web analytics

11.02.2020

Покана за свикване на Общо събрание на НОМА


ПОКАНА

ЗА СВИКВАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ” (НОМА)

Уважаеми колеги,

На основание чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Устава на НОМА и Решение на Управителния съвет на организацията и по инициатива на последния, Ви каня да присъствате на заседание на Общото събрание на членовете на НОМА, което ще се проведе на 08.04.2020 г. от 17:00 часа на адрес: София 1336, ул. Андрей Германов №11, при следния дневен ред:
  1. Приемане на отчета Управителния съвет за дейността на НОМА за 2019 г.
  2. Приемане на бюджет на НОМА за 2020 г.
  3. Освобождаване от отговорност на Председателя и членовете на Управителния съвет за дейността им през 2019 г.
  4. Разни.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Устава на сдружението, членовете се представляват от законните им представители или упълномощени с писмено пълномощно лица. Моля да използвате приложения към поканата Образец на пълномощно.

Пълномощно НОМА ОС

Съобразно нормата на чл. 28, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, едно лице може да представлява не повече от трима членове на Общото събрание въз основа на писмено пълномощно.

С уважение, доц. д-р Момчил Антов председател на УС НОМА

12345...
Покана за свикване на Общо събрание на НОМА
11.02.2020

Покана за свикване на Общо събрание на НОМА

ПОКАНА

ЗА СВИКВАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ”
(НОМА)

Уважаеми колеги,

На основание чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Устава на НОМА и Решение на Управителния съвет на организацията и по инициатива на последния, Ви каня да присъствате на заседание на Общото събрание на членовете на НОМА, което ще се проведе на 08.04.2020 г. от 17:00 часа на адрес: София 1336, ул. Андрей Германов №11, при следния дневен ред:

  1. Приемане на отчета Управителния съвет за дейността на НОМА за 2019 г.
  2. Приемане на бюджет на НОМА за 2020 г.
  3. Освобождаване от отговорност на Председателя и членовете на Управителния съвет за дейността им през 2019 г.
  4. Разни.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Устава на сдружението, членовете се представляват от законните им представители или упълномощени с писмено пълномощно лица. Моля да използвате приложения към поканата Образец на пълномощно.

Пълномощно НОМА ОС

Съобразно нормата на чл. 28, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, едно лице може да представлява не повече от трима членове на Общото събрание въз основа на писмено пълномощно.

С уважение,
доц. д-р Момчил Антов
председател на УС
НОМА

Кратък коментар на промените в ЗМ, обнародвани в бр. 102 на ДВ от 31.12.2019 г.
09.02.2020

Кратък коментар на промените в ЗМ, обнародвани в бр. 102 на ДВ от 31.12.2019 г.

