web analytics

17.02.2017

НОМА отбеляза тържествено своята 20-та годишнина


На 29 ноември 2019 г. НОМА отбеляза 20 години от своето основаване, като на събитието присъстваха представители на членовете на организацията и нейни партньори. Сред официалните гости бяха г-н Радосвет Радев – Председател на Българска стопанска камара, г-н Добри Митрев – член на УС и Главен секретар на БСК и г-жа Цвети Семерджиева – Парламентарен секретар на БСК, г-н Явор Панталеев - председател на УС на Националното сдружение на българските спедитори, доц. д-р Иван Марчевски – Ректор на Стопанска академия "Димитър А. Ценов", Свищов и проф. д-р Георги Иванов, Ръководител на катедра "Контрол и анализ на стопанската дейност".

Мероприятието бе открито от доц. д-р Момчил Антов, председател на УС на НОМА, който в ретроспекция представи изминатия път през тези 20 години, като очерта проблемите, през които е преминала организацията и постигнатите резултати. В своята презентация той показа днешната позиция на членовете на НОМА на пазара на митнически услуги. През 2018 г. членовете на НОМА са обработили 25% от вносните митнически производства в страната и 28% от износните митнически производства, което в абсолютен размер се равнява на около 750 ЕАД дневно. Доц. Антов изведе и приоритетите пред бъдещото развитие на организацията, а именно подпомагане дейността и отстояване интересите на нейните членовете и повишаване представителността й на национално равнище.

За особени заслуги към дейността на организацията бяха връчени грамоти и плакети на:

г-н Радосвет Радев, Българска стопанска камара г-н Добри Митрев, Българска стопанска камара г-н Явор Панталеев, Национално сдружение на българските спедитори г-жа Поликсена Кръстанова, Учебен център - НСБС доц. д-р Иван Марчевски, Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Свищов г-н Емил Дандолов, М&М Милицер и Мюнх България г-жа Миряна Калчева, ЕКСТРАНС г-н Александър Димитров, Александър Логистикс г-н Цветелин Иванов, Гебрюдер Вайс г-жа Десислава Банчева, Юнимастърс г-н Христо Нешев, Алфа Софт г-жа Христина Станкова, DHL

IMG-69692e2107422a9526d2f489ff4381c9-V

[gallery ids="1268,1266,1267,1269,1271,1270"]
...23456...
Кратък анализ на промените, касаещи унищожаването на чуждестранни стоки
16.02.2017

Кратък анализ на промените, касаещи унищожаването на чуждестранни стоки

В края на май 2016 г., с влизането в сила на новия Митнически кодекс на Съюза(Регламент 952/2013, МКС) и актовете по неговото допълване и прилагане (Делегиран регламент 2015/2446 и Регламент за изпълнение 2015/2447) бяха въведени промени, касаещи унищожаването под митнически надзор, които макар и не толкова кардинални, заслужава да бъдат обсъдени.

По – специално, по силата на действащото преди това законодателство, унищожаването беше едно от възможните митнически направления, което можеше да бъде дадено на една чуждестранна стока, било по искане на заинтересуваното лице, било служебно от митническите органи. Съответно, получателят на една стока можеше да поиска да му бъде разрешено да я унищожи под митнически контрол, дори и без да сочи конкретни причини за това, стига унищожаването да не води до някакви разходи за митническата администрация, което условие впрочем е валидно и сега.

Понастоящем, обаче, нещата стоят по по – различен начин, като промяната следва основно от факта, че новият МКС изоставя идеята за митническите направления и респективно за унищожаването, като едно от тях.

В резултат на това, унищожаването се възприема като едно фактическо действие, към което има право да прибегне на първо място митническата администрация.

За разлика от предишната нормативна уредба, по новите правила унищожаването е предвидено по – скоро да се извършва служебно от митническите органи, когато например стоките са изоставени в полза на държавата, но не са могли да бъдат продадени или когато стоките са опасни за живота и здравето на хората, или в случаите когато стоките са обект на общи забрани и ограничения и т.н.

Естествено, оставена е възможност унищожаването да бъде допуснато и по искане на лицето, имащо пряко отношение към стоките, като за целта унищожаването е приравнено на действие по усъвършенстване на стоките (чл. 5, т. 37 от МКС). Следвайки логиката на цитираната разпоредба, унищожаването би могло да бъде допуснато посредством оформянето на режим активно усъвършенстване с всички формалности и последици, присъщи на режима, като разрешаване, обезпечаване, специфична отчетност и т.н.

Съществува и една трета възможност за унищожаване на чуждестранни стоки, която е изключение от общите правила на служебно унищожаване или унищожаване под режим активно усъвършенстване. Става въпрос за унищожаването на дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора и които получателят не може или не желае да изведе от територията на страната. В тези случаи, митническите органи могат да допуснат унищожаване под митнически надзор (чл. 118, пар. 4 от МКС), което наподобява старото митническо направление унищожаване под митнически контрол.

Нещо повече, в горните случаи дори се говори и за унищожаване без предварително разрешаване и без участието на митнически органи – т.нар. унищожаване без митнически надзор, (чл. 180 от Регламент за изпълнение 2015/2447), като последната хипотеза, обаче, е разписана само като възможност за целите на възстановяването или опрощаването на дължимите държавни вземания. Т.е., към нея трябва да се прибягва много внимателно и с уговорката, че тя ще е работеща законова възможност само при условие, че за унищожаването на конкретните стоки бъдат представени безспорни доказателства. Освен това, добре е да се държи сметка и за общата забрана за разпореждане със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митницата, въведена с чл. 5 на Закона за митниците, нарушаването на която би могло да доведе до сериозни последици. Ето защо, дори и без митнически надзор, препоръчително е унищожаването да се извършва след информиране на администрацията.

Самото унищожаване се извършва чрез механично деформиране, изгаряне или по друг подходящ начин, съобразно естеството на стоките, като следва да се спазват стриктно Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В тази насока няма никакви промени.

Трябва да се има предвид, че както при предното законодателство, така и сега е помислено за отпадъците и остатъците след едно унищожаване, които също са стока и за които също ще трябва да се извършат действия за поставяне под режим или за реекспорт, а също и евентуално ще се дължи и заплащането на вносни митни сборове и ДДС.

 

източник: адв. Георги Горанов

АС „Денкова, Горанов и партньори“

 

СТАНОВИЩЕ НА НОМА ОТНОСНО ЧЛ. 18 ОТ ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ И ЧЛ. 19 ОТ РЕГЛАМЕНТ 952/2013 НА МКС
09.02.2017

СТАНОВИЩЕ НА НОМА ОТНОСНО ЧЛ. 18 ОТ ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ И ЧЛ. 19 ОТ РЕГЛАМЕНТ 952/2013 НА МКС

Във връзка постъпили запитвания от членове, относно необходимостта от предоставяне на доказателство за упълномощаване пред митническите власти, организацията извърши правна консултация, резултатите от която са публикувани и на сайта на НОМА.

