България компетентният орган за подаване на заявленията и съответно издаване на сертификатите за статус на ОИО е Централното митническо управление.

Процедурата за подаване на заявление за сертификат за ОИО, която следва да се спазва е описана в членове от 14в до 14е на Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията.

Заявлението се подава писмено или в електронна форма в съответствие с образеца, посочен в приложение 1В от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията, като при попълването му се вземат предвид обяснителните бележки към него и приложенията, които се изискват.        След подаването му се извършва първоначална проверка на точността и пълнотата на заявлението.

Когато митническите органи установят, че заявлението не съдържа всички необходими данни, в 30 дневен от датата на получаването му те изискват от икономическия оператор да предостави необходимата информация, като посочват и мотивите за това.

Няма регламентиран срок, в който заявителят трябва да представи исканата допълнителна информация. Въпреки това без допълнителната информация обработката на заявлението не може да продължи.

Заявлението не се приема в следните случаи:

- не е подадено във формата, определена в законодателството;

- не е подадено в компетентната държава членка;

- подадено е в рамките на три години след отмяна на сертификат за ОИО;

- заявителят е осъждан за тежко престъпление, свързано с икономическата му дейност;

- към момента на подаване на искането заявителят е в процедура по несъстоятелност;

- заявителят има законен представител по митническите въпроси, който е бил осъден за тежко престъпление, свързано с нарушение на митническото законодателство и свързано с дейността му като законен представител.

Приемане на заявлението

След получаване на цялата необходима информация за приемането на заявлението митническите органи регистрират заявлението в националния регистър за ОИО и в централното приложение на Европейската комисия за ОИО. В регистрите се вписва поредния номер на приетото заявление, който в България се състои от:

Първите два символа са ISO код на държавата – BG, следва БУЛСТАТ на заявителя и пореден номер от националния регистър.

От датата на тази регистрация започват да текат сроковете за издаване на сертификат за ОИО или за отхвърляне на заявлението.

Проверка за изпълнение на условията и критериите за издаване на сертификат за ОИО

Съгласно разпоредбата на чл. 14о, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията, митническата администрация разполага със 120 календарни дни, за да извърши необходимите проверки за изпълнение на условията и критериите за предоставяне на статус на ОИО и да издаде сертификат или да отхвърли искането. В случай на обоснована необходимост митническите органи могат да удължат този срок с още 60 календарни дни. Срокът може да бъде удължен също по молба на кандидата и със съгласието на митническия орган.

         Кой извършва проверката?

Проверката за изпълнение на условията и критериите за издаване на сертификат за ОИО се извършва от териториалното митническо управление (ТМУ) на територията на което е седалището и мястото на регистрация на заявителя. За целта ЦМУ изпраща на компетентното ТМУ заявлението и приложенията към него, като посочва и крайния срок за предоставяне в ЦМУ на резултатите от проверката.

В случай, че икономическият оператор има производствени или складови помещения на територията на повече от едно ТМУ, предварителни проверки на определени критерии се извършват и от тези митнически управления.

Ако заявителят извършва митническа дейност или съхранява част от счетоводните документи в други държави членки  се извършва консултационна процедура с тези държави членки.

Изпълнението на условията и критериите по чл. 14ж, 14и и 14й от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията се проверяват от служители на отдели Последващ контрол в ТМУ, а по чл.14з и 14к от същия регламент – от отделите за митническо разузнаване и разследване.

 Критерии за издаване на сертификат за ОИО – обхват на проверката

Задоволително изпълнение на митническите изисквания – чл. 14з от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията

Изпълнението на митническите изисквания се смята за задоволително, ако през последните три години, които предшестват подаването на заявлението, никакво сериозно нарушение или повторни нарушения на митническите разпоредби не са допускани от някое от следните лица:

- заявителят,

- лицата, ръководещи дружеството кандидат, или лицата, които осъществяват контрол над неговото управление,

- в съответните случаи — законният представител на кандидата по митническите въпроси,

-лицето, което отговаря в дружеството заявител за митническите въпроси.

Изпълнението на митническите изисквания може да се смята за задоволително, ако компетентният митнически орган реши, че дадено нарушение е маловажно по отношение на броя или размера на митническите операции и че същото не поражда съмнения относно добросъвестността на кандидата.

Ако лицата, които осъществяват контрол над дружеството, са учредени или имат местопребиваване в трета страна или ако заявителят е учреден преди по-малко от три години, митническите органи оценяват тяхното съответствие с този критерий въз основа на документите и информацията, с които разполагат.

Задоволителна система на управление на търговската и при необходимост на транспортната документация, която дава възможност за подходящ митнически контрол – чл. 14и от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията

За да могат митническите органи да установят изпълнението на този критерии, заявителят следва да изпълнява следните изисквания:

a) да разполага със счетоводна система, която да отговаря на общоприетите счетоводни принципи, прилагани в държавата членка, където се води счетоводството, и която би улеснила митническия контрол, основан на одита;

б) да позволява на митническия орган физически или електронен достъп до неговата митническа и когато е уместно, транспортна документация;

в) да има логистична система, която прави разлика между стоки от Общността и извън Общността;

г) да разполага с административна организация, която съответства на вида и размера на предприятието и която да е подходяща за управлението на стоковите потоци и да има вътрешен контрол, с който могат да се установят незаконни или нередовни операции;

д) да разполага със задоволителни процедури за използване на лицензии и разрешения, свързани с мерките по търговската политика или търговията със земеделски продукти;

е) да разполага със задоволителни процедури за архивиране на документите и информацията на дружеството и за защита срещу загуба на информация;

ж) служителите на кандидата да бъдат запознати с необходимостта да информират митническите органи винаги когато се установят трудности с изпълнението на изискванията и да установят подходящи лица за контакти с митническите органи;

з) кандидатът да има въведени подходящи мерки за сигурност на информационните технологии.

Доказана платежоспособност – чл. 14й от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията

Както е определено в член 14й от РПМК, условието, свързано с платежоспособността на кандидата, може да се счита за изпълнено, ако неговата платежоспособност може да се докаже за последните три години. Законодателството определя, че платежоспособност означава добро финансово състояние, което е достатъчно да се изпълняват задълженията на заявителя, като се отчитат съответните особености на вида стопанска дейност.

Ако заявителят е учреден преди по-малко от три години, неговата платежоспособност се оценява въз основа на наличната документация и информация.

За да установят изпълнението на този критерии митническите органи проверяват следното:

а) заявителят не е в производство по несъстоятелност;

б) през последните три години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал без особени проблеми финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или такси, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки;

в) заявителят може да докаже, че разполага с достатъчно финансови ресурси, за да изплати задълженията си;

г) заявителят няма отрицателна нетна стойност на активите, освен когато може да се докаже, че тя може да бъде покрита.

Подходящи стандарти за сигурност и безопасност – чл. 14к от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията

Критерият за сигурност и безопасност е от значение само ако икономическият оператор кандидатства за статус на ОИОСБ или ОИОК, като проверките се извършват за всички обекти, които имат връзка с дейностите на кандидата, свързани с митниците.

Стандартите за сигурност и безопасност се смятат за подходящи, ако са спазени следните условия:

а) сградите, които ще се използват във връзка с операциите, обхванати от сертификата, са изградени с материали, които да ги предпазват от незаконно въвеждане и осигуряват защита срещу незаконно проникване;

б) взети са подходящи мерки за контрол на достъпа за предотвратяване на неразрешения достъп до зони за товарене, товарни докове и карго зони;

в) мерки за обработка на стоки, които включват защита срещу неразрешено проникване, размяна или загуба на материал и подправяне на товарните единици;

г) където е приложимо, са налице процедури за обработка на лицензии за внос и/или износ, свързани със забрани и ограничения, и за разграничаване на такива стоки от други стоки;

д) сигурност на търговските партньори – заявителят е взел мерки за идентифициране на неговите търговски партньори с цел осигуряване на международната верига за доставки;

е) Сигурност на персонала – доколкото позволява законодателството, заявителят  проучва кандидатите за заемане на длъжности, които са чувствителни от гледна точка на сигурността, напр. да се провери дали не са били осъждани за престъпления във връзка със сигурността.

ж )заявителят гарантира, че съответния персонал активно участва в програмата за обезпечаване на сигурността, в т.ч. да се осигури обучение на всеки служител във връзка с рисковете в международната верига от доставки.

Документиране на резултатите от проверката

За резултатите от извършената проверка, проверяващият екип изготвя доклад, в който в обобщен и систематизиран вид се отразяват извършените проверки на всеки от критериите, описват се установените рискове и предложените мерки за последващ контрол, както и становище относно предоставяне или не статус на заявителя.

Проверяващият екип изготвя и план за наблюдение и контрол, основан на профилите на риска на ОИО, установени в процеса на проверката.