В началото на годината влязоха в сила няколко на пръв поглед кратки, но много съществени изменения в Закона за митниците, които са в противоречие с европейската правна уредба на митническата материя и в частност с правилата за обезпечаване на митническото задължение, както и с правилата за оспорване и определяне митническата стойност на внасяните стоки.
Касае се за чл. 66в, чл. 195а и т. 40 от ДР, §1 на ЗМ, с които текстове най – общо се въвежда задължително учредяване на обезпечение в случаи и за стоки, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници“. Задължителното обезпечение е въведено за определени стоки, които са счетени за рискови по отношение „финансовите интереси на Европейския съюз“ и които се внасят на по – ниски цени от т.нар. „справедливи цени“ за същите стоки. Определението за последните е дадено в т. 40 от ДР § 1 на ЗМ, като от същото е ясно единствено, че се ползват данни от Евростат, събирани във връзка с международната търговия на стоки, без да става ясно по какви критерии въпросните данни са счетени за „справедливи“, нито дали и по какъв начин същите могат да бъдат публично достъпни. Понастоящем, издадената по горните правила Заповед на министъра на финансите № 30/14.01.2020 г. касае петнадесетина групи стоки, в това число и куфари, чанти, някои видове платове, облекла от същите, обувки, играчки и др., които между впрочем не са никак малко, като се отчита колко видове стоки влизат във всяко едно от посочените понятия. Разбира се, тази номенклатура не е окончателна и е логично да се предположи, че ще бъде разширявана във времето, като при липсата на конкретни ограничителни критерии, нейният бъдещ обхват не може да бъде прогнозиран.
Първоначалното мнение би могло да бъде, че промените не изглеждат толкова радикални, отчитайки принципните възможности, които митническото законодателство на Съюза предоставя на митническите органи да се съмняват в достоверността и да проверяват декларираната митническа стойност на стоките (чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447), както и да изискват обезпечение на евентуално дължимите митни сборове и другите държавни вземания, когато заплащането на същите не е сигурно (чл. 91 от Регламент 952/2013).
В случая, обаче, се касае за нещо съвсем различно. С посочените по – горе разпоредби се въвежда абсолютно нов случай на задължително учредяване на обезпечение, без еквивалент на европейско ниво, въведен с национална норма и приложим само на територията на една от държавите членки, което противоречи изцяло на начина на законодателно уреждане на митническата материя.
По – специално, регламентацията на митническия контрол, формалности и процедури е изцяло от компетентността на Европейския съюз (чл. 3, пар. 1, б. „а“ от ДФЕС), като с цел гарантиране интересите на икономическите оператори и митническите органи в рамките на Съюза митническото законодателство е обединено в кодекс, допълван с актове на Комисията (т. 9, т. 3 и т. 5 от преамбюла на МКС). Понастоящем, основните митнически правила и процедури са уредени с Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза, допълнен с Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 и Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2015/2447, като същите имат пряко и непосредствено действие на територията на всяка една държава членка. Респективно, всеки друг начин на уреждане на митническата материя, в това число и със законодателен акт, какъвто е и актът, с който са извършени измененията на Закона за митниците от края на 2019 г., противоречи на правото на ЕС.
В тази връзка, следва да се отбележи, че МКС разглежда обезпечението в два случая, а именно – в случаите на задължително обезпечаване по силата на изрична разпоредба, създадена от европейските законодателни органи (чл. 90 от МКС) и в случаи, когато обезпечаването е изискано по преценка на митническите органи (чл. 91 от МКС), последното наречено условно незадължително обезпечаване.
В първата група се включват добре познатите случаи на обезпечение на държавните вземания при режим транзит, както и при ползването на другите специални режими, като митническо складиране, активно и пасивно усъвършенстване, временен внос и специфична употреба. Задължително обезпечение има и в специфични случаи, като напр. при вноса на пресни плодове и зеленчуци, когато не се ползват входни стандартни цени за тези стоки.
Най – същественото при задължителното обезпечаване е, че регламентацията му се извършва на европейско ниво и с инструментите на европейския законодател, така че правилата да са абсолютно еднакви за всички държави членки, което е един от критериите за широко прокламирания митническия съюз между тези държави. В горните примери задължителното обезпечение е регламентирано в чл. 211, пар. 3, б. „в“ и чл. 212 от МКС, като с последната разпоредба се делегират правомощия на Комисията, която с Делегиран регламент 2015/2446 определя изключенията от условието за предоставяне на задължителното обезпечение. Що се касае до вноса на плодове и зеленчуци, то правилата за учредяването и възстановяването на задължителното обезпечение са ясно разписани в чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията. Т.е., няма никакво съмнение, че единствено и само европейският законодател може и определя случаите на задължително обезпечаване на митните сборове, които са и традиционното собствено вземане на Съюза.
На фона на това безкрайно ясно принципно положение, новосъздадената хипотеза на задължителното обезпечаване на митните сборове по чл. 195а от ЗМ несъмнено е една законодателна грешка, ако не и явно незачитане правилата на Съюза.
На пръв поглед това задължително обезпечение цели да подпомогне митническата администрация да осъществява контролните си правомощия. Всъщност, обаче, това е една директна намеса в правото на преценка и отричане на възможността компетентният митнически служител сам да реши съобразно конкретната ситуация дали да оспори декларираните стойности или не, респективно дали да изиска или не представянето на обезпечение.
Т.е., по този начин се засяга съществено и вторият вид обезпечаване на държавните вземания, т.нар. незадължително обезпечаване, доколкото митническите органи ще са длъжни, а няма да могат да изискват обезпечение по собствена преценка, включително и за това дали има потенциален риск задължението да не бъде платено или не. Защото, какъв е смисълът от задължително обезпечаване в случаите на внос от един одобрен икономически оператор, например или от оператор, който от години внася един и същи вид стоки, цените на които многократно са били проверявани преди това, като в допълнение лицето е в изключително добро финансово състояние и не съществува риск държавните вземания да не бъдат заплатени? В резултат на законодателната промяна, българският митнически служител няма да може да извършва тази преценка, колкото и компетентен да е той, независимо, че по силата на чл. 91 от МКС с такава преценка ще разполагат всички компетентни митническите органи на всяка друга държава членка.
Т.е., новосъздадените разпоредби освен, че са в противоречие с европейските правила, несъмнено засягат функциите и ограничават правомощията и на местната администрация.
Най – същественото, обаче, е това, че предвиденото задължително обезпечение при всички положения създава неизмерими трудности и уловки за икономическите оператори, осъществяващи дейността си на територията на страната, за разлика от всички други лица, опериращи в други точки на Съюза. В частност, освен че обезпечаването е задължително, то в много голям брой случаи се касае за изключително високи суми на обезпеченията, тъй като групите засегнати стоки обхващат множество артикули с най – разнообразни цени, а обезпечението, естествено, се изчислява на база най – високите, макар и наречени „справедливи“. В допълнение към това се включва и абсолютната непрогнозируемост на времето, за което ще бъде задържано представеното обезпечение, неясните процедури и срокове, в които ще бъде осъществена проверката и т.н., и т.н.
Във връзка с горното, съвсем естествено възниква въпроса какви са възможните начини на поведение и правни способи за реакция при така създадената ситуация – по силата на една законова разпоредба митническите органи изискват обезпечение, което се предоставя от икономическия оператор без срок и гаранции за връщането му и това се повтаря за всеки отделен внос?
На първо място, несъмнено всеки пряко засегнат би могъл да обжалва актовете на администрацията, включително и по общия ред, регламентиран в АПК, както по административен ред (пред директора на Агенция „Митници“), така и по съдебен ред. При едно евентуално обжалване на акта, с който е изискано обезпечението, основното обвинение би следвало да е в насока, че се използва ред и законови правила, които са в противоречие с европейската правна уредба по тези случаи. Проблемът тук, обаче, е че е много вероятно, а и практиката до момента показва точно това, че митническите органи изискват обезпечението без да се позовават директно на чл. 195а от ЗМ, а като цитират общите текстове за обезпечението, регламентирани в МКС. Т.е., всеки един, решил да използва въпросния ред ще бъде изправен пред трудностите по доказване на връзката между действията на администрацията и противоречащите на европейското право разпоредби на ЗМ.
Разбира се, извън прякото оспорване факта на задължителното обезпечаване, абсолютно отворена остава възможността да се оспорва и задържането на обезпечението след необходимите срокове за осъществяване на проверката и вземане на крайно решение по случая.
На следващо място, може да се мисли и в насока претендиране на обезщетение за вредите, които е претърпял конкретният икономически оператор в резултат на актовете и действията на администрацията, базирани на законови правила, които са в нарушение на европейското право. Несъмнено, всяка държава-членка на ЕС отговаря спрямо отделния правен субект за нарушаване на непосредствено действащо първично или вторично право на Съюза, независимо от вината. Естествено, редът за осъществяване на имуществената отговорност на държавата е този, определен в националното ни законодателство (по ЗОДОВ) и обезщетението ще се претендира пред националните съдилища. Проблемът, обаче е, че всеки предявил подобни претенции, ще бъде изправен пред същите трудности по доказване на пряката връзка между действията на администрацията и новата законодателна уредба, които бяха споменати по – горе.
Извън горните правни способи, които са свързани с възможността за разрешаване на единични конкретни случаи, реална възможност за принципното общо разрешаване на проблема е да се потърси съдействие от компетентните институциите на ЕС за констатиране противоречието на новите разпоредби със съюзното законодателство в тази насока.
Една от възможностите в тази насока е сезирането на Европейската комисия, която между впрочем може и служебно да задейства процедурата по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС.
При използването на този защитен механизъм, всеки засегнат или потенциално засегнат от разпоредбите на 195а, във връзка с чл. 66в и т. 40 от ДР, §1 на ЗМ би могъл да подаде жалба до Комисията, с която да атакува разпоредбите на ЗМ, с които се нарушава съюзното законодателство. Респективно, това автоматично би пренесло въпроса на съвсем различна плоскост от пряката необходимост от доказване на незаконосъобразността в действията на администрацията в следствие изпълнението на новите правила, което всъщност беше посочено и като основното препятствие при използването на някой от предходните два правни способа.
В крайна сметка, крайната цел на едно или за препоръчване множество производства пред Комисията е отпадането на противоречащите на европейското право национални норми, което би могло, а и е разумно да се получи не в следствие на наказателна процедура срещу страната ни, а в резултат на взаимодействието на компетентните национални и европейски институции.
При всички положения, лицата, прибягнали до този механизъм ще могат в рамките на годината, в която се развива производството пред ЕК, което е далеч по – близка перспектива от срока за провеждане на едно двуинстанционно съдебно производство, ще могат да вземат активно участие в процеса чрез излагането на доводите си и представяне на конкретни доказателства и най – вече да бъдат информирани за извършените действия и резултатите от тях.
В заключение, каквато и форма на реакция и правна защита да бъде избрана, несъмнено в един момент ще се наложи преосмисляне на законовите разпоредби, създадени с последните изменения на ЗМ. Разбира се, това е при условие, че същите не са създадени с цел вносителите да бъдат пренасочени към осъществяване на митническите формалности в други държави членки, в което силно се съмнявам.