         С Регламент 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза и по-конкретно в чл.19 са установени някои правила, които основно целят да разтоварят държавата от прекомерни регулаторни изисквания в пречка на бизнеса, като прехвърлят изцяло отговорността върху бизнеса в неговото професионално измерение – търговци, регистрирани по ТЗ /митнически представители, икономически оператори/.

Държавата напълно защитава единствено своя интерес чрез правилото: „Лица, които пропуснат да заявят, че действат като митнически представители, или които заявят, че действат като такива, без да са упълномощени за това, се считат, че действат от свое име и за своя сметка“.

Регламентът не говори за пълномощно, т.е. не се сочи конкретна сделка или вид документ. В текстовете на този нормативен акт се говори за доказателства, че лице, което е заявило, че действа като митнически представител е упълномощено от представляваното лице. Митническите органи имат право да изискват такива доказателства. Дадена е и защита на дългогодишните професионални отношения между митнически представители и митнически органи – “ Митническите органи не изискват от лице, което действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности, да представя всеки път доказателства за упълномощаване, при условие че това лице е в състояние да представи такива доказателства по искане на митническите органи“. Това „състояние“ можем да презюмираме, че фактически се установява след като при извършвани достатъчно на брой проверки е било установено, че митническият представител е в състояние да отговори на митнически органи адекватно.

Следва да се има предвид, че в цялата съдебна практика, съдът изследва, както: трайните отношения между митническия представител и клиента, така и отношенията между митническия агент и митническите органи.

Законът за митниците по отношение на лицата в чл.18 директно препраща към Регламента, а по отношение на доказването на упълномощаването между митнически представител и лицата, ползватели на професионалната услуга, законът е съвсем кратък:

- „Митническите органи могат да изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи доказателства за това. Освен в случаите по ал. 2, за доказателствата не се изисква нотариална заверка на подписите.“

Законът за митниците също не борави с понятието – пълномощно, а далеч по-широкото – доказателства за това, че едно лице действа като представител на друго.

Пълномощното е едностранна сделка, волеизявление, по силата на което едно лице предоставя права на друго лице да извършва определени действия. Пълномощното се ползва от митническите представители само в отношенията им с митническите органи по процедиране на митнически формалности на дадено лице. Това обаче не е единственият документ между страните – митнически представител – клиент. Пълномощното е отделен документ, който позволява да бъдат запазени в конфиденциалност търговските договорки, но иначе няма никаква пречка „упълномощаването“ да стане в договора, с който се възлагат, респ. приемат услугите по митническо представителство. В едно решение съдът приема, че при превоз, като става въпрос за стока в режим транзит, то превозвачът действа по договор за поръчка /договор, който е консенсуален, но неформален/, когато извършва формалностите по този режим, дори и без пълномощно.

Налице са някои от следните документи между тези страни по договора за извършване на услуги по митническо представителство:

- Кореспонденция между страните преди сключване на договор;

- Постигане на съгласие относно цената на извършваната услуга – според съдебната практика се касае за договор за поръчка;

- Договаряне на рамкови условия при по-големи клиенти;

- Уточнения на документите, които съпътстват стоките при митническото оформяне;

- Декларации, че предоставените на митническия представител данни са верни, че стоките не са под забрана, не са с особен режим и пр.

За да се стигне до упълномощаване за митническо представителство са налице множество действия, облечени в писмена форма между страните, съгласно и съобразно възприетия от съответния търговец начин на работа и документален инструментариум.

С промените държавата вече не се интересува как търговците професионалисти ще оформят отношенията си със своите клиенти, държавата има два инструмента:

- Право да държи митническия представител отговорен;

- Право на проверка на доказателствата за упълномощаване.

От съответния търговец зависи какви правила ще наложи от една страна, за да защити своя интерес и от друга страна, за да стане такъв партньор на митническите органи, за който да е валидно:

1. Че извършва редовно действия и формалности и

2. Че има такова управление на качеството, което гарантира състоянието му да представи доказателства при поискване от органите.

От митническите представители зависи какъв ресурс ще отделят за проверка, защото те трябва да разполагат с доказателства, че лицата, с които подписват договори или им предоставят пълномощия са лица, които имат представителна власт действително.

Регламентът и законът не забранява търговеца да продължи да работи със свръх форма – пълномощно с нотариална заверка без да се изисква такова /с дори изричен текст/ и вероятно това е разумен подход при еднократни или напълно непознати клиенти /стратиращи/.

Митническите представители сами трябва да определят начина си на работа и най-вече колко и какъв ресурс ще използват за проверка на клиентите преди пристъпване към изпълнение на техни митнически формалности, защото това пряко рефлектира върху риска, който ще носят за митническите задължения в последствие.

В края на запитването е посочено, че според юристи на митницата пълномощното със заверка е задължително, защото „ако работим с ненотариално заверени пълномощни, за всяко евентуално нарушение ще бъдем санкционирани ние, а не клиента/поради невъзможност да се докаже, че сме надлежно упълномощени“. Във връзка с изразеното становище от от митницата – считаме, че то не почива на закона, а и не се открива основание за такова мнение в практиката на този етап.

НОМА

София, 09.02.2017

TAPA FSR classification B certificate 2014
20.01.2017

TAPA FSR classification B certificate 2014

НОМА, има удоволствието да съобщи на своите членове, че фирма Гебрюдер Вайс ЕООД е сертифициран по стандарта за сигурност и безопасност TAPA FSR classification B certificate 2014.

Austria – Anti-Wage and Social Dumping Act as of 1st of January 2017
28.12.2016

Austria – Anti-Wage and Social Dumping Act as of 1st of January 2017

 В сила от 1-ви януари 2017 г. всяко трансгранично командироване в Австрия ще подлежи на разпоредбите на Антидъмпинговото социално законодателство (Lohn- und Sozialdumping-Bekämpfungsgesetz LSD-BG).

Транспортните оператори със седалище извън Австрия са задължени да подават предварителна информация за всеки командирован служител, вкл. временно прехвърлен на друго работно място, член на екипаж преди преминаването на границата, независимо дали командироващото предприятие е икономически свързано с австрийско търговски дружество при следните транспортни операции:

всички започващи от или приключващи в Австрия превози

всички каботажни превози в Австрия (облекчаване на съществуващата регулация, тъй като 5 дневния период е отменен)

всички транзитни пътувания и превози, ако началото или края на транзита е Австрия или в непосредствена близост до австрийската федерална граница (също без участието на австрийско търговски дружество)

 Регионалният социално-осигурителен фонд във Виена (Wiener Gebietskrankenkasse) е компетентният център за прилагането и спазването на разпоредбите на Антидъмпинговото социално законодателство (LSD-BG).