Предоставяне на статус

Доклада от проверката и плана за наблюдение и контрол се предоставят на издаващия митнически орган (ЦМУ), който е компетентен за вземане на окончателното решение за предоставяне на статус на ОИО или не.

Издаващият митнически орган уведомява писмено заявителя в случай на отказ за предоставяне на статус, като посочва основанията за вземането на това решение.

Отказа за предоставяне на статус не води автоматично до отмяна на което и да е съществуващо разрешение, издадено от митническите органи.

Издаващият митнически орган в рамките на 5 работни дни информира митническите органи на останалите държави членки за издаването на сертификат за ОИО. Информацията се предава и в случай на отказ от издаване.

За предоставения статус се издава сертификат в съответствие с образеца, посочен в приложение 1Г на Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията. Независимо в коя държава членка е издаден Сертификатът получава номер съставен от:

- ISO двубуквен код на издаващата страна,

- следва AEO ,

- буква, идентифицираща вида на сертификата

- С – митнически опростявания (Customs Cimplification)

-S – сигурност и безопасност (Security and Safety)

- F – пълен/комбиниран (Ful – Customs Cimplification/ Security and Safety)

- следва национален номер, съставен от ЕИК на ИО и пореден номер от националния регистър).

Напр.         BG AEOF 123456789 0017

Сертификатът влиза в сила на десетия работен ден след датата на  неговото издаване.   Сертификатът се признава във всички държави членки.

Срокът на валидност на сертификата за ОИО е неограничен.

Митническите органи  наблюдават и контролират спазването на условията и критериите, които ОИО следва да спазва и след получаване на статуса. За целта на всяка трета година митническите органи ще извършват проверка в помещенията на оператора, която цели да се установи продължаването на спазването на условията от страна на ОИО.

Прекратяване на статуса на ОИО

Статусът на ОИО се прекратява от митническите органи в следните случаи:

а) при установяване на неспазване на условията или критериите за сертификата;

б) митническите органи имат достатъчно основания да смятат, че ОИО е извършил деяния, които водят до наказателна процедура и са свързани с нарушаване на митническото законодателство.

При нормализиране на ситуацията издаващия митнически орган оттегля прекратяването на статуса.

Сертификата може да бъде и частично прекратен. Напр. в случай на комбиниран сертификат и не са спазени условията за сигурност и безопасност, може да се подаде искане за частично прекратяване и издаване на “заместващ” от вида “митнически опростявания”

Отмяна на статуса на ОИО

Статусът ОИО се отменя от издаващия митнически орган в следните случаи:

а) когато ОИО не успее да предприеме необходимите мерки за спазване на условията и критериите, на които следва да отговаря одобрен икономически оператор;

б) когато ОИО е допуснал сериозни нарушения, свързани с митническото законодателство и вече няма право на обжалване;

в) при поискване на Одобрения икономически оператор.

Отмяната влиза в сила в деня на нейното нотифициране.

Издаващият митнически орган незабавно информира митническите органи на останалите държави членки за отмяната на статуса на ОИО.

В рамките на три години от датата на отмяната икономическият оператор не може да подаде ново заявление за статус на ОИО, освен ако отмяната не е по негово искане.

Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза предвижда предимства за титулярите на сертификати за ОИО.

В зависимост от вида на сертификата одобрените икономически оператори ще могат да се възползват максимално от широката употреба на митническите опростявания или да се възползват от улесненията, свързани със сигурността и безопасността.

Икономическите оператори, които спазват митническото законодателство и са надеждни се възползват от международното взаимно признаване на статуса одобрен икономически оператор.

Опростени процедури за деклариране – видове
16.12.2013

Опростени процедури за деклариране – видове

 

Национални разрешения за ОПД – подаване на заявление, предварителни проверки, издаване и функциониране на разрешението. Единни разрешения за опростени процедури – кандидатстване, консултационна процедура, разрешаване

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.

Митническото деклариране, съгласно разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 се осъществява:

а) писмено;

б) по електронен път или

в) устно

Съгласно чл.62, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 при нормалната процедура за деклариране писмените декларации се изготвят върху формуляр, съответстващ на официалния образец, предвиден за целта и съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

Към митническата декларация, съгласно параграф 2 на чл. 62, трябва да бъдат приложени всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

Опростените процедури за деклариране, определени в чл. 76 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 са:

  1. Опростено деклариране (incomplete declaration) - декларацията по член 62 да не съдържа някой от изискваните данни по параграф 1 от същия член или  към която не са приложени някои от документите, посочени в параграф 2 от същия член. Това е така наречената непълна декларация;
  2. Облекчено деклариране (simplified declaration) – вместо декларацията, посочена в чл. 62, да бъде предоставен търговски или административен документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим;
  3. Оформяне на място (local clearance) – декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводната отчетност на декларатора. В тези случаи митическите органи могат да освободят декларатора от задължението за представяне на стоките.
  4. Опростената декларация, търговския или административен документ или вписването на стоките в счетоводната отчетност трябва да съдържат най-малко данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводната отчетност съдържа задължително и датата, на която е извършено.
  5.                             При опростените процедури деклараторът е длъжен да представи допълнителна декларация, която има общ, периодичен или рекапитулативен характер.
  6.                             Допълнителните декларации и опростените декларации, посочени в чл. 76, параграф 1, на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., се считат за единно и неделимо цяло, което влиза в сила от датата на приемане на опростените декларации от митническите органи. В случаите на оформяне на място, вписването в счетоводните документи има същата правна сила, като приемането на декларацията, посочена в член 62 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г.

Прилагането на опростените процедури за писмено деклариране е уредено в Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията, дял IХ, от  чл. 253 до чл. 287.

 

Следва да отбележим, че процедурата за опростено деклариране с непълна декларация се прилага в единични случаи и не се изисква предварително издадено разрешение.  Тази процедура  е автоматизирана в БИМИС и не е обект на разработване в Модула за опростено деклариране. Процедурата за опростено деклариране няма да бъде разглеждана в настоящата презентация.

Видове разрешения за ОПД

С Регламент (ЕИО) № 1192/2008 на Комисията от 17.11.2008 г., изменящ Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията от 01.01.2009 г. се въвеждат новите разпоредби за издаване на разрешения за опростени процедури за деклариране – облекчено деклариране и оформяне на място, както на територията на една държава членка (национални разрешения), така и на територията на няколко държави членки (единното разрешение за опростени процедури).

1. Единно разрешение за опростени процедури (ЕРОП)

Съгласно чл. 1, точка 13 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията единно разрешение за опростени процедури е  разрешение, включващо митническите администрации на повече от една държава членка, което се отнася до използването на една от следните процедури:

- облекчено деклариране;

- оформяне на място;

- активно или пасивно усъвършенстване или обработка под митнически контрол;

- митническо складиране;

- временен внос, когато не се използва АТА карнет;

- специфично предназначение.

2. Интегрирано разрешение/Интегрирано единно разрешение

Разрешение, което се използва за повече от една от   посочените процедури в една държава членка е интегрирано разрешение, съгласно разпоредбата на  чл. 1, точка 14 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията.

То може да придобие формата на интегрирано единно разрешение, когато участва повече от една държава членка, т.е. издава се за повече от една процедура и участва повече от една държава членка.

Например интегрирано единно разрешение може да комбинира единно разрешение за ОПД и единно разрешение за активно усъвършенстване.

Критерии за предоставяне на разрешение за ОПД

Условията и критериите за издаване на разрешение за опростена процедура за деклариране – облекчено деклариране или оформяне на място за националните и за единните разрешения са еднакви.

В законодателството правилата за издаване, прекратяване и отмяна на разрешенията за ОПД (национални и единни) са уеднаквени с тези за сертификатите за одобрени икономически оператори (ОИО).

Критериите, които вече са били проверени във връзка с предоставянето на сертификат ОИО М или F, не следва да бъдат проверявани отново, освен ако не са настъпили промени във връзка с разрешението за ОПД (напр. нова ИТ система, нови процедури).

При необходимост може да се обсъдят със заявителя някои специфични изисквания във връзка с използването на ОПД.

Критериите са определени в Регламент (ЕИО) № 2454/93г., чл.чл. 14з,14и и 14й и най-общо включват:

- подходяща отчетност, в съответствие с митническите изисквания;

- задоволителна система за управление на търговската и където е уместно на транспортната отчетност, позволяваща митнически контрол;

- финансова платежоспособност.

Разрешение за опростена процедура за деклариране с облекчена декларация се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в чл. 14з, с изключение на параграф 1, буква в), в чл. 14и, букви г), д) и ж) и в чл. 14й.

Разрешение за опростена процедура за деклариране оформяне на място се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в чл. 14з, с изключение на параграф 1, буква в), и в членове 14и и  4й.

Самооценка

Попълването на въпросника за самооценка от кандидатите за разрешения за опростени процедури за деклариране(национални и единни) настоятелно се препоръчва от митническите органи, за да може процеса на кандидатстване може да се ускори и протече по-гладко.

