web analytics

10.10.2016

Еврокомисията разяснява митническите правила при Брекзит без сделка


Европейската комисия започна интензивна кампания за разясняване на митническите правила и изискванията за косвено данъчно облагане (например ДДС), които ще се прилагат, в случай че на 30 март Обединеното кралство прекрати членството си в ЕС без споразумение, предаде пресслужбата на институцията. Осведомителната кампания е част от подготовката на комисията за Брекзит без сделка и се провежда на фона на призивите на Европейския съвет от декември за активизиране на работата по подготовката за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС при всички възможни сценарии. Кампанията ще информира предприятията, които възнамеряват да търгуват с Обединеното кралство и след 30 март, за необходимите стъпки, осигуряващи възможно най-безпроблемен преход към новите условия. Новата кампания има за цел да повиши осведомеността сред бизнес средите в ЕС, и по-конкретно сред малките и средните предприятия. За да се подготвят за Брекзит без сделка и да продължат търговските си отношения с Обединеното кралство, европейските предприятия трябва: - да преценят дали разполагат с необходимия човешки и технически капацитет във връзка с митническите процедури и правила (например преференциалните правила за произход); - да се снабдят с необходимите митнически разрешения и регистрации, които ще улеснят търговската им дейност, в случай че Обединеното кралство остане част от тяхната верига на доставките; - да се свържат със своите национални митнически органи, за да се информират за необходимите допълнителни мерки. От днес предприятията разполагат с материали, включително списък с пет основни изисквания, с които трябва да се съобразят. Материалите са достъпни на всички езици на ЕС. Макар че ратифицирането на споразумението за оттегляне остава цел на еврокомисията, то е съпроводено с известна несигурност, се отбелязва в съобщението. Ако споразумението за оттегляне бъде ратифицирано преди 30 март, правото на ЕС ще престане да се прилага за Великобритания от 1 януари 2021 година. Ако споразумението не бъде ратифицирано преди 30 март, преходен срок няма да има и правото на ЕС ще престане да се прилага за Великобритания от 30 март. Ако Великобритания се оттегли от ЕС без споразумение, за вноса и износа на стоки към и от британския пазар ще се прилагат правилата за т.нар. трети държави, според които съответните стоки ще бъдат подложени на митнически формалности и надзор. Вносът от Великобритания ще бъде облаган с мита, ДДС и акцизи, докато износът към страната ще бъде освободен от ДДС.

12345...
Митнически кодекс на Съюза
10.10.2016

Митнически кодекс на Съюза

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1452153712108&uri=CELEX:32013R0952

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1452153988197&uri=CELEX:32015R2446

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1452154045220&uri=CELEX:32015R2447

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/341 НА КОМИСИЯТА от 17 декември 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета чрез преходни правила за някои разпоредби от Митническия кодекс на Съюза, за случаите, когато съответните електронни системи все още не са в действие, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 – http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32016R0341

 

 

 

 

ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ
30.09.2016

ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

До:   г-н Владислав Горанов, Министър на финансите

копие: г-н Бойко Борисов,  Министър-председател на Република България

копие: г-н Божидар Данев, Изпълнителен председател на БСК

 Относно:                   ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ 

 

             Уважаеми г-н министър на финансите,

             Повод да се обърнем към Вас е публикуваният в портала за обществени консултации на Министерски съвет проект на Закона за акцизите и данъчните складове.

От гледна точка на оценката на въздействието на предстоящите промени, считаме за крайно необходимо те да се осъществят след обсъждането им между държавната администрация и икономическите оператори на национално ниво, представлявани от признатите и компетентни браншови организации, към които НОМА принадлежи.

 Във връзка с декларираното желание на държавната администрация за справяне с контрабандата на акцизни стоки, считаме, че в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са допуснати известни слабости, които не отразяват декларираното намерение.

 В проекта за изменение на ЗАДС, в чл. 122а се изменя по следния начин:

 „Чл. 122а.      (1) Лице, което е манипулирало, премахнало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата по чл. 102, ал. 3, т. 3 или техническите устройства по чл. 102а, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. и с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2 000 лв. до 20 000 лв.

(2) Лице, което е манипулирало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата за измерване и контрол по чл. 93, ал. 6, т. 2 и чл. 103а, както и върху оборудване, софтуер и мрежа, осигуряващи или свързани с предаване на данни, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. и с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 5 000 лв. до 30 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1, глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3 000 лв., а имуществената санкция – в размер до 30 000 лв., но не по-малко от 6 000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 2, глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3 000 лв., а имуществената санкция – в размер до 50 000 лв., но не по-малко от 10 000 лв.

(5) Глобата и имуществената санкция по ал. 1 и 2 се налага и на лицата по чл. 102а, ал. 5.“

 Следващата промяна в проекта е предвидена за Чл. 126, който се изменя по следния начин:

  „Чл. 126 Лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или 6 документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва:

1. с глоба за физическите лица в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2 000 лв.;

2. с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4 000 лв.“

Видно от предложените промени на чл. 122а и чл. 126 е, че максималната санкция при контрабанда на акцизни стоки е до 2 000 лв. за физически лица и 4 000 лв. за юридически лица при повторно нарушение, а в случай на нарушаване на средствата за идентификация, измерване или отчет глобата може да достигне до 50 000 лв. за юридически лица и до 10 000 лв. за физическите.

Считаме, че в предложените текстове има очевидна диспропорция в размера на санкциите. Наказанията по двата члена се налагат във връзка с ощетяването на приходите от акциз в бюджета и поради тази причина би следвало да носят еднаква финансова тежест при налагането на административни санкции.

Предвид горното и с оглед уеднаквяване на наказателните мерки, предлагаме, чл.126 да бъде променен, както следва:

„Чл. 126 – Лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или 6 документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва:

1. с глоба за физическите лица в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от    5 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 20 000 лв.;

2. с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 10 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 40 000 лв.“.

 София, 29.09.2016 г.                                                                       С уважение: …………………

 

                                                                                                          ЕМИЛ ДАНДОЛОВ

                                                                                                                     /Председател на УС на НОМА/

ПОКАНА ЗА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НОМА
22.08.2016

ПОКАНА ЗА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НОМА

Уважаеми членове на НОМА,

Въз основа на чл. 11, ал.2 и ал.3 от Устава на НОМА и Решение на Управителния съвет на организацията от 08.08.2016 г. и по инициатива на последното, Ви каня да присъствате на заседание на Общото събрание на членовете на НОМА, което ще се проведе на 29.09.2016г. от 15:00 часа на адрес: София 1336, ул. Андрей Германов № 11, при следния дневен ред:

- Избор на нов управителен съвет.

- Приемане на отчета на Управителния съвет за дейността на НОМА за 2016 г.;

- Освобождаване от отговорност на Председателя и членовете на Управителния съвет за посочения период;

- Разни.  

                                                                                                                                                                          С УВАЖЕНИЕ:________________________

(Емил Дандолов – Председател на  УС на НОМА)

 

Logistics Performance Index – LPI 2016
13.07.2016

Logistics Performance Index – LPI 2016

Публикуван е информационен бюлетин на ФИАТА, който съдържа анализ на Световната банка по отношение на показателя за ефективност на логистиката и веригата за доставки в световната икономика и търговия (Logistics Performance Index – LPI 2016). Класирани са 160 страни според услугите, които предоставят в областта на: митническото представителство, инфраструктурата, качеството на логистичните услуги, проследяването на товари и сроковете за доставка. За съжаление, проучването показва, че България изпада от 55 място през 2007г.  до 72 място през 2016г.

 

 

ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ
07.03.2016

ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

                          МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

      КОПИЕ

 Г-Н БОЖИДАР ДАНЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК

 

ОТНОСНО: ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИЕМАНЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

 

         Повод да се обърнем към Вас е предстоящото приемане от Министерския съвет на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.