Раздел 4 на LSD-BG регламентира формалните изисквания, в случаите на трансгранична работа (от параграф § 19 до § 24):

ü уведомление за всеки командирован служител /уведомление за отдаване под наем на служител

ü документ А1 или E101 за социално осигуряване (издаден от компетентната институция за социално осигуряване в страната на командироващото предприятие – ако няма такъв документ потвърждаващ, че работникът или служителят ще бъде предмет на социалното осигуряване в Австрия през целия период на командироването – на немски език)

ü фиш за работната заплата

ü официално разрешение за работа на командированите служители в страната, където е установен работодателят, ако се изисква такъв документ.

 Посочените документи трябва да са на немски език, а трудовият договор се допуска да бъде на английски. За командированите лица в транспортния сектор документите трябва да са на разположение в кабината на превозното средство при влизане на територията на Австрия или да се удостовери, че са предоставени електронно.

За уведомление за командировани лица в Австрия се използва формуляр ZKO 3. Формуляр ZKO 4 се използва за уведомление на лица отдадени под наем в Австрия.

За командированите служители за по-дълъг период може да се попълни формуляр за 3-месечен период (който още не е публикуван), т.е. не е необходимо да се уведомява поотделно всеки отделен граничен пункт в рамките на период от три месеца.

В случай на повторно нарушение и неспазване на изискванията на LSD-BG, освен административни наказания, на работодателят ще бъде забранено предоставянето на услуги в Австрия за периода от 1 до максимум 5 години.

За повече информация вижте:

http://www.postingofworkers.at/cms/Z04/Z04_10/home

http://www.entsendeplattform.at/cms/Z04/Z04_0/home

http://dienstgeber.wgkk.at/portal27/wgkkdgportal/content/contentWindow?contentid=10007.724482&action=2

https://www3.formularservice.gv.at/formularserver/user/formular.aspx?pid=cc0245e96e3145f28adeacc34a476f8d&pn=B721d3a1bda1e4750953b05caa085a925&lang=en

https://www3.formularservice.gv.at/formularserver/user/formular.aspx?pid=cc0245e96e3145f28adeacc34a476f8d&pn=B721d3a1bda1e4750953b05caa085a925

Източник: КЛЕКАТ/CLECAT

Митнически кодекс на Съюза
10.10.2016

Митнически кодекс на Съюза

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1452153712108&uri=CELEX:32013R0952

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1452153988197&uri=CELEX:32015R2446

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1452154045220&uri=CELEX:32015R2447

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/341 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32016R0341

 

 

 

 

ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
30.09.2016

ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

До:   г-н Владислав Горанов, Министър на финансите

копие: г-н Бойко Борисов,  Министър-председател на Република България

копие: г-н Божидар Данев, Изпълнителен председател на БСК

 Относно:                   ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ 

 

             Уважаеми г-н министър на финансите,

             Повод да се обърнем към Вас е публикуваният в портала за обществени консултации на Министерски съвет проект на Закона за акцизите и данъчните складове.

От гледна точка на оценката на въздействието на предстоящите промени, считаме за крайно необходимо те да се осъществят след обсъждането им между държавната администрация и икономическите оператори на национално ниво, представлявани от признатите и компетентни браншови организации, към които НОМА принадлежи.

 Във връзка с декларираното желание на държавната администрация за справяне с контрабандата на акцизни стоки, считаме, че в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са допуснати известни слабости, които не отразяват декларираното намерение.

 В проекта за изменение на ЗАДС, в чл. 122а се изменя по следния начин:

 „Чл. 122а.      (1) Лице, което е манипулирало, премахнало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата по чл. 102, ал. 3, т. 3 или техническите устройства по чл. 102а, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. и с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2 000 лв. до 20 000 лв.

(2) Лице, което е манипулирало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата за измерване и контрол по чл. 93, ал. 6, т. 2 и чл. 103а, както и върху оборудване, софтуер и мрежа, осигуряващи или свързани с предаване на данни, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. и с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 5 000 лв. до 30 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1, глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3 000 лв., а имуществената санкция – в размер до 30 000 лв., но не по-малко от 6 000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 2, глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3 000 лв., а имуществената санкция – в размер до 50 000 лв., но не по-малко от 10 000 лв.

(5) Глобата и имуществената санкция по ал. 1 и 2 се налага и на лицата по чл. 102а, ал. 5.“

 Следващата промяна в проекта е предвидена за Чл. 126, който се изменя по следния начин:

  „Чл. 126 Лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или 6 документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва:

1. с глоба за физическите лица в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2 000 лв.;

2. с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4 000 лв.“

Видно от предложените промени на чл. 122а и чл. 126 е, че максималната санкция при контрабанда на акцизни стоки е до 2 000 лв. за физически лица и 4 000 лв. за юридически лица при повторно нарушение, а в случай на нарушаване на средствата за идентификация, измерване или отчет глобата може да достигне до 50 000 лв. за юридически лица и до 10 000 лв. за физическите.

Считаме, че в предложените текстове има очевидна диспропорция в размера на санкциите. Наказанията по двата члена се налагат във връзка с ощетяването на приходите от акциз в бюджета и поради тази причина би следвало да носят еднаква финансова тежест при налагането на административни санкции.

Предвид горното и с оглед уеднаквяване на наказателните мерки, предлагаме, чл.126 да бъде променен, както следва:

„Чл. 126 – Лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или 6 документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва:

1. с глоба за физическите лица в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от    5 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 20 000 лв.;

2. с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 10 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 40 000 лв.“.

 София, 29.09.2016 г.                                                                       С уважение: …………………

 

                                                                                                          ЕМИЛ ДАНДОЛОВ

                                                                                                                     /Председател на УС на НОМА/

ПОКАНА ЗА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НОМА
22.08.2016

ПОКАНА ЗА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НОМА

Уважаеми членове на НОМА,

Въз основа на чл. 11, ал.2 и ал.3 от Устава на НОМА и Решение на Управителния съвет на организацията от 08.08.2016 г. и по инициатива на последното, Ви каня да присъствате на заседание на Общото събрание на членовете на НОМА, което ще се проведе на 29.09.2016г. от 15:00 часа на адрес: София 1336, ул. Андрей Германов № 11, при следния дневен ред:

- Избор на нов управителен съвет.

- Приемане на отчета на Управителния съвет за дейността на НОМА за 2016 г.;

- Освобождаване от отговорност на Председателя и членовете на Управителния съвет за посочения период;

- Разни.  

                                                                                                                                                                          С УВАЖЕНИЕ:________________________

(Емил Дандолов – Председател на  УС на НОМА)

 

Logistics Performance Index – LPI 2016
13.07.2016

Logistics Performance Index – LPI 2016

Публикуван е информационен бюлетин на ФИАТА, който съдържа анализ на Световната банка по отношение на показателя за ефективност на логистиката и веригата за доставки в световната икономика и търговия (Logistics Performance Index – LPI 2016). Класирани са 160 страни според услугите, които предоставят в областта на: митническото представителство, инфраструктурата, качеството на логистичните услуги, проследяването на товари и сроковете за доставка. За съжаление, проучването показва, че България изпада от 55 място през 2007г.  до 72 място през 2016г.