Процеса на самооценка ще даде възможност на заявителя да оцени, преди подаване на официалното заявление какви ще бъдат ползите от разрешението, за което кандидатства и да оцени изпълнява ли условията и критериите за издаване на разрешение и в случай на неизпълнение на някой от тях да предприеме своевременни действия за коригиране на ситуацията.

Опростени процедури за деклариране  при вноси износ на стоки в/от  Република България

- Понятието „Внос” за целите на използването на опростените           процедури за деклариране  включва следните митнически   режими:

- допускане за свободно обращение;

- митническо складиране;

- активно усъвършенстване;

- временен внос;

- свободно обращение със специфично предназначение;

- обработка под митнически контрол.

-  Понятието „Износ” за целите на използването на опростените                   процедури за деклариране  включва следните митнически режими и направление:

- износ;

- реекспорт;

- изнасяне за пасивно усъвършенстване

ПРОЦЕДУРА ПО КАНДИДАТСТВАНЕ  - кой може да кандидатства ?

Съгласно действащото законодателство (чл. 253, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г.) всяко лице по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета, установено на територията на Общността може да подаде искане за разрешение за облекчено деклариране или процедура за оформяне на място, което да му бъде издадено лично на него и за негово собствено ползване или за ползване в качеството му на представител, при условие че съществуват достатъчно регистри и процедури, позволяващи на митническите органи да идентифицират представляваните лица и да осъществяват съответните митнически проверки.

Видно от горното притежателят на разрешението за ОПД може да го използва в качеството си на пряк/косвен представител на своите клиенти при внос или износ на стоки.

- къде се кандидатства или кой е разрешаващия митнически орган??

Разрешаващ митнически орган съгласно разпоредбата на точка 15 от чл.1 на Регламент (ЕИО) № 2454/93г. e митническият орган, който издава разрешението.

Искането за разрешение за опростени процедури се подава пред компетентното ТМУ .

То се определя съгласно критериите, изброени в чл.14г, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/1993 г.:

-където се намират основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се извършва поне част от операциите, които са под контрол от митническите органи или

-където са достъпни основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се провеждат основните дейности по общото логистично управление на заявителя и където се извършват поне част от операциите. Основните сметки на заявителя, включват записи и документация, даващи възможност на митническия орган да проверява, надзирава и контролира условията и критериите, необходими за получаване на разрешението.

Ако компетентното ТМУ за подаване на искането не може да бъде определено по гореописаните критерии, то се определя според мястото:

- където се намират основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби или

- където са достъпни основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се провеждат дейностите по общото логистично управление на заявителя.

Съгласно чл.168, ал.4 от ППЗМ, компетентно митническо учреждение за приемане на искането и издаване на разрешение за използване на опростени процедури (ОбД/ОМ) на територията на       Р. България е ТМУ, на територията на което е седалището и адреса на управление на икономическия оператор .

- как се кандидатства ???

Икономическият оператор – заявител подава писмено искане за разрешение за използване на опростени процедури, използвайки формуляра, посочен в  Приложение № 67 на Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., разширен с клетки с национално значение.

Искането за разрешение за използване на опростени процедури трябва да бъде придружено от електронното му копие и заверени от ИО-заявител копия на документите, потвърждаващи данните, посочени в него.

В случаите, когато разрешаващият митнически орган установи, че искането не съдържа всички необходими данни, в срок от 30 календарни дни от получаването на искането той приканва заявителя да осигури съответната информация и посочва причините за това.

Следва да отбележим, че в компетентното МУ, отдела отговорен за приемането на искането и издаването на разрешение за ОПД е отдел МРП.

Процедура по приемане на искането

Съгласно изискванията на чл. 253б, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. искането за използване на опростени процедури не се приема, ако не са изпълнени следните условия:

а) не е подадено по образеца, посочен в Приложение 67 на Регламент (ЕИО) № 2454/93г. и не е приложен електронния формат към него;

б) не е било подадено пред компетентния митнически органи;

в) заявителят е бил осъждан за тежко престъпление, свързано с икономическата му дейност;

г) в момента на подаване на искането, заявителят е в производство по несъстоятелност.

Митническите органи вземат под внимание специфичните характеристики на икономическите оператори, особено на малките и средните предприятия, т.е.  при проверката трябва да се обмислят различията, произтичащи от вида, размера и логистичната структура на заявителя. Критериите остават същите, но начина по който те се оценяват е различен и може да бъде по-гъвкав.

 

Митническите органи трябва да имат цялата необходима информация, преди да вземат решение да се приеме или не подаденото искане.

В случай, че решението на МО е за приемане на искането, същото се регистрира в Модула за опростено деклариране и получава регистрационен номер, след което стартира предварителната проверка за изпълнение на условията и критериите за издаване на разрешение.

        

Фази на предварителната проверка

1. Извършване на предварителна проверка 

                  

Извършването на предварителната проверка включва преглед на администрацията, организацията, вътрешните процедури и/или вътрешните системи на оператора и преминава през следните фази:

а)подготовка – събиране и анализиране на налична вътрешна информация, наличие на други разрешения или сертификати, издадени от митническите органи;

б) планиране на проверката- обхваща изготвянето на план за извършване на предварителната проверка, въз основа на констатациите по време на подготовката и попълването на контролен лист;

в) изпълнение на проверката – на този етап се извършва посещение в помещенията на икономическия оператор, при което се проверяват: вътрешната организация, финансово-счетоводната и логистична система, ИТ системата и ИТ контрола, вътрешен и външен контрол на работната среда, система за постоянно наблюдение и др. В случаите, при които заявителя има повече от едно производствени и/или складови помещения, проверка се извършва във всяко от помещенията, като се оценяват ролите и отговорностите на всяко едно от тях.  Констатациите се отразяват в доклада.

г) консултационна процедура -  извършва се когато компетентното за издаване на разрешението МУ е различно от МУ, където заявителят извършва митническа дейност или когато извършва митническа дейност в повече от едно ТМУ (това са т.н. засегнати митнически учреждения (ЗМО)). Разрешаващото МУ уведомява ЗМУ за стартиралата консултационна процедура и за обхвата на проверката, която следва да бъде извършена.

За резултата от проверката ЗМУ изготвя доклад и становище относно изпълнението на проверените условия и критерии, които предоставя на разрешаващото МУ.

г) оценка – оценяват се рисковете, които засягат бизнеса на икономическия оператор във връзка с разрешението за ОПД и които са били идентифицирани и оценени по време на предварителната проверка и са били предписани подходящи мерки за превенция;

2. Изготвяне на доклад от проверката

Предварителната проверка приключване с изготвяне на доклад, в които са включени и констатациите от докладите на засегнатите МУ.

Компетентно за изготвяне на окончателният доклад е      разрешаващото митническо учреждение.

В доклада ясно и систематизирано следва да са отразени всички констатации от проверката и да се извърши оценка на риска в съответствие с процедурата, за която се кандидатства.

3. Вземане на решение въз основа оценка на риска за оператора – решение, което се взема в резултат на констатациите в доклада, съдържащ всички основания за отхвърляне или за издаване на разрешение.

4.  Изготвяне на проект на разрешение – разрешението за ОПД се изготвят на формуляр съгласно Приложение № 67 от Регламент ЕИО)№ 2454/93 г.

План за контрол

За да може да се следи за спазването на условията и критериите за издаване на разрешението за ОПД и задълженията, произтичащи от разрешението, както и да се контролират установените рискове, в плана за контрол трябва да са описани дейностите по текущ контрол и последващите проверки, които следва да се извършат на титулярите на разрешения.

В плана за контрол трябва да се включат обхвата и честотата на проверките, както и отдела в съответното ТМУ, отговорен за извършване на проверката. Включват се задължително и контролните действия, относно стоки, обект на забрани и ограничения.

План за контрол се изготвя за всяко разрешение за ОПД.

Когато икономическият оператор е ОИО, този план за контрол трябва да се комбинира с плана за контрол, изготвен във връзка със сертификата за ОИО.

Забрани и ограничения

При проверката на условията и критериите за издаване на разрешение за ОПД специално внимание трябва да се обърне на  ефективната проверка и контрол на стоките, обект на забрани и ограничения (ЗиО).

Европейското законодателство въвежда забрани и ограничения с цел предотвратяване или ограничаване на вноса и износа на стоки по причини, свързани най-вече със сигурността, защитата на здравето и околната среда.

Всяка държава членка може да наложи национални забрани и ограничения във връзка с опазването на националната сигурност, на обществения ред и морал, на здравето на хората, животните и растенията.

Отговорностите по контрола на ЗиО, базирани на европейското или националното законодателство, най-често се прилагат от няколко правоприлагащи органи в комбинация.