адв. Георги Горанов, член на НОМА
(консултант по митнически, акцизен и данъчен контрол)
georgi.goranov@unitax-consult.com

Влязоха в сила промените в начина на облагане на стоки, идентифицирани като високорискови
20.01.2020

Влязоха в сила промените в начина на облагане на стоки, идентифицирани като високорискови

С приетите в края на миналата година промени в ДОПК се въведоха нови разпоредби в Закона за митниците, по силата на които стоки, идентифицирани като високо рискови ще бъдат облагани при нови условия.

Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в специален списък, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС, митническите органи ще изискват предоставяне на обезпечение. Така наречените “справедливи цени” представляват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години.

Заповед № ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. за утвърждаване на списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, за които се извършва засилен митнически контрол

Info.Mitnica.com

Становище на НОМА относно въвеждането на т.нар. “справедливи цени” при внос на някои стоки
10.12.2019

Становище на НОМА относно въвеждането на т.нар. “справедливи цени” при внос на някои стоки

СТАНОВИЩЕ

от

НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ

 

Относно: законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на  14.11.2019 г.

 

Национална организация на митническите агенти (НОМА) признава, че фискалната функция е една от основните функции на митническия контрол не само в страните-членки на ЕС, но и в световен мащаб. В тази връзка ние приемаме, че митническите администрации, в т.ч. и Агенция „Митници“, следва да предприемат ефективни мерки по реализирането на тази функция. В същото време бихме искали да обърнем внимание, че тези мерки трябва да бъдат съобразени и с определени икономически зависимости и тяхното прилагане не следва да води до накърняване интересите на която и да е от страните в дадено вносно митническо производство.

С оглед на горното изразяваме своето несъгласие с предложените нови митнически разпоредби, касаещи методите за определяне и приемане на митническата стойност на внасяните стоки на митническата територия на ЕС през Р България. Предложените промени в Закона за митниците водят до определени проблеми както от правен, така и от функционален характер:

 1.      По отношение на т. 2 от ново предложения § 9. в  Закона за митниците:

2. Създава се чл. 195а:

„Чл. 195а. (1) Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически  режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от СПРАВЕДЛИВИТЕ ЦЕНИ, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може  да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането.

(2) Митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1.“.

Съгласно чл. 77, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу „Регламент (ЕС) № 952/2013“) при режим Допускане за свободно обращение митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, което означава, че то вече е определено (декларирано) и прието от страна на митническите органи, което им позволява да разрешат вдигането на стоките. С предложения нов чл. 195а се въвежда нова процедура на национално ниво, която не е визирана в приоритетното за прилагане общоевропейско митническо законодателство.

В мотивите към предложените промени в Закона за митниците е посочено, че новосъздадените разпоредби кореспондират като съдържание и цел на изводите, до които е достигнал решаващият орган (Административен и трудов съд Залаегерсег, Унгария), постановил Решение от 16.6.2015 г. на Съда на Европейския съюз по Дело С-291/15. В главното производство, предмет на делото, се разглежда спор по повод на решение на унгарски областен митнически орган от 12.6.2014 г., когато приложими закони се явяват Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2.07.1993 г. На 01.05.2016 г. влиза в сила действащият и към момента Регламент (ЕС) № 952/2013, като в чл.286, т.3 от него изрично е посочено, че считано от 01.06.2016 г. същият отменя Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно и Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Поради изложеното законодателните промени следва да бъдат съобразени именно с актуалния Митнически кодекс – Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за  определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013. В тези актове (чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл.70 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013) е дефинирана изрична процедура, приложима в случай на основателни съмнения от страна на митническите органи, че декларираната договорна стойност е различна от общата платена или подлежаща на плащане сума. Според тази процедура при наличие на обосновано съмнение митническите органи изискват от декларатора да представи допълнителна информация, а ако съмненията не отпаднат – митническата стойност се определя по реда на чл.74, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при стриктно спазване на последователност от методи, при които се взема предвид:

1)      стойността на идентични стоки, продадени с цел износ на територия на Съюза в същия момент (чл.74, пар.2, б. „а“),

2)      при липса на идентични стоки – стойността на сходни стоки, продадени с цел износ на територия на Съюза в същия момент (чл.74, пар.2, б. „б“),

3)      стойността, основаваща се на единичната цена за най-голямото сборно количество от внасяните идентични или сходни стоки (чл.74, пар.2, б. „в“)

4)      сбора на разходите за производство на стоките, печалби и други части от прихода (чл.74, пар.2, б. „г“).

Едва след като всички гореизброени методи бъдат последователно използвани и това не даде резултат, за определяне на митническата стойност на стоките се вземат предвид наличните данни на митническата територия на Съюза съобразно заложеното в Общото споразумение за митата и търговията и Митническия кодекс.

Видно от изложеното, ясно регламентираните правила в Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не предвиждат възможност отделните държави членки във вътрешното си законодателство да въвеждат (при това с актове на изпълнителната власт) алтернативни методи за определяне на митническата стойност на стоките, в това число да създават списъци на стоки с висок риск, за които е фиксирана минимална „справедлива цена“. С предлаганите промени на местно ниво биха били изцяло пренебрегнати и заобиколени нормативните текстове на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл.70 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, с каквито правомощия националните законодателни органи не разполагат.

Освен че се е позовал на решение, постановено на база отмененото митническо законодателство,  вносителят е тълкувал повратно и съдържанието на съдебния акт. Това е така, защото решаващият състав изрично е приел, че практиката митнически орган да определя митническа стойност, различна от платената/подлежащата на плащане цена, е допустима, но само по изключение, а не по отношение на всички стоки от даден вид, каквито са предлаганите от вносителя законодателни промени. Решението гласи, че това е вторичен метод, до който се прибягва единствено когато са изчерпани всички останали нормативно установени възможности за определяне на съответните митнически стойности.

С оглед на изложеното считаме, че не е налице нито промяна в Общностното законодателство, нито релевантен обвързващ държавите членки съдебен или нормативен акт, които да налагат внасяне на подобни изменения в Закона за митниците.

 2.      По отношение на т. 3 от ново предложения § 9. в  Закона за митниците:

В §1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 40

„40. „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS”) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre)“.

С дефинирането на т.нар. „справедливи цени“ се въвежда на национално ниво нов метод за определяне на митническата стойност на стоките, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Както е посочено в т.1 от настоящото становище, общностното законодателство не предвижда метод за определяне на митнически стойности на база списъци със стоки, а още по-малко такива, изготвени от местната изпълнителна власт на държавите членки. Липсата на обективни и същевременно достатъчно гъвкави критерии за определяне на справедливи цени неминуемо би довело до несигурност както в юридически, така и в чисто търговски аспект. Така например, при определянето на т.нар „справедливи цени“ не е ясно по какъв начин ще се отчитат:

  • колебанието в цените на сезонните стоки;
  • динамиката на продажните цени с оглед фактори като обем на поръчката, качество на стоките, потребителски свойства или дори добри търговски взаимоотношения;
  • моментно съотношение на предлагане и търсене на стоките на пазара, конкретно за който същите са предназначени;
  • покупателна способност на потребителите и финансовата обезпеченост на търговците, опериращи на пазара, за който конкретно същите са предназначени и пр.