От гледна точка на оценката на въздействието на предстоящите промени, считаме за крайно необходимо те да се осъществят след  обсъждането им между държавната администрация и икономическите оператори на национално ниво, представлявани от признатите и компетентни браншови организации, към които НОМА принадлежи.

І. Трябва да бъдат взети решения както за електронните системи, свързващи икономическите оператори с митническата администрация, така и за регламентирането на изпълнението на служебните задължения на митнически служители на обособени за това специализирани места – Отдалечени работни места (ОРМ) в терминалите на Одобрените икономически оператори (ОИО). Това е разпространена практика на митническата администрация във водещите държави-членки на Европейския съюз, включително и Румъния. Чрез създаването и използването от митническата администрация на ОРМ значително се повишава ефективността на митническия надзор и на митническата обработка на стоките, което води до повишаване на събираемостта в държавния бюджет. В тази връзка, предлагаме към чл. 10, ал. 1 да бъде добавена т. 11, която да има следният текст:

Чл. 10 (1)

т.   11. Осъществява сътрудничество и взаимодействие с одобрените икономически оператори по отношение на изграждането и функционирането на отдалечени работни места на митническата администрация, като редът и условията за взаимодействие се уреждат със съвместни инструкции.

 

ІІ. Считаме за крайно необходимо, задължителното пломбиране на всички транспортни средства на територията на страната при движението на стоки под режим транзит да отпадне. Регулярна практика за спедиторите, които организират групажни превози, e да превозват в едно товарно помещение общностни стоки и такива под режим транзит. Обичайната практика на митниците в ЕС е да не се пломбират помещенията на превозните средства, когато в тях се превозват общностни стоки и такива под режим транзит. Обръщаме внимание, че дължимите митни сборове за всяка транзитна операция са надлежно гарантирани от съответния икономически оператор и държавата не може да бъде ощетена по никакъв начин. Въвеждането на задължително пломбиране ще нанесе значителни финансови загуби на спедиторите поради невъзможността да групират товарите в едно помещение. Предвид горното, чрез дерогация от член 299 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предлагаме към чл. 84 да бъде създадена ал. 5, която да гласи следното:

Чл. 84. (5) Алтернативни мерки за идентифициране, различни от пломбиране

1. Отправното митническо учреждение може да реши да не пломбира стоките, поставени под режим съюзен транзит, а вместо това да разчита на описанието на стоките в декларацията за транзит или в представените допълнителни документи, ако това описание е достатъчно точно и осигурява възможност за лесно идентифициране на стоките чрез тяхното количеството, естеството им, специалните характеристики и серийните номера на стоките.

 2. Ако отправното митническо учреждение не реши друго, в долупосочените случаи не се пломбират нито транспортното средство, нито индивидуалните опаковки, съдържащи стоките:

2.1.когато стоките се превозват по въздух и на всяка пратка има поставени етикети с номера на придружаващата въздушна товарителница или пратката представлява товарна единица, на която е указан номерът на придружаващата въздушна товарителница;

2.2.когато стоките се превозват с железопътен транспорт и железопътните превозвачи прилагат мерки за идентифициране;

2.3.когато одобрените икономически оператори използват опростени процедури за режим транзит, собствена банкова гаранция за режим транзит и собствено или наето от тях за целта транспортно средство.

ІІІ. Някой от текстовете на Регламент (ЕС) 952/2013 липсват в предложените промени в Закона за митниците, затова считаме за уместно чл. 196, чл. 197 и чл. 198 не да отпаднат, а да бъдат променени. По отношение на чл. 198 (2) и (3), следва да са в съответствие   с чл. 84 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година и при условие, че отговаря на критериите, определени в чл. 39, букви б) и в) от Регламент (ЕС)952/2013, предлагаме промените да бъдат  както следва:

Чл. 196. Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение, това обезпечение трябва да бъде изисквано от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник. Митническите органи могат да решат също обезпечението да бъде предоставено от трето лице за сметка на лицето, от което то се изисква.

Чл. 197 По заявление на лицето, посочено в чл. 196, митническите органи могат да разрешат съгласно чл. 198, алинея 1, 2 и 3, предоставянето на общо обезпечение за покриване на размера на вносните или износните мита, съответстващо на митническото задължение по отношение на две или повече операции, декларации или митнически режими.

Чл. 198 (1). Разрешението по чл. 197 се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

1.  установени са на митническата територия на Съюза;

2. нямат сериозни или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане, включително липсата на сериозни нарушения, свързани с икономическата дейност;

3. ползват редовно съответните митнически режими или са оператори на съоръжения, за временно складиране или ОИО, и притежават практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с осъществяваната дейност.

(2). Когато се предоставя общо обезпечение за митнически задължения и други вземания, които биха могли да възникнат, икономическият оператор може да получи разрешение за използване на общо обезпечение.  

(3). Когато се предоставя общо обезпечение, за митнически и други вземания, които са възникнали, одобреният икономически оператор за митнически опростявания, след подаване на заявление, получава разрешение да използва общо обезпечение с намален размер.

(4). Общото обезпечение с намален размер, посочено в ал. 3, е равностойно на предоставеното обезпечение.

Причината да желаем изричното добавяне на горните членове е фигурирането им в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2447 НА КОМИСИЯТА от 24 ноември 2015 година и ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година. Това обстоятелство ни кара да считаме, че липсата им ще постави българските икономически оператори в неконкурентна среда спрямо всички останали европейски икономически оператори.

Разчитаме, че нашите важни за закона предложения ще бъдат взети под внимание, като изразяваме готовност за съдействие при тяхната редакция.

С уважение: …………………

              ЕМИЛ ДАНДОЛОВ

/Председател на УС на НОМА/

София, 01 март 2016 г.

Инструкции на Централната банка на Египет във връзка с изменения на процедурите по валутните разплащания по международни търговски операции
03.02.2016

Инструкции на Централната банка на Египет във връзка с изменения на процедурите по валутните разплащания по международни търговски операции

Писмо от Министерство на икономиката и информация относно инструкции на Централната банка на Египет във връзка с изменения на процедурите по валутните разплащания по международни търговски операции.

Pismo_MI_instrukcii_Centralna banka na Egipet_izmeneniya_protseduri_valutni razplashtaniya

ОТВОРЕНО ПИСМО
22.01.2016

ОТВОРЕНО ПИСМО

До:    г-н Бойко Борисов

Министър-председател на Република България

До:      г-н Владислав Горанов

Министър на финансите

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

 От:           Национална организация на митническите агенти (НОМА), ЕИК 130115696, рег. по   ф. д. № 7587/1999 г. на СГС, 5ти състав, със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. „Андрей Германов” № 11, представлявана от Емил Дандолов

 

Относно: Предстоящото приемане на новия закон за митниците

     Уважаеми г-н министър-председател,

     Уважаеми г-н министър на финансите,

     От 2013г. до момента НОМА е депозирала в Министерство на финансите и Агенция „Митници“ редица писма с искане за законодателни и нормативни промени по действащия Закон за митниците и правилника за неговото прилагане. Въпреки, че от 28.11.2014г. досега в него са направени три изменения и допълнения, нашите предложения не са взети под внимание с аргумента, че през 2016г. предстои приемането на новото съюзно митническо законодателство. Считаме, че предложените от нас до този момент текстове са били продуктивни и в унисон с европейската практика и законодателство. По наше мнение те биха улеснили и оптимизирали работата, както на икономическите оператори, така и на държавната администрация. 