В зависимост от опростената процедура, която ще се използва, може да се ограничи включването в разрешението на стоки, подлежащи на ЗиО, или може да има условия за това как трябва да бъдат третирани тези стоки.

1. При разрешение за ОПД с ОбД – изисква се всички лицензи/

разрешителни да бъдат представени или предоставени на разположение на митническите органи по време на подаване на облекчената декларация за поставяне на стоките под режим. ОбД трябва да съдържа достатъчно информация, така че подлежащите на ЗиО стоки да могат да бъдат идентифицирани.

2. При разрешение за ОПД с ОМ – за стоки подлежащи на ЗиО може да бъде издадено разрешение за ОМ, ако може да бъде осигурено адекватно ниво на защита. В този случай органите, отговорни по прилагане на процедурите за ЗиО, могат да издадат разрешение за ОМ, ако ИО представи или осигури достъп до съответните лицензии/разрешения в момента на подаване на уведомлението.

Условията за използване на ОМ за стоките, предмет на ЗиО, трябва да бъдат ясно дефинирани в разрешението и  митническите органи трябва винаги да са в състояние да извършват контрол до необходимата степен.

В случаите, при които стоките, предмет на забрани и ограничения се контролират и проверяват и от други органи, то задължително се извършва съгласуване във връзка с включването на тези стоки в разрешението за ОПД.

План за контрол, се изготвя за всяко разрешително, и следва в него да се посочи в детайли, как стоките подлежащи на ЗиО трябва да се контролират.

Обезпечение (гаранция)

Съгласно разпоредбата на чл.253, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г. използването на опростена декларация или на процедура за оформяне на място зависи от представяне на обезпечение за вносните мита и други такси (ДДС, Акциз и др.)

Обезпечението може да бъде учредено чрез паричен депозит или банкова гаранция.

Във всеки случай, обезпечението трябва да бъде предоставено преди да се прилага разрешението.

Могат да бъдат разграничени три възможни ситуации:

- притежателят на разрешението действа от свое име и за                  своя сметка - титулярят осигурява обезпечението;

                   - притежателят на разрешението действа като пряк представител – лицето, което е представлявано или притежателя на разрешението осигурява обезпечението;

- притежателят на разрешението действа като косвен      представител – притежателя на разрешението или представляваното от него лице осигурява обезпечението; Митническите органи могат да разрешат обезпечението да бъде учредено от друго лице, вместо от лицето, от което то се изисква (член 189, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г)

В случай на допускане за свободно обращение, обезпечението трябва да обхваща 100% от митническото задължение. Обезпечението трябва да бъде достатъчно, за да покрива пълния размер на митните сборове и други публични държавни вземания, които могат да възникнат при опростени процедури в определен период от време. Ако общият размер на декларираните вносни мита и други вземания, надвишава размера на обезпечението, митническите органи трябва да изискат от притежателя на разрешението да се увеличи размера на обезпечението.

Титулярят на разрешението е задължен да следи размера на обезпечението и при необходимост да поиска промяната му.

Митническите органи също следят размера на обезпечението да покрива декларираните през отчетния период вносни мита и други държавни вземания, като този процес е автоматизиран в МОД.

Процедура за издаване на разрешение

След като компетентните митнически органи са установили, че кандидатът отговаря на условията, издават разрешение за ОПД.    За издаване на разрешение за ОПД, митническите органи използват образеца, посочен в Приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. Към разрешението има допълнителни формуляри за внос и износ, които са неделима част от издаденото разрешение.

Разрешението за ОПД е безсрочно и влиза в сила от датата на връчването му на икономическия оператор.

Прилагането на разрешението се проверява в съответствие с плана за контрол най-малко веднъж на всеки три години.

Когато се установи, че титулярят вече не изпълнява определени условия или критерии е възможно разрешението да бъде суспендирано или отнето.

Разрешение за използване на опростени процедури за поставяне на стоките под МИР не може да се използва, ако разрешението за МИР е отменено, спряно или с изтекъл срок.

Суспендиране на разрешение за ОПД

Разрешението за ОПД или ОМ може да бъде суспендирано по силата на чл.чл. 253г – 253е от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията.

Съгласно чл. 253г, параграф 1, РМО суспендира разрешение за ОПД, когато:

а) се установи, че не са спазени условията и критериите, посочени в член 253в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията;

б) митническите органи имат достатъчно основания да смятат, че титулярят на разрешението или друго лице, посочено в член 14з, параграф 1, букви а), б) или г) от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията, е извършил действие, което подлежи на наказателно съдебно производство и е свързано с нарушаване на митническите правила.          Временното спиране може да се отмени, ако титулярят  нормализира ситуацията в рамките на определения срок.

Отмяна на разрешение за ОПД

Съгласно чл. 253ж от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията, разрешение за ОПД може да бъде отменено поради:

а) сериозни или повторни нарушения, свързани с митническите правила, извършени от:

- титулярят на разрешението,

- лицето управител на фирмата, или тези, които осъществяват контрол над управлението и;

- лицето, което отговаря в компанията за митническите въпроси;

б) невъзможност да нормализира ситуацията след процедурата по суспендиране на разрешението в предвидените законодателството срокове;

в) по искане на титуляря на разрешението.

Управление на опростените процедури      

Управлението на опростените процедури включва наблюдение на ежедневните операции и наблюдение по изпълнение  на условията и критериите на разрешението.

Опростените процедури за деклариране ОбД и ОМ могат да се използват само от лица, които имат валидни разрешения. Когато титулярят на разрешението ще използва разрешението за поставяне на стоки под МИР, той трябва да има валидно разрешение за прилагане на съответния митнически икономически режим.

Важни области в управлението на процедурата са:

- комуникацията с митническите органи и

- продължаващо наблюдение (мониторинг) – митническите органи наблюдават и оценяват наличната информация за текущото състояние и решават дали са необходими проверки;

- управление на риска от титуляря на разрешението – чрез предоставяне на информация на митническите органи;

- актуализиране на разрешението – съгласно чл. 253, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. титулярят та разрешението уведомява разрешаващия митнически орган за всяка промяна, настъпила след издаването на разрешението, която маже да повлияе на неговото продължаване или съдържание (промяна в правния статут на компанията, икономическия сектор на дейност, промени в счетоводството или в ИТ системите и др.);

- планиране на контрола (чрез контролния план);

- съхранение на файлове – титулярят трябва да съхранява записите и всички оправдателни документи за определените в законодателството срокове (най-малко три години).

ОПД с облекчена декларация

При прилагане на ОПД с ОбД стоките предназначени за поставяне под режим, следва да бъдат декларирани за съответния режим в митническо учреждение, посочено в разрешението за ОПД.

Стоките трябва да бъдат представени в това митническо учреждение и ОбД трябва да се подаде, придружена от всички документи, които са предвидени за съответния режим и стока и са необходими за митническия контрол. Изключение се допуска с разрешение на митническите органи, ако:

- декларирането се извършва по електронен път и                     – митническите органи са сигурни, че непредставения документ съществува и е валиден, същият не може да се приложи към ОбД по независещи от декларатора причини и неприемането на декларацията ще доведе до обмитяване с по-високи ставки.

В тези случаи всички необходими документи се съхраняват от икономическия оператор и се предоставят на митническите органи при поискване.

Стоките могат да бъдат представени в друго митническо учреждение, което предварително е определено или одобрено от митническите органи.

ОбД се подава под формата на електронно съобщение, съдържащо най-малко данните, които са задължителни за ОбД, посочени в Приложение № 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

Въпреки това, в съответствие с разпоредбата на чл. 235а, параграф 3 от същия регламент, когато митническите органи или икономическите оператори ни разполагат с ИТ системи за подаване или приемане на ОбД, митническите органи могат да приемат ОбД в друга форма, предвидена от тях, при условие, че е извършен ефективен анализ на риска. Когато за облекчена декларация се използва търговски или друг документ, те се подават поне в два екземпляра – оригинал и копие или толкова, колкото е разписано в разрешението.

ОбД задължително съдържа номера на разрешението за ОПД и номера на обезпечението, като се проверява дали гаранцията е достатъчна за покриване на задължението.

В случаите, когато ОбД е търговски или друг документ, на видно място на лицевата му страна  се изписва номера на разрешението и пълното наименование на неговия титуляр.

Деклариране с ОбД се извършва само на включени в разрешението стоки.

Както е предвидено в чл. 76, параграф 2 от Регламент (ЕИО) №2913/92 г. деклараторът трябва да представи допълнителна митническа декларация (ДМД), която има общ, периодичен или рекапитуланивен характер.

ОПД за оформяне на място

Декларирането на стоки за  внос или износ чрез процедура за ОМ се извършва пред МУ, посочено в разрешението. Титулярят на разрешението следва да предостави по електронен път на МУ за поставяне на стоките под режим данните за пристигналите в одобрените от митническите органи места стоки.