Определянето на справедливи цени посредством COMEXT база данни на Евростат е неподходящо и практически невъзможно, защото посочените от вносителите източници предоставят информация за минал период, която, първо, сама по себе си варира в широк диапазон и второ –  не отразява моментното състояние нито на международния, нито на националния пазар на конкретната стока.

Също така не е дефинирано какво следва да се разбира под отклонение от „справедливата“ цена, а това би създало предпоставки и за субективизъм от страна на митническите органи. В казуса, предмет на горецитираното съдебно производство, декларираната цена е по-ниска от средностатистическата с повече от 50 %, но не е налице съдебна практика или нормативна рамка, която да даде отговор на въпроса дали разлики в порядъка на 10%-30% трябва да бъдат квалифицирани като „отклонение“.

Фиксирането на „справедливи цени“ по нормативен път е в разрез с конституционно закрепените принципи на свободата на договарянето и стопанска инициатива, на които се базира свободната пазарна икономика. Вместо да стимулират и подпомагат стокооборота, който носи приходи както на търговците, така и на държавата, законодателните промени биха възпрепятствали и ограничили обема на включващата внос и износ търговската дейност, а това би рефлектирало негативно върху икономиката като цяло.

Според нас не е рационално определянето на подобни цени въз основа на сходство в тарифен номер, тъй като е възможно да се получат драстични разминавания, включително „справедливата“ цена значително да надвишава реалната такава.

3. Въздействие на промените

Освен по отношение на лицата, осъществяващи търговия със стоки „с висок риск за финансовите интереси“, законодателните промени биха имали изключително неблагоприятно въздействие и върху дейността на икономическите оператори и митническите представители. Изискването за предоставяне на допълнителни обезпечения ще ограничи разполагаемия финансов ресурс на икономическите оператори и митническите представители, което ще доведе до редуциране на обема на обслужваните митнически операции, респективно – до цялостен спад в носещата значителни приходи за бюджета търговия със стоки, включени в списъците по предложения нов чл.66в от Закона за митниците.

В същото време не става ясно при какви условия и след какъв период от време предоставяното обезпечение ще подлежи на освобождаване (възстановяване). Митническите органи разполагат с възможност да извършат проверка на декларираната митническа стойност на стоките в рамките на последващия контрол в период от 3 години след датата на разрешаване на режима. С оглед на това поставяме следния въпрос: означава ли това, че обезпечението ще бъде задържано за такъв период?

4. Обхват на промените

В системите на Агенция „Митници“ за първите 10 месеца на 2019 регистрираните икономически оператори, използващи митническо представителство, са 26 917, а броят на делегираните митнически представителства са 201 044. Въпреки тези данни и обхвата на промените, икономическите оператори разбират за предложените законодателни промени между първо и второ четене на законопроекта в парламента. По този начин се избягва неговото обществено обсъждане, а подобни практики не са характерни за демократичните общества.

Липсва анализ за:

- въздействието на приложените мерки, ясно структурирана процедура и срокове по връщане на паричните гаранции и депозити;

- ефекта върху обществото от въвеждането на промените;

- допълнителното натоварване на съдебната система с дела, генерирани в резултат на наложени „справедливи цени“, като се има предвид, че от началото на годината до м. октомври са осъществени 454 676 вноса на територията на страната.

- каква част от българските вносители на стоки от Азия, ще започнат да оформят вноса в Пирея, Солун и Констанца;

- допълнителното оскъпяване на стоките;

- достъп на търговците до списъците с т.н. „справедливи цени“ , въведени със заповед 1746/27.11.2019г., на директора на Агенция „Митници“, още преди приемането на законодателните промени;

- как подобна мярка ще се отрази на преките чуждестранни инвестиции;

- промените в цените към крайните потребители, като се има предвид, че България е държавата с най нисък доход на глава от населението в ЕС;

Обръщаме внимание на обстоятелството, че по повод на предлаганите законодателни промени до момента не са извършвани допитвания и консултации със заинтересованите лица, което създава предпоставки за обсъждане и приемане на нормативни актове, които не кореспондират на обществените отношения и не биха постигнали целените с тях резултати.

С настоящото становище НОМА изразява своята позиция, че е необходимо сериозно преосмисляне на направените предложения, тъй като те с нищо не допринасят за повишаване ефективността на митническия контрол по отношение на фискалната му функция, а напротив създават допълнителна административна тежест и излишно усложняват процеса по внос на стоки на територията на Р България. Подобна практика няма на територията на нито една от страните-членки на ЕС и ние не считаме, че тя би довела до желания с въвеждането й резултат.

С оглед на горното НОМА отстоява мнението на своите членове за оттегляне на предложените промени в ДОПК и Закона за митниците.

НОМА отбеляза тържествено своята 20-та годишнина
30.11.2019

НОМА отбеляза тържествено своята 20-та годишнина

На 29 ноември 2019 г. НОМА отбеляза 20 години от своето основаване, като на събитието присъстваха представители на членовете на организацията и нейни партньори. Сред официалните гости бяха г-н Радосвет Радев – Председател на Българска стопанска камара, г-н Добри Митрев – член на УС и Главен секретар на БСК и г-жа Цвети Семерджиева – Парламентарен секретар на БСК, г-н Явор Панталеев – председател на УС на Националното сдружение на българските спедитори, доц. д-р Иван Марчевски – Ректор на Стопанска академия “Димитър А. Ценов”, Свищов и проф. д-р Георги Иванов, Ръководител на катедра “Контрол и анализ на стопанската дейност”.

Мероприятието бе открито от доц. д-р Момчил Антов, председател на УС на НОМА, който в ретроспекция представи изминатия път през тези 20 години, като очерта проблемите, през които е преминала организацията и постигнатите резултати. В своята презентация той показа днешната позиция на членовете на НОМА на пазара на митнически услуги. През 2018 г. членовете на НОМА са обработили 25% от вносните митнически производства в страната и 28% от износните митнически производства, което в абсолютен размер се равнява на около 750 ЕАД дневно. Доц. Антов изведе и приоритетите пред бъдещото развитие на организацията, а именно подпомагане дейността и отстояване интересите на нейните членовете и повишаване представителността й на национално равнище.