 

 

ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
07.03.2016

ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

                          МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

      КОПИЕ

 Г-Н БОЖИДАР ДАНЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК

 

ОТНОСНО: ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

 

         Повод да се обърнем към Вас е предстоящото приемане от Министерския съвет на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.

От гледна точка на оценката на въздействието на предстоящите промени, считаме за крайно необходимо те да се осъществят след  обсъждането им между държавната администрация и икономическите оператори на национално ниво, представлявани от признатите и компетентни браншови организации, към които НОМА принадлежи.

І. Трябва да бъдат взети решения както за електронните системи, свързващи икономическите оператори с митническата администрация, така и за регламентирането на изпълнението на служебните задължения на митнически служители на обособени за това специализирани места – Отдалечени работни места (ОРМ) в терминалите на Одобрените икономически оператори (ОИО). Това е разпространена практика на митническата администрация във водещите държави-членки на Европейския съюз, включително и Румъния. Чрез създаването и използването от митническата администрация на ОРМ значително се повишава ефективността на митническия надзор и на митническата обработка на стоките, което води до повишаване на събираемостта в държавния бюджет. В тази връзка, предлагаме към чл. 10, ал. 1 да бъде добавена т. 11, която да има следният текст:

Чл. 10 (1)

т.   11. Осъществява сътрудничество и взаимодействие с одобрените икономически оператори по отношение на изграждането и функционирането на отдалечени работни места на митническата администрация, като редът и условията за взаимодействие се уреждат със съвместни инструкции.

 

ІІ. Считаме за крайно необходимо, задължителното пломбиране на всички транспортни средства на територията на страната при движението на стоки под режим транзит да отпадне. Регулярна практика за спедиторите, които организират групажни превози, e да превозват в едно товарно помещение общностни стоки и такива под режим транзит. Обичайната практика на митниците в ЕС е да не се пломбират помещенията на превозните средства, когато в тях се превозват общностни стоки и такива под режим транзит. Обръщаме внимание, че дължимите митни сборове за всяка транзитна операция са надлежно гарантирани от съответния икономически оператор и държавата не може да бъде ощетена по никакъв начин. Въвеждането на задължително пломбиране ще нанесе значителни финансови загуби на спедиторите поради невъзможността да групират товарите в едно помещение. Предвид горното, чрез дерогация от член 299 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предлагаме към чл. 84 да бъде създадена ал. 5, която да гласи следното:

Чл. 84. (5) Алтернативни мерки за идентифициране, различни от пломбиране

1. Отправното митническо учреждение може да реши да не пломбира стоките, поставени под режим съюзен транзит, а вместо това да разчита на описанието на стоките в декларацията за транзит или в представените допълнителни документи, ако това описание е достатъчно точно и осигурява възможност за лесно идентифициране на стоките чрез тяхното количеството, естеството им, специалните характеристики и серийните номера на стоките.

 2. Ако отправното митническо учреждение не реши друго, в долупосочените случаи не се пломбират нито транспортното средство, нито индивидуалните опаковки, съдържащи стоките:

2.1.когато стоките се превозват по въздух и на всяка пратка има поставени етикети с номера на придружаващата въздушна товарителница или пратката представлява товарна единица, на която е указан номерът на придружаващата въздушна товарителница;

2.2.когато стоките се превозват с железопътен транспорт и железопътните превозвачи прилагат мерки за идентифициране;

2.3.когато одобрените икономически оператори използват опростени процедури за режим транзит, собствена банкова гаранция за режим транзит и собствено или наето от тях за целта транспортно средство.

ІІІ. Някой от текстовете на Регламент (ЕС) 952/2013 липсват в предложените промени в Закона за митниците, затова считаме за уместно чл. 196, чл. 197 и чл. 198 не да отпаднат, а да бъдат променени. По отношение на чл. 198 (2) и (3), следва да са в съответствие   с чл. 84 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година и при условие, че отговаря на критериите, определени в чл. 39, букви б) и в) от Регламент (ЕС)952/2013, предлагаме промените да бъдат  както следва:

Чл. 196. Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение, това обезпечение трябва да бъде изисквано от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник. Митническите органи могат да решат също обезпечението да бъде предоставено от трето лице за сметка на лицето, от което то се изисква.

Чл. 197 По заявление на лицето, посочено в чл. 196, митническите органи могат да разрешат съгласно чл. 198, алинея 1, 2 и 3, предоставянето на общо обезпечение за покриване на размера на вносните или износните мита, съответстващо на митническото задължение по отношение на две или повече операции, декларации или митнически режими.

Чл. 198 (1). Разрешението по чл. 197 се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

1.  установени са на митническата територия на Съюза;

2. нямат сериозни или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, включително липсата на сериозни нарушения, свързани с икономическата дейност;

3. ползват редовно съответните митнически режими или са оператори на съоръжения, за временно складиране или ОИО, и притежават практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с осъществяваната дейност.

(2). Когато се предоставя общо обезпечение за митнически задължения и други вземания, които биха могли да възникнат, икономическият оператор може да получи разрешение за използване на общо обезпечение.  

(3). Когато се предоставя общо обезпечение, за митнически и други вземания, които са възникнали, одобреният икономически оператор за митнически опростявания, след подаване на заявление, получава разрешение да използва общо обезпечение с намален размер.

(4). Общото обезпечение с намален размер, посочено в ал. 3, е равностойно на предоставеното обезпечение.

Причината да желаем изричното добавяне на горните членове е фигурирането им в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година и ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година. Това обстоятелство ни кара да считаме, че липсата им ще постави българските икономически оператори в неконкурентна среда спрямо всички останали европейски икономически оператори.

Разчитаме, че нашите важни за закона предложения ще бъдат взети под внимание, като изразяваме готовност за съдействие при тяхната редакция.

С уважение: …………………

              ЕМИЛ ДАНДОЛОВ

/Председател на УС на НОМА/

София, 01 март 2016 г.

Инструкции на Централната банка на Египет във връзка с изменения на процедурите по валутните разплащания по международни търговски операции
03.02.2016

Инструкции на Централната банка на Египет във връзка с изменения на процедурите по валутните разплащания по международни търговски операции

Писмо от Министерство на икономиката и информация относно инструкции на Централната банка на Египет във връзка с изменения на процедурите по валутните разплащания по международни търговски операции.