Стоките се приема, че са декларирани за поставяне под митнически режим, след като митническите органи бъдат надлежно уведомени и стоките са вписани в регистрите на притежателя на разрешението. Вписването в регистрите съдържа датата, на която е извършено и най-малко данните, посочени в Приложение № 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г.                                   Само включени в разрешението стоки се допускат за поставяне  под режим чрез процедурата за ОМ.

В разрешението се посочва момента, в  които се счита, че се дава разрешение за вдигане на стоките, така че винаги да има възможност митническите органи да извършат проверка на стоките в помещенията на титуляря, преди да получат разрешение за освобождаването им.

Относно вдигането на стоките, случаите могат да бъдат:

а) без освобождаване от задължението за уведомяване -

титулярът на разрешението уведомява митническите органи за пристигането на стоките в одобрените места или за намерението си да освободи стоките за съответната процедура (чл. 266, пар. 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г.), след което:

- чака да получи разрешение за вдигане на стоките от митническите органи;

- след изтичане на срока, посочен в разрешението, стоките се считат за освободени.

б) с освобождаване от задължението за уведомяване -титулярът на разрешението, предвид характера на стоките се освобождава от задължението за уведомление съгласно член 266, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. В този случай вписването на стоките в регистрите на икономическия оператор е равносилно на освобождаване.

ОМ при внос

Записите в регистрите на титуляря на разрешението, трябва да съдържат всички данни, необходими за изчисляване на вносните мита и други държавни вземания, както и за надзора на митническия режим.

Всички документи се завеждат и са на разположение при поискване от митническите органи.

Ако титулярят на разрешението открие несъответствие между декларираните, вписани в отчечетността му и действителните количества на стоките, трябва незабавно да уведоми митническото учреждение за поставяне под режим.

ОМ при внос без освобождаване от уведомяване         Митническите органи изискват уведомлението от титуляря преди вдигане на стоките, за да имат възможност да извършат анализ на риска въз основа на подадените данни и да решат дали да се извърши или не контрол. Средствата и процедурите за уведомяване са предвиждат на национално ниво. Срокът, след който стоките се считат за освободени се посочва в разрешението за ОПД.

У нас електронното съобщение, с което титуляря на разрешението уведомява митническите органи за пристигането на стоките се подава в МОД във формат XML. Съобщението следва да съдържа данните от утвърдената от Директора на Агенция „Митници” функционална спесификация, която включва и посочените в Приложение 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. данни.

МОД автоматично следи за пълнотата на данните в съобщението и съответствието им със заложеното в разрешението за ОПД, следи за наличие на обезпечение, за времето, след което стоките се считат за освободени.

 ОМ при внасяне с освобождаване от уведомяване

                   Освобождаването от уведомяване може да се предостави на титуляря за всички операции да поставяне под режим по ОПД или само за част от тях. Освобождаване от уведомление може да се предостави на икономически оператори за изпращане и получаване на стоки, превозвани по електропроводи и тръбопроводи, за корабно и самолетно снабдяване или за производители на специфични стоки, (напр. торове) внасящи едни и същи суровини.

ДМД при внасяне

Във разрешението за ОПД за ОМ,  се посочва митническото учреждение за подаване на ДМД.

Титулярят на разрешението подава ДМД в срок до 3-тия работен ден след приключване на отчетния период. В ДМД за внасяне  се включват само данни от уведомленията за ОМ на стоки, за които през отчетния период е дадено разрешение за вдигане на стоките (РВС).    Стоките, които са вписани в отчетността и за които са изпратени уведомления за ОМ през отчетния период, но не са получили РВС, не се включват в ДМД. Същите се включват в ДМД за отчетния период, в който са получили РВС.

В края на отчетния период за стоки,  за които не е  подадено ДМД но са получили РВС, МОД генерира служебна ДМД. ДМД трябва да бъдат подписани и да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

ДМД се счита за приета след като е извършен формалния и логически контрол от МОД. Корекции в ДМД не се допускат, а титуляря на разрешението подава нова ДМД.

Митническото учреждение за приемане на ДМД и вземане под отчет извършва документен контрол на ДМД. При извършване на този контрол задължително се проверява съответствието между данните от уведомленията за ОМ през отчетния период, за които е разрешено вдигането на стоките и данните от допълнителната митническа декларация.

До 5-я работен ден, следващ края на отчетния период, МУ за вземане под отчет обработва ДМД, като изчислява дължимите публични държавни вземания и уведомява за размера им титуляря или неговия представител.

След пълното погасяване на публичните държавни вземания по ДМД, обработката на ДМД приключва и МОД автоматично освобождава използваното обезпечение.

ОМ при изнасяне

Процедурата за ОМ при изнасяне е разписана в чл.чл. 283 до 287 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

- ОМ при изнасяне без освобождаване от задължението за уведомяване – Митническото учреждение на износа трябва да бъде уведомено за намерението на икономическия оператор да постави под митнически режим стоки с:

- опростена митническа декларация за износ (чл. 285, параграф 1 и Приложение 30А от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.). Опростената декларация се подава под формата на електронно съобщение и всички документи, които се изискват за износа се представят на митническите органи.

- пълна декларация за износ. В тези случаи проверката на стоките и проверката на документите, необходими за митническия контрол трябва да се извърши автоманично въз основа на резултатите от анализа на риска. В този случай не се изисква ДМД.

- електронно уведомление – съгласно разпоредбата на чл. 285а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., в този случай разрешаващото митническо учреждение следва да гарантира, че всички необходими данни се изпращат до изходното МУ.

2. ОМ при изнасяне без уведомяване – митническите органи освобождават одобрения износител от изискването да подава опростена декларация за износ при всяко преместване на стоки, само ако предоставя информация за всяко преместване по предварително определени в разрешението начин и форма. Такова разрешение може да се предоставя напр. за самолетно и корабно снабдяване, за стоки, въведени на митническата територия на Общността за сондажи или производствени платформи, използвани от лице установено в ЕС.

Към настоящият момент най-често се използва процедурата за ОМ при износ с пълен набор от данни, при която декларацията за износ се подава директно в системата за контрол на износа.      Титулярят е освободен от задължението да представя стоката и придружаващите я документи пред митническите органи, като при необходимост разпечатва придружаващия износен документ от системата си. Не е необходимо подаване на ДМД.

ОПД при поставяне на стоки по митнически икономически режим

1. Режим митническо складиране – чл.чл. 268 – 274 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. В разрешението за ОПД се установяват конкретните правила за функциониране на режима. Не се изисква подаване на ДМД.

2. Поставяне на стоки под режим пасивно усъвършенстване – чл. 277 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.  – при ОПД с ОМ титулярят се освобождава от задължението да подаде ДМД, в случай че подаде пълна декларация за износ, вместо опростена декларация.

3. Поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол или за временен внос в съответствие с чл. 276 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. – следва да се обвържат изискванията на разрешението за МИР с тези за прилагане на разрешението за ОПД.

Когато на едно и също лице се дадени две или повече разрешителни за митнически икономически режими, и един от режимите се приключва с поставяне на стоките под друг чрез оформяне на място, не се  изисква допълнителна митническа декларация.

Единни разрешения за опростени процедури – кандидатстване, консултационна процедура, разрешаване

Съгласно чл. 1, точка 13 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията единно разрешение за опростени процедури е  разрешение, включващо митническите администрации на повече от една държава членка, което се отнася до използването на една от следните процедури: облекчено деклариране; оформяне на място; активно или пасивно усъвършенстване или ОМК; митническо складиране;временен внос и специфично предназначение.

1. Процедурата за кандидатстване за издаване на единно разрешение за опростена процедура за деклариране (ЕРОП)

                   а) Кой може да кандидатства за ЕРОП – прилагат се същите правила както при националните разрешения. При всички случаи заявителят трябва да бъде лице, установено на митническата територия на Общността.

б) Къде се кандидатства?

В съответствие с чл. 253з, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. искането за ЕРОП с ОбД и ОМ се подава до един от посочените в чл. 14г, параграфи 1 и 2 от същия регламент митнически органи. Прилагат се същите правила за определяне на разрешаващ митнически орган, както при ОИО. В случаите, при които ЕРОП се прилага за режим митническо складиране, искането се подава в държавата членка, в която се прилага разрешението за режим митническо складиране.

в) Въпросник за самооценка – не е задължителен, но е силно препоръчителен и ускорява издаването на разрешението.

г) Подаване на заявление – прилагат се същите правила като тези за националното разрешение, като се отчете спецификата.   Искането се подава в разрешаващата държава-членка, като се използва формуляря, посочен в приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

2. Разглеждане на искането и предварителна проверка

Предвид факта,че в ЕРОП участват повече от една държави членки, възниква необходимост от обмен на информация между участващите държавите членки. Обменът на данни е препоръчително да се извършва по електронен път, като се вземат под внимание защитата на личните данни.