     Поводът да се обърнем към Вас, е предстоящото приемане на новия Закон за Митниците. От една страна Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета гласи: „При по-нататъшното модернизиране на митническото законодателство следва да се вземат предвид становищата на икономическите оператори, за да се гарантира ефективно административно опростяване“, а от друга в обяснителния меморандум на делегирания акт, се казва:

„Търговските представители в контактната група по търговията изразиха становището си по предварителния проект за разпоредби, но също бяха консултирани в срещи на експерти по конкретни поводи или в съвместни срещи с експерти от държавите членки.

Предварителният проект на делегирания акт, свързан с Митническия кодекс на Съюза (заедно с акта за изпълнение), беше изпратен за първи път на държавите членки и КГТ на 13 януари 2014 г. Първият цикъл за преглед на проекта за разпоредби протече в периода януари — юли 2014 г. По време на този преглед Комисията получи и отговори на повече от 6000 мнения (5000 от държави членки и 1000 от КГТ). С оглед приключване на първия кръг на обсъжданията бяха проведени срещи с обща продължителност 52 дни (39 дни с държавите членки, 5 дни с КГТ и 8 дни в съвместни мероприятия). В резултат на 1-вия цикъл за преглед разпоредбите бяха преработени и новите версии бяха предоставени на заинтересованите страни.

Тези изменени разпоредби, произтичащи от 1-вия цикъл за преглед, бяха използвани за обсъждане по време на 2-рия цикъл за преглед с държавите членки и с КГТ в периода септември — декември 2014 г. Вторият кръг на обсъжданията обхвана срещи с обща продължителност 29 дни (20 дни с държавите членки, 4 дни с КГТ и 5 дни в съвместни мероприятия). Резултатите от 2ия цикъл за преглед бяха включени в предварителния проект за разпоредби, а 3тата консолидирана версия бе предоставена на заинтересованите страни през декември 2014 г. Нерешените въпроси и основните промени бяха обсъдени, обяснени и изяснени по време на срещи с държавите членки и КГТ през януари 2015 г.“.

     Считаме, че горните текстове са пример за добра европейска практика, при която бизнесът и администрацията си взаимодействат активно. От наша гледна точка, би следвало тази практика да бъде приложена при приемането на новия Закон за митниците от държавата, с оглед налагане на последователни административни политики. Крайно необходимо е дискусията за законодателните промени между държавната администрация и икономическите оператори да бъде на необходимото национално ниво. По наше мнение това е осъществимо единствено чрез национално признатите и компетентни браншови организации, към които НОМА принадлежи.

     Дневният ред на въпросите, по които следва да се вземат единодушно решения, са както електронните системи, посочени в работната програма, които следва да бъдат избрани с оглед на очакваното им въздействие по отношение на определените в Митническия кодекс на Съюза приоритети, така и въпроси, поставяни години наред за обсъждане, по които няма конкретни решения. 

     С цел да се гарантира равнопоставеност между пощенските оператори и другите оператори, трябва да бъде приета единна рамка за митническото оформяне на кореспондентски пратки и пощенски пратки. С оглед създаване на условия за улесняване на търговията, и същевременно предотвратяване на измамите и защита на правата на потребителите, следва да бъдат установени подходящи и приложими правила за деклариране на куриерските пратки пред митниците, като надлежно се вземе под внимание задължението на икономическите оператори да предоставят универсална пощенска услуга в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз.

     Желаем да се регламентира изпълнението на служебните задължения на митническите служители в обособени за това специализирани места – Отдалечени работни места (ОРМ) в терминалите на Одобрените икономически оператори (ОИО). Това е широко разпространена практика на митническата администрация във водещите държави членки на Европейския съюз. Чрез създаването и използването на ОРМ от митническата администрация, значително се повишава ефективността на митническия надзор и на митническата обработка на стоките, което води до пресичане на корупционните практики и повишаване на събираемостта в държавния бюджет. При тази практика, чрез оптимизиране на разходите, се постига увеличаване на единица приход в републиканския бюджет, тъй като ОИО заплащат на държавата такси, които покриват разходите за съответния брой митнически служители, изпълняващи служебните си задължения в ОРМ. Пренасочването на трафика на камиони към терминалите на ОИО води до облекчаване натоварването на инфраструктурата около митниците и митническите бюра и съкращава разходите на общинския и държавен бюджет за поддръжката им. Същевременно, с изброените по горе изключително важни за държавната администрация ползи, държавата ще подобри условията за бизнес на ОИО, чрез създаването и използването на ОРМ, което ще доведе до по-високи приходи в бюджета от данъци и такси. По-добрата услуга от страна на митническата администрация към ОИО в съчетание с географското предимство на Р. България ще помогне за увеличаване на транзитния поток от Европа към Близкия Изток и обратно, което автоматично означава и повече приходи в републиканския бюджет от пътни такси.

     Считаме, че трябва да настъпи промяна в наредбата на министъра на финансите по отношение на отнетите и изоставени в полза на държавата стоки, като всички търгове, организирани за тях, следва да бъдат публични, в условията на пълна прозрачност и с явно наддаване.

     В заключение, искам да Ви уверя, че настоящето писмо е израз единствено на желанието на НОМА, да сподели отговорността с държавната администрация, по отношение приемането на новия Закон за митниците.

 

С уважение:   ……………….

 

/Емил Дандолов, председател УС на НОМА/

 

 

КУРС „МИТНИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“
04.01.2016

КУРС „МИТНИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“

КУРС „МИТНИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО“

08-10.02.2016

 Методът на обучение е интерактивен:

лекции, дискусии, казуси и практически упражнения

  • допълнителна самоподготовка с електронна платформа MOODLEЦелева аудитория:

    Служители в спедиторски, логистични, транспортни и търговски фирми, занимаващи се с митническо представителство

    Целта на обучението е да се добият теоретични знания за:

    Същността и съдържанието на митническото представителство; Правно-нормативна уредба на митническия контрол; Митнически спогодби и конвенции; Технологията на представителството при вътрешно-общностната търговия; Търговските и транспортни документи при митническото представителство; Митнически облекчения и преференции; Информационните технологии в митническото представителство.

  • Пълна информация за курсовете на страницата на Учебен център – НСБС.

 

Постановление № 292 от 29.10.2015 г. за изменение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с постановление № 104 на Министерски съвет
03.12.2015

Постановление № 292 от 29.10.2015 г. за изменение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с постановление № 104 на Министерски съвет

 

ДО: Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ДО: Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ОТ: НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СПЕДИТОРИ (НСБС)

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ СПЕДИТОРИ (АБС)

НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ (НОМА)

БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ за МИТНИЧЕСКО и ВЪНШНОТЪРГОВСКО ОБСЛУЖВАНЕ (БСМВО)

ОТНОСНО: Постановление № 292 от 29.10.2015 г. за изменение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с постановление № 104 на Министерски съвет

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

С влезналото в сила на 03.11.2015 г. Постановление № 292 от 29.10.2015 г. са направени промени в чл. 34, ал. 1 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, където текстът “спедиторска дейност, дейност като митнически представител” и запетаята пред него се заличават.

С тази промяна в нормативната уредба спедиторите и митническите агенти нямат никакъв достъп до територията на ГКПП, съответно нямат физическа възможност да комуникират с митническата администрация и превозвачите за изясняване на подадени документи, представяне на допълнителни такива. Недопускането на присъствие при физически контрол и проверка на стоки, за които отговорно/гарантиращо лице е съответният спедитор/митнически агент, е пряко нарушение на правата му, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2913/92. Това е валидно за всички гранични пунктове.

Обръщаме Вашето внимание на последствията от Постановление № 292 по отношение на неговото противоречие на разписаните норми на Европейското митническото законодателство, валидно за ГКПП Калотина, както следва: В случаите на преминаващи транзитно през Република Сърбия товарни автомобили, превозващи стоки с европейски (придружителен T2L документ) произход на товарите, се изготвя манифест, с който те се представят пред митническите органи.