За особени заслуги към дейността на организацията бяха връчени грамоти и плакети на:

г-н Радосвет Радев, Българска стопанска камара
г-н Добри Митрев, Българска стопанска камара
г-н Явор Панталеев, Национално сдружение на българските спедитори
г-жа Поликсена Кръстанова, Учебен център – НСБС
доц. д-р Иван Марчевски, Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Свищов
г-н Емил Дандолов, М&М Милицер и Мюнх България
г-жа Миряна Калчева, ЕКСТРАНС
г-н Александър Димитров, Александър Логистикс
г-н Цветелин Иванов, Гебрюдер Вайс
г-жа Десислава Банчева, Юнимастърс
г-н Христо Нешев, Алфа Софт
г-жа Христина Станкова, DHL

IMG-69692e2107422a9526d2f489ff4381c9-V

ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле достигна пределния си капацитет по отношение на обработката на товарни автомобили
30.11.2019

ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле достигна пределния си капацитет по отношение на обработката на товарни автомобили

ГКПП Капитан Андреево и съпределният пункт Капъкуле работят над капацитета си, заяви директорът на Агенция „Митници“ Георги Костов и допълни: „Нашите партньори от турска страна също подкрепят становището, че сме достигнали пределния капацитет на пунктовете Капитан Андреево и Капъкуле и пропускателната способност не може да се увеличи чрез организационни мерки“. Това той каза пред български журналисти по време на брифинг на ГКПП Капитан Андреево.
„Максималният капацитет е това за съжаление, затова се обединихме около становището, че трябва да се търсят други алтернативни варианти“, каза заместник-директорът на ГД „Гранична полиция“ старши комисар Стоян Иванов и допълни, че след ремонта трафикът на ГКПП Капитан Андреево се е увеличил над два пъти.
На 28.11.2019 г. се проведе среща на ГКПП Капъкуле с участието на директора на Агенция „Митници“ Георги Костов, заместник-директора на ГД „Гранична полиция“ старши комисар Стоян Иванов и Якуп Сефер – заместник-генерален директор на Генерална дирекция на митниците, Яшар Яман Оджак – ръководител на Тракийска регионална дирекция за митници и търговия и експерти от българските и турските гранични и митнически власти.
Георги Костов разказа, че българската страна е инициирала среща с турските власти, а те са откликнали бързо и още снощи са се провели разговори между него и турския заместник-министър на търговията Ръза Туна Турагай, а днес разговорите продължават в работно-експертно ниво.
През последните три месеца имаме увеличение средно с 20-25% на преминалите товарни превозни средства и в двете посоки през ГКПП Капитан Андреево. За миналия месец пропуснахме в двете посоки близо 70 000 камиона. Този месец досега имаме 63 000 и вероятно обработката за ноември ще надмине числото от миналия месец, което е средно по 2300-2400 товарни автомобила на денонощие. Въпреки това и снощи опашката на изход от страната е била 23-24 км. До сутринта митническите и граничните служители са успели  да я стопят до 15 км, но в ранния следобед отново е набъбнала до 20 км – посочи Костов и допълни, че проблемът трябва да се постави ясно.
В началото на следващия месец турските власти организират среща на ГКПП Капъкуле с техните превозвачи и българските митници също ще вземат участие, тъй като голяма част от чакащите камиони са турски. През миналата седмица, при опит за гражданско неподчинение на турски шофьори, е имало обвинения към работата на турските митници. Тези обвинения българските митници приемат и като упрек към себе си, тъй като работата на митниците от двете страни на границата е като скачени съдове, посочи Костов.
На шофьорите ще се препоръчат алтернативни маршрути, включително с алтернативен транспорт, обясни Костов и допълни, че трябва промяна и на логистичния подход, тъй като в последно време около 30% от изходящите товарни автомобили са празни турски камиони. Този феномен е свързан с ниската турска лира, повишения стокооборот и бързата ликвидност на стоката, която се изнася от Турция в посока на ЕС, посочи директорът на Агенция „Митници“.
Дошло е времето да се изгради буферен паркинг и съм уверен, че държавните институции работят активно в тази посока, но паркингът ще подобри битовите условия на чакащите, а няма да реши проблема с трафика – коментира директорът на Агенция „Митници“.
Досега са приложени редица организационни мерки, последната от която е синхронизиране на смяната на екипите от двете страни на границата, в резултат на което обработката спира само за около 15 минути, колкото е технологично необходимото време за приключване на сесиите в информационните системи.
След края на ремонта на ГКПП Хамзабейли се очаква ГКПП Лесово да поеме част от увеличения трафик от  ГКПП Капитан Андреево. Сега 20 000 камиона месечно минават през ГКПП Лесово, като капацитетът може да се вдигне до 25 000 камиона, но това ще реши само една трета от ръста от 15 000 камиона месечно, които отчитат митниците.
Като отговор на ремонта от турска страна на  ГКПП Лесово ще се увеличат броя на трасетата за товарни автомобили и кантарите и ще се направи реорганизация на работата и това вече е планирано. На вход везните за измерване ще се увеличат от две на четири, а на изход от две на три, като в същото време кантарите ще бъдат от по-ново поколение и това ще подпомогне ускоряване на обработката.
Агенция „Митници“ ще публикува на сайта си ежедневна справка за обработените товарни автомобили на шестте основни пункта на страната – ГКПП Капитан Андреево, ГКПП Лесово, ГКПП Калотина, ГКПП Кулата, ГКПП Дунав мост – Русе и ГКПП Дунав мост – Видин, която да дава информация на превозвачите – съобщи директорът на Агенция „Митници“.

38% от трансграничните пратки в света са от Китай
30.11.2019

38% от трансграничните пратки в света са от Китай

Пощенските пратки от Китай представляват 38 процента от трансграничните колети в целия свят. Китайските пощи са обработили пратки от трансграничната електронна търговия на стойност 350 милиарда юана (50 милиарда долара), съобщи директорът на Държавните пощи Ма Юншън. „Пощенската мрежа в рамките на Универсалния пощенски съюз е основният канал за трансгранично изпращане на пратки от електронна търговия”, посочи Лиу Аили, председател на China Post Group.

Пощата се превръща в опция за трансгранична логистика на електронната търговия поради широкото ѝ покритие, ниската цена и ефективността, според китайските митници. Техни данни показват, че пощите са поели 70 процента от трансграничните пратки на колети в световен мащаб през 2018 г.

БСК отново възразява срещу намерението за въвеждане на видеонаблюдение на крайните потребители на енергийни продукти с двойно предназначение
21.11.2019

БСК отново възразява срещу намерението за въвеждане на видеонаблюдение на крайните потребители на енергийни продукти с двойно предназначение

БСК възразява категорично за пореден път срещу внасяне на значими промени в данъчните регулации между първо и второ гласуване на проектите на закони с цел елиминиране на изразените аргументи и позиции на заинтересовани страни и техните представителни организации, и задълбочения дебат в съответната ресорна парламентарна комисия.

Такъв е и последният случай с внесените предложения на н. п. Менда Стоянова и група н. п. (Вх. № 954-04-171/12/11/2019) по проект на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (№ 902-01-47/12.09.2019 г.)., с които бяха въведени изисквания за монтиране на автоматизирани системи за отчетност в реално време на количествата енергийни продукти с двойно предназначение от освободен от акциз краен потребител, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки, гласувани в 44-то НС на 21.11.2019 г. (чл. 24а, ал. 3 нова т. 8 от ЗАДС).