Разделението на отговорностите между засегнатите държави членки трябва да бъде уточнено предварително, като това се постига чрез консултация между разрешаващия и засегнатите митнически органи.

Всяка държава членка изпраща на Комисията списък с митническите органи, които изпълняват функцията на разрешаващи митнически органи за ЕРОП и посочват лица за контакт.

Когато е подадено искане за ЕРОП разрешаващия митнически орган предоставя на засегнатите митнически органи следната информация:  подаденото искане; проекта на разрешение и цялата необходима информация за издаване на разрешението.

При предварителната проверка трябва да има разделение на отговорностите между държавите членки и да се изяснят ангажиментите на участващите страни. Участващите държави членки трябва да извършат проверки (напр. на складови помещения) преди да дадат съгласие за издаване на ЕРОП.

При определени обстоятелства, напр. изготвяне на плана за контрол и определянето на рискови профили, може да се извърши съвместна проверка в участващите държави членки.

                   3. Гаранции

                   Разрешаващият митнически орган е отговорен за изчисляване размера на необходимата гаранция за покриване на митническото задължение и други такси (ДДС, акциз). Тази гаранция покрива вносните мита и националните данъци на участващите държави-членки

Тук въпросът е за националните данъци (ДДС и акциз), които са различни в участващите държавите членки. Най- често гаранцията за националните данъци се изчислява от участващите държави членки

и се представя пред тях. В този случай гаранцията за разрешаващата държава членка, обхваща само вносните митни сборове и националните й данъци.

4. Консултационна процедура

Консултационната процедура между държавите членки се извършва съгласно чл. 253й, пар.1 от Регламент (ЕИО) №2454/93г., като се взимат под внимание изискванията на участващите държави членки във връзка с националното законодателство.

По време на консултационната процедура митническите учреждения на участващите държави членки, включени в ЕРОП трябва да информират разрешаващото митническо учреждение за специалните изисквания, свързани с прилагането на националното законодателство при освобождаването на стоките, които трябва да бъдат взети под внимание, както в разрешението, така и в плана за контрол.

5. Забрани и ограничения – прилагат се същите насоки както при националните разрешения.

За да се извършва ефективен контрол на тези стоки в съвместния план за контрол участващите държави трябва да изяснят ролите на митническите учреждения за представяне и за надзор, свързани с проверките на стоките във връзка със забраните и ограниченията.   Следва предварително да се уточнят стоките, за които са необходими разрешения или лицензии и кога те трябва да се представят. Поради съществуването на различни национални забрани и ограничения, следва да се прецени дали тези стоки да се включат в ЕРОП.

6. Изисквания относно ДДС при внос

                   Съгласно Директивата за ДДС (2006/12/ЕО), ДДС при внос се заплаща при допускане на стоките за свободно обращение. Мястото на внос е държавата членка, в рамките на чиято територия се намират стоките, когато те са допуснати за свободно обращение.

При условията на ЕРОП, титулярят на разрешението следва да декларира стоките пред митническите органи в разрешаващата държава членка. Тези декларации включват и стоки, които физически са допуснати за свободно обращение в участваща държава членка.

Изискванията на участващите държави членки за подаване на данни за ДДС при внос трябва да бъдат включени в разрешението или като приложение към него.

Към ДМД за внос следва да има и документи за платени мита и ДДС. Формата и сроковете за подаване на документа за платен ДДС за внесените стоки ще зависи от изискванията на държавите членки, където стоките са физически допуснати за свободно обращение.

7. Изисквания за заплащане на акциз при ЕРОП

Включването на акцизни стоки в ЕРОП от практическа гледна точка може да създаде трудности, дължащи се на специфичните изисквания към тези стоки.

Участващите държави членки следва да уредят необходимата процедура въз основа на Директива
2008/118/ЕО , като вземат предвид факта, че акциза се заплаща в държавите членки на потребление на стоките. Компетентните органи на изпращащата държава-членка, в която се извършва експедирането на акцизните стоки, изискват, при определени от тях условия, рисковете, присъщи за процедурата при движение на акцизни стоки, да бъдат покрити от задължителна гаранция. Когато не се прилага режим отложено плащане, акцизът е изискуем в момента на освобождаването на стоките за свободно обращение.  При необходимост от икономическия оператор може да се изиска, освен ДМД, подадена в разрешаващото митническо учреждение, да подаде и декларация за акцизи в участващата държава членка.

Следва да отбележим, че повечето държави членки не разрешават включването на акцизни стоки в ЕРОП.

 8. Изисквания за статистиката

                   Екстрастат (статистически данни за внос и износ на стоки във или извън ЕС) се основава на събиране на данни от митническите декларации. Предоставянето на статистическите данни е отговорност на администрацията на всяка държава членка, а не на икономическите оператори.

Предоставянето на статистическите данни трябва да се вземе предвид при издаването на ЕРОП. При извършването на консултационната процедура участващите държави членки следва да посочат изискванията си относно формата, съдържанието и сроковете за подаване на данните за статистиката. Тези изисквания трябва ясно да се разпишат в разрешението или в приложение към него, като се посочи кой ще подава данните към статистическата администрация – митническите органи или икономическия оператор.

В повечето случаи митническата администрация на разрешаващата държава членка изпраща статистическата информация на компетентната администрация на участващите държави членки.

9. Изготвяне на съвместен план за контрол

                   Съвместен план за контрол се изготвя за всяко единно разрешение и с него се определя минималното ниво на контрол на ЕРОП.

Въз основа на методи за безопасност и сигурност, управление на риска, физическите и документалните проверки са задължителни, дори и в случаите на използване на опростени митнически процедури. В този контекст трябва да се извършва митнически контрол, като се вземат предвид както спецификата на стоката, така и  информираността на участващите в процеса страни и крайната дестинация на доставките.          В плана за контрол трябва да залегнат проверки на титуляря на разрешението веднъж на три години.

10. Издаване на ЕРОП

Разрешението може да бъде издадено само ако всички заинтересовани компетентни органи са дали своето изрично съгласие в писмен вид или по електронен път или не са реагирали в рамките на крайния срок. Разрешението се издава на формуляр, съгласно Приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., като копие от него се изпраща до всички участващи държави членки.

ЕРОП е безсрочно.

Заключение

                   Приемането на Регламент (ЕИО) № 1192/2008 от 17 ноември 2008 г. е довело до добър напредък за интересите, както на икономическите оператори, така и за митническите органи в Европейския съюз.

Единните разрешения за опростени процедури за деклариране предоставят възможност на икономическите оператори да централизират и интегрират функциите на счетоводството, логистиката и дистрибуцията, като от това ще последват икономии от административни и търговски разходи.

В бъдеще се очаква създаването на европейската база данни за заявленията и разрешенията за ЕРОП.

ЕРОП, както е предвидено в Регламент № 1192/2008, е първата стъпка към централизираното митническо оформяне.

Митнически кодекс на Съюза
14.12.2013

Митнически кодекс на Съюза

Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Официален вестник на Европейския съюз L 269/10.10.2013 г.). Цел – опростяване на митническото законодателство и еднакви улеснения на икономическите оператори.

-         Рационализиране на митническите процедури – правило електронни декларации, изключение – хартиен носител;

-         Улесняване на законната търговия и борбата с измамите – опростени, бързи и стандартни митнически процедури – опростена и без хартиена среда за митниците и търговията;

Нова роля и мисия на митническите органи във връзка с изграждането на вътрешния пазар, намаляване бариерите пред международната търговия и нарасналата необходимост от гарантиране сигурността и безопасността на външните граници на Съюза:

-         Защита на финансовите интереси на Съюза и неговите ДЧ;

-         Защита на Съюза от нелоялна и незаконна търговия, подпомагане на законната стопанска дейност;

-         Гарантиране сигурността и безопасността на Съюза;

-         Поддържане на подходящ баланс между митническия контрол и улесняване на законната търговия.

-         чл. 5 Определения: т. 15”Декларатор” , т. 16 “Митнически режим”, т. 32 “Постоянно установена стопанска дейност”, т. 34 “Държател на стоките”, т. 37 “Операции по усъвършенстване” – буква “в”

-         Чл. 6 Всеки обмен на информация, като например декларации, заявления или решения, между митническите органи и между икономическите оператори и митническите органи, както и съхранението на тази информация съгласно митническото законодателство, се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни.

-         Член 16  Електронни системи

1. Държавите членки си сътрудничат с Комисията за разработването, поддържането и експлоатацията на електронни системи за обмен на информация между митническите органи и с Комисията и за съхранение на такава информация в съответствие с кодекса.