Pismo_MI_instrukcii_Centralna banka na Egipet_izmeneniya_protseduri_valutni razplashtaniya

ОТВОРЕНО ПИСМО
22.01.2016

ОТВОРЕНО ПИСМО

До:    г-н Бойко Борисов

Министър-председател на Република България

До:      г-н Владислав Горанов

Министър на финансите

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

 От:           Национална организация на митническите агенти (НОМА), ЕИК 130115696, рег. по   ф. д. № 7587/1999 г. на СГС, 5ти състав, със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. „Андрей Германов” № 11, представлявана от Емил Дандолов

 

Относно: Предстоящото приемане на новия закон за митниците

     Уважаеми г-н министър-председател,

     Уважаеми г-н министър на финансите,

     От 2013г. до момента НОМА е депозирала в Министерство на финансите и Агенция „Митници“ редица писма с искане за законодателни и нормативни промени по действащия Закон за митниците и правилника за неговото прилагане. Въпреки, че от 28.11.2014г. досега в него са направени три изменения и допълнения, нашите предложения не са взети под внимание с аргумента, че през 2016г. предстои приемането на новото съюзно митническо законодателство. Считаме, че предложените от нас до този момент текстове са били продуктивни и в унисон с европейската практика и законодателство. По наше мнение те биха улеснили и оптимизирали работата, както на икономическите оператори, така и на държавната администрация. 

     Поводът да се обърнем към Вас, е предстоящото приемане на новия Закон за Митниците. От една страна Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета гласи: „При по-нататъшното модернизиране на митническото законодателство следва да се вземат предвид становищата на икономическите оператори, за да се гарантира ефективно административно опростяване“, а от друга в обяснителния меморандум на делегирания акт, се казва:

„Търговските представители в контактната група по търговията изразиха становището си по предварителния проект за разпоредби, но също бяха консултирани в срещи на експерти по конкретни поводи или в съвместни срещи с експерти от държавите членки.

Предварителният проект на делегирания акт, свързан с Митническия кодекс на Съюза (заедно с акта за изпълнение), беше изпратен за първи път на държавите членки и КГТ на 13 януари 2014 г. Първият цикъл за преглед на проекта за разпоредби протече в периода януари — юли 2014 г. По време на този преглед Комисията получи и отговори на повече от 6000 мнения (5000 от държави членки и 1000 от КГТ). С оглед приключване на първия кръг на обсъжданията бяха проведени срещи с обща продължителност 52 дни (39 дни с държавите членки, 5 дни с КГТ и 8 дни в съвместни мероприятия). В резултат на 1-вия цикъл за преглед разпоредбите бяха преработени и новите версии бяха предоставени на заинтересованите страни.

Тези изменени разпоредби, произтичащи от 1-вия цикъл за преглед, бяха използвани за обсъждане по време на 2-рия цикъл за преглед с държавите членки и с КГТ в периода септември — декември 2014 г. Вторият кръг на обсъжданията обхвана срещи с обща продължителност 29 дни (20 дни с държавите членки, 4 дни с КГТ и 5 дни в съвместни мероприятия). Резултатите от 2ия цикъл за преглед бяха включени в предварителния проект за разпоредби, а 3тата консолидирана версия бе предоставена на заинтересованите страни през декември 2014 г. Нерешените въпроси и основните промени бяха обсъдени, обяснени и изяснени по време на срещи с държавите членки и КГТ през януари 2015 г.“.

     Считаме, че горните текстове са пример за добра европейска практика, при която бизнесът и администрацията си взаимодействат активно. От наша гледна точка, би следвало тази практика да бъде приложена при приемането на новия Закон за митниците от държавата, с оглед налагане на последователни административни политики. Крайно необходимо е дискусията за законодателните промени между държавната администрация и икономическите оператори да бъде на необходимото национално ниво. По наше мнение това е осъществимо единствено чрез национално признатите и компетентни браншови организации, към които НОМА принадлежи.

     Дневният ред на въпросите, по които следва да се вземат единодушно решения, са както електронните системи, посочени в работната програма, които следва да бъдат избрани с оглед на очакваното им въздействие по отношение на определените в Митническия кодекс на Съюза приоритети, така и въпроси, поставяни години наред за обсъждане, по които няма конкретни решения. 

     С цел да се гарантира равнопоставеност между пощенските оператори и другите оператори, трябва да бъде приета единна рамка за митническото оформяне на кореспондентски пратки и пощенски пратки. С оглед създаване на условия за улесняване на търговията, и същевременно предотвратяване на измамите и защита на правата на потребителите, следва да бъдат установени подходящи и приложими правила за деклариране на куриерските пратки пред митниците, като надлежно се вземе под внимание задължението на икономическите оператори да предоставят универсална пощенска услуга в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз.

     Желаем да се регламентира изпълнението на служебните задължения на митническите служители в обособени за това специализирани места – Отдалечени работни места (ОРМ) в терминалите на Одобрените икономически оператори (ОИО). Това е широко разпространена практика на митническата администрация във водещите държави членки на Европейския съюз. Чрез създаването и използването на ОРМ от митническата администрация, значително се повишава ефективността на митническия надзор и на митническата обработка на стоките, което води до пресичане на корупционните практики и повишаване на събираемостта в държавния бюджет. При тази практика, чрез оптимизиране на разходите, се постига увеличаване на единица приход в републиканския бюджет, тъй като ОИО заплащат на държавата такси, които покриват разходите за съответния брой митнически служители, изпълняващи служебните си задължения в ОРМ. Пренасочването на трафика на камиони към терминалите на ОИО води до облекчаване натоварването на инфраструктурата около митниците и митническите бюра и съкращава разходите на общинския и държавен бюджет за поддръжката им. Същевременно, с изброените по горе изключително важни за държавната администрация ползи, държавата ще подобри условията за бизнес на ОИО, чрез създаването и използването на ОРМ, което ще доведе до по-високи приходи в бюджета от данъци и такси. По-добрата услуга от страна на митническата администрация към ОИО в съчетание с географското предимство на Р. България ще помогне за увеличаване на транзитния поток от Европа към Близкия Изток и обратно, което автоматично означава и повече приходи в републиканския бюджет от пътни такси.

     Считаме, че трябва да настъпи промяна в наредбата на министъра на финансите по отношение на отнетите и изоставени в полза на държавата стоки, като всички търгове, организирани за тях, следва да бъдат публични, в условията на пълна прозрачност и с явно наддаване.

     В заключение, искам да Ви уверя, че настоящето писмо е израз единствено на желанието на НОМА, да сподели отговорността с държавната администрация, по отношение приемането на новия Закон за митниците.

 

С уважение:   ……………….

 

/Емил Дандолов, председател УС на НОМА/

 

 

КУРС „МИТНИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“
04.01.2016

КУРС „МИТНИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“

КУРС „МИТНИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“

08-10.02.2016

 Методът на обучение е интерактивен:

лекции, дискусии, казуси и практически упражнения

  • допълнителна самоподготовка с електронна платформа MOODLEЦелева аудитория:

    Служители в спедиторски, логистични, транспортни и търговски фирми, занимаващи се с митническо представителство

    Целта на обучението е да се добият теоретични знания за:

    Същността и съдържанието на митническото представителство; Правно-нормативна уредба на митническия контрол; Митнически спогодби и конвенции; Технологията на представителството при вътрешно-общностната търговия; Търговските и транспортни документи при митническото представителство; Митнически облекчения и преференции; Информационните технологии в митническото представителство.

  • Пълна информация за курсовете на страницата на Учебен център – НСБС.