Преработеният проект на ЗИД на ЗАДС и внесените предложения от народните представители възпроизвеждат съществена част от проблематичните текстове и очаквани негативни въздействия, констатирани в първоначалната редакция на нормативния акт, публикувана за обществено консултиране. Не са отстранени редица нередностите, допуснати в процеса по изготвяне на проекта, в т.ч.:

  • - едностранно тълкуване на необходимостта и значението на проекта единствено с оглед нуждите на държавната администрация, без да се отчитат значителното неблагоприятно въздействие върху заинтересованите лица;
  • - липса на достатъчно ефективно предварително обсъждане със заинтересованите лица и с обществото, като цяло, вкл. отказ от провеждане на предварителни срещи на експертно равнище с компетентните институции;
  • - липса на солидна фактическа и документална аргументация, подкрепена с конкретни данни, както и на предвидимост на резултатите от предлаганите промени.

Значителна част от предвидените промени въвеждат недопустимо високи технически изисквания и разходи по изпълнението, каквито не се прилагат от конкурентни производители, регистрирани в държави-членки на ЕС или трети страни, вкл. такива, с които ЕС има сключени търговски споразумения (Турция, Украйна и мн. др.).

Такъв е и случаят с изискванията, които се въвеждат с новата т. 8 към сегашния чл. 24а, ал. 3 на ЗАДС, спрямо лица, освободени от акциз като краен потребител (ОАКП), за въвеждане на автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти с двойно предназначение, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки.

Подчертаваме отново, че кръгът на задължените лица е изключително широк, като обхваща индустриални потребители на широк клас енергийни продукти, използвани при производството на растителни масла, козметична и фармацевтичната промишленост, бои и лакове, нанасяне на покрития върху дърво и метал, печатарска индустрия, каучукови изделия и мн. др. Тези предприятия използват широка гама летливи органични съединения, класифицирани като енергийни продукти с двойно предназначение, за производствено-технологични нужди, като органични разтворители, екстрахиращи агенти и др.

Въвеждането на предложените системи за измерване, отчетност и контрол е изключително скъпо и при повечето предприятия надвишава неколкократно годишната стойност на използваните енергийни продукти с двойно предназначение. В значителна част от случаите, измерването на вложените „енергийни продукти“ в свързани суровини, материали, произведени или складирани стоки е технически невъзможно, още повече в контекста на поставеното изискване – средствата за измерване и контрол да отговарят на Закона за измерванията и нормативните актове по неговото прилагане.

С конкретните възражения на Българска стопанска камара, Българска петролна и газова асоциация, Национална организация на митническите агенти, Националното сдружение на българските спедитори, Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България можете да се запознаете ТУК.

Камери за постоянно наблюдение ще има само в складовете за петролни продукти
15.11.2019

Камери за постоянно наблюдение ще има само в складовете за петролни продукти

Видеонаблюдението ще е задължително само за данъчните складове за петролни продукти. Това гласува вчера бюджетната комисия в парламента при второто четене на промените в пакета данъчни закони за догодина. Така производители и търговци на алкохол се разминаха на този етап с големите разходи по монтирането на камери в складовете си. Преди това задължението за видеонаблюдение отпадна за акцизните складове за тютюневи изделия.

От догодина в складове за горива ще трябва да се монтират камери на всички места, през които влизат и напускат транспортните средства. Те трябва да разпознават номерата им, да снимат денонощно и да подават в реално време информацията към Агенция “Митници”. Разходите по изпълнението на това изискване ще са за сметка на бизнеса.

Първоначалната идея на финансовото министерство бе видеонаблюдението да бъде инсталирано във всеки данъчен склад, в който се произвеждат или съхраняват акцизни стоки.

“След дълго обсъждане на тази мярка, след направени разчети за ефективността й, както и на разходите, които трябва да направи бизнесът, и възможностите на Агенция “Митници” да администрира процеса, решихме, че за момента ще приложим видеонаблюдението само за данъчните складове с петрол и петролни продукти”, заяви шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя посочи, че укриването на акциз е основно в този сектор.

“Да видим как ще проработи, колко случая на нелегален износ на петролни продукти ще има и ако ефектът е положителен, ще разширим видеонаблюдението и върху други акцизни стоки”, каза Стоянова. Разчети колко ще струва инвестицията за производителите и търговците на горива не бяха представени.

НОМА, съвместно с БСК и НСБС участваха активно в общественото обсъждане на промените в ЗАДС и се противопостави на предвидените с тях контролни мерки.

СМО публикува изследване за свободните зони
06.10.2019

СМО публикува изследване за свободните зони

Световната митническа организация публикува най-новия си изследователски документ, озаглавен „Екстериториалността на свободните зони: необходимостта от митническо участие“. Той разглежда настоящата ситуация по отношение на митническите процедури и контрола, свързани със свободните зони.

Ползите и рисковете, свързани със свободните зони, са широко документирани. Свободните зони служат като „полюси на растежа“ за националните и регионалните икономики, по-специално като предлагат по-малко регулации и правителствена „бюрокрация“. Както вече беше посочено в много други изследователски документи, свободните зони не само се използват от законни участници за легални икономически дейности, но в тях не рядко се извършват злоупотреби и незаконни дейности.

Свободните зони са изключително актуална тема за обсъждане на много срещи на WCO. В резултат Секретариатът се съсредоточи по-остро върху този въпрос. Съществуващата литература беше преразгледана и през цялата 2018 и началото на 2019 г. бяха проведени поредица от регионални семинари за насърчаване на дискусиите между членовете на WCO. Успоредно с това теренната работа беше извършена в 11 държави. Използвайки знанията, придобити чрез тези дейности, представеният документ дава анализ на текущата ситуация около свободните зони.

Първият раздел на този документ очертава от гледна точка на митниците определенията и характеристиките на свободните зони, както и икономическите ползи, предлагани от тях. Вторият раздел разглежда рисковете, породени от свободните зони, докато третият раздел предлага анализ на ситуацията, в която участието на митниците и правомощията, свързани със свободните зони, са на ниско ниво, зад което преобладава възприетото погрешно схващане за „екстериториалност“ на свободните зони.

47_Free_Zones_Customs_Involvement_Omi_EN | pdf

Общо становище с БСК и БК по проект на ЗИД  на Закона за акцизите и данъчните складове, 902-01-47/11.09.2019 г.
25.09.2019

Общо становище с БСК и БК по проект на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, 902-01-47/11.09.2019 г.

Във връзка с предстоящото обсъждане на проект на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, 902-01-47/11.09.2019 г. в Народното събрание, представяме на Вашето внимание становището на Българска стопанска камара, Българска петролна и газова асоциация, Национална организация на митническите агенти, Националното сдружение на българските спедитори и Съюз на производителите на растителни  масла и маслопродукти в България.