2. Държави членки, на които е била предоставена дерогация в съответствие с член 6, параграф 4, не са задължени да разработват, поддържат и експлоатират, в рамките на обхвата на тази дерогация, електронните системи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Митнически представител чл. 18

b       Държавите членки могат да определят в съответствие с правото на Съюза условията, при които митническият представител може да предоставя услуги в държавата членка, в която е установен. Независимо от това, без да се засяга прилагането на по-малко строги критерии от въпросната държава членка, митнически представител, който отговаря на критериите, определени в член 39, букви a) —г) има право да предоставя тези услуги в държава членка, различна от тази, в която е установен

Решения на митническите органи

-         Когато лице поиска решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, то трябва да представи цялата информация, изисквана от компетентните митническите органи, за да могат да вземат решение

-         Своевременно и не по-късно от 30 дни от получаване на заявлението за издаване на решение, митническите органи проверяват дали са изпълнени условията за приемането на това заявление.

-         Когато митническите органи установят, че заявлението съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в първа алинея.

-         Компетентните митнически органи вземат решението, уведомяват заявителя своевременно, но не по-късно от 120 дни от датата на приемане на заявлението, освен когато е предвидено друго.

 

Одобрен икономически оператор – предоставяне на статус – чл. 39

а) липсата на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, включително липсата на сериозни криминални нарушения, свързани с икономическата дейност на заявителя;

б) доказателство от заявителя за високото равнище на контрол върху неговите операции и стокови потоци, посредством система за управление на търговската и в съответните случаи на транспортната отчетност, позволяваща уместен митнически контрол;

в) платежоспособност, която се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, което е достатъчно, за да може да изпълнява ангажиментите си, при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност.

г) по отношение на разрешението, посочено в член 38, параграф 2, буква а) — практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с осъществяваната дейност; и

д) по отношение на разрешението, посочено в член 38, параграф 2, буква б) — подходящи стандарти за сигурност и безопасност, които се считат за изпълнени, когато заявителят докаже, че поддържа подходящи мерки за гарантиране на сигурността и безопасността на международната верига за доставки, включително що се отнася до физическата цялост и контрол на достъпа, логистичните процеси и обработката на специфични видове стоки, персонала и търговските партньори.

Митническо задължение при внос

Чл. 77 Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими:

–       допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба;

–       временен внос с частично освобождаване от вносни мита.

Митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

Общи правила за изчисляване на размера на вносните износните мита Размерът на вносните или износните мита се определя въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими към съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение

Митническо задължение за обработени продукти – чл. 86, параграф 3

-         Когато възниква митническо задължение по отношение на обработени продукти, получени под режим активно усъвършенстване, по искане на декларатора размерът на вносните мита, съответстващ на това задължение, се определя въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, към момента на приемането на митническата декларация за тези стоки.

-         Когато възниква митническо задължение за обработени продукти, в резултат на режим пасивно усъвършенстване, или за заместващи продукти съгласно член 261, параграф 1, размерът на вносните мита се изчислява въз основа на разходите за операцията по усъвършенстване, извършена извън митническата територия на Съюза.

Обезпечение – чл. 89

-         Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение, това обезпечение покрива размера на вносното или износното мито и другите вземания, възникнали във връзка с вноса или износа на стоките когато:

а) обезпечението се използва за поставянето на стоките под съюзен режим транзит; или

б) обезпечението може да се използва в повече от една държава членка.

- Обезпечение, което не може да бъде използвано извън държавата членка, в която е изискано, е валидно само в тази държава членка и покрива най-малкото размера на вносното или износно мито.

Чл. 89, параграфи 7, 8 и 9

-         Държавите, регионалните и местните органи на управление или други органи, уредени от публичното право, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение за дейностите си като публични органи.

-         Обезпечение не се изисква в който и да е от следните случаи:

-         превоз на стоки по Рейн, рейнския воден път, Дунав или дунавския воден път;

-         превоз на стоки чрез фиксирана транспортна инсталация;

-         специфични случаи, в които стоките са поставени под режим временен внос;

-         стоки, поставени под режим съюзен транзит като се използва опростяването, посочено в член 233, параграф 4, буква е), и превозвани по море или по въздух между пристанища или летища на Съюза.

-          Митническите органи могат да не изискват предоставянето на обезпечение, когато размерът на вносните или износните мита, които трябва да бъдат обезпечени, не надвишава статистическия праг за декларации, установен съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни.

Общо обезпечение – чл. 95

Разрешението по член 89, параграф 5 се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

-          установени са на митническата територия на Съюза;

-         отговарят на критериите, определени в член 39 буква а) – липса на сериозно или повторно нарушение на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, както и криминални нарушения, свързани с дейността;

-         ползват редовно съответните митнически режими или са оператори на съоръжения за временно складиране или отговарят на критериите, определени в член 39, буква г) – практически стандарти за компетентност и професионална квалификация.

Намален размер или освобождаване от обезпечение

-         Когато се предоставя общо обезпечение за митнически задължения и други вземания, които биха могли да възникнат, икономически оператор може да получи разрешение за използване на общо обезпечение с намален размер или за освобождаване от обезпечение, при условие че отговаря на критериите, определени в член 39, букви б) и в). Високо ниво но контрол и платежоспособност

-         За АЕО при подаване на заявление се разрешава използване на общо обезпечение с намален размер.

Въвеждане – Дял IV

-         Подаване на обобщена декларация за въвеждане – МУ на първо въвеждане,  друго МУ, подава се от превозвача, както и от вносителя или получателя, или друго лице, от чието име или за чиято сметка действа превозвачът;  всяко лице, което може да представи въпросните стоки или може да осигури представянето им пред митническото учреждение на въвеждане.

Поправка и анулиране на обобщена декларация за въвеждане – чл. 129

-         След подаване на заявление деклараторът може да получи разрешение за поправки на данните в обобщената декларация за въвеждане, след като тя е била подадена.

-         Не са възможни поправки, след като:

-         митническите органи са информирали лицето, подало обобщената декларация за въвеждане, че възнамеряват да извършат проверка на стоките;

-         митническите органи са установили, че данните в обобщената декларация са неверни;

-         стоките вече са били представени на митническите органи.

-          Когато стоките, за които е подадена обобщена декларация за въвеждане, не са въведени на митническата територия на Съюза, митническите органи анулират тази декларация в който и да е от следните случаи:

- по заявление на декларатора;

- в рамките на 200 дни след подаването на декларацията

Представяне на стоките

Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона, от едно от следните лица:

а) лицето, което е въвело стоките на митническата територия на Съюза;

б) лицето, от чието име или за чиято сметка действа лицето, което е въвело стоките на тази територия;

в) лицето, което поема отговорност за превоза на стоките след тяхното въвеждане на митническата територия на Съюза.

Стоките, които са въведени на митническата територия на Съюза по море или по въздух и които остават на борда на същите транспортни средства за превоз, се представят на митническите органи само на пристанището или на летището, където се разтоварват или претоварват. Въпреки това стоки, въведени на митническата територия на Съюза, които са разтоварени и отново натоварени на същото транспортно средство по време на превоза, за да се даде възможност за разтоварване или натоварване на други стоки, не се представят на митническите органи на това пристанище или летище.

Независимо от задълженията на лицето, посочено в параграф 1, стоките могат да се представят вместо това от някое от следните лица:

а) всяко лице, което незабавно поставя стоките под митнически режим;

б) титулярят на разрешението за операции в съоръжения за складиране или всяко лице, което извършва дейност в свободна зона.

Временно складиране

-         Несъюзните стоки са на временно складиране от момента на представянето им пред митническите органи.

-         Декларацията за временно складиране се подава от лицето, въвело стоките, лицето от чието име за чиято сметка действа лицето, което е въвело стоките и от лицето поело отговорността за превоза след тяхното въвеждане.

-         ДВС може да бъде под следната форма:

-         препратка към всяка обобщена декларация за въвеждане, подадена за съответните стоки, допълнена от данните на декларацията за временно складиране;

-         – манифест или друг транспортен документ, при условие че той съдържа данните на декларация за временно складиране, в това число препратка към всяка обобщена декларация за въвеждане на съответните стоки.

-         ДВС –от  търговска, пристанищна или транспортна информационна система; както и данните от транзитната декларация

-         На декларатора по негово заявление се разрешава да поправи една или повече от данните в декларацията за временно складиране след нейното подаване. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

-         Не са възможни поправки, след като митническите органи:

  • са информирали лицето, подало декларацията, за намерението си да извършат проверка на стоките;
  •  са установили, че данните в декларацията са неверни;

 

Когато стоките, за които е подадена декларация за временно складиране, не са представени на митницата, митническите органи анулират декларацията в който и да е от следните случаи:

  • по заявление на декларатора; или
  • в рамките на 30 дни след подаване на декларацията

Разрешение – чл. 148

-         Разрешение се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

  •  установени са на митническата територия на Съюза;
  • осигуряват необходимото за правилното протичане на операциите;счита се,че одобреният икономически оператор за митнически опростявания е изпълнил това условие, доколкото операцията в съоръженията за временно складиране е взета предвид в разрешението по член 38, параграф 2, буква а) – АЕОС;
  • в) предоставят обезпечение в съответствие с член 89. Когато се предоставя общо обезпечение, спазването на задълженията, свързани с това обезпечение, е предмет на мониторинг чрез подходящ одит
  • Отчетност – идентифициране на съхраняваните стоки, митнически статус и тяхното движение

Временно складиране

-         Митническите органи могат да разрешат на титуляря на разрешение да придвижва стоки на временно складиране между различни съоръжения за временно складиране, при условие че такива движения не биха увеличили риска от измама, както следва:

  • такова движение се извършва под отговорността на един митнически орган;
  •  такова движение е обхванато само от едно разрешение, издадено на одобрен икономически оператор за митнически опростявания; или
  •  в други случаи на движение.