При спазване на разпоредбата на чл.43 от Регламент 2913/92, митническият манифест трябва да бъде подаден незабавно след тяхното представяне, което се осъществява на граничния пункт. Превозвачът реално въвежда стоките на територията на Р България и негово задължение е да ги представи пред митницата.

Подаването на митническия манифест той осъществява с помощта на митническия представител, тъй като физически не разполага с техническа възможност за подаване на електронно съобщение в системата на митницата.

Предварителното изпращане на манифест е в противоречие на разписаните норми, тъй като представянето /т.е. физическото присъствие на стоката/ предхожда манифестирането й.

Факти:

1. Законът за нормативните актове (ЗНА) императивно предвижда оценка на въздействието на нормативните актове (очакваните резултати и пр.) и обществено обсъждане на проекта заедно с мотивите, съответно доклада за оценката.

 Мотивите, съответно докладът, придружават законопроекта от началото на процеса на обсъждане до приемане на нормативния акт, защото мотивите отразяват изводите от анализа, а също подпомагат и правилното тълкуване и прилагане на нормите.

2. Чл. 28 ал.3 от ЗНА гласи, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията, не се обсъжда от компетентния орган.

3. Независимо от това нито една от браншовите организации, представляваща митническите агенти и спедиторските фирми не е получила проекта за изменение заедно с мотивите за оценка на въздействието. Ако тези разпоредби се прилагаха нямаше да възникне противоречието с разпоредбата на чл.43 от Регламент 2913/92.

4. Постановлението влиза сила в деня на обнародване, без гратисен период и време за адекватна реакция/пренастройка на дейността на множество малки и средни спедиторски и митнически фирми.

5. Процедурата не е съгласувана също с Гранична полиция и няма разработена методика как ще се работи при новите условия.

6. Не са осигурени алтернативни работни места за спедиторите, така че да осъществяват обичайната си дейност, нито има подходяща инфраструктура и терминали в близост.

7. На територията на ГКПП Капитан Андереево се възложи и се похарчиха държавни средства за изграждане на помещения за спедитори, които след влизане на настоящия нормативен акт няма от кого да се използват. Това е потвърждение за непоследователност в държавната политиката.

Нашата оценка на въздействието от Постановление 292 и последствията от него са следните:

1. Ще бъдат засегнати не само всички спедиторски фирми и митнически агенти, извършващи дейност в зоните ГКПП, но и всички превозвачи, използващи техните услуги.

2. Премахването на достъпа на спедиторските митническите фирми до ГКПП няма да разреши нито един от съществуващите проблеми на граничните пунктове, напротив, опашките по границите ще се увеличат, заедно с грешките при деклариране на стоките, както и времето за обработка на преминаващите товари.

3. Ненавременната обработката на нетрайни, замразени хранителни продукти и живи животни ще постави на сериозно изпитание всички вносители и производители, както и техните системи за доставяне.

4. В следствие на забавянията, вносителите може потърсят алтернативни източници на доставка на стоки и материали, което от своя страна ще лиши бюджета на страната от приходи от мито, ДДС и други такси.

5. Ще бъде отнет бизнес от български фирми, който ще се поеме от фирми, разположени преди пунктовете съответно в Турция и Сърбия.

 НСБС, НОМА, АБС и БСМВО изразяват несъгласие относно начина, по който се вземат решения в много кратки срокове, без прозрачни мотиви и диалог с браншовите организации.

Не знаем какво е наложило да се вземе подобно решение, затрудняващо редица български компании да упражняват дейността си в съответствие с Регламент 2913/92. Считаме за абсолютно необходимо при вземане на решение по темата представляваните от нас организации да бъдат част от общественото обсъждане и, тъй като такова не е извършено преди изменението на Наредбата, настойчиво молим решението да бъде преразгледано и променено съобразно изложените от нас по-горе аргументи и мотиви.

София, 27.11.2015 С уважение:

Ангел Сафев

Председател на УС на НСБС

Емил Дандолов

Председател на УС на НОМА

Миряна Калчева

Председател на УС на АБС

Красимира Лазарова

Председател на УС БСМВ

СТАНОВИЩЕ НА НОМА ОТНОСНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 292 ОТ 29.10.2015 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ГРАНИЧНИТЕ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ
24.11.2015

СТАНОВИЩЕ НА НОМА ОТНОСНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 292 ОТ 29.10.2015 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ГРАНИЧНИТЕ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ

ДО:    Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

            MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

            НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ДО:   Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ     

           МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

ОТ:                 НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ (НОМА),         с БУЛСТАТ 130115696, рег. по ф. д. № 7587/1999 г. на Софийски градски съд, 5-ти състав, със седалище в гр. София и адрес на управление: София 1336, ул. „Андрей Германов” № 11, представлявана от Емил Дандолов,  Председател УС на НОМА

 

ОТНОСНО: Постановление № 292 от 29.10.2015 г. за изменение на Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с постановление № 104 на Министерски съвет

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

 

Повод да се обърнем към Вас е влезналото в сила на 03.11.2015 г. Постановление № 292 от 29.10.2015 г.

НОМА изразява своята загриженост относно  промените, в чл. 34, ал. 1, където текстът “спедиторска дейност, дейност като митнически представител” и запетаята пред него се заличават.

Считаме, че промените ще засегнат не само всички спедиторски фирми и митнически агенти, извършващи дейност в зоните ГКПП, но и всички превозвачи, използващи техните услуги. Премахването на фирми и юридически лица няма да разреши нито един от съществуващите проблеми на граничните пунктове, напротив, опашките по границите ще се увеличат, заедно с грешките при деклариране на стоките, както и времето за обработка на преминаващите товари. Навременната обработката на нетрайни, замразени хранителни продукти и живи животни ще постави на сериозно изпитание всички вносители и производители, както и техните системи за доставяне. В следствие на забавянията, вносителите може потърсят алтернативни източници на доставка на стоки и материали, което от своя страна ще лиши бюджета на страната от приходи от мито, ДДС и други такси.

Предвид горното, НОМА изразява своето притеснение относно начина, по който се вземат често подобни решения – в много кратки срокове и без никаква аргументация и диалог с браншовите организации.

 

 

                                                                       С УВАЖЕНИЕ:

                                                                                                       /Емил Дандолов, Председател УС на НОМА/

ОТВОРЕНО ПИСМО
25.09.2015

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА -

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 43то

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ    

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

                       МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

ДО

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ: НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ (НОМА), с БУЛСТАТ 130115696, рег. по ф.д. № 7587/1999 г. на Софийски градски съд, 5ти състав, със седалище в гр. София и адрес на управление: ул. „Андрей Германов” № 11,

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове със сигнатура № 502-01-79 от 16.09.2015 г. с вносител Министерски съвет на Република България с Министър-председател Бойко Борисов

     УВАЖАЕМИ Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

     УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

     УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,

     УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

Повод да се обърнем към Вас е предстоящото гласуване на внесения от Министерски съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове със сигнатура № 502-01-79 от 16.09.2015 г. и в частност ал.5 на новосъздадения чл.47а, проектът на която е със следното съдържание:

“(5) Преди сключването на договор за влог на акцизни стоки в данъчен склад лицензираният складодържател е длъжен да изисква от лицето вложител удостоверение за липса на неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или за липса на изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.”

Поддържаната от НОМА и от членовете на НОМА позиция е, че алинея 5 на чл.47а не следва да бъде приемана, тъй като в тази си формулировка съдържа пропуски и неясноти, като очакванията на НОМА са, че същата вероятно ще има неблагоприятен ефект върху работата на складодържателите и вложителите в данъчните складове. В тази връзка правим следните уточнения:

На първо място, проектът на разпоредбата не носи всички съществени белези, характерни за всяка императивна норма, а именно – да има част, съдържаща предписание и част, предвиждаща санкция при отклонение от предписанието. В настоящия случай въпросната алинея пета представлява единствено изискване към складодържателите, но не сочи нито последиците, нито евентуални санкции при неизпълнение. По този начин законовият текст е лишен от смисъл, тъй като не може ефективно да защити реда, който би следвало да наложи.