 

Постановление № 292 от 29.10.2015 г. за изменение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с постановление № 104 на Министерски съвет
03.12.2015

Постановление № 292 от 29.10.2015 г. за изменение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с постановление № 104 на Министерски съвет

 

ДО: Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ДО: Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ОТ: НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СПЕДИТОРИ (НСБС)

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ СПЕДИТОРИ (АБС)

НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ (НОМА)

БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ за МИТНИЧЕСКО и ВЪНШНОТЪРГОВСКО ОБСЛУЖВАНЕ (БСМВО)

ОТНОСНО: Постановление № 292 от 29.10.2015 г. за изменение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с постановление № 104 на Министерски съвет

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

С влезналото в сила на 03.11.2015 г. Постановление № 292 от 29.10.2015 г. са направени промени в чл. 34, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, където текстът “спедиторска дейност, дейност като митнически представител” и запетаята пред него се заличават.

С тази промяна в нормативната уредба спедиторите и митническите агенти нямат никакъв достъп до територията на ГКПП, съответно нямат физическа възможност да комуникират с митническата администрация и превозвачите за изясняване на подадени документи, представяне на допълнителни такива. Недопускането на присъствие при физически контрол и проверка на стоки, за които отговорно/гарантиращо лице е съответният спедитор/митнически агент, е пряко нарушение на правата му, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2913/92. Това е валидно за всички гранични пунктове.

Обръщаме Вашето внимание на последствията от Постановление № 292 по отношение на неговото противоречие на разписаните норми на Европейското митническото законодателство, валидно за ГКПП Калотина, както следва: В случаите на преминаващи транзитно през Република Сърбия товарни автомобили, превозващи стоки с европейски (придружителен T2L документ) произход на товарите, се изготвя манифест, с който те се представят пред митническите органи.

При спазване на разпоредбата на чл.43 от Регламент 2913/92, митническият манифест трябва да бъде подаден незабавно след тяхното представяне, което се осъществява на граничния пункт. Превозвачът реално въвежда стоките на територията на Р България и негово задължение е да ги представи пред митницата.

Подаването на митническия манифест той осъществява с помощта на митническия представител, тъй като физически не разполага с техническа възможност за подаване на електронно съобщение в системата на митницата.

Предварителното изпращане на манифест е в противоречие на разписаните норми, тъй като представянето /т.е. физическото присъствие на стоката/ предхожда манифестирането й.

Факти:

1. Законът за нормативните актове (ЗНА) императивно предвижда оценка на въздействието на нормативните актове (очакваните резултати и пр.) и обществено обсъждане на проекта заедно с мотивите, съответно доклада за оценката.

 Мотивите, съответно докладът, придружават законопроекта от началото на процеса на обсъждане до приемане на нормативния акт, защото мотивите отразяват изводите от анализа, а също подпомагат и правилното тълкуване и прилагане на нормите.

2. Чл. 28 ал.3 от ЗНА гласи, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията, не се обсъжда от компетентния орган.

3. Независимо от това нито една от браншовите организации, представляваща митническите агенти и спедиторските фирми не е получила проекта за изменение заедно с мотивите за оценка на въздействието. Ако тези разпоредби се прилагаха нямаше да възникне противоречието с разпоредбата на чл.43 от Регламент 2913/92.

4. Постановлението влиза сила в деня на обнародване, без гратисен период и време за адекватна реакция/пренастройка на дейността на множество малки и средни спедиторски и митнически фирми.

5. Процедурата не е съгласувана също с Гранична полиция и няма разработена методика как ще се работи при новите условия.

6. Не са осигурени алтернативни работни места за спедиторите, така че да осъществяват обичайната си дейност, нито има подходяща инфраструктура и терминали в близост.

7. На територията на ГКПП Капитан Андереево се възложи и се похарчиха държавни средства за изграждане на помещения за спедитори, които след влизане на настоящия нормативен акт няма от кого да се използват. Това е потвърждение за непоследователност в държавната политиката.

Нашата оценка на въздействието от Постановление 292 и последствията от него са следните:

1. Ще бъдат засегнати не само всички спедиторски фирми и митнически агенти, извършващи дейност в зоните ГКПП, но и всички превозвачи, използващи техните услуги.

2. Премахването на достъпа на спедиторските митническите фирми до ГКПП няма да разреши нито един от съществуващите проблеми на граничните пунктове, напротив, опашките по границите ще се увеличат, заедно с грешките при деклариране на стоките, както и времето за обработка на преминаващите товари.

3. Ненавременната обработката на нетрайни, замразени хранителни продукти и живи животни ще постави на сериозно изпитание всички вносители и производители, както и техните системи за доставяне.

4. В следствие на забавянията, вносителите може потърсят алтернативни източници на доставка на стоки и материали, което от своя страна ще лиши бюджета на страната от приходи от мито, ДДС и други такси.

5. Ще бъде отнет бизнес от български фирми, който ще се поеме от фирми, разположени преди пунктовете съответно в Турция и Сърбия.

 НСБС, НОМА, АБС и БСМВО изразяват несъгласие относно начина, по който се вземат решения в много кратки срокове, без прозрачни мотиви и диалог с браншовите организации.

Не знаем какво е наложило да се вземе подобно решение, затрудняващо редица български компании да упражняват дейността си в съответствие с Регламент 2913/92. Считаме за абсолютно необходимо при вземане на решение по темата представляваните от нас организации да бъдат част от общественото обсъждане и, тъй като такова не е извършено преди изменението на Наредбата, настойчиво молим решението да бъде преразгледано и променено съобразно изложените от нас по-горе аргументи и мотиви.

София, 27.11.2015 С уважение:

Ангел Сафев

Председател на УС на НСБС

Емил Дандолов

Председател на УС на НОМА

Миряна Калчева

Председател на УС на АБС

Красимира Лазарова

Председател на УС БСМВ

СТАНОВИЩЕ НА НОМА ОТНОСНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 292 ОТ 29.10.2015 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ГРАНИЧНИТЕ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ
24.11.2015

СТАНОВИЩЕ НА НОМА ОТНОСНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 292 ОТ 29.10.2015 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ГРАНИЧНИТЕ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ

ДО:    Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

            MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

            НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ДО:   Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ     

           МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

ОТ:                 НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ (НОМА),         с БУЛСТАТ 130115696, рег. по ф. д. № 7587/1999 г. на Софийски градски съд, 5-ти състав, със седалище в гр. София и адрес на управление: София 1336, ул. „Андрей Германов” № 11, представлявана от Емил Дандолов,  Председател УС на НОМА

 

ОТНОСНО: Постановление № 292 от 29.10.2015 г. за изменение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с постановление № 104 на Министерски съвет

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

 

Повод да се обърнем към Вас е влезналото в сила на 03.11.2015 г. Постановление № 292 от 29.10.2015 г.

НОМА изразява своята загриженост относно  промените, в чл. 34, ал. 1, където текстът “спедиторска дейност, дейност като митнически представител” и запетаята пред него се заличават.