Завършване на временно складиране

-         Несъюзни стоки на временно складиране се поставят под митнически режим или се реекспортират в рамките на 90 дни.

Поставяне под режим

-         Стандартна митническа декларация;

-         Опростена декларация

-         Централизирано оформяне

-         Вписване в отчетността на декларатора

-         Самооценка

Централизирано оформяне

-         Какво е централизирано оформяне – определено е в разпоредбата на член 179 от МКС. При централизираното оформяне митническата декларация е подадена на митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установен декларатора (надзорно митническо учреждение), но въпросните стоки са представени за извършване на контрол на друго митническо учреждение (митническо учреждение на представяне), което е възможно да е в друга държава членка. Митническата декларация е на разположение на надзорното митническо учреждение и всякакви дейности във връзка с контролите на стоките, ако по изключение се изискват или са поискани от надзорното митническо учреждение, се извършват от  митническото учреждение на представяне. Физическото освобождаване на стоките за въпросния режим се извършва на мястото където се намират стоките, като декларацията е подадена пред надзорното митническо учреждение или ако декларацията е била подадена преди пристигането на стоките. Митническото учреждение на представяне извършва конторолите въз основа на приетата декларация.

-         Заявителят за разрешение за централизирано оформяне, е одобрен икономически оператор за митнически опростявания (АЕОС).

-         Концепцията вече се използва при условията на единно разрешение членове 1, т. 13, 253з – 253м, 292, параграфи 5 и 6, чл. 500 и чл. 501 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията.

Специални режими

  1. транзит, който включва външен и вътрешен транзит
  2. складиране, който включва митническо складиране и свободни зони;
  3. употреба за специфични цели, който включва временен внос и специфична употреба;
  4.  усъвършенстване, който включва активно и пасивно усъвършенстване

Специални режими без транзит

-         Разрешение

-         Отчетност

-         Приключване – стоките или обработените продукти се поставят под следващ режим,  извеждат се извън митническата територия на Съюза, унищожават се без отпадъци или се изоставят в полза на държавата

-         Прехвърляне на права и задължения

-         Движение на стоки

-         Обичайни операции

-         Еквивалентни стоки

Транзит

-         Външен транзит – придвижване на несъюзни стоки от едно до друго място на митническата територия на Съюза

-         Вътрешен транзит – съюзните стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза, като се преминава през държава или територия извън митническата територия на Съюза, без това да променя митническия статус на стоките.

-         Съюзен транзит

Складиране

-         Митническо складиране

-         Свободни зони

Употреба за специфични цели

-         Временен внос

-         Специфична употреба

Усъвършенстване

-         Активно усъвършенстване

-         Пасивно усъвършенстване

Стоки, изведени от митническата територия на Съюза

-         Стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се обхващат от предварителна декларация за заминаване, подадена на компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

Предварителна декларация за заминаване

- Задължението за нейното подаване не се отнася за:

- транспортни средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази територия; или

- други специфични случаи,, когато това е обосновано от вида на стоките или трафика или когато това се изисква от международните споразумения.

- Предварителната декларация за заминаване.

- Предварителната декларация за заминаване е в една от следните форми:

* митническа декларация, когато стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, са поставени под митнически режим, за който се изисква такава декларация;

* декларация за реекспорт в съответствие с член 270 от МКС;

* обобщена декларация за напускане в съответствие с член 271 от МКС.

Формалности при напускане на стоките

-         Стоките, извеждани от митническата територия на Съюза, са под митнически надзор и могат да бъдат предмет на митнически контрол. Където е уместно, митническите органи могат да определят маршрута, който следва да се използва, и срока, в който стоките трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

-         Стоките, предназначени да бъдат изведени от Съюза, се представят на митническите органи при напускане от едно от следните лица:

-          лицето, което извежда стоките от митническата територия на Съюза;

-         лицето, от чието име или за чиято сметка действа лицето, което извежда стоките от митническата територия на Съюза;

-         лицето, което поема отговорност за превоза на стоките, преди те да напуснат митническата територия на Съюза.

Износ на съюзни стоки и реекспорт на несъюзни стоки

Съюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се поставят под режим износ

-         Несъюзни стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, подлежат на декларация за реекспорт, която се подава в компетентното митническо учреждение.

-         Не подлежат на декларация за реекспорт:

  •  стоки, поставени под режим външен транзит, които само преминават през митническата територия на Съюза;
  • стоки, които се претоварват в свободна зона или се реекспортират директно от нея;
  • стоки на временно складиране, които се реекспортират директно от съоръжение за временно складиране.

Обобщена декларация за напускане

-         Когато стоките са предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза и не е подадена митническа декларация или декларация за реекспорт като предварителна декларация за заминаване в митническото учреждение на напускане, се подава обобщена декларация за напускане

-  Обобщената  декларация за напускане се подава от превозвача, но независимо от неговите задължения, декларацията може да се подаде вместо него от:

-износителя или изпращача, или друго лице, от чието име или за чиято сметка действа превозвачът;

- всяко лице, което може да представи въпросните стоки или ги е представило пред митническото учреждение на напускане .

Обобщена декларация за напускане

-         Митническите органи могат да приемат използването на търговски, пристанищни или транспортни информационни системи за подаване на обобщена декларация за напускане, при условие че те съдържат необходимите за такава декларация данни и че тези данни са налични в определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

-         Вместо подаването на обобщена декларация за напускане, митническите органи могат да приемат подаването на уведомление и достъп до данните на обобщената декларация за напускане в компютърната система на икономическия оператор.

Поправка на обобщена декларация за напускане

На декларатора може да се разреши по заявление да промени една или повече данни в обобщената декларация за напускане след нейното подаване.

Не са възможни поправки, след като:

-         митническите органи са информирали лицето, подало обобщената декларация за напускане, че възнамеряват да извършат проверка на стоките;

-         митническите органи са установили неточни или непълни данни в обобщената декларация за напускане;

-         митническите органи вече са разрешили вдигането на стоките за напускане.

Анулиране на обобщена декларация за напускане

- Когато стоките, за които е подадена обобщена декларация за напускане, не са изведени от митническата територия на Съюза, митническите органи анулират тази декларация в следните случаи:

* по заявление на декларатора;

* в рамките на 150 дни след подаване на декларацията.

Уведомление за реекспорт

-         Подаване: Уведомление за реекспорт се подава, когато несъюзни стоки, се претоварват в свободна зона или реекспортират директно от нея, или несъюзните стоки са на временно складиране и се реекспортират директно от съоръжението за временно складиране, и тези несъюзни стоки се извеждат от митническата територия на Съюза и за тези стоки има освобождаване от задължение за подаване на обобщена декларация за напускане.

-          Уведомлението за реекспорт се подава в митническото учреждение на напускане на стоките от лицето, което отговаря за представянето на стоките при напускане.

-          Уведомлението за реекспорт съдържа необходимите данни за приключване на режим свободна зона или за завършване на временното складиране.

-         Митническите органи могат да приемат използването на търговски, пристанищни или транспортни информационни системи за подаване на известие за реекспорт, при условие че те съдържат необходимите за такова известие данни и че тези данни са налични, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

-         Вместо подаването на уведомление за реекспорт митническите органи могат да приемат подаване на уведомление или достъп до данните на уведомлението за реекспорт в компютърната система на икономическия оператор.

Поправка на уведомление за реекспорт

-         На декларатора може да се разреши по заявление да поправи една или повече данни в уведомлението за реекспорт след неговото подаване.

-         Не са възможни поправки, след като митническите органи:

-         са информирали лицето, подало уведомлението за реекспорт, че възнамеряват да извършат проверка на стоките;

-         са установили неточни или непълни данни в уведомлението за реекспорт;

-         вече са разрешили вдигането на стоките за напускане.

Анулиране на уведомление за реекспорт

Когато стоките, за които е подадено уведомление за реекспорт, не са изведени от митническата територия на Съюза, митническите органи анулират това уведомление в който и да е от следните случаи:

  • по заявление на декларатора;
  • в рамките на 150 дни след подаване на уведомлението.

 

...23456

Членове

Cargo-Partner

доц. д-р Момчил Антов

СА “Д. А. Ценов”

Социални мрежи