При така зададената формулировка не може да бъде изведена и целта на въведеното спрямо складодържателите изискване. Така например, нормата не указва, че страните нямат право да сключат договор, ако вложителят не представи изисканите от складодържателя удостоверения – т.е. складодържателят може формално да изиска удостоверенията и да пристъпи към сключване на сделката,независимо дали вложителят ги е представил или не. Освен това разпоредбата по никакъв начин не сочи какво е отношението на обстоятелствата, констатирани в удостоверенията, спрямо договора за влог – дали наличието или липсата на публични задължения изобщо влияе върху правото на страните да сключат договора. Считаме, че налагането на забрана да бъдат сключвани договори за влог в данъчни складове, ако не са налице определени обстоятелства (липса на задължения на една от страните към трето спрямо сделката лице), би представлявало неправомерно вмешателство на държавата в отношенията между гражданскоправните субекти – търговци, което не е допустимо в условията на свободно функциониращия пазар.

В проекта за изменение на закона липсва информация и указания в какви срокове, при какви условия и през какви интервали следва да бъдат изисквани такива удостоверения. Нормата би създала съществени затруднения за складодържателите, които предоставят услуги на базата на рамкови договори, сключени с техните клиенти, които имат продължително изпълнение при изначално определени условия.

На следващо място, въвеждането на задължение в тежест на складодържателите да изискват от вложителите удостоверения за липса на неуредени публични задължения, събирани от митническите органи и НАП съществено би възпрепятствало работата същите и би усложнило процедурата по сключване и изпълнение на договори за складиране на акцизни стоки в данъчни складове. Дори самото набавяне на изисканите удостоверения е свързано с направата на допълнителни разходи, влагане на допълнително време и ресурси. Това неминуемо ще доведе до неблагоприятни имуществени последици за страните, ще оскъпи услугите и ще ограничи възможността за развитие на бизнеса.

В тази връзка уточняваме, че в контекста на интензивния оборот на акцизни стоки ежедневно възникват и се погасяват публични задължения на вложителите, постигат се договорки за разсрочено плащане, извършват се прихващания и т.н. Поради тази причина е трудно да бъде определено към конкретен момент дали съответното лице действително има ликвидни и изискуеми непогасени публични задължения. Друг е въпросът, че евентуалните публични задължения могат да бъдат спорни (оспорени по надлежния ред), обезпечени чрез предоставяне на гаранция в пари или друго имущество или да са в незначителни размери, при които хипотези не би било целесъобразно и оправдано да бъде възпрепятствано сключването на договор за влог на акцизни стоки.

Вменяването в тежест на складодържателите задължението да изискват удостоверения за липса на публични задължения, не е обосновано и от гледна точка на това, че дали определено лице – вложител на акцизни стоки, има публични задължения, са обстоятелства, което при всички положения са служебно известни и на митническите власти, и на НАП и при необходимост последните органи разполагат с възможност сами да извършват необходимите им проверки.

Във връзка с горепосоченото считаме, че предлаганото приемане на алинея 5 към новосъздадения чл.47а в Закона за акцизите и данъчните складове не следва да бъде приемана.

                           С УВАЖЕНИЕ:

 

гр. София                                Емил Дандолов – Председател УС на НОМА

 

24.9.2015 г.                        

 

Общо събрание на НОМА
12.06.2015

Общо събрание на НОМА

НОМА, уведомява своите редови членове, че на 15.07.2015г., в сградата на М&М Милицер и Мюнх БГ ООД – София, ул. Андрей Германов 11 от 14,30ч., ще се проведе Общо събрание на организацията.

СТАНОВИЩЕ на НОМА относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците със сигнатура № 502-01-31 от 24.04.2015 г.
04.06.2015

СТАНОВИЩЕ на НОМА относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците със сигнатура № 502-01-31 от 24.04.2015 г.

Повод настоящето становище е предстоящото окончателно гласуване на внесения от Министерски съвет на Република България с министър-председател г-н Бойко Борисов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците със сигнатура № 502-01-31 от 24.04.2015 г.

На първо място бихме желали да посочим, че НОМА изразява своето съгласие с част от предложените промени, а именно:

  • Възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл .234, 242, 242а, 251 и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи и Въвеждане на чл. 255 от НК в кръга на престъпления, за които разследващият митнически инспектор има материална компетентност да извършва действия по разследванесчитаме, че промените ще доведат до по-голяма бързина и ефективност при разкриване на престъпленията, както и ще спомогне за елиминирането на диференциацията и подобряване на взаимодействието между различните органи, натоварени с извършване на действия по разследване.
  • Прецизиране на разпоредбата за отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на митническо нарушение –подкрепяме предложеното изменение, тъй като при действието на досегашната уредба (чл. 234, ал. 4 от ЗМ) съществува реална възможност да настъпят неблагоприятни последици за бизнеса на трети лица, които по никакъв начин не са допринесли с действията си за настъпване на митническото нарушение.
  • Реализиране от Агенция „Митници” на стоките, които се задържат от митническите органи – изменението е позитивна стъпка в регламентирането на материята, тъй като досегашният режим предполага взаимодействие с НАП, което от своя страна забавя и усложнява значително процедурата, а това неминуемо рефлектира в загуби за бизнеса като цяло.Намираме положителни аргументи и тенденции в повечето от останалите предложения за изменения и допълнения, като считаме, че приемането на същите ще има благоприятен ефект върху работата на митническите органи, гражданите и търговците, чиято дейност е свързана с взаимоотношения с митниците.С настоящото писмо желаем да изразим становище и да споделим вижданията си най-вече по отношение на следното предложение за изменение в Закона за митниците:
  • Създаване на нова т. 36 в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците с въвеждането на понятието „тежко нарушение на митническото законодателство” е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 10 000 лева”. Предлагаме текста да бъде променен по следният начин:

2. Създава се т. 36:

„36. „Тежко нарушение на митническото законодателство” е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 000 лева.”

Поддържаната от НОМА и от членовете на НОМА позиция е, че предложението съдържа пропуски и неясноти, както и че има вероятност приемането му да има неблагоприятен ефект върху работата на митниците, на митническите представители и на всички трети лица, потребители на митнически услуги в България. От друга страна, резултатът, който се очаква да бъде постигнат с въвеждането на изменението, не кореспондира с мотиви и идеите, които стоят зад законопроекта.

На първо място, считаме че въвеждането на една категорична квалификация като “тежко нарушение” следва да бъде предшествано от извършване на задълбочен анализ от страна на законодателя и провеждане на дискусия в по-широк кръг, в която дискусия са поканени да участват всички заинтересовани лица, в това число браншовите организации. На този етап бихме искали да изразим опасенията на членовете на НОМА от негативните последици, които биха настъпили при приемането на изменението, както за браншовете, които представляваме, така и за самия бизнес като цяло, а оттам и за държавата.

Съгласно мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗМ, налагането на подобна легална дефиниция има за цел да въведе яснота и определеност за митническите органи и за икономическите оператори при прилагането на разпоредбите, свързани с установяване на тежки нарушения. Според вносителя, критерият за определяне на едно деяние като тежко нарушение се явява размерът на налаганата санкция, а не самата степен на обществена опасност (т. нар. укоримост) на конкретното неправомерно деяние. Едно такова разбиране противоречи на всички залегнали в българското законодателство принципи за налагане на наказания, за квалифициране на престъпленията/нарушенията, както и за определяне на отговорността и размера на санкцията, било то в НК, АПК, ЗАНН и т. н. Считаме, че размерът на санкцията не може да е определящ фактор за това как ще бъде квалифицирано извършеното нарушение. Принципът следва да бъде именно обратният – нарушенията, които имат висока степен на обществена опасност, се категоризират като тежки и едва поради тази причина за тях се налагат по-тежки санкция. В противен случай едно сравнително маловажно нарушение, допуснато при деклариране на стоки на значителна стойност, ще бъде приравнено като тежест  на много по-съществено нарушение, което е извършено при деклариране на стойност на по-ниска стойност.