BSK_BK-Stanovishte po ZID na ZADS_902-01-47

Проучване относно Пан-евро-средиземноморското споразумение за свободна търговия
15.09.2019

Проучване относно Пан-евро-средиземноморското споразумение за свободна търговия

Европейската комисия даде оценка на търговския компонент в споразуменията за асоцииране между ЕС и шестте средиземноморски страни партньори: Алжир, Египет, Йордания, Ливан, Мароко и Тунис. Резултатите от обществените консултации ще бъдат включени в тази оценка. Целта на обществената консултация е да се изслушат конкретни примери, доказателства и опит на публичните органи и други заинтересовани страни, които могат да допълнят и подкрепят други методи за оценка, като икономическо моделиране. Резултатите от оценката ще бъдат от значение за текущото изпълнение на споразуменията, както и за обсъждане със страните партньори относно всякакви поуки, които трябва да се извлекат за по-нататъшното им прилагане, както и за допълнителни или бъдещи споразумения в подкрепа на търговските и инвестиционните потоци.

Можете да допринесете за тази консултация, като попълните онлайн въпросника.

Въпросниците са достъпни на някои или на всички официални езици на ЕС. Можете да изпратите отговорите си на всеки официален език на ЕС.

ВЪПРОСНИК

Позиция относно митническите приоритети на следващата Европейска комисия
12.09.2019

Позиция относно митническите приоритети на следващата Европейска комисия

Във връзка с получено писмо от BusinessEurope относно изготвяне на общо становище по проект на документ с приоритетите на новата Европейска комисия по митническите въпроси, излагаме позицията на Националната организация на митническите агенти.

МИТНИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ ЗА СЛЕДВАЩАТА ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Документът обхваща следните въпроси:

  1.     Централизирано митническо оформяне
  2.     Самооценка
  3.     Одобрени икономически оператори
  4.     Единен прозорец (обслужване на едно гише)
  5.     Митническа стойност
  6.     Проверка на произхода
  7.     Brexit
  8.     Модернизация на кодовете за хармонизирана система (HS) на WCO
  9.     Модернизация на Митническия съюз с Турция
  10.     Фалшифицирани стоки

Пълният текст на становището на BusinessEurope може да видите тук:
CUS-pp190815-Customs Position Paper-draft.pdf

Проучване на Международната търговска камара и Световната митническа организация относно зоните за свободна търговия
08.08.2019

Проучване на Международната търговска камара и Световната митническа организация относно зоните за свободна търговия

В резултат на икономическото развитие на държавите, зоните за свободна търговия (специални митнически зони) се разширяват, като това освен улесняване на търговията, води и до множество рискове по отношение на възникване на незаконна дейност.
Въвеждането на международните стандарти за противодействие на незаконната търговия са от ключово значение както за митническите администрации, така и за бизнеса.

Международната търговска камара и Световната митническа организация започнаха съвместно проучване, насочено към частния сектор. СМО ще анализира резултатите от поучването и ще идентифицира рисковите фактори.

Онлайн въпросникът е достъпен на следния електронен адрес: https://wco.checkboxonline.com/survey_fz.aspx и ще бъде активен до 31.08.2019г.

Всички заинтересовани бизнес оператори могат да попълнят въпросника, като въведат парола “survey”

Становище на НОМА и НСБС относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
05.08.2019

Становище на НОМА и НСБС относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове

Националната организация на митническите агенти (НОМА) и Национално сдружение на българските спедитори (НСБС) изразяват общо становище относно Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван на сайта за Обществени консултации към Министерски съвет.

Пълния текст на становището може да видите в прикачения файл.

Становище на НОМА и НСБС относно ПЗИДЗАДС

Нов члена на НОМА – Ин Тайм ООД
08.07.2019

Нов члена на НОМА – Ин Тайм ООД

На проведеното на 04.07.2019 г. редовно заседание на Управителния съвет на Националната организация на митническите агенти след разглеждане на постъпила молба за членство в НОМА от страна на Ин Тайм ООД и отчитайки позициите на кандидата в бранша, единодушно се взе решение Ин Тайм ООД да бъде приета като редовен член на Националната организация на митническите агенти, считано от дата на този Управителен съвет.

Компанията Ин Тайм ООД е създадена през 1990 г. и с мрежата си от общо 35 бюра покрива 100% от територията на страната. Оторизирана фирма е като изпълнител на услугите на UPS за територията на България.

От 01 юли у нас ще се прилага отложено начисляване на ДДС при внос на стоки
27.06.2019

От 01 юли у нас ще се прилага отложено начисляване на ДДС при внос на стоки

С глава 20а от ЗДДС, която е в сила от 1.07.2019 г., беше предоставена възможност за отложено начисляване на ДДС при внос на стоки, изрично изброени в приложение 3 към ЗДДС. В тази връзка с новия чл. 49а ППЗДДС (в сила от 01.07.2019 г.) се пояснява редът за ползване на този специфичен режим. Контролът относно спазването на изискванията за прилагане на този режим е възложен на митническите органи. Пояснено е, че съставеният протокол, с който се начислява ДДС, както и информация за митническата декларация, във връзка с която е начислен ДДС се посочват в Дневника за продажбите. Вносителят може да упражни право на данъчен кредит в срока по чл. 72 от ЗДДС чрез отразяване на протокола и митническия документ за внос в Дневника за покупки.

Съгл. чл.211, Параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО(Директива за ДДС) държавите-членки в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица — платци на ДДС, могат да си начислят дължимия данък в Справката декларация по ДДС, като не са задължени да внесат данъка ефективно в съответното митническо учреждение.

Във тази връзка в ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г. със Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане  се правят изменения и допълнения в Закона за данъка върху добавената стойност .Добавена е нова ал.5 към чл.57, която гласи, че начисляването на данъка при внос по чл. 16 може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а.

Внос по чл.167а може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва внос на стоки, посочени в приложение № 3;
2. всяка стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.;
3. регистрирано е на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса;
4. няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.

Отложеното начисляване на ДДС влиза в сила от 01.07.2019 г.

Вносителят декларира в подадения митнически документ за внос, че ще прилага отложено начисляване на данък при внос и е задължен да:
– издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от закона в 15-дневен срок, считано от датата на възникване на данъчното събитие по чл. 54 от закона, в който посочва данъка на отделен ред;
– включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 116 за този данъчен период;
– посочи митническият документ за внос и протокола по чл.117 в дневника за продажбите по чл. 113 за съответния данъчен период;

Условието за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е вносителят да притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, и е спазило изискванията на чл. 57, ал. 6 – в случаите по чл. 57, ал. 5.