Считаме, че промените ще засегнат не само всички спедиторски фирми и митнически агенти, извършващи дейност в зоните ГКПП, но и всички превозвачи, използващи техните услуги. Премахването на фирми и юридически лица няма да разреши нито един от съществуващите проблеми на граничните пунктове, напротив, опашките по границите ще се увеличат, заедно с грешките при деклариране на стоките, както и времето за обработка на преминаващите товари. Навременната обработката на нетрайни, замразени хранителни продукти и живи животни ще постави на сериозно изпитание всички вносители и производители, както и техните системи за доставяне. В следствие на забавянията, вносителите може потърсят алтернативни източници на доставка на стоки и материали, което от своя страна ще лиши бюджета на страната от приходи от мито, ДДС и други такси.

Предвид горното, НОМА изразява своето притеснение относно начина, по който се вземат често подобни решения – в много кратки срокове и без никаква аргументация и диалог с браншовите организации.

 

 

                                                                       С УВАЖЕНИЕ:

                                                                                                       /Емил Дандолов, Председател УС на НОМА/

ОТВОРЕНО ПИСМО
25.09.2015

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА -

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 43то

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ    

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

                       МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ДО

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ: НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ (НОМА), с БУЛСТАТ 130115696, рег. по ф.д. № 7587/1999 г. на Софийски градски съд, 5ти състав, със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. „Андрей Германов” № 11,

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове със сигнатура № 502-01-79 от 16.09.2015 г. с вносител Министерски съвет на Република България с Министър-председател Бойко Борисов

     УВАЖАЕМИ Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

     УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

     УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

     УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

Повод да се обърнем към Вас е предстоящото гласуване на внесения от Министерски съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове със сигнатура № 502-01-79 от 16.09.2015 г. и в частност ал.5 на новосъздадения чл.47а, проектът на която е със следното съдържание:

“(5) Преди сключването на договор за влог на акцизни стоки в данъчен склад лицензираният складодържател е длъжен да изисква от лицето вложител удостоверение за липса на неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или за липса на изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.”

Поддържаната от НОМА и от членовете на НОМА позиция е, че алинея 5 на чл.47а не следва да бъде приемана, тъй като в тази си формулировка съдържа пропуски и неясноти, като очакванията на НОМА са, че същата вероятно ще има неблагоприятен ефект върху работата на складодържателите и вложителите в данъчните складове. В тази връзка правим следните уточнения:

На първо място, проектът на разпоредбата не носи всички съществени белези, характерни за всяка императивна норма, а именно – да има част, съдържаща предписание и част, предвиждаща санкция при отклонение от предписанието. В настоящия случай въпросната алинея пета представлява единствено изискване към складодържателите, но не сочи нито последиците, нито евентуални санкции при неизпълнение. По този начин законовият текст е лишен от смисъл, тъй като не може ефективно да защити реда, който би следвало да наложи.

При така зададената формулировка не може да бъде изведена и целта на въведеното спрямо складодържателите изискване. Така например, нормата не указва, че страните нямат право да сключат договор, ако вложителят не представи изисканите от складодържателя удостоверения – т.е. складодържателят може формално да изиска удостоверенията и да пристъпи към сключване на сделката,независимо дали вложителят ги е представил или не. Освен това разпоредбата по никакъв начин не сочи какво е отношението на обстоятелствата, констатирани в удостоверенията, спрямо договора за влог – дали наличието или липсата на публични задължения изобщо влияе върху правото на страните да сключат договора. Считаме, че налагането на забрана да бъдат сключвани договори за влог в данъчни складове, ако не са налице определени обстоятелства (липса на задължения на една от страните към трето спрямо сделката лице), би представлявало неправомерно вмешателство на държавата в отношенията между гражданскоправните субекти – търговци, което не е допустимо в условията на свободно функциониращия пазар.

В проекта за изменение на закона липсва информация и указания в какви срокове, при какви условия и през какви интервали следва да бъдат изисквани такива удостоверения. Нормата би създала съществени затруднения за складодържателите, които предоставят услуги на базата на рамкови договори, сключени с техните клиенти, които имат продължително изпълнение при изначално определени условия.

На следващо място, въвеждането на задължение в тежест на складодържателите да изискват от вложителите удостоверения за липса на неуредени публични задължения, събирани от митническите органи и НАП съществено би възпрепятствало работата същите и би усложнило процедурата по сключване и изпълнение на договори за складиране на акцизни стоки в данъчни складове. Дори самото набавяне на изисканите удостоверения е свързано с направата на допълнителни разходи, влагане на допълнително време и ресурси. Това неминуемо ще доведе до неблагоприятни имуществени последици за страните, ще оскъпи услугите и ще ограничи възможността за развитие на бизнеса.

В тази връзка уточняваме, че в контекста на интензивния оборот на акцизни стоки ежедневно възникват и се погасяват публични задължения на вложителите, постигат се договорки за разсрочено плащане, извършват се прихващания и т.н. Поради тази причина е трудно да бъде определено към конкретен момент дали съответното лице действително има ликвидни и изискуеми непогасени публични задължения. Друг е въпросът, че евентуалните публични задължения могат да бъдат спорни (оспорени по надлежния ред), обезпечени чрез предоставяне на гаранция в пари или друго имущество или да са в незначителни размери, при които хипотези не би било целесъобразно и оправдано да бъде възпрепятствано сключването на договор за влог на акцизни стоки.

Вменяването в тежест на складодържателите задължението да изискват удостоверения за липса на публични задължения, не е обосновано и от гледна точка на това, че дали определено лице – вложител на акцизни стоки, има публични задължения, са обстоятелства, което при всички положения са служебно известни и на митническите власти, и на НАП и при необходимост последните органи разполагат с възможност сами да извършват необходимите им проверки.

Във връзка с горепосоченото считаме, че предлаганото приемане на алинея 5 към новосъздадения чл.47а в Закона за акцизите и данъчните складове не следва да бъде приемана.

                           С УВАЖЕНИЕ:

 

гр. София                                Емил Дандолов – Председател УС на НОМА

 

24.9.2015 г.                        

 

Общо събрание на НОМА
12.06.2015

Общо събрание на НОМА

НОМА, уведомява своите редови членове, че на 15.07.2015г., в сградата на М&М Милицер и Мюнх БГ ООД – София, ул. Андрей Германов 11 от 14,30ч., ще се проведе Общо събрание на организацията.

СТАНОВИЩЕ на НОМА относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците със сигнатура № 502-01-31 от 24.04.2015 г.
04.06.2015

СТАНОВИЩЕ на НОМА относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците със сигнатура № 502-01-31 от 24.04.2015 г.

Повод настоящето становище е предстоящото окончателно гласуване на внесения от Министерски съвет на Република България с министър-председател г-н Бойко Борисов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците със сигнатура № 502-01-31 от 24.04.2015 г.