Според нас, изменението не е обосновано и обсъдено във всички възможни негови аспекти, с оглед на което не е ясно какви биха били последствията от неговото приемане. При въвеждането на подобна легална дефиниция за „тежко нарушение” ще се създадат предпоставки за субективно тълкуване във всеки конкретен случай и респективно – за противоречиво прилагане.

Тъй като институтът не е достатъчно добре познат в митническото законодателство, въвеждането на същия в една вече функционираща система неминуемо ще доведе до неясноти и празнини в уредбата – например  дали предвидената глоба и имуществена санкция се отнася само за едно нарушение или за няколко, които кумулативно събрани надхвърлят размера от 10 000 лв. Също така, в случай че се отнася за няколко нарушения, не става ясно в какъв период трябва да са извършени те – за една година или в интервал с друга продължителност.

Задаването на универсален фиксиран размер на посочената санкция (която пък служи за критерий при дефиниране тежестта на нарушението) е друго решение, което не приемаме. За едно физическо лице глоба/имуществена санкция в размер на 10 000 лв. действително би се възприела като голяма и тежка, докато за юридически лица същата вероятно няма да има аналогичен ефект.

Във връзка с посоченото считаме, че без предварителна задълбочена концепция и ясна оценка на въздействието, такъв тип въведение на ново понятие, което до този момент не е съществувало в уреждащия конкретната материя – Закон за митниците, би създало трудности и неблагоприятни последици за неограничен кръг лица.

 

27.05.2015

DSC_1133 

На 26.05.2015г., В Гранд Хотел София се проведе семинар на тема „Опростени процедури – теория и практика“, с участието на експерти на Агенция „Митници“ и Митница „Столична“. В програмата на семинара бяха включени следните лекции:

1. „Митнически статус и транзит в контекста на МКС“- лектор: г-жа Латинка Янкова;

2. „Поставяне на стоки под митнически режим-стандартна митническа декларация, опростена митническа декларация и други опростявания, в контекста на МКС“– лектор: г-жа Еленка Петрова.

3. „Опростени процедури, теория и практика“ в контекста на действащото законодателство – лектори: г-жа Василка Точкова, г-жа Еленка Петрова и г-жа Славия Митова;

НОМА изкава своята благодарност както към лекторите, така и към всички участници в семинара.

СЕМИНАР НА ТЕМА: “Опростени процедури, теория и практика”
25.05.2015

СЕМИНАР НА ТЕМА: “Опростени процедури, теория и практика”

На 26.05.2015 в Гранд Хотел София, ще се проведе семинар на НОМА, с подкрепата на Агенция „Митници“, на тема „Опростени процедури, теория и практика“. Програмата на семинара включва:

1. „Митнически статус и транзит в контекста на МКС;

2. „Поставяне на стоки под митнически режим-стандартна митническа декларация, опростена митническа декларация и други опростявания, в контекста на МКС;

3. „Опростени процедури, теория и практика“ в контекста на действащото законодателство.

проект на закон за въвеждане на 26% предварителен данък в Р. Гърция
28.04.2015

проект на закон за въвеждане на 26% предварителен данък в Р. Гърция

НОМА публикува проекта на решение на Р. Гърция, преведен на български език, относно указанията за прилагане на чл.21 от закон 4321/21.03.2015, с който беше въведено предварително плащане на данък при източника в размер 26% върху разходи в полза на физически и юридически лица с данъчна регистрация в страни  с преференциален данъчен режим, вкл. България:

ПРОЕКТ НА МИНИСТЕРСКО РЕШЕНИЕ

Като взехме предвид:

 

  1.  

    РЕШАВАМЕ СЛЕДНОТО

Член 1 – Процедура по предварително одобряване на сделките, отнасящи се до чл. 21 на закон 4321/2015

Допуска се сделка, отнасяща се до чл. 21 на закон 4321/2015 да бъде предварително одобрена, преди извършването на данъчен контрол, чрез електронна декларативна процедура за нотификация на сделката. Предварителното одобрение на сделката освобождава данъчно задълженото лице от задължението за предварително внасяне на данъка, предвиден в конкретния член, което е предпоставка за признаване на разхода.  Предварителното одобрение на сделката и изключението от задължението за предварително внасяне на данъка се предоставя в случай, че данъчно задълженото лице декларира въпросната сделка в Данъчната служба в рамките на десет (10) дни от нейното приключване като тя трябва да отговаря на следните условия:

А) Предварителното одобрение на сделката се разрешава автоматично с внасянето на декларацията, в случай че данъчно задълженото лице декларира, че сделката отговаря на едно от следните условия:

- отнася се за сделка, за която съществуват транспортни документи от страната на издаване на фактурата, удостоверяващи извършването на превоза и получаването на стоките или в случай, че се отнася за услуги, предоставянето на услугата се инициира от страната издаваща фактурата и има съставен протокол че услугата е предоставена изцяло, както и приемо-предавателен протокол;

- отнася се до сделка за внос в Гърция на електрическа енергия, вода и природен газ;

- отнася се до сделка с фирма, която е регистрирана на борсата в чужбина към периода на осъществяването на сделката;

- отнася се до сделка, сумата по която, събрана със сумите от други сделки, попадащи в изискванията на чл. 21 от закон 4321/2015, не надвишава 10 000 евро за съответната данъчна година;

- отнася се до повтаряща се сходна сделка с един и същ доставчик и предмет на сделката, за който не е настъпила съществена промяна на цената, конкретно над 5% и е имало предварително одобрение за първоначалната сходна сделка през предходните 12 месеца съгласно процедурата, предвидена в настоящето решение;

- отнася се до сделка, предмет на която са изделия или стоки, чиято цена се определя на организирана стокова борса, доколкото сделката е сключена на база цената при затварянето й на конкретната дата, факт за който съществуват всички необходими доказателства;

- отнася се до наемане на самолети, регистрирани в несътрудничещи държави или държави с преференциален данъчен режим и са наети от местни (за Гърция) авиокомпании или от офисите на чуждестранни компании, базирани в Гърция;

- отнася се до договори за чартиране на кораби по отношение на навлото.

 

Б) Предварително одобрение се дава за всяка друга сделка, попадаща в постановеното в чл. 21 от закон 4321/2015, в случай че данъчно задълженото лице декларира, че разполага с доказателства, съвкупността от които удостоверява следното:

1. Писмен договор за извършване на работа по конкретен проект или търговски договор, определящ условията по сделката (предмет, срок, стойност, начин на плащане и задължения на страните), който е внесен или ще бъде внесен в предвидения срок в компетентното данъчно поделение, където се отчита данъчно задълженото лице.

2. Годишен счетоводен баланс за последните три (3) години на чуждестранната фирма, при условие, че фирмата има дейност повече от три години или в противен случай балансите за последната една или две години, в случай, че фирмата е започнала  дейност през последните три години.

3. Деклариране на клиенти – доставчици или списък на клиенти на чуждестранната фирма, удостоверяващ, че местната фирма не е единствен клиент или в противен случай състояние на активите, или разходи за наем на чуждестранната фирма, която е източник на активите, освен недвижим/и имот/и, с начална цена над 10 000 евро и разходи за наем над 5000 евро за последната година, освен, ако седалището на чуждестранната компания е в собствен имот, за който разполага с договор, или ценоразпис на чуждестранната компания заверен от държавата на регистрацията й, или заверен от държавата на регистрацията й актуален списък на постоянно наетия персонал, надвишаващ пет (5) човека за периода на данъчната година, през която е сключена сделката.