—————
Приложение № 3 към чл. 167а от ЗДДС

Глава 25 – Сол; сяра; пръст и камъни; гипс, вар и цимент
Глава 26 – Руди, шлаки и пепели
Глава 28 – Неорганични химични продукти; неорганични или органични съединения на благородни метали, на радиоактивни елементи, на редкоземни метали или на изотопи
Глава 29 – Органични химични продукти
Глава 72 – Чугун, желязо и стомана
Глава 73 – Изделия от чугун, желязо или стомана
Глава 74 – Мед и изделия от мед
Глава 75 – Никел и изделия от никел
Глава 76 – Алуминий и изделия от алуминий
Глава 78 – Олово и изделия от олово
Глава 79 – Цинк и изделия от цинк
Глава 80 – Калай и изделия от калай

http://Info.Mitnica.com

Проучване за бъдещето на митниците в ЕС
29.04.2019

Проучване за бъдещето на митниците в ЕС

Европейската комисия иска да чуе мнението на хората със задълбочени познания за митниците в Европейския съюз. Като част от своя „предвидим процес“, който обединява политиците и заинтересованите страни, обмислящи бъдещето на митниците в ЕС, Европейската комисия отправя покана за споделяне на вашите виждания посредством организирането на „Проучване за бъдещето на митниците в ЕС“.

Това проучване отнема около 30-40 минути и ще продължи до 5 май 2019 г. в полунощ.
Участниците ще получат обобщен доклад за резултатите.

Въпроси относно проучването или процеса на прогнозиране, може да отправяте на e-mail: JRC-FORESIGHT@ec.europa.eu

Връзка към проучването

 

Повече информация за проекта в блога на EU Policy Lab

Проучването се провежда на платформата „Millenium Project“, който е сигурен и спазва изискванията за поверителност. За да влезете в него, трябва да въведете вашия е-мейл адрес на първия екран и натиснете „да“, когато системата ви попита дали искате да създадете нов потребител.
При първото влизане ще бъдете попитани за вашето име, държава и сектор на дейност. Ако не желаете да разкриете истинското си име, можете да използвате псевдоним в полето “име”. Моля, обърнете внимание, че отговорите остават анонимни, освен ако не сте посочили друго.

http://Info.Mitnica.com

Проблеми при приложението на опростената процедура “Вписване в отчетността на декларатора” при износ
19.04.2019

Проблеми при приложението на опростената процедура “Вписване в отчетността на декларатора” при износ

На 17.04.2019 г. по инициатива на НОМА се проведе работна среща с г-жа Розалия Димитрова, директор дирекция „Митническа дейност и методология“ в ЦМУ относно изтичащите в края на м. април 2019 г. разрешения за използване на опростена процедура „Вписване в отчетността на декларатора“ (ВОД) при износ на стоки и свързаната с това необходимост от подаване на стандартни митнически декларации. Поводът за тази среща са притесненията на голяма част от членовете на НОМА относно възможността на митническата администрация физически да провери и обработи потенциално увеличения брой ЕАД. По данни на НОМА става дума за допълнително между 300 и 400 ЕАД за износ на ден на МБ Летище София, а на МБ София-Запад и МБ София-Изток още около 100-150 ЕАД на ден.

Основната причина, поради която разрешаването на тази опростена процедура се затруднява е невъзможността за изпълнение на изискванията на чл. 150, параграф 4, т. а от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446, а именно икономическите оператори да са освободени от задължението за подаване на предварителна декларация за заминаване. Такова освобождаване е визирано в чл. 263, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като в чл. 245 от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446 са посочени и стоките, за които подобно освобождаване е приложимо.

В хода на разговорите и с оглед на създалата се ситуация се очертаха два възможни варианта за оформяне на износите от 01 май 2019 г.:

Вариант 1. Подаване на стандартна ЕАД за износ с пълен набор от данни и разрешаване вдигането на стоките след нейната обработка от страна на митнически служител (деклариране по нормална процедура). При този вариант според НОМА ще възникнат съществени затруднения при обработките на износите именно поради недостатъчните ресурси (времеви, човешки, технически и финансови), с които разполагат икономическите оператори и митническата администрация;

Вариант 2. За пратки, съдържащи стоки с нетърговски характер или пратки, чиято стойност не надвишава 1000 EUR или тяхната равностойност в друга валута и с общо тегло не повече от 1000 кг. е допустимо оформяне на износ посредством подаване на Обобщена декларация за напускане (ОДН) към изходното митническо учреждение (чл. 271 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза). Това обаче би било възможно само при положение, че изходното митническо учреждение е в структурата на Агенция „Митници“. При този вариант остава отворен и въпросът дали данъчните органи ще признават подадената ОДН като доказателство за осъществен износ. В тази връзка НОМА ще отправи официално запитване до НАП с цел изясняване на възможността за приложение на този вариант.

Представителите на Агенция „Митници“ обърнаха внимание и на факта, че в момента текат тестове на нова функционалност в МИСИ, която ще позволява прикачване по електронен път на всички необходими документи (търговски, транспортни или други) към износните митнически декларации. Подобно действие ще е възможно на етап „приета ЕАД“ с MRN при поискване от страна на митническите служители. Въпреки, че не бе фиксиран срок, в който тази функционалност ще е достъпна в реална среда, те изразиха надежда, че това ще стане до края на 2019 г.

Въпреки така очертаните възможни варианти за оформяне на износ, НОМА все още изразява своите притеснения относно времето, за което митническата администрация ще успее да обработи съответния обем декларации и пратки. Налице са предпоставки за забавяне на митническото оформяне при износ на стоки и нарушаване на всички транспортни графици на икономическите оператори. Според НОМА подобна организация на работа би затруднила най-вече въздушния транспорт и тя би коствала изключително много допълнителни финансови и човешки ресурси, както на икономическите оператори, така и на самата митническа администрация.

Анкета на НСБС за тол таксите
15.04.2019

Анкета на НСБС за тол таксите

Наскоро НОМА подкрепи общата позиция на българския спедиторски и транспортен бранш и на частните предприемачи относно тол таксите за използване на републиканската пътна мрежа, които ще се начисляват за товарни автомобили над 3,5 тона от 16 август 2019 г.

Основни акценти

1. При приемане на предложения от МРРБ сценарий разходът за пътни такси, респективно  себестойността на транспортната услуга, ще се увеличи в пъти, както и че тол таксите у нас ще са по-високи отколкото в западноевропейските страни.
2. Размерът на пътната такса за изминато разстояние в България да бъде определен в съотношение с БВП на глава от населението (вземайки за основа същото съотношение на стойностите във Федерална република Германия), което възлиза на 0,065 лв./км., вместо предложените от регионалното министерство от 0,13/0,104 до 0,78/0,629/0,472 в зависимост от класа на превозното средство.
3. Платената пътна мрежа трябва да обхване само магистралите и отсечките от първокласните пътища, които са част от основните транзитни коридори на страната. Европейската практика показва, че в платената пътна мрежа се включват магистралите и високоскоростните пътища и по-рядко пътищата от клас 1, но не и второкласни и третокласни пътища. По този начин ще се намали финансовата тежест от въвеждането на тол таксите за вътрешния автомобилен транспорт и нейното отражение върху цените на автобусните превози и превозваните стоки.

Попълвайки приложената по-долу онлайн анкета с 3 въпроса ще помогнете за установяването на нагласата на транспортния сектор, производителите, търговците и крайните потребители относно размера и обхвата на тол таксите:

НСБС БЛИЦ АНКЕТА

12345...

Социални мрежи