На първо място бихме желали да посочим, че НОМА изразява своето съгласие с част от предложените промени, а именно:

  • Възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл .234, 242, 242а, 251 и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи и Въвеждане на чл. 255 от НК в кръга на престъпления, за които разследващият митнически инспектор има материална компетентност да извършва действия по разследванесчитаме, че промените ще доведат до по-голяма бързина и ефективност при разкриване на престъпленията, както и ще спомогне за елиминирането на диференциацията и подобряване на взаимодействието между различните органи, натоварени с извършване на действия по разследване.
  • Прецизиране на разпоредбата за отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на митническо нарушение –подкрепяме предложеното изменение, тъй като при действието на досегашната уредба (чл. 234, ал. 4 от ЗМ) съществува реална възможност да настъпят неблагоприятни последици за бизнеса на трети лица, които по никакъв начин не са допринесли с действията си за настъпване на митническото нарушение.
  • Реализиране от Агенция „Митници” на стоките, които се задържат от митническите органи – изменението е позитивна стъпка в регламентирането на материята, тъй като досегашният режим предполага взаимодействие с НАП, което от своя страна забавя и усложнява значително процедурата, а това неминуемо рефлектира в загуби за бизнеса като цяло.Намираме положителни аргументи и тенденции в повечето от останалите предложения за изменения и допълнения, като считаме, че приемането на същите ще има благоприятен ефект върху работата на митническите органи, гражданите и търговците, чиято дейност е свързана с взаимоотношения с митниците.С настоящото писмо желаем да изразим становище и да споделим вижданията си най-вече по отношение на следното предложение за изменение в Закона за митниците:
  • Създаване на нова т. 36 в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците с въвеждането на понятието „тежко нарушение на митническото законодателство” е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 10 000 лева”. Предлагаме текста да бъде променен по следният начин:

2. Създава се т. 36:

„36. „Тежко нарушение на митническото законодателство” е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 000 лева.”

Поддържаната от НОМА и от членовете на НОМА позиция е, че предложението съдържа пропуски и неясноти, както и че има вероятност приемането му да има неблагоприятен ефект върху работата на митниците, на митническите представители и на всички трети лица, потребители на митнически услуги в България. От друга страна, резултатът, който се очаква да бъде постигнат с въвеждането на изменението, не кореспондира с мотиви и идеите, които стоят зад законопроекта.

На първо място, считаме че въвеждането на една категорична квалификация като “тежко нарушение” следва да бъде предшествано от извършване на задълбочен анализ от страна на законодателя и провеждане на дискусия в по-широк кръг, в която дискусия са поканени да участват всички заинтересовани лица, в това число браншовите организации. На този етап бихме искали да изразим опасенията на членовете на НОМА от негативните последици, които биха настъпили при приемането на изменението, както за браншовете, които представляваме, така и за самия бизнес като цяло, а оттам и за държавата.

Съгласно мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗМ, налагането на подобна легална дефиниция има за цел да въведе яснота и определеност за митническите органи и за икономическите оператори при прилагането на разпоредбите, свързани с установяване на тежки нарушения. Според вносителя, критерият за определяне на едно деяние като тежко нарушение се явява размерът на налаганата санкция, а не самата степен на обществена опасност (т. нар. укоримост) на конкретното неправомерно деяние. Едно такова разбиране противоречи на всички залегнали в българското законодателство принципи за налагане на наказания, за квалифициране на престъпленията/нарушенията, както и за определяне на отговорността и размера на санкцията, било то в НК, АПК, ЗАНН и т. н. Считаме, че размерът на санкцията не може да е определящ фактор за това как ще бъде квалифицирано извършеното нарушение. Принципът следва да бъде именно обратният – нарушенията, които имат висока степен на обществена опасност, се категоризират като тежки и едва поради тази причина за тях се налагат по-тежки санкция. В противен случай едно сравнително маловажно нарушение, допуснато при деклариране на стоки на значителна стойност, ще бъде приравнено като тежест  на много по-съществено нарушение, което е извършено при деклариране на стойност на по-ниска стойност.

Според нас, изменението не е обосновано и обсъдено във всички възможни негови аспекти, с оглед на което не е ясно какви биха били последствията от неговото приемане. При въвеждането на подобна легална дефиниция за „тежко нарушение” ще се създадат предпоставки за субективно тълкуване във всеки конкретен случай и респективно – за противоречиво прилагане.

Тъй като институтът не е достатъчно добре познат в митническото законодателство, въвеждането на същия в една вече функционираща система неминуемо ще доведе до неясноти и празнини в уредбата – например  дали предвидената глоба и имуществена санкция се отнася само за едно нарушение или за няколко, които кумулативно събрани надхвърлят размера от 10 000 лв. Също така, в случай че се отнася за няколко нарушения, не става ясно в какъв период трябва да са извършени те – за една година или в интервал с друга продължителност.

Задаването на универсален фиксиран размер на посочената санкция (която пък служи за критерий при дефиниране тежестта на нарушението) е друго решение, което не приемаме. За едно физическо лице глоба/имуществена санкция в размер на 10 000 лв. действително би се възприела като голяма и тежка, докато за юридически лица същата вероятно няма да има аналогичен ефект.

Във връзка с посоченото считаме, че без предварителна задълбочена концепция и ясна оценка на въздействието, такъв тип въведение на ново понятие, което до този момент не е съществувало в уреждащия конкретната материя – Закон за митниците, би създало трудности и неблагоприятни последици за неограничен кръг лица.

 

27.05.2015

DSC_1133 

На 26.05.2015г., В Гранд Хотел София се проведе семинар на тема „Опростени процедури – теория и практика“, с участието на експерти на Агенция „Митници“ и Митница „Столична“. В програмата на семинара бяха включени следните лекции:

1. „Митнически статус и транзит в контекста на МКС“- лектор: г-жа Латинка Янкова;

2. „Поставяне на стоки под митнически режим-стандартна митническа декларация, опростена митническа декларация и други опростявания, в контекста на МКС“– лектор: г-жа Еленка Петрова.

3. „Опростени процедури, теория и практика“ в контекста на действащото законодателство – лектори: г-жа Василка Точкова, г-жа Еленка Петрова и г-жа Славия Митова;

НОМА изкава своята благодарност както към лекторите, така и към всички участници в семинара.

СЕМИНАР НА ТЕМА: “Опростени процедури, теория и практика”
25.05.2015

СЕМИНАР НА ТЕМА: “Опростени процедури, теория и практика”

На 26.05.2015 в Гранд Хотел София, ще се проведе семинар на НОМА, с подкрепата на Агенция „Митници“, на тема „Опростени процедури, теория и практика“. Програмата на семинара включва:

1. „Митнически статус и транзит в контекста на МКС;

2. „Поставяне на стоки под митнически режим-стандартна митническа декларация, опростена митническа декларация и други опростявания, в контекста на МКС;

3. „Опростени процедури, теория и практика“ в контекста на действащото законодателство.

...23456...

Членове

M&M

 

Юнитакс Консулт

адв. Георги Горанов

Digest Logistics Ltd.

Социални мрежи