4. Изплащане на фактурите по банков път или наличие на банкова гаранция, отнасяща се до конкретната сделка;

5. Наличие на митнически документи или документи за превоз, потвърждаващи осъществяването на превоза и получаването на стоките или протокол за цялостно изпълнение на съответната услуга, потвърждаващ реалното й изпълнение;

6. Удостоверение за местожителство за данъчни цели на доставчика, когато същият се облага в чуждата страна с данък върху доходите му, или сертификат, удостоверяващ наличието адресна регистрация на компанията в чужбина, или документи за започване на дейност на чуждестранната фирма, която (дейност) касае конкретната сделка.

В декларацията данъчно задълженото лице обявява данните по сделката, и по-конкретно: името на чуждестранната компания, данъчния й номер в страната, където упражнява дейност, страната в която се намира седалището на чуждестранната фирма, датата на издаване на фактурата или на проформа фактурата, стойността на сделката, предмета на сделката и декларира, че доставчикът не е свързано лице с купувача, кои от горепосочените условия са валидни за (А и В), както и че притежава всички необходими данни (документация), които удостоверяват изпълнението на тези условия.

Когато за конкретната сделка, от декларацията на данъчно задълженото лице е видно, че са изпълнени условията за предварително одобрение на сделката, тогава конкретната сделка се освобождава от авансово плащане на данъка и на данъкоплатеца може да му бъде признат разхода. Предварителното одобрение на сделката не изключва осъществяване на данъчна проверка, от които е възможно да произтекат нови обстоятелства.

Данъчно задълженото лице се задължава да съхранява в досие за всяка сделка цялата свързана със сделката документация, удостоверяваща, че са налице предпоставките за предварителното одобряване на сделката, до изтичане на срока на отписване на конкретната данъчна година, съгласно разпоредбите на закон № 4174/2013, както и да ги предоставя при поискване от данъчната администрация. За еднотипни сделки от същата компания са валидни първоначално представените данни и документи за срок от една година от първата декларация. След изтичането на този период следва да бъдат подновявани и съхранявани съответните данни и документи за следващи сделки.

Горепосочената декларация може да бъде подавана преди извършването или приключването на сделката, при условие че данъчно задълженото лице е убедено, че разполага с необходимите документи и данни, изисквани в декларацията.

Член 2 – Действия на данъчната администрация

Ако при обработката на декларацията стане ясно, че не са налице горецитираните предпоставки за предварително одобрение на сделката, данъчната администрация издава заповед за проверка, въз основа на която проверява във всички случаи дали конкретните разходи се отнасят до действителни и обичайни сделки, в резултат на които не е налице прехвърляне на печалби, доходи, или капитал с цел избягване на плащането или укриване на данъци.

Данъчната проверка взима предвид данни, от които се доказва, че сделката действително се е състояла и че е донесла действителна финансова полза за проверяваното дружество, което е осъществило съответните разходи.

В случай на декларация за обявяване на сделката, от която е видно одобрението на сделката, задълженото лице се освобождава от задължението да заплати авнасов данък и се издава заповед за проверка, ако стойността на сделката прибавена към други сделки, извършени през данъчната година, която касае, надвишава сумата от 10 000 евро.

Освен това въз основа на декларацията за обявяването на сделката, от която е издадено предварително одобрение, може да се осъществи частична проверка на задълженото лице. Тази проверка може да стане преди извършването на сделката или приключването на сделката. Изисква се задълженото лице да представи пълна папка с необходимите доказателствени документи в срок от 15 (петнадесет) дни от издаването на заповедта за проверка, както и всички други данни, които Данъчната администрация счете, че са необходими за данъчната проверка. По време на данъчната проверка Данъчната администрация може да поиска данни, които счете, че може да допринесат за признаването или не на сделката, на базата на действителни данни и не се ограничава в условията, които важат за предварителното одобрение на сделката.

Ако след приключването на проверката се установи, че не се покриват условията, които са били включени в декларацията за обявяване на сделката на задълженото лице или ако се установи, на базата на действителни факти, че сделката в крайна сметка не е обичайна или действителна и в резултат на нея е осъществено прехвърляне на печалби или доходи или капитал с цел избягване на внасяне на данъци или укриване на данъци, тогава се търси/ изисква със задна дата авансовият данък в приложение на разпоредбите на Закон номер 4174/2013 и конкретната сделка не се признава данъчно. Също така се прилага предвиденото от общите данъчни разпоредби в сила.

Член 3 – Време и процедура за плащане и връщане на предплатения данък

Данъкът подлежащ на предварително плащане се внася до края на следващия месец след приключване на сделката, ако не е подадена съответната декларация за сделката. Ако подадената декларация, с която се уведомява за сделката, по време на проверката бъде счетена за неточна, предплатимият данък се счита за изискуем в края на следващия месец след приключване на сделката.

Предплатимият данък подлежи на връщане в срок от един месец след приключване на проверката, ако се установи по време на проверката, че сделката е действителна и обичайна. Предплатимият данък подлежи на връщане в срок от три месеца от подаването на декларацията на данъчно задълженото лице, ако проверката не е приключила. С цел да се приспадне предплатимият данък от окончателната годишна данъчна декларация на данъчно задълженото лице, то трябва да нанесе съответните корекции по декларацията. Освен това, ако бъде приключен контролът и се окаже, че проверяваната сделка не е обичайна и действителна, тогава се издава  заповед за редовна данъчна проверка на конкретната фирма.

Член 4 – Изключения от прилагането на член 21 от закон № 4321 / 2015.

Следните сделки са изключени от обхвата на прилагане на член 21 от закон  № 4321/2013:

• Сделки между местни компании.

• Сделки със свързани дружества по смисъла на член 2, ал. (ζ) от закон 4172 / 2013 г., които са спазили разпоредбите на член 50 от закон 4172 / 2013 г. и членове 21 и 22 от закон 4174 / 2013

Член 21 (γ) се прилага само в случай, в който местното дружество не е изпълнило задълженията си, произтичащи от разпоредбите на член 50 от закон 4172/2013 и членове 21 и 22 от закон 4174 / 2013, т.е. или осъществява сделка при условия, различни от тези, които биха били валидни между независими фирми, или не е доказало съответната сделка в рамките на досието за доказване на вътрешнофирмени сделки, в съответствие със съдържанието и сроковете, посочени в член 21 от закон 4174 /2013 г. и съответните тълкувателни циркулярни писма на Министерството на финансите.

Разходите, които се плащат на свързани лица, преди крайния срок за съставяне на досието за доказване на вътрешнофирмени сделки за съответната финансова година, ще бъдат съпровождани от съответното досие за доказване на непосредствено предходната финансова година. Специално в случаите, когато разходите, които се плащат на свързани лица преди крайния срок за съставяне на досието за доказване за съответната данъчна година и се отнасят до сделки, които не са доказани в рамките на непосредствено предходната финансова година (напр. нови сделки), задължението да се представи копие от досието за доказване за целите на спазването на член 21, пар. (γ) от закон 4321 / 2015 се отлага до приключване на срока за съставяне на въпросното досие, съгласно определеното в член 21 пар. 3 от закон 4174/2013.

Задълженията, произтичащи от член 21 от закон 4321 / 2015 се прилагат и към тези свързани дружества, които не са задължени да внасят досие за доказване.

Определението за “де факто” свързано предприятие в третия случай на член 21 от закон 4321/2015 г., съвпада с определението за “свързано лице”, както е посочено в член 2 (ζ) от закон 4172 / 2013.

• Сделки, които се отнасят до вътрешнофирмени плащания на лихви и права, при условие, че изпълняват условията на член 63, параграф 2 от закон 4172 / 2013.

Член 5 – Влизане в сила

Настоящото решение подлежи на обнародване в Държавен вестник и се прилага за сделки, за които издадените фактури са с дата след 1.09.2015г.

Вливане на Агенция “Митници” в НАП
17.04.2015

Вливане на Агенция “Митници” в НАП

Във връзка със заявената позиция от премиерът на Р. България  г-н Бойко Борисов за вливане на Агенция “Митници” в НАП,  НОМА депозира още еднописмо в Министерски съвет и Министерство на Финансите.

28.01.2015

Clecat Circular 2015/11 CITI – New fiscal requirements in Romania:

Dear Madam/Sir,

 We have been informed by the British International Freight Association, that National Agency for Fiscal Administration – Anti Fiscal Fraud General Department of Romania, is asking, as from January 19th, 2015, on a daily basis and at least 2 hours prior to receiving the shipments, the list of all parcels with a weight higher than 10 kilograms sent from EU Member States to Romania (see attached document). The report to be submitted the Romanian authorities shall contain, to the extent it is all possible, the following:

 ∙             Identification data of the external shippers (translator note: external suppliers) and of the Romanian customers (both companies, as well as physical persons);

∙             Place of loading/unloading ;

∙             Description of transported goods;

∙             Weight, declared value, insurance value;

∙             AWB/road transport document  no., as applicable

∙             Payment method (on delivery, or as applicable).

 We will bring this issue to the attention of the European Commission to see if this new requirement is in line with the EU rules.

 

Минимално почасово заплащане в Германия
18.12.2014

Минимално почасово заплащане в Германия

НОМА публикува писмо (C03_minwagesGermany_DGMOVE) на КЛЕКАТ до ЕК DG MOVE, относно въвеждането на минималното почасово заплащане в Германия.

Становище на НОМА относно потенциално сливане на Агенция „Митници“ в НАП
26.11.2014

Становище на НОМА относно потенциално сливане на Агенция „Митници“ в НАП

 

На 25.11.2014г. в деловодството на Министерски Съвет и Министерство на Финансите, беше депозирано писмо – становище на НОМА и НСБС, относно потенциалното сливане на Агенция „Митници“ в НАП.

НОМА публикува пълният текст на писмото:

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

MИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 ОТНОСНО:Намерение за обединяване през 2015 г. на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“

 

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаеми г-н Министър на финансите,

Националната организация на митническите агенти (НОМА) е създадена през месец май 1999 г. като независима, доброволна, неполитическа организация с нестопанска цел. Едни от основните цели на сдружението са да разяснява и пропагандира основните принципи, техническото и правно регулиране на дейността на митническите агенти в България и да предоставя на компетентните държавни органи предложения за промени и усъвършенстване на нормативната уредба, уреждаща митническия режим, с оглед защита на интересите на митническите агенти и потребителите на митнически услуги в България.

Националното сдружение на българските спедитори (НСБС), Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика е национално представителна браншова организация, създадена през 1992 г., която представлява интересите на транспортно-спедиторския и логистичен бранш в страната. За периода от своето създаване сдружението израсна като социално отговорна професионална организация, чиято основна цел е устойчивото развитие на спедиторския бранш, за което от особена важност е наличието на ясна митническа политика и компетентна митническата администрация.

Повод да се обърнем към Вас е разпространяваната в медийното пространство в последно време информация за предстоящо обединяване на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници”.

На първо място бихме желали да си изясним дали действително се предвижда реализирането на подобна инициатива, с какви аргументи и в какви срокове. Считаме за недопустимо толкова сериозни промени да се предприемат прибързано и без въпросът да бъде поставен на широка обществена дискусия, в която да участват и заинтересованите браншови организации, каквито са НОМА и НСБС. На този етап бихме искали да изразим сериозното безпокойство на членовете на нашите организации от негативните последици, които биха настъпили при реализирането на подобен проект, както за браншовете, които представляваме, така и за самите администрации, а от там и за държавата.

На база на информация, предоставена ни от наши партньори от други държави-членки на ЕС, в които подобни идеи са обсъждани или развивани в една или друга посока, ще си позволим да споделим някои от основните рискове и проблеми, които биха възникнали.

-Дестабилизиране на администрацията, което ще се отрази силно негативно най-вече върху изпълнението на чисто митническите функции и задачи при митническата обработка на стоките, както на границата, така и във вътрешните митнически учреждения.

-Несъгласуваност на нормативни и административни правила, което ще доведе не само до забавяне или блокиране на търговските потоци, но и до правна несигурност и проблеми в правоприлагането.

-Нарушаване на общия бизнес климат в страната, тъй като освен функцията по събиране на приходи, митниците изпълняват и други функции, например икономическа, реализирана чрез прилагане на митническите икономически режими.

-Увеличаване на контрабандата и нарастване на сивия и черния сектор в икономиката на страната. Например, в близка на нас държава  – Румъния, този експеримент се оказва абсолютно неуспешен и финансово пагубен, поради което там се подготвят обратни процеси. Според изнесена статистика, укриването на данъци в Румъния след промените възлиза на 22 млрд. евро, което е 16.2% от БВП на страната или почти двойно повече спрямо 2000 г. – 9.1% , когато двете приходни агенции са разделени.

-Редуциране на приходите от мита, акцизи и ДДС при вноса на стоки от трети страни, поради намаляване на обемите на легалната търговия, на която се ограничава възможността за конкурентноспособност на пазара.

-Нарастване на риска за легалния бизнес в страната, породено от структурни и кадрови аномалии, които обикновено съпътстват един такъв процес.

-Блокиране на ключови митнически информационни системи, без които нашата дейност е практически невъзможна.

-Ограничаване ефективността при изпълняване на редица нефискални, но присъщи за митническата дейност функции и задачи, като контрол по забрани и ограничения, защита правата върху интелектуалната собственост, опазване живота и здравето на хората, борба с нелегалния наркотрафик, борба с нелегалния трафик на оръжия, боеприпаси и стоки с възможна двойна употреба, и много други.

-Не на последно място по важност, евентуални пречки и затруднения при прилагането на територията на страната на новия митнически кодекс, който ще влезе в сила за всички държави-членки на ЕС през 2016 г.

Във връзка с посоченото считаме, че без предварителна задълбочена концепция и ясна оценка на въздействието такъв тип реформа би претърпяла скъпо струващ провал, който България едва ли би могла да си позволи.

Българският бизнес е готов да подкрепи всякаква реформа в областта на администрацията и в частност на митниците стига тя да е разумна. Нашите организации разполагат с експерти в областта на митническата политика и сме готови да участваме в бъдещ диалог за подобряване на функционирането на администрацията. В момента взаимодействието „бизнес – митници” има необходимост от подобряване, но считаме, че вместо да бъде загубено ценно време и ресурси за обединяване на двете приходни агенции, далеч по-продуктивно и безрисково е да се фокусират усилията в дейности като осъвременяване и подобряване  на законодателната и административна уредба, разрастване на  информационната и комуникационна обезпеченост, повишаване на квалификацията, облекчаването на множество процедури и други подобни.

Предвид изложеното, най-настоятелно молим за организирането във възможно най-кратък срок на среща, на която да обсъдим и развием повдигнатите от нас въпроси и проблеми.

 

 

 

гр. София,                                                                            Емил Дандолов

 

19.11.2014 г.                                                             (Председател УС на НОМА)

 

                                                                                              Борил Иванов

 

                                                                                   (Председател УС на НСБС)

 

 Писмо относно потенциалното сливане на Агенция „Митници“ в НАП 

 

12345...